Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….…/…………………, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен
съд, наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4284 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Г.А.А., ЕГН
********** *** , подадена чрез адв. Д.А. ***-0819-002231/23.05.2019год.
на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което са му били
наложени следните административни наказания: адм.
наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДП за
нарушаване нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП; адм.
наказание глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП
за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП и адм.
наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП за
нарушаване нормата на чл. 150а от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно като излага доводи както за допуснати съществени
нарушения на процес. правила (липсвало описание на нарушения в достатъчна
степен – не било ясно какво МПС бил управлявал въззивника лек автомобил или
мотоциклет АУАН не бил връчен на въззивника), така и такива за нарушение на
материалния закон – посоченото в НП място на извършване на нарушението –
паркинга на „Пикадили парк“ не било част от пътната
мрежа, а частен паркинг поради което нямало извършени никакви нарушения на ЗДП.
Моли НП да бъде отменено изцяло като претендира присъждане и на направените по
делото разноски. Във фазата по същество процес. представител на въззивника
пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно на основанията изложени в
жалбата като сочи и друго процес. нарушение – а именно че АУАН не бил съставен
в присъствието на въззивника. Моли да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски.
В съдебното заседание процес.
представител на въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. По делото
е постъпило писмено становище от ю.к. Лукова в което се сочи, че НП е правилно
и законосъобразно постановено и се отправя искане за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и потвърждаване на НП. Иска се присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение като алтернативно се прави възражение за прекомерност на
разноските на въззивника за адвокатско възнаграждение и се иска присъждане на
такива в по-нисък размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивникът Г.А.
решил да закупи мотоциклет „Хонда СХ300“. Същият бил
харесал такъв мотоциклет с ДК№ В1892В и на 07.03.2019год. около обяд решил да
го изпробва на паркинга на „Пикадили парк“ на бул.
„Княз Борис І“ в гр.Варна. Същият привел в движение посоченото по-горе МПС, направил
две обиколки на паркинга като при втората обиколка изгубил контрол върху
мотоциклета и паднал. За ситуацията бил подаден сигнал в сектор ПП Варна и на
място от ОДЧ били изпратени свидетелите Х.Г. и И.М.. Когато свидетелите пристигнали
на мястото същите не заварили нито въззивника нито мотоциклета. Същите
прегледали записите от охранителните видеокамери и възприели действията на
въззивника по управление на мотоциклета както и на падането на същия.
Установили също така и рег. номер на МПС-то. Получили информация, че водачът на
мотоциклета бил откаран в болницата – в УМБАЛ „Св.Марина“ Варна и отишли там.
Там установили въззивника който потвърдил, че той е управлявал мотоциклета и
обяснил че го пробвал преди да го закупи. Свидетелите поискали от въззивника да
им представи СУМПС и контролен талон каквито той не представил. След справка
свидетелите установили, че въззивника не притежава СУМПС от кат.А към която
категория спадал мотоциклета. По рег. номер на МПС-то свидетелите установили собственика
на мотоциклета, който посетили и установили при него превозното средство.
Последният потвърдил думите на въззивника. От него свидетелите получили СРМПС
на мотоциклета, както и рег. му табели. Малко по-късно свидетелите се върнали
отново в болницата където срещу въззивника бил съставен АУАН бл.№
130740/07.03.2019год. в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбите
на чл. 20, ал.2 чл. 150а и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗЦДП тъй като на
07.03.2019год., около 13:00ч. в гр.Варна, на паркинга на „Пикадили
парк“ находящ се на бул. „Княз Борис І“ № 132, управлявал мотоциклет СХ 300 с
рег.№ В1892В, собственост на И.К.М. ЕГН **********, като поради движение с
несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, при употреба на
спирачки губи контрол и пада. От ПТП получава съчетана травма на глава и шия.
Не носи контролен талон и не притежава СУМПС от кат.А към която спада
мотоциклета, който е от кат. L3e. Актът бил предявен и връчен на въззивника
който го подписал без възражения. Възражения в писмен вид срещу акта не били
подадени и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
На 23.05.2019год. въз основа на
АУАН, началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП №
19-0819-002231 като приел изцяло фактическите констатации отразени в него,
приел е че въззивникът е нарушил разпоредбите на 20, ал.2, чл. 100, ал.1, т.1 и
чл. 150а, ал.1 от НК и му наложил следните административни наказания: за
първото нарушение наложил адм. наказание глоба в
размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДП, за второто нарушение – адм. наказание глоба в размер на 10лв. на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП и за третото нарушение – адм.
наказание глоба в размер на 300лв.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени АУАН бл.№ 130740/07.03.2019год., справка за нарушител, заповед
№ 8121з-515/14.05.2018год. на МВР, справки от инф. Масив на МВР досежно
регистрацията на превозното средство описано в АУАН и НП, както и констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 399.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие са разпитани Х.Г. – актосъставител
и И.М. - свидетел вписан в АУАН, който с нужната конкретика възпроизвеждат
обстоятелствата около установяване на нарушенията и съставяне на АУАН.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установено въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени така и гласни, които са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и
провеждането на административно наказателното производство констатира, че АУАН
и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Доколкото с НП на въззивника са
наложени санкции за три нарушения съдът прецени, че следва да обсъди всяка част
на НП поотделно.
По т.1 от НП.
С тази част от НП на въззивника
е наложено наказание за нарушение наказуемо по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДП вр. чл.20, ал.2 от ЗДП.
От обективна страна състав на
това нарушение изисква да деецът да управлява МПС с несъобразена с определени
фактори скорост, в следствие на което да причини ПТП.
В случая в обстоятелствените
части както на АУАН така и на НП издателите са се задоволили да посочат само,
че въззивникът се е движел с несъобразена скорост с интензивността и характера
на движението и при употреба на спирачки изгубил контрол и паднал. Каква е била
обаче скоростта с която се е движел въззивника, какви са били характера и
интензивността на движението не е ясно. Факти в горната насока липсват като
издателите на посочените по-горе актове на практика са преписали дословно част
от нормата на чл.20, ал.2 от ЗДП без да изложат конкретни факти.
Съдът намира за нужно да отбележи,
че несъобразената
скорост, както е посочено в АУАН и НП, не е факт, а правен извод, до който се достига след преценка на установените
факти и събраните по делото доказателства. В случая минимални предпоставки за
това липсват. Не са изложени факти свързани с това какви са били характера и
интензивността на движението (и изобщо имало ли е такова) за да може оттам да
се прецени съобразена ли е била скоростта или не със съответните фактори и
въобще налице ли е виновно поведение или не.
Съдът намира, че посочените
по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно
основание за отмяна на атакуваното НП в частта на т.1 само на това основание,
тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото
е лишено от възможността да разбере в извършване на какво точно нарушение е
обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно
защитата си срещу повдигнатото обвинение.
Основен принцип в пеналистиката, част от която е и адм.наказателното
право, е че защитата се осъществява в рамките на фактическите положения
изложени в обстоятелствената част. Лицето се защитава срещу фактите, а не срещу
правната квалификация на нарушението. В случая както бе посочено по-горе
минимални предпоставки за това липсват. В тази връзка следва да се посочи, че
не всяко ПТП се дължи на несъобразена скорост какъвто няма спор, че е бил
подхода на контролните органи в случая. Отделен е въпроса, че в случая се касае
за управление на мотоциклет – двуколесно МПС, от
неправоспособно лице, поради което и причината за падането от мотора е твърде
вероятно да се дължи именно на липсата на правоспособност и опит да се
управлява такова МПС, а единствения претърпял телесни увреждания от падането от
мотоциклета е самия въззивник.
Що се касае до наведеното в
жалбата възражение за неяснота в НП досежно това къде било точно мястото на
извършване на нарушението и какво МПС бил управлявал въззивника, то не се
споделя от съда доколкото в обстоятелствената част на НП ясно е посочено, че
управлението на МПС е станало на паркинга на „Пикадили
парк“, на бул. „Княз Борис І“ в гр.Варна, както и това, че въззивникът е
управлявал мотоциклет.
Доколкото в случая в АУАН и НП
липсва минимален обем от факти свързани със съставомерността
на това нарушение, съответно волята на актосъставителя и АНО е напълно неясна
то за съда не съществува и възможност изобщо да се произнесе по същество
досежно приложението на материалния закон. Доколкото обаче в жалбата е изложено
становище, че нарушение на ЗДП изобщо не може да има тъй като паркинга на „Пикадили парк“ бил частен и нямал статут на обект отворен
за обществено ползване то не се споделя от съда. В
нормата на чл.2, ал.1 от ЗДП е дадена легалната дефиниция на „път отворен за
обществено ползване“. Съгласно посочената разпоредба отворен за обществено
ползване е всеки път, условията за ползване на който са еднакви за всички
участници в движението. Доколкото не съществува никакъв спор, че паркинга на „Пикадили парк“ е общодостъпен, то по аргумент на посочената
по-горе норма, следва да се приеме, че същият е част от пътя отворен за
обществено ползване, тъй като условията за неговото ползване са еднакви за
всички участници.
Съдът не споделя и
изложеното във фазата по същество становище от защитата за допуснато съществено
нарушение на процес. правила състоящо се в това, че АУАН не бил съставен в
присъствието на въззивника – бил съставен в служебния автомобил, а после бил
занесен на въззивника, който бил в болницата. Действително от показанията на
разпитаните свидетели факта посочен от защитата безспорно бе установен.
Доколкото обаче АУАН е бил предявен и подписан от въззивника и му е бил връчен
екземпляр от него видно от приложената разписка, то за каквото и да било
нарушено право на защита в тази насока – невръчване на АУАН и незапознаване с
неговото съдържание и дума не може да става. Отделен е въпроса доколко
обвинението е ясно формулирано и пр. Последното съдът намира нужно изрично да
отбележи с оглед описаните по-горе констатирани пороци при издаване на АУАН и
НП в частта на т.1.
С оглед на всичко
изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП в частта на т.1 е
незаконосъобразно, издадено е при допуснати съществени нарушения на процес.
правила и като такова следва да бъде отменено.
По т.2 и 3 от НП.
Видно от
съдържанието на атакуваното НП с тези части въззивникът е наказан за нарушение
на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП и на чл. 150а, ал.1 от същия закон. Първата
разпоредба вменява в задължение на водача на МПС да носи СУМПС и КТ към него.
На свой ред втората норма указва, че за да управлява МПС водачът следва да
притежава СУМПС валидно за категорията
към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява
МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
Съответно нормата на чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДП предвижда санкция за водач който управлява МПС без да
притежава СУМПС валидно за категорията към която спада управляваното МПС, а
тази на чл. 183, ал.1, т.1 от предвижда санкция за водач който не носи СУМПС и
КТ.
В случая в хода на съдебното
следствие по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че на датата посочена в акта въззивникът е управлявал мотоциклет с
рег.№ В1892В на паркинга на „Пикадили парк“. В тази
насока са показанията на двамата разпитани по делото свидетели. От същите се установява,
че те са отишли на паркинга изпратени там от ОДЧ по сигнал за ПТП станало с
мотоциклет, прегледали са записите възприели управлението от водача, които
направил две обиколки и паднал, както и рег. № на мотоциклета. Посетили са
болницата и там са установили въззивника, които признал, че именно той е
управлявал мотоциклета. Посетили и собственика на возилото, който потвърдил
посочения факт. От друга страна от приложените към преписката справка за
нарушител и разпечатка от инф. система на МВР съдържаща данни от регистрацията
на мотоциклета се установява, че същият е от категория L3e с максимална мощност
20kw, с двигател с работен обем над 50 cm³ и изисква притежаване на СУМПС
от кат.А – чл. 150а, ал.2 , т. 4 от ЗДП, правоспособност за каквато категория
МПС въззивникът не е имал. Същият е имал правоспособност за управление на МПС
от категории B, M, B1 и AM. И след като това е така то нарушение на чл. 150а,
ал.1 от ЗДП е налице.
В случая АНО е дал правилна квалификация на посоченото нарушение
и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП.
Законосъобразно и при спазване на разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН (при наличие
само на отегчаващи отговорността обстоятелства) наказващия орган е определил и
размера на наказание което следва да понесе въззивника за това нарушение, а
именно глоба в максимален размер - 300лв. В тази връзка с оглед наличните по
делото данни (справка за нарушител) сочещи на това, че въззивникът е системен
нарушител на ЗДП, включително на два пъти преди процесното нарушение е бил
наказван за същото нарушение по чл. 150а от ЗДП – управление на МПС без нужната
правоспособност (второто в условията на повторност) и
предвид на това, че до момента на въззивника са били налагани множество санкции
глоба и то в не малки размери, които очевидно не са постигнали целения
поправителен и предупредителен ефект, то и според настоящия съд наложеното в
максимален размер наказание е съответно и в пълнота ще постигне целите както на специалната така и на
генералната превенция. Нещо повече според настоящия съд наказание в по-малък
размер би било самоцелно и по никакъв начин не би постигнало целите най-вече на
индивидуалната превенция, а напротив по скоро би култивирало у въззивника
чувство за безнаказаност.
В контекста на изложеното по-горе
съдът счете, че атакуваното НП в частта на т.3 е правилно и законосъобразно
постановено и като такова следва да бъде потвърдено.
Неправилно обаче според
настоящия съд в случая актосъставителя и АНО са приели, че въззивникът е и
нарушил и разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП. Както бе посочено по-горе в
мотивите посочената норма вменява в задължение на водача на МПС да носи
определени документи в това число СУМПС валидно за категорията на управляваното
МПС и КТ към него. Носенето на тези документи обаче предполага водачът да
разполага с такива документи, а в случая безспорно е установено, че въззивникът
не е притежавал СУМПС валидно за МПС от кат.А, към която е спадало
управляваното МПС, поради което и обективно той не би могъл да осъществи състава
на нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП. Последното се поглъща от състава на
чл. 150а, ал.1 от ЗДП. В тази насока Решение на АС Варна по к.н.а.х.д. №
118/2020год. Поради изложеното по-горе НП в частта на т.2 следва да бъде
отменено като издадено в нарушение на материалния закон.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски
е направено от двете страни в процеса – както от въззивника, така и от
въззиваемата страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък
размер.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с
оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143,
ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.
чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази, че случая по делото са налице
доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение
в настоящото производство в размер на 500лв., както и това, че жалбата е била
частично уважена /НП е отменено в две от частите с които на въззивника е било
наложно общо наказание в размер на 210лв./, то след аритметични изчисления се
получава сумата от 205.88лв. възнаграждение за уважената част на жалбата. И
като съобрази, че делото не е с фактическа и правна сложност съдът счете, че
направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност се явява
основателно, съответно формулираното от нея искане за определяне на адвокатско
възнаграждение в по-нисък размер следва да бъде уважено. Счете, че на
въззивника следва бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 100лв., което възнаграждение съответства на фактическата и правна
сложност на делото от една страна и от друга е равно на определения минимален
размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно
чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн., ДВ, бр. 64
от 23.07.2004г., изм. и доп., бр. 2
от 9.01.2009г., доп., бр. 43
от 8.06.2010г., изм. и доп., бр. 28
от 28.03.2014г.; изм. с Решение № 14820
от 10.12.2014г. на ВАС на РБ - бр. 10
от 5.02.2016г., в сила от 5.02.2016г.; изм. и доп., бр. 84
от 25.10.2016г.; изм. с Решение № 9273
на ВАС на РБ от 27.07.2016г. - бр. 41
от 23.05.2017г., в сила от 23.05.2017г.; изм., бр. 7
от 22.01.2019г.; изм. с Решение № 5419
на ВАС на РБ от 8.05.2020г. - бр. 45 от 15.05.2020г., в сила от 15.05.2020г.)
издадена на основание чл. 36, ал.2 от ЗА. Посочената по-горе сума следва да
бъде заплатена на въззивника от ОД МВР Варна.
По искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски.
С
оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че
въззивника също следва да бъде осъден да на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр.
ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв.
до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна
сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на
въззиваемата страна не е участвал лично нито в едно съдебно заседание като
единствено е представил писмени бележки непосредствено преди последното съдебно
заседание съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера
на отхвърлената част на иска (300лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено)
и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва
да бъде присъдено юрисконсултско в размер на 47лв. като посочената сума следва
да бъде заплатена от въззивника Г.А.А. ***.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0819-002231 от 23.05.2019год. на началника на група в Сектор ПП при ОД на
МВР Варна, в частта с която на Г.А.А. ЕГН **********
е било наложено адм. наказание голаба
в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДП за нарушаване
нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0819-002231 от 23.05.2019год. на началника на група в Сектор ПП при ОД на
МВР Варна, в частта с която на Г.А.А. ЕГН **********
е било наложено адм. наказание голаба
в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП за нарушаване
нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0819-002231 от 23.05.2019год. на началника на група в Сектор ПП при ОД на
МВР Варна, в частта с която на Г.А.А. ЕГН **********
е било наложено адм. наказание голаба
в размер на 300лв. на основание чл. 177, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП за нарушаване
нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Г.А.А. ЕГН **********,***, СО „Акчелар“
866, ап.14, сума в размер на 100лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.А.А. ЕГН **********,***, СО „Акчелар“
866, ап.14 да заплати на ОД на МВР Варна сума в размер на 47лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: