№ 1578
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502880 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. Г. Н. против Решение № 2834/26.07.2022г.,
пост. по гр.д.№ 13921/2021, ПдРС, в частта, в която е на осн. чл.422 ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено съществуването на
вземането на „АенБ консулт“ ООД против К. Г. Н. за сумата: 307,50 евро,
възнаграждение по договор за поръчка сключен на 25.02.2021г. в гр. Пловдив, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 16.06.2021г. до окончателното
заплащане, за което вземане е издадена заповед №5584/2021г. по ч.гр.дело
№9941/2021г. на ПРС, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят К. Г. Н. е обжалвал решението и незаконосъобразно. Твърди,
че не му е ясно как от установително производството се е превърнало в осъдително и
на какво основание. Счита, че ищецът не е доказал основанието и размера на вземането
си, поради което с решението е допуснато грубо процесуално нарушение, което прави
решението недопустимо. Счита, че липсват основание за приемане, че е налице ¼
изпълнение на задължението. Поддържа, че ищецът не е доказал изпълнение на
задълженията си, поради което и не му се дължи възнаграждение. Моли съда да отмени
обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски за двете инстанции. Не прави нови доказателствени искания.
Въззиваемата страна „АенБ консулт“ ООД не е подала отговор на въззивната
1
жалба. В съдебно заседание оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник по делото, останал недоволен от съдебното решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с установителен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи заплащане на възнаграждение на ищеца по Договор за
посредничество, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 9941/2021, ПдРС.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
По отношение на правилността на решението, с оглед наведените оплаквания,
съдът намира следното :
Предявен е иск от „АенБ консулт“ ООД против К. Н. за признаване за
установено дължимостта на възнаграждение по договор за посредничество, сключен
помежду им. Ответникът К. Н. е оспорил изпълнението на задълженията по договора.
Твърди че сделката с доведения от агенцията купувач я подготвена от страните и от
нотариуса, а и същата е сключено много след първоначално определената дата за това.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск като е приел , че е налице
действителен договор за изработка между страните, като ищецът е поел четири групи
задължения – до провери всички документи, необходими за сделката; да изготви
проекта на предварителен договор, да насрочи час за сделката пред нотариус, да
организира изповядване а сделката и вписването й в АВп. С оглед на поетите
задължения е приел, че ищецът е изпълнил ¼ от тях – да намери купувач и да
организира оглед и да започне действия по изготвяне и проверка на необходимите
документи. С оглед този извод е признал съществуване на задължение за плащане по
договора до ¼ от договорената сума или 307,50евро. До този размер е уважил и иска.
Исковата претенция е с пр. осн. чл.79 във вр. с чл.286 и чл.86 от ЗЗД- за
изпълнение на задължението за заплащане на договорено възнаграждение по договор
2
за поръчка. Фактическият състав на нормата на чл.286 от ЗЗД включва установяване на
договорни отношения между страните, по силата на които доверителят е възложил, а
довереникът е приел да извърши определени правни действия, като възнаграждение се
дължи само ако е уговорено. При твърдения за неизпълнение на задължението за
заплащане на възнаграждение е необходимо да се докаже подобна уговорка, размера на
същото, както и че търсещият възнаграждение е изправна страна.
По делото е безспорно установено, че между страните е сключен договор на
25.02.2021г., по силата на който К. Н. е възложил на „АенБ консулт“ ООД да
посредничи за продажбата на подробно индивидуализиран недвижим имот,
собственост на възложителя. Задълженията на изпълнителя са да извърши проверка на
редовността на всички необходими документи за продажбата на имота, да изготви
проект на предварителен договор с купувача, да насрочи дата и час за изповядване на
сделката и да организира самото явяване пред нотариус и вписване на сделката пред
АВп. Договореното възнаграждение е в размер на 12300евро. Този договор носи
белезите и на договор за поръчка, и на договор за изработка, доколкото има поети
задължения за извършване и на правни действия и за постигане на определен резултат.
Безспорно по делото е, че изпълнителят е намерил купувач и е организирал
огледи на имота, както и че в крайна сметка именно този купувач е закупил имота.
Спорът е дали дружеството е изпълнило задълженията си по договора. В тази връзка
по делото са събирани гласни доказателства – разпитвани са свидетелите Д. и В.. Д.
твърди, че работи като брокер в дружеството ищец и че е участвал при предлагането на
имота. Твърди да е водил купувача на огледи и да е съдействал за снабдяване с
документи. Твърди, че сделката не била лесна, т.к. в последствие се оказало, че имотът
има и друг собственик, който живее в чужбина. Комуникацията с него била трудна.
Твърди че е подготвил всички документи, за да се изповяда сделката пред нотариус и
продавачът ги е получил от него лично. Според свидетеля за качеството на работата им
говорел и факта, че купувачката на имота е заплатила дължимото им възнаграждение
без възражения.
Свидетелката В. твърди, че е майка на съжителката на ответника. Признава, че
купувачът на имота бил доведен от агенцията за недвижими имоти, която организирала
два огледа. Твърди, че фирмата не направила нищо за документите, като дори първия
път сделката пропаднала поради изтекъл срок на декларацията на другия
съсобственик. Твърди, че сделката минала на 27.05.2021г. като за осъществяването им
съдействал предимно нотариуса.
С оглед на изложеното следва да се прецени за конкретната фактическа
обстановка дали е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение и
евентуално в какъв размер. По делото е безспорно установено, че АенБ консулт ООД е
сключило договор за посредничество за продажба на имот с Кр. Н., както и че е
3
намерило купувач, организирало е огледи, както и е съдействало за снабдяване на поне
част от документите. С оглед осъществените преговори за продажба и предвид факта,
че в крайна сметка продажбата е осъществена с доведения от агенцията купувач е
изпълнено условието за дължимост на част от уговореното възнаграждение. Предвид
поетите в договора задължения, изпълнената част следва да се определи на ¼ - от
всички задължения е изпълнено задължението за намиране на купувач и за частична
подготовка на документите за сделката. При това положение и дължимото
възнаграждение следва да се определи на ¼ част от уговореното.
При това положение се явява неоснователно оплакването във въззивната жалба,
че ищецът не е доказал основанието и размера на претендираното вземане.
Неоснователно е и оплакването, че съдът е постановил осъдително решение вместо
установително, т.к. видно от диспозитива на решението, то има установителен
характер с оглед нормата на чл.422 от ГПК.
По изложеното съдът намира, че предявеният иск с пр. осн. чл.422 е доказан по
основание и до посочения размер. Първоинстанционното решение, като постановено
при същата фактическа обстановка и правни изводи следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въззиваемият не претендира разноски, поради което и такива няма да бъдат
присъждани.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2834/26.07.2022г., пост. по гр.д.№ 13921/2021, ПдРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4