Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 05.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен
състав в публичното заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа
докладваното от съдията Дончева гр. дело № 87 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 154 от 08.12.2016 г., постановено по гр. д. № 7/2016 г. на Пирдопския районен
съд, са отхвърлени предявените от С.Н.С. срещу А. „С.” ЕООД ***
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225,
ал.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от
длъжността “организатор охрана” на охраняван обект „О.” – гр. П., извършено със
заповед № 7541/17.09.2015 г. на управителя на дружеството – работодател, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение
в размер на 2 040 лв., за времето през което е останал без работа поради
уволнението – от 18.09.2015 г. до 18.03.2016 г., както и исковете по чл.220,
ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 340
лв., по чл.128 КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за периода
месец май 2015 г. – месец септември 2015 г. в размер на 1 700 лв.; по чл.224 КТ
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 38 работни
дни – 20 работни дни за 2014 г. и 18 работни дни за 2015 г. Ответникът –
работодател е осъден да заплати на ищеца на основание чл.226 КТ сумата 760 лв.,
представляваща обезщетение за невписване в трудовата книжка на важни
обстоятелства и за незаконното й задържане, като искът е отхвърлен до пълния
предявен размер от 1 000 лв. Ответникът е осъден на основание чл.262 КТ да
заплати на ищеца и сумата 0,06 лв., представляваща трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.05.2015 г. – 18.09.2015 г., като искът е
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 336 лв. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника направените
по делото разноски в размер на 420 лв. Ответникът е
осъден да заплати държавна такса и разноски по сметка на РС – Пирдоп в общ размер
от 250 лв.
Решението е обжалвано от ищеца
в първоинстанционното производство в частите, с които са отхвърлени исковете по
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, както и в частите с които са отхвърлени
исковете по чл.128, чл.220 и чл.224 КТ и с които са отхвърлени исковете по
чл.226 и чл.262 КТ до пълните предявени размери, като неправилно и постановено
в противоречие с материалния закон, с искане да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
С решение № 119/27.03.2017 г., постановено по гр.д. № 92/2017 г. по
описана Софийски окръжен съд, решението на РС-Пирдоп е потвърдено изцяло в обжалваните части.
С решение № 208/01.02.2019 г., постановено по гр.д. № 4983 по описа
за 2017 г. на ВКС, III г.о. е отменено решение № 119/27.03.2017 г. по гр.д. № 91/2017 г. на СОС в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1-3 КТ и делото
върнато за ново разглеждане, със задължителни указания.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
В исковата молба ищецът е
твърдял, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като посоченото правно
основание за прекратяване на трудовото правоотношение не съставлява основание
за прекратяване на процесния трудов договор. В първото
по делото заседание е заявил, че за допълнителното споразумение е узнал едва с
представянето му по делото, а не е заемал друга длъжност освен тази по трудовия
договор.
В отговора на
исковата молба ответникът е посочил, че с допълнителното споразумение е била
променена трудовата функция на ищеца, поради което не е съществувала пречка за
уговаряне на нов срок за изпитване за новата длъжност.
Между страните е
съществувало трудово правоотношение с източник трудов договор № 7541/31.03.2014
г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 във вр. с чл.70, ал.1 КТ, за определен срок: със срок за изпитване 6
месеца, уговорен в полза на работодателя. По силата на
описания договор ищецът е заемал длъжността “охранител” с място на работа -
обект „Олопласт”, гр. Пирдоп. Страните са уговорили
основно трудово възнаграждение в размер на 340 лв. и
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час.
Видно от допълнително
споразумение от 31.08.2015 г., сключено на основание
чл.119 във вр. с чл.70, ал.1 КТ трудовото правоотношение е променено за
длъжността „организатор охрана” при основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 380 лв., считано от 03.09.2015 г. Уговорено е, че
допълнителното споразумение се сключва в полза на работодателя, а срокът на
предизвестието се определя на 3 месеца, но не повече от срока на договора
/т.3/, като „другите условия остават непроменени”.
С разпореждане на въззивния съд от 08.02.2019 г. са
дадени указания на ищеца С.Н.С. да посочи в какво се изразява неистиността на
документа- допълнително споразумение от 31.08.2015 г.,
който носи неговия подпис.
С депозиран отговор
от 29.03.2019 г. ищецът заявява, че не е подписвал допълнителното споразумение
и подписът не е негов.
С разпореждане от 03.04.2019
г. е указано на ответника
А. „С.” ЕООД ***, да заяви изрично, с писмена молба, дали желае
да се ползва от допълнително споразумение от 31.08.2015 г. С молба от
14.05.2019 г. ответникът е заявил изрично, че желае да се ползва от
допълнителното споразумение от 31.05.2015 г.
С определение от 20.05.2019 г., на осн. чл. 193 ГПК е открито
производство по оспорване на истиността на допълнително споразумение от
31.08.2015 г. към трудов договор № 7541 от 31.03.2014 г. по отношение на
положения подпис от С.Н.С. и разпределена доказателствената тежест.
По делото е приета съдебно-почеркова
експертиза, която дава заключение, че подписите за „служител“ в допълнително
споразумение от 31.08.2015 г. към трудов договор № 7541 от 31.03.2014 г. на А.
„С.“ ЕООД не са положени от С.Н.С..
Установява се от заповед №
7541/17.09.2015 г. на управителя на ответното дружество, че трудовият договор е
прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 18.09.2015 г., но не в срока
за изпитване по трудовия договор, а преди да изтече срока за изпитване по
допълнително споразумение от 03.09.2015 г. Посочено е фактическо основание „по
преценка на работодателя”. Заповедта е връчена на 18.09.2015
г. при отказ на служителя.
Според заключението
на съдебно-счетоводната експертиза на ищеца за периода от 18.09.2015 г. до 18.03.2016
г. дължимото обезщетение, в който ищецът е останал без работа възлиза в размер
на 2280, 00 лева.
Свидетелят П.Х. Х. дава показания, че познава ищеца, тъй като са били
колеги, работели на обект на фирма „О.“ в гр. П.. Ищецът също заемал длъжността
„Охранител“, работното време било от 08,00 ч. до 08, 00 ч. – по 12 часа.
С оглед на така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Въззивният
съд, като обсъди по същество наведените във въззивната жалба доводи с оглед
правилото на чл.269 ГПК въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл.235 във вр. чл.273 ГПК, намира следното:
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Същото е
частично
неправилно в обжалваните части, поради следните
съображения:
Исковете са по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както следва: да се признае за незаконна и да се отмени
заповед № 7541/17.09.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 71, ал. 1 КТ; за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на
сумата 2040 лв. – обезщетение в периода
18.09.2015 г. – 18.03.2016 г., в който ищецът е останал без работа.
Предявените
искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са основателни.
Първоначално възникналото
между страните трудово правоотношение е възникнало по силата на трудов договор
№ 7541 от 31.03.2014 г., който е бил със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в
полза на работодателя.
Според
чл.70, ал.1 КТ когато работата изисква да се провери годността на работника или
служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се
предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. За една и съща работа с един и същ работник в едно и също
предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж. Срок за изпитване може да се уговори при
сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове
срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е
без значение за валидността на клаузата за изпитване. Трудовият
договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид
трудов договор.
Разпоредбата на чл. 119
от КТ изрично предвижда, че трудовото правоотношение може да се изменя с
писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.
Това означава, че страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието
на съществуващ между тях трудов договор /длъжност, срок, трудово възнаграждение
и др./ В случай, че работникът не е съгласен
с промяната, съществуващото трудово правоотношение остава непроменено. В
тази хипотеза не може работодателят едностранно да измени съдържанието на
трудовото правоотношение, съобразно нормата на чл. 118, ал. 1 от КТ.
Няма пречка при
постигнато съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция, да бъде
постигната уговорка за срок за изпитване между работник и работодател, между
които е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност. В случая обаче,
такова съгласие липсва, тъй като категорично се установи по делото от
съдебно-почерковата експертиза, че подписите за „служител“ в допълнително
споразумение от 31.08.2015 г. към трудов договор № 7541 от 31.03.2014 г. на А.
„С.“ ЕООД не са положени от С.Н.С.. Т.е. не е било
налице съгласие от работника за промяна на длъжността на „организатор охрана“ и допълнителното споразумение не е породило правно
действие.
При това положение
заповед № 7541/17.09.2015 г., с която е
прекратено трудовото правоотношение на С.Н.С. на длъжност „организатор охрана“ в срока за изпитване, за която няма уговорка с работодателя да изпълнява нова трудова
функция, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Освен това от
показанията на свидетеля П.Х.Х. се установява, че
ищеца работел на обект на фирма „О.“ в гр. П., заемал длъжността
„Охранител“, работното време било от 08,00 ч. до 08,
00 ч. – по 12
часа, от което съда прави извод, че при положение, че ищецът е продължил да
изпълнява същата трудова функция, дори да беше валидно сключено споразумението, същото отново няма да породи
правно действие.
Уважаването на иска
с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя
основателност и на иска за възстановяване на работа, поради което
първоинстационното решение следва да бъде отменено и в тази му част, а вместо
него да се постанови друго, с което той също се уважава.
Уважаването на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
първата предпоставка за основателност и на иска с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал. 1
от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече
от 6 месеца. Предпоставките за това обезщетение са: признаване на
уволнението за незаконно; наличието на вреда за работника, съизмеряваща се в
пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението поради
това, че е останал без работа /незает по трудово правоотношение/; причинна
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза за периода от 18.09.2015 г. до 18.03.2016 г.
дължимото обезщетение възлиза в размер на 2280, 00 лева. В случая не са ангажирани доказателства, че ищецът е останал без
работа след уволнението или пък
е регистриран като лице, активно търсещо работа. Представената от ищеца
на 08.11.2016 г. справка за актуално състояние на трудови договори /л. 266 от
делото/ не е актуална, тъй като видно от нея е разпечатана на 23.09.2015 г., в
10, 03 ч. и очевидно не отразява актуална информация за трудови правоотношения, към датата на представянето
й. Ето защо съдът намира този иск за неоснователен, поради което решението на
РС-Пирдоп в тази част следва да се потвърди.
Поради частичното
несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са
отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1,
т.1 и т. 2 от КТ и вместо него постановено друго, с което така предявените
искове се уважат. В частта, в която иска по чл.
344, ал. 1 т. 3 от КТ е отхвърлен, решението
следва да се потвърди.
Въззиваемата страна
не е направила искане за присъждане на
разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да се
присъждат.
С оглед изхода на
делото, работодателят следва да бъде осъден да заплати държавните такси за
разглеждане на делото пред първа и въззивна инстанция.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 154 от 08.12.2016 г., постановено по гр. д. № 7/2016 г. на
Пирдопския районен съд, в ЧАСТИТЕ, с
които са отхвърлени предявените от С.Н.С. с ЕГН: ********** *** срещу А. „С.”
ЕООД *** искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността “организатор охрана”
на охраняван обект „О.” – гр. П., извършено със заповед № 7541/17.09.2015 г. на
управителя на дружеството – работодател и за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО и отменя, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на С.Н.С.
с ЕГН: ********** ***, извършено със заповед № 7541/17.09.2015 г. на управителя
А. „С.“ ЕООД.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С.Н.С. с ЕГН: **********
*** на заеманата преди уволнението длъжност "охранител", в обект
ОЛОПЛАСТ ПИРДОП.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 08.12.2016 г.,
постановено по гр. д. № 7/2016 г. на Пирдопския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от С.Н.С.
срещу А. „С.” ЕООД *** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с
чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 2 040 лв., за времето
през което е останал без работа поради уволнението – от 18.09.2015 г. до
18.03.2016 г.
ОСЪЖДА А. „С.“ ЕООД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
Софийския окръжен съд сумата 260, 00 лв. /двеста и шестдесет лева/,
съставляваща държавни такси и разноски за разглеждане на делото пред първа и
втора инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаване на страните.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.