Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в открито заседание на осемнадесети юни 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана Стоянова,
с участието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 589 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/
вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Е.М.С. срещу Решение № 2390/23.12.2019г. постановено от XLIV състав
на ВРС по нахд № 2855/2019г., с което е изменено Наказателно постановление № 374274 – F416757 от 09.11.2018 г.,
издадено от Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на
Е.М.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1
от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 9793, 69 лева (девет хиляди седемстотин
деветдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки) за нарушение на чл. 180,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, като е намален размера на наложеното административно
наказание „глоба“ до 9640, 37 лева.
Касаторът, в
касационната жалба моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с
който да бъде отменено НП.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуален представител в писмени бележки изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет
на проверка в настоящото производство е Решение № 2390/23.12.2019г. постановено от XLIV състав на ВРС по нахд № 2855/2019г.. С оспореният съдебен акт е изменено Наказателно постановление №
374274 – F416757 от 09.11.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Контрол“
в ТД на НАП – гр. Варна, с което на Е.М.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 9793, 69 лева (девет хиляди седемстотин
деветдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки) за нарушение на чл. 180,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, като е намален размера на наложеното административно
наказание „глоба“ до 9640, 37 лева.
За да
постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
На
23.07.2018 г. инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна е извършил
проверка по спазване на данъчното законодателство на ДЗЗД „ЕМС – 12“, с ЕИК: ****
В
хода на проверката е констатирал, че осъществяваната дейност е продажба на закуски в обект –
павилион, находящ се в гр. Варна, пазар „Чаталджа“, обект № 92. Доставките се
извършвали на територията на страната, същите били облагаеми и формирали
облагаем оборот по ЗДДС. Приходите от дейността постъпвали в брой и се отчитали
по следните регистрирани ЕКАПФ: 1 ФУ № 3828764, въведено в експлоатация на
19.06.2017 г. в обект „Бърза закуска“; 2 ФУ № 3341683, въведено в експлоатация
на 03.04.2012 г. в обект „Бърза закуска“.
Инспекторът
по приходите в ТД на НАП – гр. Варна е проверил месечните отчети от фискалните
устройства и установил, че към датата 31.07.2017 г. данъчно задълженото лице
има реализиран облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в размер на
50 470, 49 лева, а същевременно ДЗЗД „ЕМС – 12“ не е подало заявление за
задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Инспекторът
по приходите констатирал, че за периода от 29.08.2017 г. до 07.08.2018 г. ДЗЗД
„ЕМС – 12“ има реализиран облагаем оборот от продажба на закуски в размер на
58 762, 11 лева, като приел, че размера на неначисления данък върху
добавената стойност възлиза на 9793, 69 лева и е приел, че с неизпълнение на
това задължение е била нарушена разпоредбата на чл. 180, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗДДС, на 04.10.2018 г., поради което е съставил акт за установяване на
административно нарушение.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно –
наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 09.11.2018
г. Директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на
АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 180, ал. 1 вр.
ал. 2 от ЗДДС наложил на Е.М.С. административно наказание „глоба“ в размер на
9793, 69 лева за нарушение на чл. 180, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗДДС.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намерил за установено,
че жалбата е процесуално допустима и по същество, че е частично основателна на
следните съображения:
В хода
на съдебното производство е представен и приобщен към доказателствата по делото
Ревизионен акт № Р – 03000318006863 – 091 – 001 от 30.04.2019 г., издаден от
Началник на сектор и главен инспектор по приходите, който установява, че
дължимия данък върху добавената стойност от ДЗЗД „ЕМС-12“ за периода 29.08.2017
г. до 07.08.2018 г. възлиза на 9640, 37 лева.
Съдът
е констатирал, че този резултат е различен като стойност от приетата от инспектора
по приходите в хода на административнонаказателното производство и респ.
административно – наказващия орган сума в размер на 9793, 69 лева -
представляваща според актосъставителката и административно – наказващия орган
неначислен данък върху добавената стойност за същия този времеви период от
29.08.2017 г. до 07.08.2018 г.
В хода
на съдебното производство е установено, че това разминаване в стойностите на
дължимия ДДС се дължи на обстоятелството, че в ревизионното производство
органът по приходите е изследвал сторно касова бележка от 31.08.2017 г., като е
признал достоверността на извършената сторно операция за погрешно маркирани 920
лева, и е приел, че за периода 28.08.2017 г. – 31.08.2017 г. облагаемият оборот
от дейността възлиза на 968, 10 лева, а не както са приели актосъставителя и
административно – наказващия орган, че облагаемия оборот за този времеви период
възлиза на 1888, 10 лева. В тази връзка съдът е кредитирал показанията на инспектора
по приходите в ТД на НАП Варна, извършил проверката, съгласно които, не е била
представяна сторно касова бележка от 31.08.2017 г. и респ. констатациите в АУАН
са изградени без да се съобрази с нея.
Съдът
е посочил, че за един и същи времеви период са приети от органите по приходите
различни стойности на едно и също публично задължение, в конкретния случай
дължимост на ДДС. Съдът е приел, че макар и формално административно –
наказателното производство и ревизионното производство да са съвсем различни и
самостоятелни производства, меродавен за действителната стойност на облагаемия
оборот за времето от 28.08.2017 г. до 31.08.2017 г. е приетият размер на
оборота в приобщения влязъл в сила Ревизионен акт № Р – 03000318006863 – 091 –
001 от 30.04.2019 г. РА не е обжалван и констатациите му се ползват с
обвързваща доказателствена сила, още повече, че са по – благоприятни за г-жа С.,
поради което от констатациите му е обоснован извод, че за периода 29.08.2017 г.
до 31.08.2017 г. облагаемите обороти на наказаното лице са на стойност 968, 10
лева и именно това е сумата, която представлява данъчна основа.
При
това условие, съдът е приел, че облагаемия оборот за периода 29.08.2017 г. до
07.08.2018 г. възлиза в размер на 57 842, 11 лева, респ. неначисления ДДС
за периода е в размер на 9640, 37 лева, като се е аргументирал с разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от Правилника за приложение на ЗДДС.
В
допълнение съдът е посочил, че в обстоятелствената част на наказателното
постановление е допусната техническа грешка по отношение формирания оборот за
месец юли 2018 г., като видно от представените месечни отчети, оборота за този
месец е в размер на 5769, 94 лева, а не както е вписано 5796, 94 лева.
По
отношение оборотите за всеки един от другите месеци включени в процесния
период, съдът е приел констатациите на административно – наказващия орган, че
те са както следва: за месец септември 2017 г. – 6520, 90 лева, за месец октомври 2017 г. –
5736, 80 лева, за месец ноември 2017 г. – 4816, 25 лева, за месец декември 2017
г. – 5151, 07 лева, за месец януари 2018 г. – 2664, 70 лева, за месец февруари
2018 г. – 3528, 10 лева, за месец март 2018 г. – 5133, 90 лева, за месец април
2018 г. – 6411, 10 лева, за месец май 2018 г. – 6201, 35 лева, за месец юни
2018 г. – 4939, 90 лева и за месец юли 2018 г. – 5768, 94 лева). Посочил е, че
този извод се извлича и от РА № Р – 03000318006863 – 091 – 001 от 30.04.2019 г..
Съдът
е цитирал разпоредбата на чл. 180, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и е посочил, че
глобата за лице, което не начисли съответния данък в предвидените срокове е в
размер на стойността на неначисления данък, и е направил извод, че за процесното нарушение
Е.М.С. следва да бъде санкционирана с административно наказание „глоба“ в
размер на 9640, 37 лева.
Съдът
е посочил, че към конкретното деяние разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН
е неприложима, тъй като нарушението пряко ощетява държавния бюджет с една не малка
като размер парична сума – 9640, 37 лева, поради което и е обществено
неприемливо да се прояви снизхождение към нарушителката.
Съдът
е дал мотивиран отговор на възражението във въззивната жалба, че
законоустановеното административно наказание следва да се изчисли от разликата
между необлагаемия размер и действително установения, в каквато посока е
направено възражение във въззивната жалба. Съдът е посочил, че това възражение
е неоснователно, тъй като методът, по който се изчислява процесния ДДС и респ.
метода, по който се индивидуализира административното наказание за нарушение на
чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е установен в правната норма по категоричен и
ясен начин.
На изложените
съображения съдът е приел, че НП №
374274 – F416757 от 09.11.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Контрол“
в ТД на НАП – гр. Варна следва да бъде изменено, като на Е.М.С. бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 9640, 37 лева за нарушение на
разпоредбите на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност.
Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни
органи при спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок и
извел извод, че НП е валиден акт, годен за съдебна проверка. Въззивният съд е констатирал,
че нарушението е съставомерно по посочената в НП разпоредба. При анализ на
относимите доказателства извел извод за налагане на санкция в размер над
установения по закон. На горните констатации и изводи съдът изменил размера на
наложената санкция в НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка установена от
решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на
административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на
нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното
производство доказателства.
При правилно установена фактическа обстановка
решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния
закон.
Касационната инстанция намира за
неоснователни възраженията на касатора, че съдът при преценката за правилност
на НП е следвало да изследва, дали за период от 12 последователни месеца, за
г-жа С. е възникнало задължение да подаде декларация за регистрация по ЗДДС, а
не да се позовава на РА № Р – 03000318006863 – 091 – 001 от 30.04.2019 г. на
орган по приходите при ТД на НАП Варна. Ревизионните
актове са писмени доказателства по арг. от чл.127 от НПК и установените в тях
факти следва да бъдат съобразени при установяване на нарушения свързани с
данъчното законодателство. В конкретния случай в РА са установени факти
обосноваващи по-малък размер на административното наказание на г-жа С. и тези
факти е следвало да бъдат преценени при издаване на НП.
Спорът пред въззивния съд както е формиран от
страните е бил за това:1. правилно ли е установена фактическата обстановка в НП
и 2.правилно ли е определен размера на наложената санкция.
Касационната инстанция намира, че въззивният
съд е дал правилен отговор и на двата поставени пред него въпроса. Въззивният
съд е съобразил дадените с Решение № 1209/17.06.2019г. постановено от състав на
АС Варна по адм.д. 1216/2019г. указания, събрал е релевантните за установяване
на нарушението доказателства, изследвал е констатациите на административно
наказващия орган при съобразяване на установените в Ревизионен акт № Р – 03000318006863 – 091 – 001 от
30.04.2019 г. на орган по приходите при ТД на НАП факти и е дал правилен
отговор на въпроса за размера на недекларирания ДДС и съответно за размера на наложеното административното наказание.
На изложените съображения касационната
инстанция намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в
касационната жалба и, че следва да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция намира за основателно
с оглед изхода на спора направеното искане от процесуалния представител на
ответника в писмените бележки за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
поради което присъжда на ТД на НАП Варна юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд
– Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2390/23.12.2019г.
постановено от XLIV състав на ВРС по нахд № 2855/2019г..
ОСЪЖДА Е.М.С.
*** 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.