№ 109
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000774 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищцата М. В. А.
ЕГН:**********, представлявана от „Адвокатско дружество
„Г. и М.“,представлявано от управителя адвокат К. КР. Г., вписан в АК- Х.
против Решение № 260086 от 29.06.2021 г.,постановено от ХОС по търг.дело
№ 188 / 2020 г.
Решението се обжалва в отхвърлителната му част, по силата на която
предявеният от ищцата иск по чл.432,ал.1 от КЗ против Застрахователно
дружество „Б. И.“АД ЕИК ********* е отхвърлен за разликата над 8 000
лева , до който размер е уважен иска до пълния предявен размер от 26 000
лева, претендирана като обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 18.08. 2019 г. в
град Д.. Или обжалваемият интерес е в размер на 18 000 лева.
В тази обжалвана част се поддържа оплакването, че размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен и не
съответства на определения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливо
1
обезщетение. Поддържа се оплакването ,че в нарушение на чл.51,ал.2 от
ЗЗД първоинстанционният съд е приел, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Претендира се за отмяната на решението в тази му обжалвана част и
постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на
което да се уважи предявения иск в пълния му предявен размер от 26 000
лева ,ведно със законните последици.
Въззиваемата страна ЗД „Б. И.“ АД, представляван от пълномощника
си по делото адвокат М.Г. от САК поддържа писмен отговор,съгласно който
въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на поддържаните във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ за сума в
размер на 26 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП.
По силата на обжалваното решение съдът е осъдил ответника ЗД „Б.
И..“АД – град С. ИК ********* да заплати на М. В. АТ. с ЕГН: **********
сумата от 8 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени при ПТП, настъпило
на 18.08.2019 г. в град Д..
По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е станало на
18.08.2019 г. към 22.00 часа в град Д., като лицето А. Г. Й. е управлявал
лек автомобил с особен режим марка „ Г. У. „ модел „Н*“, с рег.№ ********.
Инцидента е станал в тъмната част на денонощието около 22.15 часа, като
управляващият служебния автомобил е извършвал маневра „завой надясно“
за включване към улица „ П. Б.“. Нарушението допуснато от управляващия
лекия автомобил, че след като е предприел маневрата завой надясно не е
осигурил предимство на пресичащата от дясно на ляво пешеходна пътека
пешеходка М.В. А.. С това водачът на лекия автомобил А. Г. Й. е нарушил
чл.119,ал.1 от ЗДв.П, съгласно която разпоредба при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен
да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре „. За това нарушение е бил
2
санкциониран като е издадено Наказателно постановление № **-****-******
от 10.02.2020 г. на ОДМВР – град Х., сектор П. п., по силата на което му е
наложена административна санкция- Глоба в размер на 200 лева.
Наказателното постановление е влязло в сила като необжалвано.
От заключението на вещото лице инж. Т. Х. се установява, че водачът на
лекия автомобил с особен режим е извършвал маневрата „завой надясно „ ,
която е предприета за да се включи автомобила към улица „П. Б.“. Напречно
на тази улица и успоредно на бул. „ С. С.“по който се е движел автомобила,
на 7.00 метра западно от кръстовището има пешеходна пътека тип „М-8“ с
широчина 3.00 метра. Същата е била е била означена с маркировка „М 8.2
„Пешеходна пътека“, която се използва само на места с регулиране на
движението със светлинни сигнали. Действително е имало светофарна
уредба, както и стълб за улично ел. осветление с осветително тяло, което е
ориентирано на изток, което осветява слабо западната пешеходна пътека на
ул. „П. Б.“. По тази именно пешеходна пътека е преминавала пешеходката М.
В. АТ.. Единственият свидетел, който е бил очевидец на инцидента е бил
водачът на служебния лек автомобил А. Г. Й..
Последният е разпитан като свидетел и е установил, че е преминал през
кръстовището, което е било регулирано със светофарна уредба. Преминал е
кръстовището при включен зелен сигнал, като след това е предприел завой
надясно, която маневра е взел бавно. Според свидетеля А. Й. пешеходната
пътека е била слабо осветена и в първия момент не е забелязал преминаваща
фигура. Впоследствие е забелязал силует пред него и веднага е задействал
спирачките, но вече е бил осъществен контакт между лекия автомобил и
пешеходката. Ударът не е бил силен, но пострадалата е паднала назад,
подпряла се е на дясната си ръка, като тежестта е паднала върху тази ръка. В
резултат на това пострадалата е претърпяла счупване на средната фаланга
на пети пръст на дясната ръка.
Спорният по делото въпрос е дали е налице съпричиняване от страна
на пострадалата, като първоинстанционният съд е приел, че такова е налице,
но не е определил степента на съпричиняването .
Извода на първия съд за наличие на съпричиняване е постановен в
нарушение на чл.119,ал.5 от ЗДв.П, съгласно която разпоредба при ПТП с
пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато
3
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е
нарушил друго правило от ЗДв.П, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпването на съответното
произшествие. В конкретния случай водачът на служебния лек автомобил е
допуснал нарушение на чл.119,ал.1 от ЗДв.П, която разпоредба го задължава
при приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. В случая самият водач признава, че не е намалил
скоростта, а е задействал спирачки със закъснение, за което нарушение му е
издадено наказателно постановление.
По тези съображения въззивният съд приема, че не е налице
съпричиняване от страна на пострадалата, която вече е била стъпила на
пешеходната пътека, но очевидно не е забелязана от водача.
От заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ, изготвена
от д-р Х. Е. се установява, че пострадалата е претърпяла счупване на
средната фаланга на пети пръст/ кутрето/ на дясната ръка, с което е
причинено трайно затруднение в движението на дясната ръка. В този случай
обичайният възстановителен период продължава около месец и половина.
Наред с това е получила при падането разкъсно- контузна рана на челото и
охлузвания на двете колена. Срокът за възстановяване на разкъсно-
контузната рана според мнението на д-р Е. е в рамките на около 20 дни – не
повече.
Като отчита тези факти въззивният съд приема ,че определеното парично
обезщетение в размер на 8 000 лева е достатъчно да репарира претърпените
от ищцата болки и страдания и в този смисъл първоинстанционният съд е
приложил точно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Следва да се потвърди обжалваното решение, при постановяването на
което съдът е приложил точно материалния закон.
При този изход на спора следва да се присъдят направените от
въззиваемата страна съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Последните са документално установени в размер на 1320 лева, която сума
представлява адвокатско възнаграждение,с вкл. ДДС.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260 086 от 29.06.2021 г., постановено от
Хасковският окръжен съд по търг.дело№ 188/2020 г.
ОСЪЖДА М. В. А. с ЕГН: ********** да заплати на Застрахователно
дружество „Б. И..“АД ЕИК ********* сумата 1320 лева, представляваща
съдебни разноски, направени от ответника пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5