Мотиви
към присъда от 14.05.2019г. по н.о.х.д. №566/17г. по описа на РС-гр.Сливница
РП-Сливница е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 1/2017г. по описа на РДГП Д., пр.пр. № 84/2017г. по описа на
РП-Сливница, срещу В.И.Д., с установена по делото самоличност, че на 21.01.2017год. за времето от 08.30 часа до 14.00
часа в землището на с.Бърдо, общ.Д., обл.Софийска, в района на 302 ГП е
превел през границата на страната от Република България в Република Сърбия,
група от хора - 10 (десет) лица, както следва: 1.С. Н. (S.N.), родена на ***
год. в Иран, иранска гражданка, ЛНЧ **********, РКЧ № ***, изд. на
11.01.2017год. от РПЦ-София; 2.С.Н. (S.N.), родена на *** год. в Иран, ЛНЧ **********,
РКЧ № ****, изд. на 11.01.2017год. от РПЦ-София; З.С.Г. (S.G.), роден на ***год.
в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****, валидна до 17.02.2017год., изд. от
РПЦ-Харманли; 4А.К. (А.К.), роден на 01.01 1998год. в Афганистан, ЛНЧ **********,
РКЧ № ****, изд. на 13.01.2017год. от РПЦ-Харманли; б.Х.А. (H.A.), роден на ***
год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****, валидна до 14.01 2017год. от
РПЦ-Харманли; б.С.Р. (С.Р.), роден на *** год. в Афганистан, ЛНЧ **********,
РКЧ № ****. валидна до 17.01.2017год. от РПЦ-Харманли, ненавършил 16-годишна
възраст; 7А.Н.(A.N.), роден на *** год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****,
валидна до 17.01.2017год., изд. от РПЦ-Харманли, ненавършил 16-годишна възраст;
8С.М. (S.M.), роден на ***год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****,
валидна до 17.01.2017год., изд. от РПЦ-Харманли, ненавършил 16-годишна възраст;
9.Я.Ш.М. (Y.S.M.), роден на ***год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****,
валидна до 17.01.2017год., изд. от РПЦ-Харманли; 10. А.В. (A.W.), роден на ***год.
в Афганистан, справка „Евродак" № BR208C1701220001, справка в системата
„Афис" № BD142495. които не са български граждани и сред които има и лица,
ненавършил и 16-годишна възраст, без разрешение на надлежните органи на властта
и не през определените за това места. Престъпление по чл. 280, ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят на
РП-гр.Сливница поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимият, като счита че
в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които по безспорен
начин доказват фактическата обстановка изложена в обвинителния акт. Пледира,
подсъдимия д. да бъде признат за виновен, като счита, че наказанието следва да бъде
определено при превес на отегчаващи вината и бъде определено над законовия
минимум около средния размер, комулативно на подсъдимия да се наложи глоба
около минималния размер. Счита че предвид липса на налично имущество на подс.,
то не следва да му бъде налагано наказание конфискация.
Защита на подсъдимия в лицето на адв. Б., пледира
за оправдателна присада, считайки че вината на подзащитния й не бе доказана и
установена по настоящото производство. Счита, че обвинението е изградено само въз основа
на хипотези, няма никакви доказателства, както преки така и косвени такива,
които да подкрепят тезата на прокуратурата. Излага доводи, че въпреки
множеството свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие никой от тях не разпознава подзащитния й като
човека, който е превел чуждите граждани. Повечето свидетели са полицейски служители.
Никой не е видял подсъдимия с групата и никой не е видял подсъдимия да извършва
каквито е да е неправомерни действия, но на всичките са им казали, че
подсъдимия е извършил, въпреки че на място е имало задържан и друг човек. Твърди,
че по това дело по никакъв начин не е установено чии са тези следите, по които
са се движели свидетелите, полицейски служители. Твърди, че във връзка със
служебнито им положение им е било известно, че подсъдимия има криминални
регистрации и всички са знаели, че именно той трябва да отговаря за това
престъпление. Счита, че е не изяснен въпроса защо ако са задържани двама човека
не е повдигнато обвинение и на двамата, а единия е освободен. Излага доводи
относно обективността на св.С.Т. предвид обстоятелството, че същият не е
разпознал подс.Д., въпреки, че заявява, че е разговарял с него. По отношение
свидетелските показания на свидетеля Ц.С., счита че същите са взети меко казано
под натиск и отново несъобразно реда и способите по НПК. Излага доводи, за
незаконосъобразно извършване на разпознаванията, т.к. разпознаващите са могли
да видят подс.Д., говорили са си през цялото време и са си показвали с жестове
номера на подсъдимия.
Защита на подсъдимия в
лицето на адв.А., поддържа и доразввива заявеното от колагата му. Пледира за
оправдателна присъда.
Подсъдимия В.И.Д., подъдржа казаното от защитниците му. В
дадените пред съда обяснения заявява, че преди извършване на разпознаванията е
бил в коридора, с белезници, а след това първоначно е бил сам в помещението за
разпознаване и разпознваните, са влезли през друга врата по-късно. В последната
си дума, моли да бъде оправдан.
Подсъдимият, В.И.Д. дава обяснения във връзка с
обвинението. Не се признава за виновен. Заявява, че е водел групата чужденци да
я предаде на граничните власти. Не се признава за виновен. Моли за оправдателна
присъда.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият, В.И.Д. с ЕГН ********** е роден на *** ***,
с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***. Подс.Д. е с обременено съдебно
минало - осъждан е за извършени квалифицирани кражби, като последното му
осъждане е по НОХД № 144/2011 год., по което е е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като е осъден на три месеца лишаване от
свобода, в сила от 09.10.2013год.
Рано
сутринта на 21.01.2017год. подс. В.И.Д. се обадил от мобилния си телефон на
свидетеля Ц.Г.С., като му казал, че след малко ще дойде да го вземе от дома му
в кв."Я." в гр.Д., за да „свършат една работа". Подс.Д. познавал
св.С., тъй като преди време двамата лежали заедно в ареста в гр.София и защото
св.С. разполагал с кола - лек автомобил марка „Киа" модел „Карнивал"
с per. № СО 2337 ВМ, предоставен му за ползуване . След пристигането на
подсъдимия, двамата се качили в лекия автомобил марка „Киа" модел
„Карнивал" с per. № СО 2337 ВМ и потеглили към с.В., общ.Д., откъдето подс.Д.
трябвало да вземе чуждите граждани. Не след дълго подс.Д. и св.С. пристигнали с
лекия автомобил в село В., общ.Д., обл.Софийска, където ги чакало неустановено
по делото лице. Подс. В.И.Д., свидетелят Ц.Г.С. и неустановеното лице се
придвижили пеша до къщата в село В., общ.Д., обл.Софийска, в която се намирали
чуждите граждани, в това число и свидетелите А.В., афганистански гражданин, и С.Н.,
иранска гражданка, които подсъдимия, следвало да преведе през държавната
граница.
Посредством
жестове подсъдимия подканил чуждите граждани да излязат от къщата и да го
последват, което и сторили. След това се качили в паркирания наблизо лек
автомобил марка „Киа" модел „Карнивал" с per. № СО 2337 ВМ. Подс.Д.
се качил на шофьорското място, а св.С. на предна дясна седалка и потеглили към
с.Д.Н.С., общ.Д., обл.Софийска.
Около
08.30 часа на инкриминираната дата лекия автомобил марка „Киа" модел
„Карнивал" с per. № СО 2337 ВМ, управляван от подс.Д., пристигнал в с.Д.Н.С.,
общ. Д., обл.Софийска. Подсъдимия спрял автомобила в близост до моста на селото
и подканил чуждите граждани да слязат от автомобила, което те и сторили. Св.С.
потеглили в с лекия автомобил.
Свидетелеят, С.В.Т.,***, като къщата му е на около
два километра от държавната граница с Република Сърбия. На 21.01.2017г., тъй
като кучето на св. Т., било много особено, защото лаело по чужденците, когато
се разлаяло, свидетелят, излязъл от дома си и видял група от девет-десет човек,
които слизат от бус при моста на селото. Докато св.Т., стигне до моста, буса,
вече го нямало, но провел разговор с подсъдимия, който също бил в групата.
Попитал го къде е повел тези хора, защото денят бил много студен и имало много
сняг. Подсъдимият му отговорил, че това не било негов проблем. Свидетелства, че
подъсдимият бил с шапка, нахлупена до очите, бил сам и не водел куче със себе
си. След като групата, водена от подсъдимия тръгнала, св.Т., се обадил по
телефона на гранична полиция и съобщил за групата и че са тръгнали към суха граница
м. „Р.“.На инкриминираната дата, св. П.П.Г., бил назначен началник на екип
ГПУ-Калотина, когато около 8,40ч., получил сигнал от оперативния дежурен, за
автомобил, разтоварил група хора в с.Д.Н.С.. Св.Г., уведомил гранично-полицейския
наряд в състав свидетелите М. Д.К. и Я. Г.
И., да спират за проверка всички
автомобили идващи от с. Д.Н.С.. В изпълнение на даденото им разпореждане,свидетелите М. Д.К. и Я.Г.И. незабавно се насочили към
указаното им място, като преди с.В. спрели за проверка л.а. с ДК № СО 2337 ВМ,
марка „КИА“, миниван, управляван от св.Ц.Г.С.. Установили, че същият няма
свидетелство за управление на МПС, поради което поискали съдействие от
РУ-Сливница, за изпращане на екип и предприемане на последващи деяствия по
отношение на него. Св.Г., разпорежда на автопатрулите, да се отправят към с.Д.Н.С.
относно получения сигнал за движеща се към държавната граница група. Св.Г.В.Г.
и св.Г.И.Г., които били патрул се отправили към указаното място, късето се
срещнали с колегите си от другия патрул – св.М.А.М. и св. Л.Д.. Св.Г.В.Г. и св.М.А.М.,
тръгнали по следите оставени в снега от селото към границата на страната през
м.“Серпентината“ в района на 302 ГП, установили, че следите преминават
граничната линия. Направило им впечатление, че една следа се връща към
вътрешността на страта. На около един километър в посока с.Калотина, тази една
следа се събрала със следите на друго лице, и двете следи продължават към
вътрешността на страната ни.Свидетелите уведомили колегите си за тези две
следи, които вървят към тях. Св.Б.А. и св.С.В.С. се отзовали на подадената
информация. Поради големината на снежната покривка, се движели до някъде с
джипа , след което го оставили и продължили пеша, като в м.“Седлото“, видели
две лица да се движат срещу тях. Спрели лицата, извършили им проверка и
установили, че това са подсъдимия В.Д. и св.П.И.Г..След задържането на двете
лица, по разпореждане от началника на мобилната група, св.П.П.Г. , св.Л.Ц.Д. и
св.Г.В.Г. тръгнали от мястото , където били задържани, подсъдимия В.Д. и св.П.И.Г.,
обратно в посока 301 ГП, като установили обособена пътека. Там получили
информация от ОД ГПУ Калотина, че сръбските гранични власти са подали сигнал за
наличието на на група от 10 човека, намираща се в района на 304 ГП. Св.П.Г. и
св.Л.Д., се отправили към 304ГП, където около 17,00ч. Задържали 10 човека –
мъже, жени и деца, които отвели в ГПУ Калотина. Там установили лицата - 1.С. Н. (S.N.), родена на *** год. в Иран,
иранска гражданка, ЛНЧ **********, РКЧ № ***, изд. на 11.01.2017год. от
РПЦ-София; 2.С.Н. (S.N.), родена на *** год. в Иран, ЛНЧ **********, РКЧ № ****,
изд. на 11.01.2017год. от РПЦ-София; З.С.Г. (S.G.), роден на ***год. в
Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****, валидна до 17.02.2017год., изд. от
РПЦ-Харманли; 4А.К. (А.К.), роден на 01.01 1998год. в Афганистан, ЛНЧ **********,
РКЧ № ****, изд. на 13.01.2017год. от РПЦ-Харманли; б.Х.А. (H.A.), роден на ***
год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****, валидна до 14.01 2017год. от
РПЦ-Харманли; б.С.Р. (С.Р.), роден на *** год. в Афганистан, ЛНЧ **********,
РКЧ № ****. валидна до 17.01.2017год. от РПЦ-Харманли, ненавършил 16-годишна
възраст; 7А.Н.(A.N.), роден на *** год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****,
валидна до 17.01.2017год., изд. от РПЦ-Харманли, ненавършил 16-годишна възраст;
8С.М. (S.M.), роден на ***год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****,
валидна до 17.01.2017год., изд. от РПЦ-Харманли, ненавършил 16-годишна възраст;
9.Я.Ш.М. (Y.S.M.), роден на ***год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****,
валидна до 17.01.2017год., изд. от РПЦ-Харманли; 10. А.В. (A.W.), роден на ***год.
в Афганистан, справка „Евродак" № BR208C1701220001, справка в системата
„Афис" № BD142495.
Подс. Д. е разпознат от свидетелите С.Н. и А.В.,
които категорично го разпознават, като
лицето, което ги е водило и е следвало да ги преведе през границата на
Р.България с Р.Сърбия.
Горепосочената
фактическа обстановка ,съдът приема за доказана, въз основа на :
а/Гласни доказателства – съдържащи се в
свидетелските показания на Л.Ц.Д., Ц.С.,
включително и прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК /л.52/, Г.В.Г., М.А.М.,
Б.К.А., С.В.С., П.П.Г., С.В.Т. , П.И.Г. , Я.Г.И. М.Д.К.,М.К.М. и И.М.М. , прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК,
свидетелски показания дадени в хода на досъдебното производство на С.Н. /л.48-49
от ДП/ и А.В. /л.46-47 от ДП/ , изслушаните вещи лица Ж.Л.
б/Протоколи и други документи по чл.283 от НПК –
прочетени и приети като доказателства изготвени и приложени по досъдебно
производство находящи се и събрани в хода на ДП № 1/2017 г. по описа на РДГП Д.:
обстоятелствен протокол за задържани лица в граничната зона от 22.01.2017 г.,
ведно със схема на мястото на задържане /л. 11, 12 от ДП; обстоятелствен
протокол за задържани лица в граничната зона от 21.01.2017 г., ведно със схема
на мястото на задържане /л. 13, 14 от ДП/; протокол за доброволно предаване /л.
58 от ДП/; ксерокопие на контролен талон застраховка „Гражданска отговорност“
/л. 59 от ДП/; протоколи за разпознаване на лица от 22.01.2017 г., ведно с
фотоалбум /л. 61-68 от ДП/, протокол за разпознаване на лица от 22.01.2017 г.,
ведно с фотоалбум /л. 70-76 от ДП/; протокол за доброволно предаване /л. 88 от
ДП/; протокол за доброволно предаване /л. 89 от ДП/; пълномощно /л. 98 от ДП/;
договор за продажба на МПС /л. 99 от ДП/; постановление за възлагане на отделни
действия по разследването /л. 100 от ДП/; справка за МПС /л. 103 от ДП/; писмо
от Служба по вписвания – гр. Сливница /л. 105 от ДП/; справка за лице в цялата
страна от Служба по вписванията – гр. Сливница /л. 106 от ДП/; искане за
предоставяне на данни от предприятия, предоставящи обществени електронни
съобщителни мрежи и услуги /л. 107-108/; разпореждане № 10/06.02.2017 г. /л.
109, 110/; разпореждане № 12/06.02.2017 г. /л. 111, 112/; разпореждане №
11/06.02.2017 г. /л. 113, 114/; писмо
рег. № С-2402/13.02.2017 г., ведно със справка за абонат на „Виваком“ /л.
119-121/; докладна записка /л. 126, 127/; протокол за разпознаване на лица от
15.03.2017 г., ведно с фотоалбум /л.
132, 135-137/; схема на района на местопрестъплението /л. 145/; договор
за продажба на МПС /л. 175/; разписка от 03.07.2017 г. /л. 176/; справка за съдимост
/л. 177-181/, както и приетите в хода на съдебното следствие : справки
относноустановяване местонахождението на чуждите граждани, справка от МП ГД”ИН”.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на
свидетелите С.Н. и А.В. приобщени към материалите по делото, посредством
процитането им по реда на чл.281, ал.1, т.4 НПК. Показанията на свидетелите са
дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 НПК, като съдът
намира, че е спазена процедурата визирана в цитирания текст. Съпоставени с
останалите доказателства по делото, е видно, че те кореспондират с тях. Не се
откриват противоречия между фактите, установени със свидетелските показания и
фактите, които се установяват с другите събрани доказателства. Писмените
доказателства не противоречат на останалите доказателства и установяват
идентични факти и обстоятелства с тези установени чрез свидетелските показания.
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания на свидетелите Л.Ц.Д., Г.В.Г., М.А.М.,
Б.К.А., С.В.С., П.П.Г., Я.Г.И. М.Д.К., защото са непротиворечиви и свидетелите са
последователни при отразяване на фактите и обстоятелствата, свързани с
извършеното престъпление. Съпоставени с останалите доказателства по делото , е
видно, че те кореспондират с тях. Не се откриват противоречия между фактите, установени
със свидетелските показания и фактите, които се установяват с другите събрани
доказателства. Писмените доказателства не противоречат на останалите
доказателства и установяват идентични факти и обстоятелства с тези установени
чрез свидетелските показания. По отношение възражението на защитата на
подсъдимия, че са полицейски служители и в кръга на служебните им задължение са
познавали подсъдимия, съдът намира същите за неоснователни. Характера на
престъплението за което подс.Д. е превлечен към наказателна отговоронст,
обосновава служебното качество на свидетелите, т.к. именно те охраняват
държавната граница. Свидетелите, с показанията си допълват и изясняват
фактическата обстановка приета за установе от съда. Същите, предвид опита си,
са категорични че оставените в снега следи безпротиворечиво са били оставени от
хора, като самите те не биха могли да объркат следи оставени от хора и такива
оставени от животни.
По отношение показанията на св. С.В.Т., съдът
кредитира същите, като непротиворечиви и свидетелите са последователни при
отразяване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното престъпление.
Съпоставени с останалите доказателства по делото, е видно, че те кореспондират
с тях. Видно от показанията на свидетелите чужди граждани, С.Н. и А.В., според
които, когато са слезли от автомобила, подс.Д. е „говорил с един възрастен
човек”, както и на показанията на св.Г., че сигнал за наличието на група в
района на държавната граница е подаден от гражданин, се припокриват със
заявеното от св. Т. както в хода на досъдебното производство, така и в съдебно
заседание. Възражението, относно неговата бдителност и връзката му с началника
на ГПУ Калотина, съдът намира за неоснователно. Св.т., логично и чистосърдечно
обясни, връзката си с граничните служители с факта, че домът е разположен в
непосредствена близост до държавната граница, а относно бдителността му, съдът
намира, че същата следва да бъде поощрена, а не порицана. Предвид
обстоятелството, че св.Т. при извършеното разпознаване по снимки не е разпознал
подс.Д., който факт се ползва от защитатата на подсъдимия в подкрепа на
заявените от тях възражения, съдът намира същите за неоснователни и имащи
своето логическо обяснение. Разпознаването е извърше по снимки, само на лицето
на подсъдимия, което предвид заявеното от св.Т., че е видял лицето водещо
групата чужди граждани, с шапка. На следващо място, следва да се отчете и
възрастта на свидетеля Т..
Съдът
не кредитира, показанията на св.П.И.Г., относно
факта, че на ивкриминираната дата, с подс.Д. за излезли на разходка с кучето на
подс.Димтров, което след задържането им от полицейските служители останало в
гората. Показанията не. Показанията на св.Г. са изолирани и некореспондиращи
нито с останалите събрани гласни доказателства нито със житейската логика и
обслужващи единствено защитната теза.
По отношение показанията на св. Ц.С. –
съдът кредитира показанията дадени в хода на досъдебното производство, защото
кореспондират със установената фактическа обстановка. Към момента на даване на
на показанията, си св.С. не е имал време и възможност да съгласува показанията
си с тези на подс.Д., още повече, че самият той е бил задържан от полицейските
служители за управление на МПС без свидетелство за правоуправление и самият той
е бил под подозрение в подпомагане извършването и на настоящото деяние. На
следващо място, съдът, намира, че заявеното от св.С., че показанията, дадени в
хода на досъдебното производство са дадени от него под страха от заплаха от
водещият разследването с физическа саморазправа не се подкрепя от нитоедин
факт. Показанията дадени в съдебно
заседание съдът не кредитира, считайки същите за дадени с цел изграждане и
подкрепяне на защитната теза на подсъдимия. От събраните по делото
доказателства е установено, че св.С. и подс.Д. са били задържани с мярка за
неотклонение „задържане под стража” по
едно и също време и по едно и същто досъдебно производство, от което съдът
счита, че очевидно, двамата се познават и не за първи път действат заедно. На
следващо място, заявеното, че показанията си св.С. е дал под страх от физическа
саморазправа от полицейските служители е традиционно обяснение, което се прави
с цел да се елиминират вече дадени показания с обясние, което от една страна да
не може да бъде подкрепено с факти, а от друга да обясни коренно
противоположните показания даде в хода на съдебното производство. Не на
последно място, показанията на св.С. дадени в хода на досъдебното производство
са по реда на чл.223 НПК, в които свидетелят пред състава на съда, не е заявил,
че дава показанията си под заплаха от водещият разследването, след като е бил
предупреден от съда за задължението му да казва истината.
По
отношение извършените разпознавания, съдът намира че същите са извършени
съобразно изискването на НПК, като не констатира допускането
процесуално-следствени нарушения водещи до опорочаване на действията. Същите са
извършени след като предварително разпознаващите лица са разпитани относно особеностите,
по които биха разпознали лицето, чието разпознаване ще се извърши. Извършени са
в присъствието на поемни лица – свидетелите М.М. и И.М., които установиха
поредността на извършване на действията при извършването им, съответстващи с
изискванията на НПК.Съдът намира, че са взети всички възможни мерки, съобразно
условията, в ксоито е извършено това процесуално следствено действие, с оглед
изпълнение на изискванията на НПК и осигуряващо неговата законосъобразност.
Следва да се отбележи, че с цел обективност, при последващо извършване на
разпознаването от свидетелите на подс.Д., същият е помолен да размени връхната
си дреха с друго от съпоставените лица, което на още по-голямо основание
мотивира съда да приеме, че процесуално-следственото деяствие разпознаване е
законосъобразно. Това е така, защото е избегната опасността разпознаващите да
се подведат от дрехата, а не от лицето, като отчетено, че разпознаващите са
чужди граждани, от различна от нашата раса, поради което има опасност дани
възприемат без индивидуалните особедности на всеки индивид. Възраженията на
защита на подс.Д. в тази насока, съдът намира за неоснователни.
По отношение обясненията
на подсъдимия Д., съдът намира същите за целящи разколебаване на събраните и
обосноваващи обвинителната теза доказателства, поради и което не кредитира
същите.
Предвид всичко изложено
по-горе, съдът прима следното от правна страна:
Подсъдимият В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.280, ал.2, т.1 и
т.3, вр. ал.1 НК, като на
на 21.01.2017год. за времето от 08.30 часа
до 14.00 часа в землището на с.Бърдо, общ.Д., обл.Софийска,
в района на 302 ГП е превел през границата на страната от Република България в
Република Сърбия, група от хора - 10 (десет) лица, както следва: 1.С. Н. (S.N.), родена
на *** год. в Иран, иранска гражданка, ЛНЧ **********, РКЧ № ***, изд. на
11.01.2017год. от РПЦ-София; 2.С.Н. (S.N.), родена на *** год. в Иран, ЛНЧ **********,
РКЧ № ****, изд. на 11.01.2017год. от РПЦ-София; З.С.Г. (S.G.), роден
на ***год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****, валидна до 17.02.2017год.,
изд. от РПЦ-Харманли; 4А.К. (А.К.), роден на 01.01 1998год. в Афганистан,
ЛНЧ **********, РКЧ № ****, изд. на 13.01.2017год. от РПЦ-Харманли; б.Х.А. (H.A.), роден
на *** год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****, валидна до 14.01 2017год.
от РПЦ-Харманли; б.С.Р. (С.Р.),
роден на *** год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****.
валидна до 17.01.2017год. от РПЦ-Харманли, ненавършил 16-годишна възраст; 7А.Н.(A.N.), роден
на *** год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****, валидна до
17.01.2017год., изд. от РПЦ-Харманли, ненавършил 16-годишна възраст; 8С.М. (S.M.), роден
на ***год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****, валидна до 17.01.2017год.,
изд. от РПЦ-Харманли, ненавършил 16-годишна възраст; 9.Я.Ш.М. (Y.S.M.), роден
на ***год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****, валидна до 17.01.2017год.,
изд. от РПЦ-Харманли; Ю.А.В. (A.W.), роден на ***год. в Афганистан, справка
„Евродак" № BR208C1*********, справка в системата „Афис" № BD142495.
които не са български граждани и сред които има и лица, ненавършил и 16-годишна
възраст, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените
за това места.
От правна страна следва престъплението по чл. 280 НК е умишлено допринасяне друго лице да извърши
деяние, като това друго деяние не следва непременно да бъде престъпление.
Достатъчно е то - последното, само от обективна страна да осъществява
признаците на престъпния състав по чл. 279 НК. Дори и когато лицето извърши
престъплението по чл. 279 НК, то деянието на превелия го пак ще се квалифицира
по чл. 280 НК, а не като дейност по подпомагане/подбуждане към престъпление по
чл. 279 НК, защото самата деятелност по превеждането е въздигната в
самостоятелен престъпен състав. Изпълнителното деяние по чл. 280, ал. 1 НК се
осъществява чрез превеждане през границата на лица или група от хора без
разрешение или на не установени места, а престъпният резултат е самото
преминаване на тези лица през границата
За да бъде осъществено от обективна страна престъплението по чл. 280, ал.
2, т. 1 и т.3, във връзка с ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение на
подсъдимия е необходимо да бъдат предприети действия за непосредствено
преодоляване на надлежния граничен контрол, съпроводено с прехвърляне
(превеждане) през границата на страната група от лица, които не са български
граждани, и преведеното лице да не е навършило 16г., но без разрешение на
надлежните органи на властта, и не през определените за това места, които
обективни признаци безспорно са налице в настоящият случай. Както се посочи по горе подсъдимия е бил напълно наясно ,че
превежданите лица /не са български граждани/ нямат необходимите документи за да
преминат границата на страната ни, което обстоятелство се установи от
свидетелските показания. Поначало престъплението по чл. 280 от НК
/независимо дали по основния или квалифициран състав/ може да бъде извършено
само при пряк умисъл. Необходимо е извършителят му ясно да съзнава какви
общественоопасни последици ще предизвика с поведението си и в същото време да
цели тяхното настъпване. Такъв пряк умисъл е налице за подсъдимия. Същият ясно
е съзнавал, че ще преведе през границата на страната без разрешение на
надлежните органи, и не през определените за това места, лица които не са
български граждани, което по същество е престъпление, предприел е необходимите
действия в тази насока. Видно от свидетелските показания, предвид обстоятелството,
че подс.Д., същият е известен на граничните власти. Същия познава местността,
наясно е че преминава през държавна граница, наясно е че това преминаване не се
извършва на определените за това места – ГКПП, където се извършва проверка на
преминаващите лица. На следващо място, налице е група от хора, който факт съдът
намира за безспорен. Действително липсва легална дефиниция на понятието „група”
в НК, но в конкретният случай, съдът намира за безспорен този факт, предвид
наличието на единадесет души, които са обединени от една цел – напускането на
страната ни. На следващо място, съдът намира за доказан и квалифициращият
признак превежданото лице да „не е навършило 16г.”. Видно от свидетелските
показания, в групата е имало деца, същите са установени С.Р. (С.Р.),
роден на *** год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****.
валидна до 17.01.2017год. от РПЦ-Харманли, ненавършил 16-годишна възраст, А.Н.(A.N.), роден
на *** год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****, валидна до
17.01.2017год., изд. от РПЦ-Харманли, ненавършил 16-годишна възраст, и С.М. (S.M.), роден
на ***год. в Афганистан, ЛНЧ **********, РКЧ № ****, валидна до 17.01.2017год.,
изд. от РПЦ-Харманли, ненавършил 16-годишна възраст;.
Субектът на престъплението има качеството на наказателно отговорно лице – пълнолетно и
вменяемо. Авторът на деянието е установен по
безспорен начин в производството - от показанията на свидетелите и съгласно приложените и приети писмени документи. Изпълнителното
деяние като механизъм на извършване се
описва и доказва - по времето, начина, мястото и механизма на
деянието. Причините за извършеното
деяние се коренят в подценяване на обществената му опасност от страна на
подсъдимия и незачитането на законовия ред.
Налице е противоправност и
наказуемост на деянието, които са обективни
елементи от състава на престъплението, както и причинна връзка между изпълнителното деяние
и настъпилите общественоопасни
последици. В резултат на гореизложеното, съдът намира за доказани на елементите
от състава на повдигнатото обвинение, за което следва да бъде ангажирана
наказателната отговорност на дееца.
От субективна
страна подсъдимият е извършил
деянието виновно, при условията на
пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал
е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него
деяние, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е бил
напълно наясно с необходимите документи и реда за преминаване на държавната
граница, но въпреки това е предприел действия да преведе през държавната граница чуждите граждани, които са
нямали необходимите документи за това, без разрешение на надлежните органи на
властта, като за целта е направил опит да преведе лицата, не през определените за това места,
възползвайки се от познаването на местността, за да могат същите безпрепятствено да преминат
държавната граница на Р.България.
След като анализира смекчаващите и отегчаващи
вината на подсъдимия В.Д. обстоятелства, степента на обществена опасност на
деянието и личността на дееца, предвид тежестта на всяко едно от тях и
преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че наказанието за извършеното от
подсъдимия В.Д. престъпление, следва да бъде определено при хипотезата на чл.54
от НК. Като смекчаващи вината му обстоятелства, съдът не намира.
За отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема
незачитането на правовия ред и липса на критично отношение към извършеното
престъпление, наличието на предишни осъждания на подсъдимия, липсата на
отчитане на обстоятелството че в групата е имало деца. Определеното от съда
наказание, следва да бъде такова, че чрез него да се постигнат целите, посочени
в чл.36 от НК. С оглед горното, съдът наложи на подсъдимия В.И.Д. наказание 4 /четири/
години и 5 /пет/ месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” което да се изтърпи при строг режим и „ГЛОБА” в размер на 10 000
лв. за извършеното от него престъпление по чл.280, ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1 НК.
Предвид обстоятелството
че по отношение на подс. В.Д. е бил задържан по ДП №1/2017г. по описа на РДГП
от 21.01.2017г. до 22.01.2017г., на основание чл.59, ал.1, вр.ал.2 НК, това
време бе приспаднато от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
На, подсъдимия В.И.Д., с
установена по делото самоличност е
наложена мярка за процесуална принуда „ЗАБРАНА ДА НАПУСКА ПРЕДЕЛИТЕ НА Р
БЪЛГАРИЯ“.
Съдът е постановил на основание чл. 111 ал. 1 от НПК веществените доказателства – - 2 бр. мобилни апарати, ведно със СИМ – карти да се върнат на
собствениците им.
С оглед на изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Анг.
ГЕРГИНСКА)