№ 46
гр. Бургас , 02.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Иван А. Воденичаров
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20212000500120 по описа за 2021 година
С Решение № 25 от***.12.2020 г., постановено по гр.д. 108/ 2020 г.,
Окръжен съд Ямбол е отхвърлил предявения от И. Г. М., ЕГН **********, с
адрес: с. В. област Ямбол, с адрес за връчване: гр. С. ул. „с“ № ***, ет*** –
адв. А.Г., против „З.КЛЛВД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С., район С. бул. „С.М“ № *** представлявано от М.С.Г П.В.Д, Г.НБ С.НА
- заедно от двама от изпълнителните директори, иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 150 000 лв., представляваща неимуществени вреди, причинени от смъртта
на сестра Н.Г.К, починала при пътно – транспортно произшествие (ПТП) на
*** г., ведно със законната лихва от датата на ПТП – *** г. до окончателното
изплащане.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от И. Г. М. , чрез процесуалния
представител адв. А.Г., срещу постановеното решение, в която същото се
оспорва като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, и необосновано.
Въвежда се искане за неговата отмяна и уважаване в цялост на
предявените искови претенции.
В жалбата са развити оплаквания, че неправилно
първоинстанционният съд е приел недоказаност на съществуваща между
1
въззивницата и починалата сестра връзка на обич и взаимна привързаност,
извън обичайната и традиционна за българското семейство. Възразява се, че
от показанията на свидетелите, разпитани пред първата инстанция, е било
установено, че починалата и въззивницата са били в изключително близки
отношения, както и са живели в едно домакинство, допреди няколко години.
Подчертава се, че въззивницата не е омъжена и няма деца, поради
което сестра и семейството на последната са били нейно семейство, с което
е празнувала празници, помагала е в отглеждането на трите дъщери на
починалата си сестра; двете заедно са полагали грижи за майка си.
Акцентира се на промяната настъпила у въззивницата, вследствие
смъртта на сестра . Сочи се, че към настоящия момент въззивницата е поела
грижите за трите дъщери на сестра си.
Навеждат се аргументи, че са налице особените обстоятелства в
смисъла, вложен в разясненията към Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.
Въззивницата претендира, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът да съобрази принципа на
справедливост, като обвържа преценката си с всички релевантни за неговото
прилагане обстоятелства.
Излагат се съображения за противоречие на действащата разпоредба
на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ с правото на ЕС.
Оспорва се въведеното от насрещната страна възражение за
съпричиняване, предвид обстоятелството, че починалата е пътувала без
обезопасителен колан. Подчертава се, че заключенията на вещите лица по
приетата пред първата инстанция експертиза сочат, че за настъпването на
смъртта на пострадалата е нямало значение дали тя е била с или без поставен
обезопасителен колан.
Претендират се разноски.
В срока по чл.2*** ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
„З.КЛЛВД, чрез пълномощника адв. Т.П., в който същата се оспорва, като
неоснователна.
2
Въззиваемият поддържа, че постановеното първоинстанционно
решение е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което прави
искане за потвърждаването му в цялост.
Застъпва се позиция за правилност на анализа, извършен от
първоинстанционния съд, на събраните по делото доказателства, посредством
които не е било доказано съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка на въззивницата с починалата сестра и настъпили, в резултат на
нейната смърт, сериозни като интензитет и продължителност морални болки
и страдания. Не е установено, застъпва се в отговора, съществуването на
изключително близки отношения, надхвърлящи обичайните такива между
сестри.
По мнение на дружеството въззиваем, по делото не са установени
морални болки и страдания, превишаващи естествената скръб и горест на
ищцата от трагичната кончина на нейната сестра, обуславящи
изключителност на тези негативни емоционални състояния, респективно
продължителността им в един значим период от време.
Акцентира се на обстоятелството, че в последните години от живота
си двете сестри са живеели в отделни домакинства.
Подчертава се, че на нормата на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ е придадено
обратно действие и същата следва да намери приложение в конкретния
случай, като размерът на обезщетението следва да се определи до посочената
в разпоредбата горна граница. Застрахователят се позовава на разпоредбата на
чл.4***а, ал.5 от КЗ, с която е лимитирана деликтната отговорност на
делинквента - водач на МПС, сочейки на функционалната обусловеност на
отговорността си от тази на причинителя на вредата. Претендираният размер
обезщетение се счита за завишен.
При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира,
че въззивната жалба е подадена в законния срок и срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение. Ето защо, налице са предпоставките,
визирани в чл.262, вр.чл.260 и чл.261 ГПК за внасяне на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание пред въззивния съд.
3
Водим от горните съображения и на основание чл.267 ГПК,
Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за допустима въззивната жалба на И. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: с. В. област Ямбол, с адрес за връчване: гр. С. ул. „с“ №
***, ет*** – адв. А.Г., против Решение № 25 от***.12.2020 г., постановено по
гр.д. 108/ 2020 г. на Окръжен съд Ямбол.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 15.04.2021 г. –
10.45 ч., за която дата и час да се уведомят страните.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4