РЕШЕНИЕ
№ 2903
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110211362 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на С. М. С. срещу Наказателно постановление
№ 349129/2018г. на зам. кмет на Столична община, с което за нарушение на чл.18, т. 1 , т.2,
т. 3 във връзка с чл. 46, ал.1, и чл. 47, ал. 1 и чл. 48 от Наредбата за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община и е
наложено наказание – „Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева .
Жалбоподателят моли атакуваното постановление да бъде отменено. Твърди, че никога не е
получавал препис от наказателното постановление, а е узнал за него след получаване на
покана за доброволно изпълнение от ЧСИ за събиране на дължимата глоба.
В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не взема
становище по жалбата.
Въззиваемата страна - СО, редовно призована, се представлява от юрк. Владимирова.
Последната оспорва жалбата и пледира атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Излага съображение, че нарушението
е доказано от обективна и субективна страна. Пледира да бъде съобразено, че срещу
жалбоподателя има издадени множество наказателни постановления. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.11.2018г., в 10:50 часа жалбоподателят С. пътувал с автобус по линия № 413 / инв.№
3103/ . След спирка „Калиманци“, с посока гара „Подуяне“, бил проверен от контрольори на
„Център за градска мобилност” ЕАД – свидетелят Л. и А. М. М.. Посочените свидетели
установили, че С. пътува без редовен превозен документ. След като му било предложено да
закупи карта за нередовен пътник от контрольора, С. отказал. Последното принудило
свидетеля Пашунов да състави на жалбоподателя АУАН № 0349129/19.11.2018г., за
извършено нарушение на разпоредбите на чл. чл. 18, т. 1, , т.2, т. 3, вр. чл. 46, ал.1 и чл. 47,
ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община /НРУПОГТТСО/.
Препис от така съставения АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата, като бил
подписан без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 349129/2018г. на зам. кмет на Столична община, с което за нарушение на
чл.18, т. 1 , т.2, т. 3 във връзка с чл. 46, ал.1, и чл. 47, ал. 1 и чл. 48 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община и е наложено наказание – „Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева .
В атакуваното наказателно постановление била възприета идентична с описаната в АУАН
фактическа обстановка, като извършеното нарушение било квалифицирано като такова на
чл.18, т. 1 , т.2, т. 3 във връзка с чл. 46, ал.1, и чл. 47, ал. 1 и чл. 48 от НРУПОГТТСО/,
поради което, на основание чл. 48 е наложено наказание - глоба в размер на 50,00 лева.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан свидетелят Пашунов,
който предвид естеството на работата си няма конкретни спомени за случая.
Съдът кредитира изцяло дадените от св. Пашунов показания, като намира същите са ясни,
непротиворечиви и логични и съответстващи на останалия приобщен по реда на чл. 283 от
НПК доказателствен материал по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН
от лице, което има правен интерес от отмяната на наказателно постановление, което
подлежи на обжалване.
Съдът не споделя доводите на въззиваемата страна, че са били налице основание да се
приеме, че наказателното постановление е влязло в законна сила, доколкото видно от
представените по делото писмени доказателства същото не е било надлежно връчено на
2
нарушителя. В действителност са правени опити това да бъде сторено със съдействието на
районната администрация, но приложената по делото обратната разписка касае връчването
на покана за явяване за връчване на НП, а не за фактическото му връчване на лицето. Не са
били налице и визираните в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН предпоставки, тъй като категорично е
установено, че нарушителят живее на посочения от него адрес.
В хода на съдебното следствие не са били ангажирани доказателства атакуваното НП да е
било връчено по надлежния ред на жалбоподателя. Направеното отбелязване на същото, че е
влязло в законна сила не почива на никакви обективни факти, от които би могъл да се
направи извод в тази насока, поради което съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва
да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът счита, че със своето деяние жалбоподателят С. С. е осъществил състава на
административното нарушение по чл.18, ал. 1, т. 1 от НРУПОГТТСО, тъй като е пътувал с
автобус № 413 от обществения градски транспорт без редовен превозен документ. На
следващо място С. е отказала да закупи и предложената му от контрольора по редовността
на пътниците карта за еднократно пътуване. С тези си действия жалбоподателят е
консумирал състава на вмененото му нарушение, доколкото е изпълнил всички отрицателни
предпоставки водещи до ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Нарушението е извършено и от субективна страна, при форма на вина пряк умисъл,
доколкото С. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното административно
нарушение (че е задължен да закупи и перфорира билет за пътуване), като е целял това
негативно изменение на обективната действителност.
АУАН е издаден от компетентен орган – контрольор при „ЦГМ“ ЕАД , упълномощен по
съответния ред, за което са ангажирани съответните доказателства по делото.
И АУАН и НП са издадени в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
В конкретния случай обаче настоящият съдебен състав счита, че при съставяне на АУАН и
НП са допуснати множествено съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до нарушаване правото на защита на наказаното лице и представляващи основания за
отмяната на обжалваното НП.
На първо място в АУАН е допуснато самостоятелно съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото на жалбоподателят С. е вменено, че е нарушила
едновременно и трите хипотези на чл. 18, , ал. 1 от НРУПОГТТСО (видно от подчертаването
в АУАН, които хипотези обаче касаят алтернативни задължения на пътниците в превозните
средства от градския транспорт. По тази начин наказаното лице е възпрепятствано да
3
разбере в пълнота правните и фактически рамки на вмененото му „административно
обвинение“, което винаги нарушава правото му на защита в хода на образуваното
административнонаказателно производство. В този смисъл е Решение № 7346 от 26.11.2015
г. по адм. дело № 7285 по описа за 2015 г. на АССГ, X-ти касационен състав.
В издаденото въз основа на така съставения АУАН НП е посочено, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 18, , ал. 1 от Наредбата, която както вече беше посочено
съдържа три отделни точки с различни хипотези на нарушения. По този начин отново остава
неясно какво точно нарушение е вменено на жалбоподателя, с оглед разминаването между
словесната и цифровата квалификация на нарушението.
На самостоятелно основание към момента на постановяване на съдебния акт е изтекла
предвидената от закона давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН - "По въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и
опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
закон не се предвижда друго". Така субсидиарното приложение на НК се разпростира
спрямо административнонаказателните производства по отношение на изключващите
отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има
давността за реализиране на отговорността, като материално правен институт. На първо
място, това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство (видно от разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК давността е една от
предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва да бъде
прекратено). На второ място, законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в
закона срокове, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо
основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения,
които по правило са деяния с по-ниска степен на обществена опасност. От тук следва
правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока по
въпросите свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и
относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и
следващите на НК. В частност, в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК т.е. административнонаказателното
производство се изключва по давност (независимо от спирането или прекъсването) след
изтичане на срок надвишаващ четири години и шест месеца, считано от датата на
извършване на нарушението. Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното
нарушение е било извършено на 19.11.2018 г., като доколкото НП не е било редовно
връчено на жалбоподателя и което към настоящия момент не е влязъл в сила акт, поради
което административното производство все още е висящо.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че поради изтичане на абсолютния давностен срок,
предвиден в закона, наказателното постановление следва да бъде отменено, а
административнонаказателното производство да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на въззиваемата
4
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН и чл. 34, ал.1 вр. чл. 11 ЗАНН
вр. чл.80, ал.1, т.5 вр.чл.81, ал.3 НК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 349129/2018г. на зам. кмет на Столична община, с
което за нарушение на чл.18, т. 1 , т.2, т. 3 във връзка с чл. 46, ал.1, и чл. 47, ал. 1 и чл. 48 от
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията
на Столична община и е наложено наказание – „Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева .
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 11362/2022 г. по описа на СРС, НО, 134
състав, поради изтичане на предвидената в закона давност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юрк. Владимирова за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5