Определение по дело №81/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 74/15.10.2015 г., постановено по гр. д. № 853/2015 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на „П. п- Кърджали” Е. гр. К, че дължи на кредитора „Е. П.” О. гр. П, заплащане на сумата в размер на 9012 лв.- главница, представляваща дължим и неизплатен остатък по сключен договор- поръчка от 15.08.2012 г. за изработка и монтаж на ПВЦ витрини, алуминиеви врати, стъклопакет и остъкление по фактура № 168/21.09.2012 г., 2279.98 лв.- лихва за забава за периода от 10.11.2012 г. до 08.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 08.05.2015 г. до изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 79/11.05.2015 г. по ч. гр. д. № 600/2015 г. по описа на КРС, като е отхвърлен иска по чл. 86 от ЗЗД в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 2285.01 лв. С решението „П. п- К” гр. К е осъдено да заплати на „Е. П.” О. гр. П, направените разноски за държавна такса по ч. гр. д. № 600/2015 г. по описа на КРС в размер на 225.84 лв., както и направените разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от исковете, в размер на 780.17 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „П. п- К” Е. гр. К, който го атакува като незаконосъобразно с искане да бъде отменено и предявения иск отхвърлен. С жалбата не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания. Във въззивната жалба се признава, че в полза на жалбодателя били извършени от ищеца изработки, доставки и монтажи на ПВЦ- витрини и алуминиева дограма за обекти- описани подробно в приложените към исковата молба договор- поръчка за доставка от 08.10.2012 г. и количествена сметка като ищецът издал фактура № 166/17.08.2012 г. за сумата в размер на 15000 лв., която жалбодателят изцяло заплатил. Ищецът издал за останалото количество извършени работи и фактура № 168/21.09.2012 г. за сумата в размер на 18024 лв., по която фактура жалбодателят платил 9012 лв. и не отказвал да изпълни задълженията си по договора. Сочи, че в действителност между двете фирми съществували традиционно добри търговски взаимоотношения и винаги уреждали помежду си всички възникнали спорове доброволно и извънсъдебно. Постигнали съгласие преди завеждане на исковата молба, че доброволно и в духа на добрите взаимоотношения ще уредят всичките си финансови въпроси. Поради това счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. В съдебно заседание жалбодателят не се представлява.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А. С. И. от АК- П като пълномощник на „Е. П.” О. гр. П, в който се излагат съображения за правилността на атакуваното решение. В отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски. Поддържа се в отговора, че жалбоподателят не сочи конкретни мотиви за отмяна на атакуваното решение и признавал задължението си. Жалбата представлявала опит за шиканиране на производството и моли да не бъде уважавана, а атакуваното решение- потвърдено. В допълнителна молба са изложени сходни съображения. В съдебно заседание не изпраща представител.

Въззивната жалба е подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

От фактическа страна по делото се установява, че с договор- поръчка от 15.08.2012 г., сключен между „Е. П.“ О. в качеството на изпълнител и „П. п- К“ Е. в качеството на възложител, възложителят възложил на изпълнителя да изработи и монтира ПВЦ витрини, алуминиеви врати и стъклопакети на обща стойност 33024 лв. с ДДС със срок- до края на 2012 г. Страните се договорили възложителят да изплати половината от стойността на поръчката в размер на 15000 лв. при подписване на договора, а останалата сума- да заплати при извършване на монтажа.

От гласните доказателства се установява, че изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора изцяло и в срок като работата била приета без възражения. Приемо- предавателни протоколи не били съставени поради нежелание на ответника по иска.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза, която съдът приема, се установява, че по процесния договор били издадени две фактури- с № 166/17.08.2012 г. на стойност 15000 лв. с ДДС, която била изцяло платена от ответника и фактура № 168/21.09.2012 г. на стойност 18024 лв. с ДДС, по която на 09.11.2012 г. било извършено частично плащане от ответника в размер на 9012 лв., а неплатеният остатък възлизал на 9012 лв. Процесните фактури били осчетоводени по надлежния ред в счетоводството на ответника и включени в дневника за покупки. Установява се също, че мораторната лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 10.11.2012 г. до 08.05.2015 г. възлиза на 2279.98 лв.

Въззивният съд като взе предвид, че е сезиран с бланкетна жалба, в която не са изтъкнати конкретни пороци на обжалвания първоинстанционен акт, приема, че няма право да се произнася по основания за неправилност на решението, каквито не са посочени. В тази връзка съдът съобрази Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според разрешението в т. 1 на тълкувателния акт, при проверка на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което при липсващи конкретни оплаквания в жалбата, въззивният съд не следва да преразглежда правилността на решението.

Също така, с оглед разрешението в т. 3 от същото ТР, въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. В конкретния случай такова липсва.

Водим от изложеното, и като съобрази задължителния характер на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт, като споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Не следва да се обсъждат всички доказателства, доводи и възражения, при условие, че съвпадат крайния резултат и обемът на решаващата дейност на двете инстанции- в този смисъл е и постановеното Определение № 501/26.04.2011 г. по гр. д. № 1316/2010 г., трето г. о. на ВКС.

При този изход на делото въззивникът дължи разноски на ответника по въззивната жалба, но поради липса на доказателства пред настоящата инстанция, че действително са направени, разноски не следва да се присъждат.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/15.10.2015 г., постановено по гр. д. № 853/2015 г. по описа на Районен съд- Кърджали.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението на страните при наличие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/