ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 86
гр. гр. София, 26.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Д.
като разгледа докладваното от Стоян Людм. Тонев Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600088 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК. С
протоколно определение от 24.03.2022 г. по НОХД №3156/2021 г. на СНС –
12 състав е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение на подс. Д. Ж. Ж. от „задържане под стража“ в по- лека, а
действащата спрямо подсъдимия К. Г. К. мярка за процесуална принуда
„домашен арест“ е изменена в „гаранция в пари“ в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева.
Срещу определението, в частта му в която е оставено без уважение
искането за изменение на мярката за неотклонение на подс. Д. Ж., е
постъпила частна жалба от същия, чрез упълномощения му защитник - адв.
В.. С жалбата се иска отмяна на определението и постановяване на ново, с
което искането на защитата да бъде уважено и мярката за неотклонение на
подсъдимия да бъде изменена в по-лека, а именно в „ гаранция в пари“. В
жалбата се развиват доводи, че изтеклият да момента срок на задържане на
подс. Ж. не отговаря на критериите за разумност. Излагат се аргументи, че
подс. Ж. бил в неравнопоставено положение спрямо други негови
съпроцесници, доколкото същите били с по-леки мерки за неотклонение,
въпреки по- тежките им и повече на брой обвинения. Оспорва се
констатацията на СНС за наличие на реална опасност от укриване и
1
извършване на престъпление. В това отношение се сочи, че процесуалното
поведение на подсъдимия Д. Ж. било коректно и нямало никакви конкретни
данни, които да обосновават опасности от укриване и извършване на
престъпление.
Срещу определението, в частта му в която е изменена мярката за
неотклонение на подсъдимия К. К. от „домашен арест“ в „гаранция в пари“ от
10 000 лева, е постъпил частен протест. Според протестиращата прокуратура
продължавали да са налични и интензивни опасностите от укриване и
извършване на престъпление, предвид характера и тежестта на повдигнатите
обвинения на подс. К..
В срока по чл. 342, ал. 2 от НПК от упълномощения защитник на
подсъдимия К. е подадено възражение срещу частния протест. Развиват се
доводи за неразумност на срока на задържане на подсъдимия, респективно се
сочи основание за смекчаване на действащото процесуално ограничение.
Твърди се, че рискът от извършване на престъпление бил със значително
намалял интензитет, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, липса
на други неприключили наказателни производства, на фона на изтеклия до
момента срок на задържане. Излагат се аргументи за липса на опасност от
укриване от наказателно преследване, доколкото подс. К. бил семейно
ангажиран с две малолетни деца. При това процесуалното поведение до
момента на подс. К. било безукорно.
Срещу определението, в частта му в която е изменена мярката за
неотклонение на подсъдимия К. от „домашен арест“ в „ гаранция в пари“ от
10 000 лева, е постъпила частна жалба от този подсъдим, чрез защитника му
адв. Т.. С жалбата се преповтарят доводите по възражението срещу протеста.
Наред с тях се излага и аргументи в насока, че съдът от първата инстанция не
се е съобразил с данните за имуществения статус на подс. К.. Иска се АСНС
да определи най-леката възможна мярка за неотклонение - “подписка“ или да
намали размера на гаранцията.
Частният протест и частните жалби са подадени в законоустановения
срок, от процесуално процесуално легитимирани страни и срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, поради което са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество въззивната инстанция прие,
че същите са неоснователни.
2
С обвинителния акт са предявени обвинения срещу множество лица,
като подс. Д. Ж. е обвинен за пет претендирани престъпни посегателства,
съответно: по чл. 321 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 от НК; по чл. 213 а, ал.3 т. 2,т.4 и т. 7,
вр. ал.2 т.4 и т.5, вр. ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б. „ а“ и „б“, вр.чл. 20 ал.3 и ал.4, вр.
ал.1 НК; по чл. 213 а, ал.3 т. 2,т.4 и т. 7, вр. ал.2 т.4 и т.5, вр. ал.1, вр. чл. 29
ал.1 б. „ а“ и „б“, вр.чл. 20 ал.3 и ал.4, вр. ал.1,вр. чл. 26 ал.1 от НК; по чл.
330 ал.3, вр. ал.2 т.4, вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.3 и ал.4,вр.ал.1 НК; по чл. 330 ал.3,
вр. ал.2 т.2 и т.4, вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.3 и ал.4,вр.ал.1 НК. Спрямо подс. К. са
повдигнати обвинения за три претендирани престъпления, съответно: по
чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК; по чл. 213 ал.3 т.2 и т. 4,вр. ал.2, т.4 и т.5,вр.
ал.1 вр.чл. 20, ал.2,вр. ал.1 от НК и по чл. 339, ал.1 от НК.
Спрямо подс. Ж. с определение от 16.02.2019 г. по НЧД № 682/ 2019 г.
на СНС е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, а по
отношение на подс. К. най-тежката мярка за процесуална принуда е била
взета с определение от 07.08.2018 г. по НЧД № 2562/2018 г. на СНС. С
определение от 21.07.2021 г. по ВНЧД № 295/21 г. на АСНС е отменено
определение от 02.07.2021 г. на СНС, в частта, с която е отказано да бъде
изменена прилаганата спрямо подс. Ж. мярка за неотклонение „задържане
под стража“ и вместо това същата е изменена в „домашен арест“. Със същото
определение въззивният съд е потвърдил акта на съда от първата инстанция в
частта му, с която е била изменена мярката за неотклонение на подс. К. от
„задържане под стража“ в „домашен арест“. От 21.07.2021 г. спрямо
подсъдимите Ж. и К. се изпълнява мярка за неотклонение „домашен арест“.
Съобразно разпоредбите на чл.56 ал.1 и чл. 63 ал.1 от НПК наличието
на обосновано предположение за извършено престъпление от дееца е
задължително условие за законосъобразността на всяка от предвидените в
процесуалния закон мерки за неотклонение, а този въпрос изобщо не е бил
засегнат от първоинстанционния съд. В това отношение АСНС се
солидаризира със съда от първата инстанция, че към настоящия процесуален
етап информацията, изводима от събраните доказателства, довела до внасяне
на обвинителен акт в съда, не изглежда да разколебава или опровергава
обоснованото предположение във връзка с твърдените посегателства.
Правилно първоинстанционният съд само обобщено е оценил наличната
информация, за да установи дали обвинението разполага с prima facie /на пръв
поглед/ основания за подозренията си, предвид характера на производството
3
по чл.270 от НПК по въпросите на мярката за неотклонение. Понеже за
положителната констатация относно обоснованото предположение за
нуждите на производството по чл.270 от НПК, доколкото се касае за висящ
процес, съдът от първата инстанция не е дължал и не е извършил разширен
доказателствен анализ, присъщ на краен съдебен акт по същество на делото.
Този подход на СНС е съобразен с изискванията на чл.270, ал.1 НПК и с тези
на с чл.5, пар.4 във връзка с чл.5, пар. 1, буква „c“ от ЕКПЧ.
При преценката си относно пропорционалното процесуално
ограничение, въззивният съд съобрази броя, вида, спецификата на
претендираните престъпления, за които са обвинени подсъдимите, данните по
справките за съдимост, както и всички останали обстоятелства, визирани в
разпоредбата на чл. 56, ал.3 от НПК.
В това отношение подс. Д. Ж. е обвинен като ръководител на твърдяна
организирана престъпна група с разширен персонален състав, с изградена
структура и йерархичност, за която се претендира още да е действала в
продължителен времеви диапазон - от м. януари 2013 г. до 02.08.2018 г.,
създадена с предварително дефинирана цел реализиране на множество
престъпления от различен вид, засягащи различни обществени отношения,
сред които и такива срещу имуществото и личността на отделни граждани.
Тук се отчита и конкретното обвинение за твърдян по- висок каузален принос
на подс. Ж., като предполагаем ръководител на групата. Все в тази връзка
подс. Д. Ж. е обвинен за прест. по чл. 330, ал.3 от НК и за множество
твърдени посегателства по чл. 213 а, ал.3 от НК, от които се претендира да са
пострадали ФЛ, неразпитани като свидетели в съдебна фаза на процеса.
Отделно от това, подс. Д. Ж., за разлика от подс. К., е многократно
осъждан за прест. по чл. 199, 325, 339, 129, 290, 253 НК, вкл. и за прест. по чл.
321от НК, т.е. от вида на това, предмет на внесения в СНС обвинителен акт.
Видно от справката за съдимост /т.10 ДП/, с определение № 26/20.01.2011 г.
по НОХД № 1525/10 г. на БОС, изменено определение № 26/20.01.2011 г. на
АС –Б. на осн.чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК на подс. Ж. е определено едно
общо и най-тежко наказание измежду тези, наложени по НОХД №302/2009 г.
на БОС, НОХД № 391/2009 г. на ОС-В., НОХД № 20/2008 г. на БОС, НОХД
№ 3646/2007 г. на БРС и НОХД № 4235/06 г. на РС–С., а именно 4 години и
10 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК увеличено
4
на 6 години и 4 месеца лишаване от свобода. Не без значение е още
обстоятелството, че обвинението по чл. 321 НК на подс. Ж. визира период,
стартиращ малко след изтърпяване на наложеното му наказание по
горевизираното осъждане.
Тези данни, вкл. за криминалното минало, на фона на твърденията за
висок каузален принос на подс. Д. Ж. в претендираната организирана
престъпна група, като неин ръководител, дават основание за извод, че и към
момента все още е налице риск от извършване на престъпление, който може
да бъде успешно преодолян с актуалното понастоящем процесуално
ограничение "домашен арест“.
Въззивният съд не споделя доводите за прекомерен срок на
задържането /първоначално под стража, а впоследствие под формата на
домашен арест/ на подс. Ж.. Съгласно стандартите, изведени от практиката на
ЕСПЧ, преценката за разумна или не продължителност на задържането се
извършва съобразно редица фактори, като сложността на делото, фазата в
която се намира производството и поведението – ефикасността на действията
на националните органи. В този смисъл, за неразумен срок на ареста може да
се претендира, когато мярката не съответства на фактическата и правна
сложност на казуса и при липса на „особено усърдие“ при разглеждането и
решаването на производството по същество. В случая наказателно
производство се намира в съдебната фаза на процеса и същото се отличава
със сериозна фактическа и правна сложност, при отчитане в тази връзка на не
само на значителния брой подсъдими лица и обвинения срещу същите, в това
число и за организирана престъпност, множеството свидетели и експерти, но
и усложненията във връзка с развилото се екстрадиционно производство.
Поради това се констатират и известни процесуални неблагополучия в развоя
на наказателното производство, но към момента все още не може да се
приеме, че не се полагат съответните грижи, насочени към разглеждане на
делото. Поради това освен факта на изтеклия период от време, липсват
останалите обективни предпоставки, за да се приеме, че към настоящия
момент е налице неразумен срок за прилагане на мярката „домашен арест“.
Защитните доводи за неравностойно положение на подс. Ж. в сравнение
с други подсъдими с по-леки мерки за процесуална принуда, не могат да
бъдат преценени като основателни от настоящия съдебен състав. Не следва да
5
има спор в теорията и практиката, че въпросите по мерките за неотклонение
на всеки един подсъдим следва да бъде решаван, съобразно индивидуалното
проявление на обстоятелствата от кръга на тези, визирани в чл.56 ал.3 от
НПК. В това отношение конкретно за подс. Ж. се претендира да е бил
ръководител на инкриминираната ОПГ, като същият е с най-много на брой
обвинения спрямо останалите му съпроцесници, като твърденията в обратен
смисъл на защитата не са коректни. Подс. Д. Ж. е многократно осъждан за
разлика от подс. К., който се води неосъждан, предвид извършената съдебна
реабилитация по чл. 87 НК /справка за съдимост, л.56, т.10 ДП/. Тези
индивидуални специфики и особености, обуславят и различните мерки за
неотклонение, респективно не е налице произволно неравнопоставяне на
подс. Ж. спрямо останалите му съпроцесници и в частност спрямо подс. К..
Въззивният съд също като предходната инстанция прие, че е намалял
интензитета на опасностите по чл. 63 ал.1 от НПК за подс. К. К., предвид
изтеклия продължителен срок на задържане, на фона на чистото му съдебно
минало /предвид реабилитацията/ и актуалните данни за семейното му
положение. На фона на гореизложеното въззивната инстанция, също като
първостепенният съд, намира, че евентуално продължаване на ареста на подс.
К. би се явило непропорционално процесуално ограничение. Конкретният
вид мярка за неотклонение, несвързвана с ограничаване на личната свобода
на подс. К., е определен, от съда от първата инстанция, при съблюдаване на
процесуалните правила и при отчитане на конкретиката по делото.
Наложената по отношение на подс. К. мярка с икономически характер
съответства на законовите изисквания и гарантира ефективното провеждане
на наказателното производство. Конкретният размер на гаранцията е
определен на такава стойност, че да не се свързва с непосилни за подсъдимия
ограничения и същевременно да може да възприеме евентуалната загуба на
сумата, в случай на неизпълнение на произтичащите от мярката задължения,
като една действително сериозна загуба и така да бъде мотивиран към
законосъобразно процесуално поведение. Във връзка със защитните доводи
следва да се посочи, че нормата на чл. 61, ал. 2 НПК установява и
задължение на съда за съобразяване на размера на паричната гаранция с
имуществения статус на подсъдимия, но видно от текстовата формулировка
на визираната норма, това не е единственият критерии – законовият
регламент носи съдържание, че се взема предвид „и имущественото
6
положение“, т. е. наред с имущественото положение се преценяват и всички
общи критерии по чл. 56, ал. 3 НПК, а последните включват и отчитане броя,
вида и характера на повдигнатите обвинения, отнасящи се до три
предполагаеми умишлени и тежки престъпления. Поради това АСНС се
солидаризира с предходната инстанция, че мярка за неотклонение „гаранция
в пари“ в размер от 10 000 лева, съпоставена не само с данните за
имуществения статус на подс. К. К., но и с естеството и тежестта на вменената
му предполагаема престъпна дейност се явява съответна на изискванията на
чл. 56 ал.3 и чл. 61 ал.2 от НПК и е в състояние да изпълни поставените в чл.
57 от НПК цели. В този смисъл е съобразил, че размерът на гаранцията не
следва да представлява изключителна трудност за подсъдимия, но така също
не следва да бъде и прекомерно малък, съобразен само с имущественото
положение, без да се отчитат останалите обстоятелства по чл. 56, ал. 3 от
НПК, в това число високата обществена опасност на предполагаемата
престъпна дейност, свързана с организирана престъпност. Водим от горното
и на основание чл. 345 от НПК съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.03.2022г. по НОХД № 3156/21 г. на СНС, с
което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подс. Д.
Ж. от „задържане под стража“ в по-лека, а действащата спрямо подсъдимия К. К. мярка за
неотклонение „ домашен арест“ е изменена в „гаранция в пари“ в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7