Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260073 08.01.2021 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на единадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18865 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно евентуално
съединени искове с правна квалификация
по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Ищецът
М.И.Л., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й адв. Д.А.,
е предявил против П.А.Д., ЕГН ********** ***, искове за осъждането на ответника
да заплати сумата от общо 181 (сто осемдесет и един) лева, в
която се включва сумата от 86 (осемдесет и шест) лева, представляващи разходи
за пътни и настаняване на фестивал в гр. К. и сумата от 95 (деветдесет и пет)
лева, представляващи разходи за пътни и за настаняване на фестивала в к.к. С.б.
през месец юни 2019 г., като дадени на отпаднало основание. В условията на
евентуалност, в случай че съдът отхвърли главния иск, се иска да бъде осъден
ответницата да заплати сумата от общо 181 (сто осемдесет и един) лева, с
която се е обогатяла за сметка на
ищцата.
В исковата молба се твърди, че ищцата М.Л. била бивш ч.
на г. за с. г. п. “В.,Н. и Л.“ към Н.ч. „З.С.“, гр. П.. Ищцата членувала в
групата за периода от месец октомври 2018г. до месец юни 2019г. Р. на състава е
била ответницата П.Д.. Групата организирала неформално дейността си като р.ят
уреждал участия, събирал пари за заплащане на разноски по пътуване и престой на
членовете във връзка с участията им на фолклорни фестивали. Всички разходи по
дейността на групата се поемали по равно на доброволен принцип от членовете й.
През месец май 2019г. р.ят П.Д. *** и спечелила финансиране на транспортните
разходи за пътуване и участие на групата на две участия - на XI Европейски шампионат
по фолклор „Евро фолк-2019“ - на 06-07 юли 2019г. в к.к. С.б. и за участие на
XV Международния фестивал „Евро фолк - Черно море 2019“ - на 22.06.2019г. -
23.06.2019г в гр. К.. И двата фестивала били организирани от Европейската
асоциация на фолклорните фестивали (ЕАФФ). Без да сподели с членовете на
групата, че е получила пълно финансиране по проекта от Община П., на дата
10.06.2019г. р.ят на групата П.Д. събрала от всеки един от членовете на
групата, в това число и от ищцата М.Л., сумата от по общо 181.00 /сто
осемдесет и един/ лева на
човек, включващи разходи за спане, пътни и други разходи - за двата фестивала,
както следва: за пътуването до К. на 22 юни 2019 г. ищцата М.Л. е дала на П.Д.
следните суми: 36 /тридесет и шест/ лева за спане и други разходи и 50
/петдесет/ лева за пътни разходи или общо 86 /осемдесет и шест/ лева,
платени на 11.04.2019г.; за
участието на групата на фестивала в С.б. ищцата М.Л. била дала сумата от 45
/четиридесет и пет/ лева за спане и други разходи и сумата от 50 /петдесет/
лева за пътни разходи или общо 95 /деветдесет и пет/ лева,
платени на 07.05.2019г.
По
време на организирането на участията ищцата М.Л. и останалите й колежки от х.
установили, че събраните от Д. средства не се разходват по предназначение и че
най- вероятно ответницата е усвоила събраните от всички певици пари за себе си.
Ищцата М.Л. пристигнала с п. група за фестивала в К. на 21,06.2019г. и заявила
на Д., че поради некоректното поведение на р.я, Л. се отказва от участие на
фестивала като поискала от Д. да й върне дадените пари. П.Д. отказала да
направи това с твърдението, че е изпратила всички пари с пощенски запис на
организаторите. Отказала е и да покаже разходни документи за преведените пари.
От документите, предоставени на Л. от страна на представител на организатора
ЕАФФ при пристигането на групата в К. станало видно, че има преведен единствено
аванс от общо 110 /сто и десет/ лева, а не цялата твърдяна от Д. сума от 684
лева.
Ищцата
и нейните колежки установили, че ответницата е злоупотребила с парите и
доверието им и по друг начин. Установили, че парите, дадени за транспорта от П.
до К. и до С.б. в размер от 800 /осемстотин/ лева, са събирани не от всички 18
души, пътували в автобуса, а само от 16 от тях, тъй като сумата събирана от
всеки един, включително и от ищата Л. била по 50 /петдесет/ лева. По този начин ответницата е заплатила
своя транспорт и този на нейния придружител Г. от парите на останалите 16
пътници и по този начин е пътувала за тяхна сметка, без да има изрична уговорка
в такава насока между участниците в х..
На
24.06.2019г. ищцата М.Л. и една от участничките в п.г. Г.Я. изпратили на П.Д.
нотариално заверена покана за доброволно изпълнение на н. Е.А.-А., с която
канят ответницата П.Д. да върне незабавно на участващите в групата 8 души, които
отказали да пътуват за фестивала в гр. Н. и С.б., заплатените от тях по 95
/деветдесет и пет/ лева на човек, представляващи разходи по пътуването.
Ответницата Д. отказала да получи изпратената й нотариална покана и не върнала
парите.
На 26.06.2019г.
при разговор със собственика на транспортната фирма „ТНС-БГ“ ЕООД ищцата М.Л. и
Г.Я. разбрали, че Община П. е осигурила финансиране на разходите за транспорт
на групата до К. и до С.б. - отиване и връщане, на обща стойност от 1600
/хиляда и шестстотин/ лева. Това обстоятелство П.Д. не била довела до знанието
на членовете на групата.
На
27.06.2019г. след изпратено запитване до организаторите на фестивала в С.б.
ищцата М.Л. научила, че за участието на групата във фестивала Д. е изпратила
единствено аванс от общо 110 лева, а не цялата сума от 810 лева, както тя
твърдяла.
В
резултат на горното на дата 10.06.2019 г. ответницата П.Д. е получила от ищцата
М.Л. суми в общ размер от 181 лева, или 86 лева разходи за пътни и спане на
фестивала в гр. К. и 95 лева разходи за пътни и настаняване на фестивала в к.к,
С.б.. След като не е разходила добросъвестно дадените й парични средства, Д. не
е спазила уговорката между участниците в х.. По тази причина ищцата Л. отказала
да участва в двата фестивала поради недобросъвестното поведение на ответницата Д..
Така можело да се направи извод, че П.Д. е получила сумата от общо 181 лева на
отпаднало основание, която сума ответницата е длъжна да върне на ищцата.
На
дата 10.06.2019г. ответницата П.Д. е получила дадените й от ищцата суми в общ
размер от 181 лева или лева, предназначени за разходи за пътни и настаняване на
фестивала в гр. К. и 95 лева разходи за пътни и настаняване на фестивала в к.к,
С.б. през месец юни 2019 г. Така, като е получила суми пари, които е разходвала
не по предназначение, и след отказа й да ги върне, П.Д. се обогатила за сметка
на ищцата.
Предвид
горното се моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответницата, с който се оспорва предявените искове
по основание и размер. Ответницата навежда твърдения, че е р. на
тази г. за с. г. п. „В.,Н. и Л.” към Н.ч. „З.С.”, гр.П. в продължение на повече
от 10 години. Ищцата Л. станала член на групата няколко месеца преди явяването
им на фестивала в К.. Този състав е самодеен, с желание лично от всеки да
участва в същия. Действително ответницата, като р. уреждала участия във
фестивали и други прояви, и създавала необходимата организация по посока на
това. Членовете на групата били уведомявани и в течение на абсолютно всички
организационни мероприятия и разходване на средства по посока на дейността ни и
отчитане пред тях на всички средства, събирани за дейността на групата. Проблемът вероятно е възникнал с участието на
групата на международен фестивал в с. К., обл. Б., във връзка с това, че за
пътуването на този фестивал аз бях ангажирала микробус на лицензиран превозвач,
като заплащането на този микробус струвало 800.00 лв. с ДДС, а ищцата и още
няколко жени от групата ме натискаха да приема оферта на друг превозвач и то в
последния ден преди тръгване, на цена от малко над 500.00 лв., без превозвачът
да е лицензиран. Некоректно било
изложеното и във втория абзац досежно кандидатстването й пред община Пловдив за
разходи по участие на тези фестивали. Нямало кандидатстване, а имало молба пред
г-н Т. за помощ във връзка с бъдеще участие на групата във фестивали и
други организирани прояви. Истината била следната, че от ответницата от община
П. са поискаха фактури за участието на групата във фестивалите в К. и С.б. с
цел да се ориентират какви средства да им бъдат отпускани за бъдещи участия -
респективно за Световните, пак на същите места в последващо време. Или за тези
минали два фестивала в К. и С.б. не е било отпускано, каквито и да са средства,
а следвало да се заплатят от тях самите, затова са и събирани сумите за
пътуване, спане и др. разходи, посочени от ищцата в т. 1, 2 на стр. 2 от
исковата й молба. Със знание на членовете на групата, ответницата ангажирала и
странични х., по няколко човека да допълнят местата в микробуса, за да може
сумата за участниците от групата да се редуцира до по-ниска сума, заплащана от
тях или от всеки един от групата.
Ищцата
пътувала до К. за фестивала, направила справка за всички разходи с организаторите
на фестивала и отказа да вземе участие в самия фестивал, и агитира и останалите
членове да не пеят един, два часа преди качване на сцената с цел да провали
участието им в този фестивал.
Ищцата
и още една членка от състава си тръгнаха, без да се обадят на ответницата,
преди представянето им.
Ищцата и тези, които тя се мъчила да направи
съпричастни със себе си и чиято цел беше да провалят изобщо съществуването на
тази п.г., на фестивала в С.б. отказали изобщо да присъстват. Като ги бях уведомила,
че следва да осигурят други лица, вместо тях, които да ги заместят в п.г.,
защото аз вече бях заплатила необходимите средства за транспорт и спане, имала
уговорка за горното и следваше, ако те осигурят свои заместници евентуално да си
получат дадените пари в контекста на горното от тях. Те били задължени да се явят и това било от
тяхна страна втори опит да провалят участието в този световен фестивал в к.
„Св. В.”.
Осигурените средства от община Пловдив на
обща стойност 1600.00 лв. били за участие в последващи фестивали на състава. Твърди, че е почтен човек и винаги коректно
се е отнасяла към участниците в този състав, никога не злоупотребя с каквито и
да е средства.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII –ти гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищцата е дала на
ответницата следните суми- 86 лв. и 95 лв. във връзка с участие на два фестивала
– единия в гр. К., другия в С.б..
Като писмени доказателства по делото са приети проформа фактура
№1251/21,062019 г. за извършена транспортна услуга П. –К. – П. и П. - С.б.- П.
за сумата от 1608 лв. с ДДС, данни от Община Пловдив за извършени плащания за
превоз по посочените по-горе дестинации.
По делото като свидетели са
разпитани Г.Д.Я. и Г. К.Ч..
От показанията на свидетелката Г.Д.Я., която е участвала в с. на с.г.п.
„В.н.л.“ се установява, че познава страните по делото. С М.Л. от 2018 г. до 2019 г. са били заедно.
Съставът се състоял от десет човека. Явявали се на фестивали. Малко преди да
заминат за К. госпожа Д. ръкомахала с един лист и казала, че има нова фактура и
имало нова транспортна фирма. Тогава свидетелката искала да знае коя е
фирмата. М.Л. взела фактурата, това не
било фактура, а офертата, която снимали. Оттам започнали да се съмняват. На
следващия ден, преди обяд се обадили на фирмата „ТНС-БГ“ ООД, като оттам и
казали, че не трябва да плащат ДДС. Това
се случило един ден преди К.. Доверието към нея започна да се руши. Когато отишли
в К. разбрали за още една лъжа на ответницата, а именно, че е платил авансово
110 лв., а не цялата сума за спане. Много
зле се почувствали и решили с М.Л., да откажат да участват и същия ден се
прибрали в П.. Разговаря ли са със с. на транспортната фирма господин Х. и от
него разбрали, че имат уговорка с П.Д. тя да плати в брой преди тръгване и да чака
от госпожа Н.Б., която била г.е. Социално подпомагане към Община Пловдив превод
на две фактури по 800 лева. Господин Х. им казал, че имал уговорка с П., че
след като получи парите от Общината да върне парите, които тя е дала в брой.
Св.т Ч. твърди, че е пътувал за участие във фестивали в К. и С.б.. Те били
състав за стари градски песни, това бил самодеен състав. Р. бил П. Д.. Съставът
им бил от 12 човека, сега били 10 човека. Качили се в буса и пристигнали в К.. П.
Д. отишла да регистрира. Като оправила всичко в 4 часа имали репетиция. М. и Г.
ги нямало. През това време те отказали да участват във фестивала. Целият състав
отказал да участва. Никой не участва. Фестивалът в К. се провалил. Бусът бил нает
от П. Д.. Д. платила на хотела. На другата седмица пътували за С.б. със същият бус. П. се обадила на М.Л.. Казала
й, че ако не пътува да си намери х., защото са платени. Отишли в С.б. пет
човека. Взели си медалите и се прибрали. Там също било платено всичко
предварително. П. поискала от зам. кмета
Т. и той и каза, че не може да отпусне пари докато не даде фактури, за да види
какви пари може да отпусне. Отпуснал за пътните 1600 лв., но за други
фестивали.
Съдът
кредитира изцяло показанията на Г.Д.Я. , като ги намира са последователни,
житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал. Съдът
не дава вяра на показанията на св. Г. Ч., досежно твърденията му, че сумите
които Община Пловдив е опуснала са били използвани за други фестивали, тъй като
неговите показания противоречат на събраните по делото писмени доказателства –
изпратената от Общината Пловдив информация /вж. л. 55/.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
При съдебен
спор, основан на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на факта, че е дал нещо на ответника, а ответникът -
тежестта да докаже, че даването и получаването на имущественото благо не е
лишено от основание съответно основанието не е отпаднало, т. е., че съществува
правно призната причина за разместване на благата, по силата на която има право
да задържи полученото.
Между страните по делото не спори, че
ищцата е дала на ответницата следните суми- 86 лв. и 95 лв. във връзка с
участие на два фестивала – единия в гр. К., другия в С.б.. Също така от
събраните по делото доказателства се установява, че от тези суми по 50 лв. или
общо 100 лв. са били предназначени за заплащане на превоз до съответните
населени места за участие във фестивалите. Също така се установява, че
впоследствие сумите за извършения превоз от дружеството ТНС БГ ЕООД за участие
във фестивалите в гр. К. и С.б. са били заплатени от Община Пловдив. От
показанията на свидетелката Я., които съдът кредитира изцяло се установява, че
уговорка между транспортната фирма и П. е била, че след като получи парите от
Общината да върне парите, които тя му е дала в брой за извършения превоз до К.
и С.б..
Поради това
съдът намира, че основание на което ответницата е получила от ищцата сумата от
100 лв. е отпаднало и за ответницата не съществува правно призната причина за
разместване на блага, по силата на която има право да задържи полученото. Ето
защо следва да се осъди да върне тази сума на ищцата. Досежно другата част от
сумата общо 81 лв. представляваща платени от ищцата 36 лв. за спане в гр. К. и
45 лв. за спане в С.б., тези суми са били платени от ответницата и по делото
няма данни да са й били възстановени. Ищцата сама се е отказала от възможността
си да реализира нощувките в гр. К. и С.б.. Поради това предявения иск в тази му
част е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
По
отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Ищецът претендира 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 55 лв.
за държавна такса. Искът на ищеца е уважен частично. Предвид това и
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него съдебни разноски в хода на производството съразмерно с
уважената част от иска, а именно в размер на 251,38 лв. Ответникът е направил
разноски пред настоящата инстанция, като съгласно чл. 78, ал. 3 на него също му
се дължат разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска – в размер на
44,75 лв.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.А.Д., ЕГН
********** *** да заплати на М.И.Л., ЕГН **********
*** сумата от общо 100 лева, представляващи разходи за
пътни за участие във фестивали в гр. К. и к.к. С.б., като дадена на отпаднало основание,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 181 лева.
ОСЪЖДА П.А.Д., ЕГН
********** *** да заплати на М.И.Л., ЕГН **********
***, направените по делото
разноски в размер на 251,38 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.И.Л., ЕГН ********** ***
да заплати на П.А.Д., ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на 44,75 лева, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай
Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ