РЕШЕНИЕ
№ 2717
гр. Варна, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110102347 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от А. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж. к. „М.т“ № ***, вх. ***, ет. ****, ап. **** чрез
процесуалния му представител – адв. Й. А., срещу ***** „А.” ****, ЕИК
/******, със седалище и адрес на управление: гр. С., р. „С.“, ул. „С. К.” №
****обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405, ал.
1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 497, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 291.88 лв. /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1
ГПК изменение в размера на исковата претенция, вместо първоначалната за
сумата 200 лв., частичен иск от целия в размер на 339.98 лв./, съставляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
предна дясна врата, причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие, установено на 26.08.2020 г., по сключения между страните договор
за застраховка „К.”, обективирана в полица № ******/05.09.2019 г., със срок
на действие 09.09.2019 г. – 08.09.2020 г., на л. а. „******”, с рег. № *****,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.02.2023 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 49 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 18.09.2020 г. – 23.02.2023 г.
В исковата си молба ищецът А. И. И. излага, че на 10.09.2020 г. е
сключил с ответника **** „А.” договор за застраховка „К.”, клауза „П.”, по
отношение на собствения си лек автомобил „*****”, с рег. № *****, със срок
на действие 09.09.2019 г. – 08.09.2020 г. Посочва, че автомобилът бил
застрахован за 21000 лв., като застрахователната премия възлизала на 1531.54
лв., разсрочена на четири вноски, платени към настоящия момент. Поддържа,
1
че на 26.08.2020 г., около 18:00 часа, отивайки до автомобила, паркиран на
паркинг до бл. ****** в гр. В., кв. „М.“, установил, че е увредена предната му
дясна врата. На 27.08.2020 г. уведомил ответното дружество за настъпилото
застрахователно събитие. Посочва, че застрахователят извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на увредените
детайли, а именно: предна дясна врата. Излага, че като застрахователно
обезщетение получил сумата 110.92 лв. Поддържа, че тази сума не може да
покрие щетите. Ето защо извършил проучване в няколко сервиза, като
установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в
размер на 450.90 лв. Счита, че след приспадане на определеното обезщетение
застрахователят му дължи сумата 339.98 лв., както и съответно обезщетение
за забава. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
****** „А.”, гр. С., чрез процесуалния му представител – юрк. И. Й..
Ответното дружество не оспорва обстоятелствата, че между страните е
сключен валиден договор за застраховка „К.” на процесния автомобил,
действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие, че е
уведомен за настъпилото застрахователно събитие, че е извършен оглед на
автомобила, като е изготвен опис на уврежданията и е определено
обезщетение в размер на 110.92 лв., изплатено на ищеца. Не оспорва
механизма на настъпилото застрахователно събитие, както и че е налице
покрит риск по застрахователния договор. Оспорва иска по размер. Оспорва
стойността на причинените по процесния автомобил щети, като счита, че
претендираното от ищеца обезщетение значително надвишава действително
претърпените вреди. Твърди, че определеното от застрахователя обезщетение
е съгласно договореностите между страните, поради което исковата
претенция е неоснователна. Поддържа, че вредата, за която се отнася
образуваната щета, е за повърхностно надраскване на лаковото покритие на
предна дясна врата на автомобила с дължина около 1-2 см, което дори не
налага боядисване на детайла и в тази връзка определеното обезщетение е
напълно достатъчно за ремонта на автомобила. Това увреждане по никакъв
начин не възпрепятства употребата на автомобила по предназначение. Излага,
че към датата на ПТП същият е на около 7 години, като подобни
надрасквания са неизбежни за експлоатацията му в този период. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. Й. А., който поддържа становище за
основателност на исковите претенции и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът представя писмена молба, в която заявява, че поддържа
становището си и моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 497, ал. 1 КЗ.
По главната искова претенция:
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните съществува
2
валидно облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка
„К.”, обективирана в полица № *****/05.09.2019 г., със срок на действие
09.09.2019 г. – 08.09.2020 г. по отношение на л. а. „*****”, с рег. № *****,
валиден към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие,
установено на 26.08.2020г., че ищецът е заплатил в полза на ответника
дължимата по договора застрахователна премия, че същият е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие на 27.08.2020 г., че
механизмът на настъпване на събитието е посоченият от ищеца в исковата
молба, а именно: увреждане на автомобила /предна дясна врата/ на паркинг,
съответно, че е налице покрит риск по застрахователния договор, както и че
застрахователят е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 110.92 лв.
Както вече се посочи, между страните не е спорно, че на 27.08.2020 г.
ищецът е уведомил ответното дружество за настъпило застрахователно
събитие, съответно, че при застрахователя е заведена щета по претенция №
*******/27.08.2020 г., при която са констатирани увредените части по
автомобила, а именно: предна дясна врата, нуждаеща се от боядисване.
По делото е изслушано заключението на вещото лице Г. Д. по
допуснатата от съда САТЕ, което съдът цени като компетентно и обективно
дадено, съгласно което от техническа гледна точка в конкретната ситуация
причина за настъпване на щетата по предната дясна врата на процесния
автомобил е възможно да се получи от съприкосновение от друг автомобил
/МПС/, както и неизвестен извършител на това /в случая/. Увредена е
предната дясна врата на автомобил „******“, с рег. № *****. Според вещото
лице, налице е причинно-следствена връзка между процесното събитие и
описаните в исковата молба и в описа на претенцията увреждания по
автомобила /получените увреждания по автомобила/.
Следва да се отбележи още, че във връзка с образуваната преписка по
щета при застрахователя, последният е заплатил на ищеца обезщетение в
размер на 110.92 лв. Фактът на плащане на тази сума съдът приема, че
представлява извънсъдебно признание на задължението на ответника да
изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
Основният спорен момент в производството е относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на
ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 79/02.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
3
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която
за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали
и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ.
Съгласно заключението на вещото лице, общата стойност на щетата
/сумата, необходима за ремонта на автомобила/ по средни пазарни цени към
датата на събитието се равнява на 402.80 лв.
Предвид установения размер на претърпените щети и след приспадане
на вече заплатеното застрахователно обезщетение, съдът намира, че
застрахователят дължи на ищеца допълнително сумата 291.88 лв. /402.80 лв. –
110.92 лв. = 291.88 лв./, необходима за възстановяване на увреденото моторно
превозно средство, какъвто е и размерът на исковата претенция. Ето защо
така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законна лихва,
като върху главницата 200 лв. /първоначално предявения размер на частичния
иск/ същата следва да е от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.02.2023 г. до окончателното й изплащане, а за увеличения размер на
исковата претенция, равняваща се на сумата 91.88 лв., считано от датата на
изменението на иска – 12.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
По акцесорната претенция:
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи
законна лихва върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в 15-дневен срок от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ. Следва да се отбележи, че по-горе в
изложението бяха направени изводи, че се дължи по-голяма сума от
доброволно заплатената от застрахователя.
В случая на 27.08.2020 г. е извършен оглед на автомобила във връзка
със заведената при застрахователя щета. Няма данни ответникът да е
изисквал представянето на други документи, поради което следва да се
приеме, че от тази именно дата е започнал да тече срокът за плащане на
дължимото застрахователно обезщетение. Същият е изтекъл на 17.09.2020 г.,
поради което следва да се приеме, че на 18.09.2020 г. ответникът е в забава за
плащане на пълния размер на дължимото обезщетение. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, съгласно която, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Тоест, за процесния период 18.09.2020 г. – 23.02.2023 г. ответникът е
бил в забава за плащане на дължимото застрахователно обезщетение. При
изчисляване на конкретния размер на обезщетението за забава съдът ползва
помощта на програмния продукт „*****“. Дължимата законна лихва върху
сумата 200 лв. /първоначалния размер на предявения частичен иск/ за
посочения вече период възлиза на 49.82 лв. Конкретната искова претенция е в
размер на 49 лв., поради което същата следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
4
доказателства за извършени такива в общ размер от 830 лв., както следва: 100
лв. - държавна такса, 250 лв. – депозит вещо лице и 480 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС по договор за правна защита и
съдействие от 06.07.2023 г., която сума следва да бъде присъдена в полза на
страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****** „А.” ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р. „С.“, ул. „С. К.” № ***, да заплати на А. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж. к. „М.“ № ****, вх. ****, ет. ***, ап. ****,
сумата 291.88 лв. /двеста деветдесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие, установено на 26.08.2020 г., по
сключения между страните договор за застраховка „К.”, обективирана в
полица №******05.09.2019 г., със срок на действие 09.09.2019 г. – 08.09.2020
г., на л. а. „******”, с рег. № *****, ведно със законната лихва върху сумата
200 лв. /първоначално предявения размер на частичния иск/, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2023 г. до окончателното
й изплащане, и ведно със законната лихва върху сумата 91.88 лв.
/увеличения размер на претенцията/, считано от датата на изменение на иска –
12.07.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ,
както и сумата 49 лв. /четиридесет и девет лева/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата /първоначално заявената частична
искова претенция в размер на 200 лв./ за периода 18.09.2020 г. – 23.02.2023 г.,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ.
Начин на плащане: по банкова сметка с IBAN ******, специална
сметка с титуляр адв. Й. К. А..
ОСЪЖДА****** „А.” **** ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р. „С.“, ул. „С. К.” № ***, да заплати на А. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж. к. „М.“ № *****, вх. ****, ет.***, ап. ***,
сумата 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5