О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 482
25.11.2019г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав,
На двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №575 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№30079/14.10.2019г. от „Л.т.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез пълномощника адв.А.Б.– гр.П., ул.“Т.Х.“№*, против Определение №1963 от 30.09.2019г., постановено по гр.дело №1808/2012г. по описа на Окръжен съд-П., с което е оставено без уважение искането, обективирано в писмо вх.№26923/13.09.2019г. на ЧСИ К.П.с рег.№*** и район на действие Окръжен съд-П. да се преведе внесената от „Ф.К.С.“ЕООД гаранция в размер на 25000лв. за допускане на обезпечение, по сметка на ЧСИ П., с цел удовлетворяване на кредиторите на „Ф.К.С.“ЕООД по изп.дело №20178240406559 по описа на ЧСИ П.. Жалбоподателят счита цитираното определение за обжалваемо като преграждащо пътя на защита на правата му, които поначало е следвало да бъдат защитени и гарантирани именно с внесената от „Ф.К.С.“ЕООД гаранция от 25000лв., както и да разполага с правен интерес от обжалването на това определение, произтичащ от липсата на друга възможност за удовлетворяване на неговото вземане. Поддържа че, след като обезпечението е отменено и са налице искане и наложен запор върху внесената като гаранция сума, предназначена да обезпечи претърпените от жалбоподателя вреди, съставляващи по смисъла на чл.403 от ГПК присъдените му разноски пред инстанциите именно в производството по обезпечения иск, са налице всички основания за изплащане на въпросната гаранция. Застъпва и, че, дори да се приеме гаранцията да не следва да бъде изплатена по изп.дело №6559/2017г. за погасяване на горните вземания, то върху въпросната парична сума като собствена на длъжника „Ф.К.С.“ЕООД да може да се насочи изпълнение, респективно да следва да бъде преведена по делото. По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение.
Постъпила е и частна жалба вх.№30081/14.10.2019г. от ЧСИ К.П. против същото определение. Жалбоподателят счита, че, макар и да не е страна по делото, е легитимиран да обжалва определението с цел ефективното и законосъобразно изпълнение на служебните му задължения като съдебен изпълнител. Поддържа за окръжния съд да не е налице основание да задържа внесената като гаранция сума и да не изпълнява искане на съдебния изпълнител за превеждането й по изпълнителното дело за удовлетворяване на присъдени от съда суми, тъй като бъдещите искове са отхвърлени и обезпечението е отменено, при което въпросната сума от 25000лв. вече няма характер на парична гаранция, а съставлява собствени на „Ф.К.С.“ЕООД средства, които могат да бъдат възстановени на дружеството, ако нямаше искане от ЧСИ за превеждането им по изпълнителното дело, с оглед предприетото принудително изпълнение. Поддържа сумата да е предназначена за обезщетяване на причинените на „Л.т.“ЕООД от обезпечението вреди, каквито да съставляват именно присъдените на дружеството разноски в исковото производство по обезпечите бъдещи искове. Навежда на злоупотреба с права от страна на „Ф.К.С.“ЕООД, изразяваща се в това, че, въпреки наличието на негови безспорни задължения към взискателите по изп.дело №6559/2017г., в рамките на четири години не инициира процедура по чл.403 от ГПК за връщане на гаранцията с цел да изчака настъпването на процесуална предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство, след което да поиска връщане на парите. По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за превеждане на внесената като гаранция сума от 25000лв. по сметка на ЧСИ за погасяване на задълженията по изп.дело №6559/2017г.
От ответника по частните жалби „Ф.К.С.“ЕООД не е подаден писмен отговор.
Съдът намира частните жалби за недопустими по следните съображения:
С влязлото в сила в тази му част Определение №1835 от 12.06.2012г. по гр.дело №1808/2012г. на Окръжен съд-П. е допуснато обезпечение на бъдещите искове на „Ф.К.С.“ЕООД за признаване за установено по отношение на С.П.А. и „Д.Д.“ООД, че магазина в гр.П., бул.“Б.“№**, срещу който е насочено изпълнението по изп.дело №197/2011г., не принадлежи на длъжника „Д.Д.“ООД, чрез спиране на изпълнението по цитираното изпълнително дело спрямо посочения имот и след внасяне на гаранция в размер на 25000лв., каквато е внесена от „Ф.К.С.“ЕООД на 06.07.2012г. по сметка на ПОС и е издадена обезпечителна заповед. Обезпечените бъдещи искове, насочени спрямо правоприемника „Л.т.“ЕООД и „Д.Д.“ООД са отхвърлени с влязло в сила на 21.05.2014г. решение по гр.дело №2209/2012г. на Окръжен съд-П.. По искане на „Л.т.“ЕООД с влязло в сила Определение №2115 от 16.07.2014г. окръжният съд е отменил допуснатото обезпечение. За присъдените в полза на ответника по обезпечените бъдещи искове „Л.т.“ЕООД разноски пред инстанциите дружеството се е снабдило с изпълнителен лист против „Ф.К.С.“ЕООД, присъединен в образуваното от взискателя С.П.А. изп.дело №124/2013г. по описа на ЧСИ В.А., продължено от ЧСИ К.П. под №6559/2017г. От страна на ЧСИ са отправени искания за превеждане на внесената парична гаранция от 25000лв. за удовлетворяване вземанията на взискателите по изп.дело №6559/2017г., които искания са оставяни без уважение. Последното искане е заявено от ЧСИ К.П.с писмо вх.№26923/13.09.2019г. и с обжалваното Определение №1963 от 30.09.2019г. е оставено без уважение.
Настоящата инстанция намира, че определението, с което се отказва да бъде преведена внесената по допуснатото обезпечение на бъдещия иск парична гаранция по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване вземането на взискателя по изпълнителното дело, не е от категорията на обжалваемите по чл.274,ал.1 и ал.2 от ГПК. Противно на доводите на жалбоподателя „Л.т.“ЕООД, то не прегражда по-нататъшното развитие на делото, по което е допуснато обезпечението. Невъзможността за удовлетворяване на паричното му вземане като взискател, на която акцентира в тази насока, касае изпълнителното производство, а не настоящото. Действително, както той настоява, обосновавайки правен интерес от обжалването, гаранцията по допуснатото обезпечение служи за защита на негови права. Тя по същността си представлява обезпечение на бъдещия иск на ответника за заплащане на обезщетение за причинените му вследствие допуснатото на ищеца обезпечение за вреди, доколкото при непредявяването на такъв иск от ответника в срока по чл.403,ал.2 от ГПК гаранцията се освобождава, а при предявяването му тя се задържа и служи за удовлетворяване на вземането при уважаване на иска за вреди, в който именно случай се превежда по сметка на съдебния изпълнител, а при липса на искане от вносителя за освобождаване на гаранцията, отправено в срок от една година от датата на настъпване на изискуемостта й, тя се внася в приход на държавния бюджет при условията на чл.82 от ГПК. В този смисъл защитата на ответника по обезпечения иск касае конкретни негови права – обезщетение за вреди по смисъла на чл.403,ал.1 от ГПК, произтичащи от ограниченията на наложената обезпечителна мярка, а не вредите от водене на иска, каквито в случая се изтъкват, и тя се реализира в производството по чл.403,ал.2 от ГПК по освобождаване на внесената от ищеца гаранция. С акта на съда по молбата на ищеца за връщане на внесената от него гаранция не се разрешава спор по същество, поради което не е предвидено изрично от закона той да подлежи на обжалване. Молителят може да поиска неговото изменение при условията на чл.253 от ГПК. В такава насока са и задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение №6 от 23.10.2015г. по тълк.дело №6/2014г. на ОСГТК на ВКС. Посочените постановки са меродавни и относно акта на съда, постановен по молба не на ищеца – вносител на гаранцията, а на ответника или по искането на съдебния изпълнител за превеждане на внесената гаранция по негова сметка, по каквото е постановено в случая обжалваното определение.
Обсъденото обосновава извода за недопустимост на частните жалби като насочени срещу неподлежащо на обжалване определение, поради което същите следва да се оставят без разглеждане и производството по делото следва да се прекрати.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№30079/14.10.2019г. от „Л.т.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез пълномощника адв.А.Б.– гр.П., ул.“Т.Х.“№*, и частна жалба вх.№30081/14.10.2019г. от ЧСИ К.П., двете против Определение №1963 от 30.09.2019г., постановено по гр.дело №1808/2012г. по описа на Окръжен съд-П., с което е оставено без уважение искането, обективирано в писмо вх.№26923/13.09.2019г. на ЧСИ К.П.с рег.№*** и район на действие Окръжен съд-П. да се преведе внесената от „Ф.К.С.“ЕООД гаранция в размер на 25000лв. за допускане на обезпечение, по сметка на ЧСИ П., с цел удовлетворяване на кредиторите на „Ф.К.С.“ЕООД по изп.дело №20178240406559 по описа на ЧСИ П., И ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.дело №575/2019г. по описа на Апелативен съд-П..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: