РЕШЕНИЕ
№ 9003
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Р. М. М.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110147229 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.
Oбразувано e по искова молба, подадена от Б. К. Т., ЕГН **********, с адрес
[населено място], [улица], ет.2 и съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 1,
с която срещу [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено
място], [улица], е предявен иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата
от 9 848,06 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Отмяна на пътуване“ по полица № [номер]/14.02.2020 г. за претърпени
имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие – невъзможност за
осъществяване на планирано пътуване по договор за туристически услуги от
14.02.2020 г., сключен между [фирма2] и Б. К. Т., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 12.08.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил [фирма2] договор за туристически услуги от
14.02.2020 г. на стойност 14 965,32 лева, които да бъдат предоставени на него и на
съпругата му З. Т.. Сочи, че е извършил по договора авансово плащане към посоченото
дружество в размер на общо 9 848,06 лева. Настъпило е заболяване на ищеца, с оглед
което и се е наложила отмяна на пътуването. Съгласно клаузите от съглашението за
туристическа услуга при отказ на пътника от пътуването, същият дължи неустойка в
размер на авансово заплатените суми. Поддържа твърдения, че рискът от отмяна на
пътуването, в това число в случай на отказ от пътуване на клиента по договор за
туристически услуги от 14.02.2020 г. е бил застрахован от ответника по
застрахователен договор, за който е подписана застрахователна полица №
[номер]/14.02.2020 г. Поради това е подал до ответника заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на авансово заплатената по договора за услуга
сума, по което е била образувана преписка по щета № [номер]. Ответникът е отказал
1
изплащане на обезщетение с мотив, че не са налице невъзстановени разходи от
подизпълнителите на туроператора. Претендира осъждане на ответника да заплати
застрахователното обезщетение в размер на авансово заплатените на туроператора
суми.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, но намира, че
отмяната на пътуването не представлява покрит риск по застрахователния договор,
доколкото ищецът не е претърпял финансови загуби, представляващи невъзстановими
разходи от туроператора и превозвача. Допълва, че възстановените суми от
доставчиците към [фирма2] следва да бъдат изплатени от туроператора на ищеца.
Навежда възражение, че клаузите на т.4, т.5 и т.6 от раздел V от сключения договор за
туристически услуги от 14.02.2020 г. са неравноправни, не отговарят на изискването за
добросъвестност и са нищожни, поради което въз основа на тях за застрахователя не
възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. В условията на
евентуалност заявява искане съдът да уважи иска в по-нисък от пълния заявен размер.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е спорно между страните, че са сключили договор за застраховка
„Отмяна на пътуване“ по полица № [номер]/14.02.2020г., сключен във връзка с
организирано пътуване на Б. К. Т. и З. Х. Т. по договор за туристически услуги от
14.02.2020 г., както и че с оглед заплащането на дължимата от застрахования
застрахователна премия, договорът е породил действие. Не се спори също така, че
застрахователят е поел задължение да заплати на застрахования обезщетение в случай
на отмяна на пътуването за извършените невъзстановими разходи до размера на
договорения лимит от 14 965,32 лева.
Установява се от представения договор за туристически услуги от 14.02.2020 г.,
сключен между [фирма2] и ищеца, че същият е с предмет организирано туристическо
пътуване при условията, описани в договора. Общата цена на услугите по договора е в
размер на 14965,32 лева. В раздел V, т. 1 от договора страните са договорили падежи за
заплащане на дължимата по договора цена на 8 вноски. В т. 6 от същия раздел е
предвидено, че в случай на отказ от договора от страна на клиента той дължи на
туроператора неустойка в размер на платения аванс по договора. Съгласно т. 5 от
раздела в случай на неявяване клиентът дължи неустойка в размер на цялата сума по
резервацията. Съгласно раздел VII, т. 3 от договора клиентът сключва договор за
застраховка отказ при пътуване.
Не е спорно също така, че ищецът е подал до ответника заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение, от съдържанието на което се установява, че ищецът се
е позовал на внезапно възникнало събитие на 29.01.2021 г. /два дни преди планираната
дата на отпътуване/, а именно заболяване на Б.Т..
Представена е проформа фактура от 14.02.2020 г. на стойност 10 232,97 лева,
издадена от [фирма2], от която е видно, че сумата включва цена за хотелско
настаняване, както и застрахователната премия по процесния договор за застраховка.
В производството са приети общите условия, приложими към процесния
застрахователен договор.
В хода на съдебното дирене е прието заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвено от вещото лице П. Д., от което съдът приема за установено, че в
изпълнение на задълженията си по договора за организирано туристическо пътуване
2
ищецът е заплатил сума в размер на 9848,06 лева. Не са били възстановени никакви
суми от страна на туроператора към ищеца. Вещото лице е установило, че ищецът не е
бил заплатил цялата дължима по този договор сума, като туроператорът е заплатил
стойността на самолетните билети и хотелското настаняване към съответните
доставчици. По данни от туроператора, предоставени на вещото лице, с частично
възстановените суми от доставчиците е било прихванато задължението на Т. към
[фирма2] по договора за организирано пътуване. Към туроператора са били
възстановени следните суми: сума в размер на 976,69 лева от [фирма], сума в размер на
2198,65 лева от [фирма], сума в размер на 980,93 лева от [фирма] или общо сума в
размер на 4156,27 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
настъпването на застрахователното събитие, представляващо покрит риск по валидна
застраховка „Отмяна на пътуване“ по полица № [номер]/14.02.2020г., сключена с
ответника, действителния размер на претърпените имуществени вреди поради
настъпилата в резултат на застрахователното събитие невъзможност за осъществяване
на пътуването, настъпване на изискуемост на цялото вземане за застрахователно
обезщетение в негова полза. В тежест на ответника е да докаже своите възражения
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи /досежно
основателността и размера на иска/.
Както се посочи и по-горе, по делото е безспорно между страните, че помежду
им е сключен договор за застраховка „отмяна на пътуване“. Спорно помежду им е дали
е бил налице покрит по застрахователния договор риск, за който застрахователят е
поел задължение да изплати на застрахованото лице застрахователно обезщетение.
В конкретния случай ответникът не е оспорвал в производството, че отмяната на
пътуването, във връзка с което е бил сключен застрахователният договор, е наложена
от медицинска причина – внезапно възникнало заболяване за ищеца, проявило се два
дни преди отпътуване.
Съгласно раздел IV от общите условия, приложими към договора, т. 11.2. покрит
риск по застраховката за разходи на застрахованото лице по отмяна на пътуването.
Съгласно т. 39.2 от ОУ Застрахователят е поел задължение да възстанови на
застрахованото лице, претърпените финансови загуби, представляващи
невъзстановими разходи (депозити и суми), до размера на договорения лимит,
заплатени предварително във връзка с пътуване, които не могат да бъдат възстановени
от страна на туроператора, превозвача или хотела.
Съгласно т. 53.1 от ОУ невъзстановими разходи са неустойките и сумите,
които следва да се удържат от платените суми в случай на отменено пътуване ,
които съгласно условията на договора се прилагат при отмяна на пътуване.
Съгласно т. 53.1.1. за невъзстановими разходи се приемат всички разходи, които
са направени преди датата на отпътуване, за хотелско настаняване, пътни разходи, в т.ч
и самолетни, автобусни или жп билети и всичко останало, което е предварително
резервирано и платено във връзка с туристическо или бизнес пътуване или почивка и
не може да бъде възстановено като разход от страна на туроператора, турагента,
хотелиера, превозвача и т.н.
От представените по делото доказателства и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза е установено, че ищецът е заплатил по договора за
3
организирано туристическо пътуване сума в размер на 9848,06 лева, като последното
плащане е било извършено на 12.01.2021 г. Следователно незаплатена е останала
последната част от общата дължима сума в размер на 5117,26 лева, платима до
20.01.2021 г. Установено е също така, че след прекратяване на договора за
туристическа услуга в полза на туроператора доставчиците на услуги са възстановили
във връзка с пътуването, за което е бил сключен договора, суми в общ размер на
4156,27 лева.
По силата на клаузата на чл. 6 от договора с туроператора, в случай че клиентът
се откаже от договора след срока по т. 5 от същия, той дължи неустойка на
туроператора в размер на платения аванс при сключването на договора.
Същевременно с клаузата на чл. 5 от договора за туристическо пътуване е
предвидено, че в случай на неявяване, клиентът дължи неустойка в размер на цялата
сума по резервацията.
Не се установява туроператорът да е бил уведомен от клиента за отмяна на
пътуването преди уведомяването на застрахователя на 29.01.2021 г. Ето защо и съдът
приема, че с оглед датата, на която са се проявили обстоятелствата, станали причина за
отмяна на пътуването, то и приложима е неустойката за неявяване /чл. 5 от договора с
туроператора/, в който случай ищецът дължи неустойка в размер на цялата сума по
резервацията, независимо че не е заплатил същата на туроператора към посочения
момент. Доколкото обаче в производството е установена каква е заплатената от ищеца
към туроператора сума по договора за организирано туристическо пътуване, то
имуществената вреда за ищеца /под формата на финансовите разходи/ е в размер на
заплатената на туроператора сума в размер на 9848,06 лева.
С оглед съдържанието на застрахователния договор и приложимите към същия
общи условия следва да се посочи, че застрахователят е поел задължение да отговаря за
претърпените от застрахованото лице финансови загуби, представляващи
невъзстановими разходи (депозити и суми) до размера на договорения лимит,
заплатени предварително във връзка с пътуване, които не могат да бъдат възстановени
от страна на туроператора, превозвача или хотела. С клаузите на т. 53.1 и 53.1.1 от ОУ
страните са уговорили кои са невъзстановими разходи, а именно това са неустойките и
сумите, които следва да се удържат от платените суми в случай на отменено пътуване,
които съгласно условията на договора се прилагат при отмяна на пътуване, всички
разходи, които са направени преди датата на отпътуване, за хотелско настаняване,
пътни разходи, в т.ч и самолетни, автобусни или жп билети и всичко останало, което е
предварително резервирано и платено във връзка с туристическо или бизнес пътуване
или почивка и не може да бъде възстановено като разход от страна на туроператора,
турагента, хотелиера, превозвача и т.н.
Следва да се обсъди възражението на ответника, че е налице непокрит по силата
на застрахователния договор застрахователен риск, с оглед което застрахователят
счита, че не дължи заплащане на застрахователно обезщетение на застрахованото лице,
каквото се явява ищецът.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено, че
застрахователят се е съгласил да сключи застрахователния договор, както и да осигури
застрахователно покритие в случай на отмяна на пътуването от застрахованите лица
поради медицински причини до размера на сумата по договора за организирано
туристическо пътуване. Съгласно приложимите към застрахователния договор общи
условия застрахователят следва да обезщети застрахования за имуществените вреди,
4
възникнали за последния в случай на отмяна на пътуването, в това число и за
задържаните/дължимите като неустойка по договора за организирано пътуване от
застрахования суми. Ето защо и съдът приема, че застрахователят е поел задължение да
осигури покритие и да изплати обезщетение за дължимите от застрахованото лице по
договора неустойки.
Съгласно чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се
задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.
Разпоредбата сочи ясно, че целта и смисълът на застрахователния договор се свеждат
до осигуряване на застрахователно покритие срещу рисковете на съответния вид
застраховка. С оглед целта на договора, поради която същият е сключен, от момента на
влизането му в сила за застрахователя възниква задължение да носи риска от
настъпване на предвидените застрахователни събития и при евентуалното им
осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за претърпените вреди.
Осигуряването на застрахователно покритие формира съдържанието на дължимата от
застрахователя престация, което означава, че възникването на задължението за носене
на риска съвпада с момента на влизане на застрахователния договор в сила.
С решение № 173 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 727/2012 г., II т. о., ТК е
възприето становището, че застрахователят по имуществена застраховка няма право да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към
момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор. Това разрешение
е приложимо и в настоящия случай. Встъпвайки в застрахователното правоотношение
застрахователят е поел задължение да осугури покритие и да изплати обезщетение за
настъпилите за застрахования имуществени вреди при реализиране на риска отмяна на
пътуване по конкретния договор за организирано туристическо пътуване. Съгласно
приложимите към договора общи условия застрахователят е поел риска да заплати
обезщетение за финансовите загуби на застрахованото лице, дължими като неустойки
по договора за туристическо пътуване. Неслучайно лимитът на застрахователно
покритие е стойността /цената/, дължима от потребителя по договора за организирано
туристическо пътуване, доколкото съгласно чл. 5 от същия клиентът дължи на
туроператора неустойка в размер на цялата сума по резервацията в случай на
неявяване за отпътуване на посочената в договора начална дата. Следователно
застрахователят не може да се позовава на нищожност на неустойката, нито на
прекомерност на същата, доколкото обстоятелството, че застрахованият ще дължи
неустойка в посочения размер в хипотеза на отмяна на пътуването, е бил известен на
застрахователя към момента на встъпване в застрахователното правоотношение. Още
по-малко застрахователят може да се позовава на неравноправност на клаузата за
неустойка, доколкото последният не е легитимиран да релевира това възражение за
сметка на потребителя в настоящото производство.
Възражението на ответника, че в случая не са налице невъзстановими за
застрахования финансови загуби е неоснователно. В договора за организирано
туристическо пътуване не се съдържа клауза, по силата на която за ищеца да възниква
право част от сумата, дължима по този договор, да му бъде възстановена от
туроператора или от друг доставчик в случай на отмяна на пътуването. В същия е
предвидено възникване на вземане за неустойка в полза на туроператора при неявяване
за отпътуване в размер на цялата сума по резервацията /14965,32 лева/. По делото е
изяснено, че със заплатената от ищеца сума в размер на 9848,06 лева частично е
5
погасено задължението му за неустойка по договора с [фирма2]. Това е и размерът на
настъпилата за ищеца имуществена вреда, за която застрахователят дължи
застрахователно обезщетение. За тази сума искът е основателен и следва да бъде
уважен.
Неоснователно от страна на ответника се поддържа, че сумата в размер на
4156,27 лева, за която в производството е установено, че е била възстановена към
туроператора от доставчиците на услуги във връзка с отмяната на конкретното
туристическо пътуване, е следвало да бъде възстановена на ищеца. Както се посочи,
договорът за организирано туристическо пътуване не съдържа подобна уговорка. Дали
със сума в посочения размер /4156,27 лева/ между туроператора и ищеца като страни
по този договор е извършено прихващане е обстоятелство, на което застрахователят не
може да се позовава, за да ограничи отговорността си, доколкото претенцията на ищеца
не обхваща разликата между заплатената от ищеца сума по договора за туристическо
пътуване /9848,06 лева/ и пълния размер на сумата по резервацията /14 965,32 лева/.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че ако предявеният от
ищеца иск бъде уважен, ще се допусне неоснователно обогатяване, доколкото част от
сумите по резервацията са били възстановени на туроператора от доставчиците на
услуги. За ищеца обогатяване не е настъпило и не би могло да настъпи. За последния
по силата на сключения договор за организирано пътуване не е възникнало вземане, за
да се приеме, че упражнявайки правата си по застрахователния договор, ищецът би
получил втори път плащане за едни и същи вреди.
По изложените съображения съдът приема, че заплатената от ищеца сума по
договора за организирано туристическо пътуване, дължима като неустойка в случай на
неявяване за отпътуване от страна на клиента по същия, за ищеца, като застраховано
по процесния застрахователен договор лице, е невъзстановим разход, за който
застрахователят дължи застрахователно обезщетение по силата на сключения
застрахователен договор. Искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК възниква за ищеца. Съобразно представените доказателства съдът приема, че
заплатените от страната държавна такса и депозит за възнаграждение на вещо лице са в
размер 543,92 лева. Разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, претендирани
от ищеца, възлизат на сумата от 1000 лева, платими по банков път съгласно
уговореното в договора за правна защита и съдействие. По делото са представени
доказателства за действителното им заплащане. Ответникът е направил възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът приема за частично основателно, с оглед което и предвид
невисоката фактическа и правна сложност на спора намалява тези разноски до сумата
от 900 лева. Ето защо в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 1443,92
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], да заплати на основание чл. 405, ал. 1 КЗ на Б. К. Т., ЕГН
**********, с адрес: [населено място], [улица], ет.2 и съдебен адрес: [населено място],
[улица], ет.3, офис 1, сумата от 9848,06 лева, представляваща дължимо
6
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отмяна на пътуване“
/застрахователна полица № [номер]/14.02.2020 г./ за претърпени имуществени вреди в
резултат на застрахователно събитие – невъзможност за осъществяване на планирано
пътуване по договор за туристически услуги от 14.02.2020 г., сключен между [фирма2]
и Б. К. Т., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.08.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. К. Т., ЕГН
**********, с адрес: [населено място], [улица], ет.2 и съдебен адрес: [населено място],
[улица], ет.3, офис 1, сумата от 1443,92 лева, представляваща разноски за
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7