Решение по дело №377/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260009
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 6 октомври 2020 г.)
Съдия: Веселин Стефанов Монов
Дело: 20203230200377
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Д О Б Р И Ч К И   Р А Й О Н Е Н  С Ъ Д 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр.Добрич, 08.09.2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на

тридесет и първи август две хиляди и двадесета година,в състав:     

                      Съдия - Веселин Стефанов Монов  

                   при  участието на съдебен  секретар Мария Атанасова,

 разгледа  А.Н.Д.№ 377 по описа на ДРС за 2020 година

 

            Производството е по реда на чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Георгиев Х. ***, с ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия ”К”, №3301360 на ОД на МВР-Добрич.  С процесния ел.фиш, за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Против ЕФ е постъпила жалба от санкционираното лице, с която се оспорва материално-правната и процесуално-правната законосъобразност на издадения електронен фиш, като се моли за неговата отмяна. Навеждат се правни съображения в насока, за неправилно и неточно прилагане на материалния закон, при условие, че в случая констатираната превишена скорост на движение на ППС не е установена от стационарно -техническо средство, каквато е идеята на законодателя, заложена в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а се основава на изведени данни /снимков материал/ от мобилна камера, монтирана на служебен автомобил на ОДМВР – Добрич, както и в присъствие на служител /респ.контролен орган/. Оспорва се изцяло компетентността на административнонаказващият орган като ЮЛ, да осъществява правораздавателни функции.

          Редовно призован за съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален представител.

           Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява от процесуален представител. Излага се бланкетно писмено становище, с което се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наложеното с ЕФ административно наказание „глоба” да се потвърди.

          Съдът, след като подложи на анализ и преценка както поотделно, така и в тяхната доказателсвена съвкупност събраните по делото доказателства, в каквато насока е обхвата и пределите на въззивната проверка, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законоустановения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.    

Държавната институция ОД на МВР –Добрич е издала срещу жалбоподателя М. Г.Х. ***, с ЕГН ********** електронен фиш /ЕФ/ серия ”К” №3301360 за налагане на глоба на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата в размер на 400 /четиристотин/ лева с оглед на извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В издадения ЕФ констатираното административно нарушение е описано по следния начин: На 19.11.2019 г.  година в 13:26 часа, в гр.Добрич, по бул.”25-ти септември” , до РД Автомобилна администрация, в населено място, с МПС „АУДИ-А5”, регистрационен номер *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето  с автоматизирано техническо средство TFR1-M №537; разрешена стойност на скоростта -50 км/ч; установена стойност на скоростта - 87 км/ч; превишена стойност на скоростта 37 км/ч; М. Г. Х., с данни на ЕГН и постоянен адрес ***.

Към издадения електронен фиш е приложен снимков материал /разпечатка/ от клип №18455, радар №537 от дата 19.11.2019 година; час: 13:26:09 часа. В приложения снимков материал към ЕФ са посочени и конкретни GPS - координати, където е било установено превишението: EL 27 82293 и NL 43.54742 с помощта на горепосочената мобилна система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение тип № TFR1-M 537. Съобразно представените данни от съдържанието на клип №18455 с горепосоченото техническо средство е отчетена скорост на движение от 90 км/ч, при разрешена 50 км/ч за населеното място, т.е. налице е превишение с 40 км/ч  /наказуема скорост/.

След извършване на справка в регистъра на СПП-КАТ към ОДМВР – гр.Добрич от страна на длъжностните лица е установен собственикът на въпросния автомобил – М. Г. Х. ***. На основание чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден и процесния електронен фиш, който е адресиран по надлежния ред до жалбоподателя.

          Въз основа на изложените обстоятелства и съдържащи се данни в заснетия с горепосоченото техническо средство „видео-клип” е ангажирана административно-наказателната отговорност на провинилия се водач на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е  наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.

         Съдът счита, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M 537 не са допуснати сочените в жалбата нарушения на процесуалния и материален закон. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В конкретния случай в ЕФ са посочени - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР-Добрич/, мястото където е установено нарушението / гр.Добрич, по бул.”25-ти септември” , до РД Автомобилна администрация, /датата/ 19.11.2019 година/, точния час на неговото извършване /13:26:09 часа /, марката и модела на моторното превозно средство и неговия регистрационен  номер /”Ауди –модел А5”, с рег.№ *****/, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – М. Г. Х., ЕГН ********** ***/, описание на нарушението /извършено нарушение за скорост – 87 км/ч, при ограничение 50 км/ч и превишена стойност на скоростта от 37 км/ч/, нарушената разпоредба - чл.21,ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /400 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /в 14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.

В атакувания електронен фиш е отбелязано конкретно, че нарушението се свежда до управление на МПС с превишена скорост - 37 км/ч, при разрешена такава - 50 км/ч, е извършено в гр.Добрич, т.е. то е осъществено в населено място. Указано е конкретно и установеното превишение на скоростта - 37 км/ч. С оглед на изложените обстоятелства законосъобразно нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В Електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено М. Г.Х. като собственик на регистрираното МПС, и в този смисъл са вписани необходимите данни, отнасящи се до самоличността на нарушителя, управлявал посоченото в ЕФ превозно средство. По делото не се води спор относно факта, че автомобилът „Ауди-А5, с рег.№ *** към момента на установяване на нарушението е бил собственост на жалбоподателя. Последният в законоустановения срок от получаване на обжалвания ЕФ не е представил в ОДМВР-Добрич, Сектор „Пътна полиция” писмена декларация по силата на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която да посочи данни за друго лице, управлявало автомобила и извършило нарушението на горепосочаната дата и час. По изложените съображения, съдът формира еднозначен извод, че доколкото липсват данни за трето лице, което да е управлявало автомобила на посочената дата и час в ЕФ, законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1 ,т.4 от ЗДвП  за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.

Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил засечен с автоматизирано техническо средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип №TFR1-M 537. Касае се за одобрен тип техническо средство, съгласно наредбата за средствата за измерване, подлежащо на метрологичен контрол, на което срокът на валидност е до 24.02.2020 година. От събраните доказателства по делото е видно, че към дата 19.11.2019 година, когато е измерена превишената скорост на движение на управляваното от жалбоподателката моторно превозно средство в населеното място - мобилна видео-радарна система тип „TFR1-M”, с фабр. №537/09, монтирана на служебен автомобил *** е била преминала успешно проверка в Лабораторията за проверка на средствата за измерване при ГДНП. В този смисъл, мобилната радарна система, монтирана на служебния автомобил на ОДМВР-Добрич е била технически изправна и извършените с нея измервания са съобразени със Закона за измерванията.

 Към издадения електронен фиш  е приложена и снимкова разпечатка от клип № 18455 на радар 537 от дата 19.11.2020 година. Съгласно легалния прочит на разпоредбата на чл. 189,ал.15 от Закона за движението по пътищата, снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес.

В хода на съдебното следствие бе разпитан свидетелят И.Й.К. /служител в СПП-към ОДМВР-Добрич/, който е позиционирал автомобила на СПП, оборудван с мобилната видео-радарна система тип „TFR1-M”, с фабр. №537. От показанията му съдим, че след като е позиционирал на посоченото в гр.Добрич място служебния автомобил, с монтирана на него мобилна система за видео-контрол TFR1- M 537/09 , същата е била настроена и оставена да работи на „автоматичен” режим. При този режим на работа тя е засичала автоматично скоростта на приближаващите по пътя към нея и в двете посоки превозни средства. В показанията си служителят заяви недвусмислено, че не е могъл да влияе върху уредите на мобилната система по никакъв начин, тъй като е била поставена да работи на „автоматичен режим” и сама е регистрилала и заснемала отделните нарушения. По тези съображения, съдът счита, че  обжалвания електронен фиш се явява законосъобразен, издаден в съответствие с приложимия материален закон и процесуални правила, поради което същият следва да бъде потвърден от решаващия съд.

А колкото до наличното на пръв поглед обективно несъответствие между констатираната с техническото средство превишена скорост на движение на ППС и тази, отразена в ЕФ може да се посочи следното:

 Действително, че в ЕФ е посочена като установена скорост на движение на автомобила - 87 км/ч и съответното превишение на разрешената максимална скорост за населени места е с 37 км/ч, а в разпечатания от автоматизираното техническо средство клип №18455 на радар №537 от дата 19.11.2019 година е отразено, че измерената скорост на движение е 90 км/ч и превишението е с 40 км/ч над разрешената максимална за населените места. За да се отговори на въпроса, дали правилно в ЕФ е занижена скоростта на движение с 3 км/ч, съдът счита, че следва да се съобразят техническите характеристики и параметри на самата „система за видео-контрол  на нарушенията  на правилата за движение тип  „TFR1- M”. Същите са общодостъпни и са представени на сайта на Българския институт по метрология, като от тях  съдим, че максимално допустимите грешки при измерване на скорост са: максимално допустимите грешки при измерване на скорост с TFR1-M, при измерване на скорост чрез симулиране на доплеров сигнал са: ± 1 km/h в обхвата от 20 до 100 km/h и ± 1 % в обхвата от 100 до 250 km/h, а при измерване на скорост в полеви условия - ± 3 km/h в обхвата от 20 до 100 km/h и ± 3 % в обхвата от 100 до 250 km/h. За TR4D грешката при измерване на скоростта: ± 1 km/h до 100 km/h и ± 1 % над 100 km/h. Ето защо,  правилно в случая това допустимо отклонение при измерването е съобразено от издателя на ЕФ, след като е прието, че системата за видео-контрол „TFR1- M” допуска грешка при измерване на скоростта плюс/минус 3 км/ч, при скорост на движение до 100 км/ч. Поради тази причина в ЕФ е посочена „редуцираната стойност” на скоростта - 87 км/ч, а не действително засечената скорост от системата за видео-контрол „TFR1- M”, която е  90 км/ч. Приемането на редуцирана по-ниска скорост на движение се явява в полза на нарушителя и на практика не утежнява неговото положение.

Съдът намира за необходимо да коментира и относно цитираното в жалбата Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 година на ВАС и наведени правни съображения за незаконосъобразно налагане на административното наказание по този реда на чл.189,ал.4 от ЗДвП и последвалите законодателни изменения на цитираната разпоредба с ДВ, бр.19 от 2015 година /в сила от 13.03.2015 година/. Съгласно този текст от Закона за движението по пътищата електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение се издава при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. От анализа на цитираната норма следва еднозначен извод, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им посредством стационарни АТСС, но така също и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин. Ето защо, застъпеното становище в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 година на ВАС, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП  установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява единствено със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, към момента на издаването му се основава на факта, че през периода на издаването му са липсвали изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. В този смисъл е и изразената позиция, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и при спазването на определени изисквания.

След настъпилите законодателни изменения на ЗДвП (обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) и издаването на основание чл.165, ал. 3 от ЗДвП от министъра на вътрешните работи на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), настоящия съдебен състав приема, че издаването на ЕФ за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и в случаите, когато нарушенията са установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, при условие, че са изпълнени изискванията на цитираната наредба. В описаната хипотеза, присъствието или отсъствието на контролен орган (респ.”оператор на системата) в патрулния автомобил по никакъв начин не може да окаже пряко въздействие върху точността и обективността на установяване, регистриране и заснемане на нарушенията. Контролният орган реално няма никаква възможност да влияе или променя данните от извършеното измерване и регистриране на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство, доколкото това се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. По изложените съображения съдът счита, че установяването и заснемането на процесното нарушение с мобилно техническо устройство не е пречка за прилагането на чл.189, ал.4 от ЗДвП и ангажиране отговорността на водача.

Несъстоятелно и правно неиздържано е наведеното в жалбата оплакване, че не е посочен кой е автора на ЕФ, за да може да се прецени дали лицето е компетентно да правораздава. Съгласно разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законодателят посочва, че в реквизитите на ЕФ задължително се вписват единствено данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. В този смисъл, компетенции за издаване на ЕФ по силата на цитираната законова разпоредба се явява съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Няма задължение за вписване на длъжностното лице, изпълнило технически заданието по издаване на ЕФ. Ето защо, несъстоятелно и правно неиздържано се сочи в жалбата, че е налице пълна анонимност на автора, издал атакувания ЕФ, както и че в случая посоченото  ЮЛ няма правомощия да извършва самостоятелни действия по санкционирана на нарушителите в описаната хипотеза на чл.189,ал.4 от ЗДвП.

С оглед на изложените правни съображения и мотиви съдът приема, че обжалвания Електронен фиш серия „К”, № 3301360 от дата 19.11.2019 г. на ОДМВР - гр.Добрич се явява законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърден от решаващия съд.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А издадения Електронен фиш за налагане на глоба серия ”К”, с № 3301360 на ОД на МВР гр.Добрич, с който за извършено на дата 19.11.2019 г. в 13:26 часа нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, установено с автоматизирано техническо средство №TFR1-M, с инв. № 537 по реда на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата на М. Г. Х. ***, с ЕГН ********** *** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 /четиристотин/ лева.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                               Съдия :