Р Е Ш
Е Н И Е
№ 692
гр.***, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и
осми май две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 349 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***“ № 3, ет. 2, чрез представляващия – Кирил Червенков, против Наказателно
постановление № 416425-F398293/07.01.2019г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на
основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл.
118, ал.4 ЗДДС.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност и противоречие
с материалния закон. Посочва се, че в него ден дружеството не е извършвало
продажби – обстоятелство, което е предпоставка за извеждане на дневен отчет и
което не е посочено нито в АУАН, нито в НП. На следващо място се застъпва, че
не са описани дата и обстоятелства, при извършване на нарушението, а отделно от
това е налице и разминаване между фактическите и правни рамки на въздигнатото
нарушение. Под евентуалност се иска приложение на чл. 28 ЗАНН, като се развиват
подробни съображения в подкрепа на тази теза.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Административнонаказващият
орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Тодорова, която оспорва
жалбата. Обобщава, че нарушението е доказано по безспорен начин, поради което и
пледира за потвърждаването на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Това е така доколкото АНО, който носи
доказателствената тежест за доказване на редовното връчване на постановлението
не е ангажирал доказателства, кога точно е било сторено това. На л.9 е налична
разписка, от която е видно, че на 16.11.2019г. НП е било връчено на Жулиета
Червенкова – съпруга на управителя на дружеството. Няма обаче никакви данни
това лице да попада сред кръга на тези по чл. 180, ал. 5 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН
– длъжностно лице при дружеството, натоварено да поема книжата. Няма никакви
доказателства г-жа Червенкова да е заемала каквато и да е длъжност при
дружеството-жалбоподател, поради което и съдът не може да приеме, че на
16.11.2019г. НП е било редовно връчено. Това, в комбинация с липсата на други доказателства,
относно друга дата на връчване, кара настоящия състав да приеме, че подадената
на 20.12.2019г. жалба е в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 01.08.2018г. в 20.24 часа Д.Г. - инспектор
по приходите в НАП, извършила проверка по спазване на данъчното законодателство
на обект – оптика „Нова“, находящ се в гр. ***, ул. „Алеко Богориди“ № 8,
стопанисван от дружеството – жалбоподател. По време на проверката свидетелката
констатирала, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с
НАП фискално устройство „Datecs”
с ИН на ФУ № DT674526.
Г. проверила Книгата за дневни финансови отчети в обекта, при което
констатирала, че на 30.07.2018г. не е бил изведен дневен финансов отчет. Г.
преценила, че с това си поведение дружеството не е изпълнило задължението си за
всеки работен ден, в който са се извършвали продажби да принтира дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. За констатациите на
място бил съставен констативен протокол с № 0264304/01.08.2018г., като
представител на дружеството бил поканен да се яви в ТД на НАП – ***.
На 03.08.2018г. в ТД на НАП-*** се явил пълномощник,
като в негово присъствие свидетелката съставила АУАН № F398293/03.08.2018г., квалифицирайки
извършеното като нарушение по чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4
от ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на пълномощника,
който го подписал и получил копие от него, посочвайки, че пропускът да се пусне
дневен финансов отчет не води до укриване на приходи и не ощетява фиска. В
срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не били депозирани допълнителни възражения.
Въз основа на АУАН на 07.01.2019г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на
изложеното във възражението по акта, а също счел, че горните факти, нарушават
разпоредбите на чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС,
поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така установените обстоятелства съдът прави следните прави изводи.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка съдът
счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че
са налице основания за отмяна на санкционния акт, поради следните причини.
Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (в редакцията на този текст към 2018г.) – лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. При продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване лицето по чл. 3 няма задължение да отпечатва дневен финансов отчет, той се генерира автоматично и се записва във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Лице по чл. 3, използващо ИАСУТД, няма задължение за отпечатване на дневен финансов отчет. Очевидно към датата на нарушението законът в вменявал задължение на търговеца да отпечата пълен дневен финансов за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Няма никакъв спор, че за 30.07.2018г. такъв няма отпечатан. Съдът обаче споделя доводите на жалбоподателя, че не се доказва другата задължителна предпоставка за ангажиране на отговорността на търговеца, а именно - него ден да са се извършвали продажби. Видно от съкратен отчет на фискалната памет за 30.07.2018г. (л.16) такива продажби няма регистрирани. АНО е този, който носи доказателствената тежест в процеса и е длъжен да ангажира убедителни доказателства за всички съставомерни признаци на състава на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. В случая такива доказателства не са ангажирани, поради което и съдът приема, че извършването на продажби на 30.07.2018г. е останало недоказано, а от там и поведението на дружеството се явява несъставомерно по посочения законов текст.
На следващо място, съдът счита, че дори горната теза да не се възприеме, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
Дори да се приеме, че деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение, то в конкретния случай обстоятелствата, при които е извършено, значително го отличават от типичния случай на нарушения от този вид. Не следва да се подминава, че се касае за инцидентен пропуск, който не е довел до ощетяване на фиска. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява.
Следва да се подчертае и нещо друго – новата редакция на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 гласи, че лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Същевременно в разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г.) е регламентирано, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 юли 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Това води до извода, че отпадането на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие с норма на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31.07.2020 г. Действително към настоящия момент не е настъпила нито датата 31.07.2020г. (когато изобщо няма да съществува административно нарушение, свързано с неотпечатване на дневен финансов отчет), нито е доказано, че ФУ в проверявания обект е въведено в указаното съответствие, но законодателната промяна е показателна за отношението на законодателя към този вид деяния.
При така установените обстоятелства следва
извод, че извършеното от жалбоподателя деяние не осъществява състав на
административно нарушение. По тази причина наказателното постановление следва
да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не може служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 416425-F398293/07.01.2019г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „***“ ЕООД с ЕИК: ***
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.