РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Дряново , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20204220100340 по описа за 2020 година
, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищците Б. И. Б. и И. Ц. Б. основават исковата си претенция на обстоятелството,
че били собственици на недвижим имот – гараж с кадастрален номер *** със застроена
площ от 21 кв. м., находящ се в поземлен имот с кадастрален номер *** с адрес – гр.
***. Твърдят, че с получаване на исковата молба по гр. дело № 209/ 2020г. по описа на
Районен съд Дряново разбрали, че гараж кадастрален номер *** фигурирал със
собственик С.Н. Б.. Узнавайки този факт, за ищците възникнала възможността да
упражнят правото си на предявяване на иск за установяване на правото им на
собственост върху процесния гараж. Същите се легитимирали като собственици
съгласно нотариален акт № ***, том I, дело № ***. и други документи с безспорна
връзка по отношение на собствеността – скица от 28.12.1981г., скица от 28.05.1999 и
разрешение за строеж № ***г. Молят съда да постанови решение, с което да установи,
че ищците са собственици на гараж с кадастрален номер ***. Претендират разноски.
В дадения от съда срок е депозиран отговор от ответника Н. И. Б., в който се
посочва, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди, че
ищците не са собственици на имота, за който имат претенции. Собственик от 2007г.
бил той, след това от 2014г. – дъщеря му – С., а от 2020г. – собственик била другата
ответница Л.. Заявява, че през 1984г. по едно и също време с брат си – ищеца Б.Б.,
1
строили гаражите. Ищецът въз основа на строително разрешение № ***г., издадено от
община Дряново построил гараж с идентификатор ***, а ответникът строил въз основа
на строително разрешение № ***г. на община Дряново за гараж с идентификатор
***.5. През 1996г. брат му пожелал да си разменят гаражите, тъй като неговият бил по-
голям. Ответникът се съгласил и през 1996г. разменили гаражите, като брат му
завладял и започнал да свои гаража с идентификатор ***.5, а ответника завладял и
започнал да свои гараж с идентификатор ***. От този момент до 11.04.2014г., когато
прехвърлил процесния гараж с идентификатор *** на дъщеря си, повече от 10 години,
почти 17 години владял необезпокоявано този имот за себе си и твърди, че го е
придобил по давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, като прави възражение в тази
посока. Ищецът знаел, че процесният имот повече от 20 г. се владее от друг – от него,
от дъщеря му и от третата ответница, но никога не се бил противопоставял на това
владение и не бил предявявал претенции. Неговото обяснение било, че този иск е
предявен вследствие влошените междуличностни отношения между ищеца и другия
ответник Л.П., като целта на делото било той да отнеме по някакъв начин
собствеността на гаража или да причини някакви други неудобства. Моли съда да
отхвърли предявения иск, като присъди направените разноски.
С допълнителен отговор от 11.01.2021г. посочва, че двата гаража, които били
разменени през 1996г. били строени с един общ покрив, който бил изпълнен с обща
бетонова плоча. След размяната брат му Б. махнал голяма част от задната стена на
гаража с идентификатор ***.5 и направил навес откъм нея към двора.
Депозиран е отговор от ответницата С. Н. Б., в който същата посочва, че искът е
допустим, но го оспорва изцяло. Счита, че същият е неоснователен и недоказан и моли
съда да го отхвърли, като присъди направените по делото разноски. Твърди, че през
2014г. с нотариален акт за дарение от 11.09.2014г. станала собственик на процесния
имот. Тъй като живеела в гр. *** дала имота под наем на другия ответник Л.П.. На
06.07.2020г. продала имота на наемателката, включително с процесния гараж и
оттогава последната е негов собственик. Знаела, че гараж с идентификатор *** бил на
баща откакто се помнела. Никой не му го бил спорил, още повече ищецът Б., който
имал съседен гараж с идентификатор ***.5, долепен до техния. Знаела от баща си, че
двамата били строили гаражите по едно и също време, след което по предложение на
ищеца ги разменили и чичо взел гаража на баща . Твърди, че е придобила гаража по
деривативен способ от баща си, който бил владял имота повече от 10 години
необезпокоявано и дори само на това основание бил собственик по давност на
процесния имот.
Посочва, че от 11.04.2014г. до 06.07.2020г. повече от 5 години била собственик
на имота по сделка. Дори и да е имало някакъв проблем, като добросъвестен владелец
2
била владяла имота повече от 5 години и го била придобила по давност на основание
чл. 79, ал. 2 от ЗС, каквото възражение прави. Но дори и на основание
недобросъвестно владение, от 01.01.2010г. първо баща , а после и тя владели имота до
06.07.2020г., като дори на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС била собственик на имота,
каквото възражение също прави. Счита, че ищците не са собственици на гаража и дори
и някога да са били, са загубили това право. Претендира разноски.
В представения отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответницата Л. В. П. посочва,
че искът е допустим, но неоснователен и недоказан. Моли съда да го отхвърли, като
присъди направените по делото разноски. Твърди, че от 8 години живеела в жилището
на втория етаж на ул. *** в гр. Дряново и ползвала, държала и владеела гаража към
него с идентификатор *** по кадастралния план на града. Първоначално била
наемателка на собственика Н. И. Б. до 11.09.2014г., когато прехвърлил имота на
дъщеря си С. Н. Б.. От 11.04.2014г. до 06.07.2020г., повече от 5 г. била държател, като
наемател на имота за собственика С.Б., която от 11.04.2014г. е била добросъвестен
владелец на процесния имот до 06.07.2020г. На 06.07.2020г. от праводателя –
собственик закупила ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, втория
жилищен етаж с идентификатор ***.1.2 и процесния имот – гараж с идентификатор
***. Твърди, че собственик на имота била тя, а преди това собственици били нейните
праводатели и в частност С.Б., която го продала по изложените по-горе съображения.
Счита, че ищците не са собственици на гаража. Повече от 8 години ищците владеели
гараж с идентификатор ***.5 до нейния и не били имали други претенции, нито пък
Н.Б. и С.Б. била чула да имат претенции към гаража на ищците. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното :
Ищците Б. И. Б. и И. Ц. Б. се легитимират като собственици на процесния гараж
с кадастрален номер ***.5 по кадастралната карта на гр. Дряново чрез представяне на
нотариален акт за собственост на недвижим имот – констативен № ***, том I, дело №
***. на Районен съд Дряново. Видно от същия ищците Б.Б. и И.Б. са признати за
собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Дряново, а именно масивен гараж с
площ от 21 кв. м. и масивен гараж с площ от 22 кв. м., построени в парцел *** в кв. ***
по плана на града, при граници на парцела : улица, парцел *** – н-ци Д.Й., парцел ***
– Ц.Т. и Г.П., парцел *** – В.К.М. и П.Е.Ж., парцел ***- Г.Д.Н. и Д.Г.Н.. По делото е
представено и описаното в нотариалния акт Разрешение за строеж № ***г., издадено на
Б.Б. за построяване на гараж 20 кв. м. в парцел *** по плана на гр. Дряново, ул. ***.
Както и архитектурен проект за гараж, пригоден за Б. И. Б., одобрен на 30.03.1984г.
Ответникът Н.Б. представя разрешение за строеж № ***г. за построяване на
3
гараж 20 кв. м. в парцел ***от кв. 20 по плана на гр. Дряново, ул. ***, ведно с
архитектурен проект за гараж, пригоден за Н. И. Б., одобрен на 02.07.1984г.
От приложеното като доказателство по делото удостоверение изх. № 064-6-03-
11/ 22.02.2021г. на Община Дряново е видно, че сградите, описани в нотариален акт за
собственост на недвижим имот № ***, *** дело № ***. на РС Дряново,
представляващи гараж със ЗП21 кв. м. и гараж със ЗП 22 кв.м. са идентични със сграда
с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.2 по кадастралната карта на гр.
Дряново, видно от одобрен проект 30.03.1984г. и разрешение за строеж № ***г.
Ответникът Н.Б. е придобил чрез договор за покупко-продажба на недвижим
имот срещу гледане и издръжка, съдържащ се в нотариален акт ***, том **, дело ***.
на Дряновски районен съд от родителите си И. Б. Б. и М.Й. Б. следния недвижим имот
½ идеална част от парцел *** от кв. ** по ЗРП на гр. Дряново, целият от 496 кв. м., при
граници : улица, Г.Д.Н., В.К.М.,Ц.Т., Г.П. и Д.Й., заедно с целия втори жилищен етаж
от построената в парцела масивна триетажна жилищна сграда, застроена върху 90 кв.
м., състоящ се от две стаи, кухня, тераса и сервизни помещения, заедно с северното
избено помещение.
С договори за наем от 02.01.2012г., 02.01.2013г. и 02.01.2014г. ответникът Н.Б.
отдал под наем на ответницата Л. В. П. всекидневна, бокс, спалня, баня, тоалетна, мазе
и гараж за детската количка срещу сумата 80 лв.месечно.
С нотариален акт за дарение ***, том*, рег № ***, дело ***г. на нотариус А.А.,
рег. № *** на НК ответникът Б. дарил на дъщеря си ответницата С. Н. Б. собствения си
недвижим имот, находящ се в гр. ***, а именно : ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Дряново, целия с площ от 521 кв. м.,
при граници и съседи : ПИ ***, ПИ ***, ПИ ****, ПИ *** и ПИ ***, заедно с целия
втори етаж с идентификатор ***.1.2 от построената в посочения поземлен имот
триетажна жилищна сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ от 93 кв. м.,
който етаж се състои от две стаи, кухня, тераса и сервизни помещения, със застроена
площ от 90 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж –
няма, под обекта : ***.1.1, над обекта : ***.1.3, заедно със северното избено помещение
на сградата, заедно с целия, построен в гореописания имот ГАРАЖ с идентификатор
*** със застроена площ от 21 кв. м.
Впоследствие с нотариален акт № ***, том I, рег. № ***, дело № ***г. на
нотариус А.А., рег. № *** на НК ответницата С.Б. е прехвърлила описания по-горе
недвижим имот, включително процесния гараж с идентификатор *** по кадастралната
карта на гр. Дряново на ответницата Л. В. П..
4
От заключението на вещото лице инж. В.Р. се установи, че Съгласно
геодезическото заснемане на гараж ***, което е отразено в кадастралната карта на гр.
Дряново закръглената площ е 21 кв. м., а от измерване на място – около 20,70 кв. м. По
местоположение гаражът отговаря на одобрения проект на 30.03.1984г. от главния
архитект на Община Дряново, както и на разрешението за строеж № ***г. на името на
Б.Б.. При изпълнение на място с оглед съществуващата жилищна сграда, в
северозападната част на гаража има чупка с размери около 0,70/ 1,10 м., която не е
отразена в проекта. Гараж с идентификатор *** се е съобразил с терасата на първия
етаж на жилищната сграда, не заема част от нея, при което в размера има чупка.
Представените от ответника Н.Б. строителни книжа – одобрен проект на 02.07.1984г.
на негово име и разрешение за строеж № ***г. , са издадени на негово име и
съответстват по местоположение на гараж с идентификатор ***.5. Двата гаража *** и
***.5, видно от начина на изпълнение са правени по едно и също време –
едновременно. На гараж ***.5 е съборена външната оградна стена към дъното на
гаража. Други промени в него няма.
Ответникът Н.Б. твърди, че през 1996г. с брат си ищецът Б.Б. се уговорили да
разменят гаражите, като Б.Б. вземе гараж с идентификатор ***.5, който бил по-голям, а
за него да остане гараж с идентификатор ***.
По делото бяха разпитани като свидетели сочените от страните К.С., П.П, Д.Д.,
Х.Д., Р.П., Г.Й., Д.Д., Н.П., П. Б., К.П. и Н. П..
От разпита на св. Г.Г. – Й. се установи, че същата е приятелка на ответницата
Л.П.. Твърди, че Л.П. от 2011г. живяла под наем и си държала личните вещи в гаража.
Когато ходела при нея с колата, тя казвала да спира пред третия гараж, защото той
бил на хазаите и тя го ползвала. Уточнява, че това е третия гараж от входната порта,
тоест предпоследният по реда на улицата нагоре. Претенции към собствеността на този
гараж за собственост не знаела да е имало от някого.
Св. К.С. заяви, че е съсед на ищеца Б.Б. от 1970 г. Гаражът, обозначен като обект
№ 4, се ползвал от ищеца Б., който бил земеделски производител. Влизал бил в гаража,
за да си купува зеле. През 1984г., когато се строял гаража, бил виждал там Б., баща му
и майстори. След това ползвали гаража на зеле и ябълки. През зимата от около 1994г.
до 2004г. там бил паркиран автомобила на Б.. Посочва, че никога не бил виждал в
гаража детска количка или детско колело, но и не бил ходил в гаража от преди 10
години.
Св. П.П заяви, че живее срещу къщата на ищците. Твърди, че Б. ползва третия и
четвъртия гараж, които са най-отдалечени от къщата. През 2003 или 2004г. държал в
четвъртия гараж един струг. В съседния гараж била колата на Б.. След като продал
5
колата, този гараж се ползвал от Е.Д., която живеела отсреща. Тези гаражи ги били
построили Б. и баща му. През 2014г. Б. си бил спрял колата пред последните два
гаража. Дошла полиция, защото Л. претендирала, че гаражът бил нейн и не трябвало да
спира там. Впоследствие уточнява, че гаражът, в който си държал струга, е № 5 по
скицата, а в гараж № 4 Б. си държал колата. Виждал бил Е.Д. и други съседи да си
паркират колите в гараж № 5. Твърди, че Н. заключил гараж № 4 и Л. го ползвала,
откакто отишла да живее там преди около 4-5 години.
Св. Д.Д. – леля на ищеца Б. и ответника Б. твърди, че живее в жилищната сграда
на ул. *** № ***, на третия етаж. Посочва, че през 1988г. си построили гараж, който е
втори по ред от входната врата. Първият гараж бил на И.Б., втория на Х.Д., третия на
Б.Б., а четвъртия на брат . След неговата смърт твърди, че не знае на кого е останал
този гараж. Л.П. не била вкарвала кола в гаража, държала я е на улицата, през гараж №
4 по скицата. Ключ за гаража бил дал Н.Б.. Ищецът Б.Б. си държал колата в гараж №
5. Твърди, че не била чувала за уговорка между Б. и Н.Б.и да си разменят гаражите.
Когато строили гаражите Н. живеел в гр. Габрово и не участвал в построяването им. Б.
ползвал и двата гаража 10 години. Не ползва този гараж по-малко от 10 години, може
би 8-9 години. Л. дошла да живее там през 2011г. и оттогава започнали конфликтите.
Св. Х.Д. – първи братовчед на ищеца Б.Б. и на ответника Н.Б. посочи, че
притежава гараж, който е под № 3 на кадастралната карта. Бил ползвал всички гаражи,
освен най-близкия до входната врата, който се ползвал за склад. Гараж № 5 използвал
за първи път през 1987г., а през 2006г. използвал гараж № 4 за колата на сина си.
Попитал Б. и той му позволил. През 2011г. твърди, че Л.П. не била ползвала гаража,
като колата стояла на улицата. През 2014г. ответникът Б. сложил ключ на гараж № 4.
Не бил чувал Б. и Н. да са имали уговорка да си разменят гаражите и му станало чудно,
когато започнали да претендират за гараж № 4.
Св. Р.П. – съсед на ищците посочи, че гаражите, откакто са построени, се
ползват от Б. и Иванка. За външния гараж това е така и в момента, а по-вътрешния го
използвали до преди да има наемателка. След това тя ползвала гаража. Не може да
каже кога Л. е дошла в квартала, но е било преди повече от две години.
Св. Д.Д. – братовчедка на съпругата на ответника Н.Б. посочи, че през 1996г. Б.
и Н. устно се разбрали кой гараж на кого да бъде. След тяхната уговорка знае, че
техния гараж е предпоследен и досега никой не бил проявявал претенции към тях. За
уговорката научила от П. и Н..
Св. Н.П. – познат на страните заяви, че ответникът Б. имал гараж, който бил от
вратата третата клетка. Бил ходил там през 2011 – 2012г. да оправя бойлер на втория
етаж. Тогава Н. му показал гаража. От ищеца Б.Б. бил купувал зеле от първия гараж до
6
вратата.
Св. К.П. посочи, че познава страните по делото, тъй като е бил колега на
ответника Б.. Твърди, че Н. ползвал третия гараж от ляво на дясно. В началото ползвал
най-горния гараж, но след това с брат си ги разменили. През 1995г., когато работили
заедно, Н. ползвал най-горния гараж. Една или две години по-късно започнал да
ползва втория гараж отдолу – нагоре. За уговорката знаел от Н.. След 2011г.
ответницата Л.П. живеела и ползвала гаража.
Св. П. Б. – съпруга на ответника Н.Б. и майка на ответницата С.Б. твърди, че
Л.П. била наемател в жилището от 2011г. до 2020г., когато го продали. През 1996г.
дошла с Н. в гр. Дряново. Ищецът бил завзел и двата гаража, а на Н. колата стояла на
тротоара. Н. го помолил да избере коя клетка желае и той избрал по-голямата. Не била
присъствала на този разговор за размяната на гаражите, но Н. казал, че Б. е избрал
този гараж. През годините никога не бил предявявал никакви претенции към тях или
към дъщеря им.
Св. П. – майка на ответницата П. заяви, че гараж № 4 на кадастралната скица се
ползва от дъщеря от 2011г. От другите собственици никога не е имало претенции за
този гараж. Когато дъщеря ѝ купила имота, тогава започнали претенциите за гаража.
В отговор на въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ищецът Б.Б. твърди, че
никога не била ставала размяна на гаражите. Ответникът твърдял, че имало някаква
устна договорка между тях, но съпругата му била собственик на ½ идеална част от
гаража. Н.Б. не бил владял процесния гараж поради това, че не бил живял в Дряново.
Не бил му пречил, тъй като той никога не бил владял имота. Гараж № 5 бил построен
през юли месец 1984г. и до момента го владеели. Ответникът не бил строил никакъв
гараж. Ищецът с баща си съборили стената отзад на гаража през 1994г., за да избегнат
наводненията на гаража и източната маза. През периода 11.04.2014г. до 06.07.2020г.
били ползвали гараж № 4. Владеели гараж № 5, защото го били построили със
собствени сили и средства. Владеели и гараж № 4, защото били го построило. Владеели
го от юли месец 1984г. до днешна дата. Искали ключ от Н. постоянно, но той не им
давал.
Ищцата И.Б. заяви в отговор на въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, че
никога не било ставало въпрос за размяна на гаражи. Не знае как е определена датата
1996г., тъй като през 1999г. извадили нотариален акт и направили постъпки да
ипотекират имота. Ответникът Н.Б. никога на бил владял гараж № 4. Той бил отишъл
да декларира, че гараж № 4 бил негов с разрешение за строеж за гараж № 5. По същия
начин бил направил и пред нотариуса. Гараж № 5 го владеели от 1984г. от
построяването му Н.Б. не бил строил гараж в имота. Стената на гараж № 5 била
7
съборена, за да се направи подпорна стена през 1994г. Двата гаража били построени от
съпруга с помощта на свекъра . Твърди, че след октомври 2014г. не са имали достъп
до гаража, защото ответникът Б. сменил патрона.
В отговор на въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ответникът Н.Б. посочи,
че строителството на гаражи № 4 и 5 започнало през 1984г. Имал документи за гараж
№ 5. Пари за строеж на гараж № 4 не бил давал. Дал бил пари за строежа на гараж № 5.
През 2007г. вече си били разменили гаражите по братски. Тогава си съхранявал коли,
багаж, две перални. Автомобил „Форд Сиера“ на ищеца Б. бил паркиран в гараж № 4
от 1993г. до 1996г. След това бил паркиран в гараж 5, тъй като гаражите били
разменени по настояване на лицето Б.Б.. През септември 2014г. Л.П. паркирала колата
си пред гараж № 5 и оттам станали разправиите. Нотариусът го попитал кой гараж
използва и той посочил гараж № 4, защото били разменени. Строителните разрешения
нямали точно описание на гаражите. В момента нямало ток от януари 2021г. и в двата
гаража, защото захранването било прекъснато от него.
В отговор на въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ответницата С.Б. сочи, че
знае от баща си, че имали устна уговорка с Б. да разменят гаражите си. Не била
известна причината за събарянето на стената на гараж № 5. Не си спомня за никаква
случка през октомври 2014г. Единствената случка била през м. септември 2014г. Л.
владеела гаража от 2011г., като си държала там количката на детето и други багажи.
Заявява, че ежегодно били декларирали доходите от наем. За периода, в който била
собственик, никой не бил предявявал претенции за този гараж.
Ответницата Л.П. е представила писмени отговори на въпроси по чл. 176, ал. 1
от ГПК (л. 328 от делото), в които твърди, че била ползвала гараж № 4 за паркиране.
Преди имала малка кола и нея я вкарвала. Сега от 2020г. имала голяма кола, която не
може да влезе, защото ще удари тавана. Основно държи в него свой багаж и велосипед
и тротинетка на детето си. Не си спомня конкретна случка с паркиран чужд автомобил
пред гаража, който ползвала и сега бил нейна собственост.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В.И. се установи, че ръкописните думи гараж № 1 и гараж № 2, както и съответните
линии, указващи техните места в чертежа на скица № 161/ 28.05.1999г. на парцел***от
кв. ***, издадена от Община Дряново, били изписани със синя химикална паста с
химикалка след начертаването и изписването на останалите линии, буквени и цифрени
знаци с черен туш, светлосин и оранжев тънкописец. Вещото лице уточни, че няма
методика, която да определи стареенето на химикалната паста и точното датиране на
нанасянето на съответния текст. Точна датировка не може да се определи. Поради
което следва да се приеме, че оспореният документ е неавтентичен, тъй като
материализираното в него изявление в частта относно ръкописните думи „гараж № 1“ и
8
„гараж № 2“, както и съответните линии, указващи техните места, не е направено от
лицето, сочено като негов издател. С оглед гореприетото съдът счита, че в настоящото
производство оспорването е проведено успешно, поради което следва да се признае, че
оспореният документ – скица № 161/ 28.05.1999г. на парцел *** от кв. ***, издадена от
Община Дряново е неистински в оспорената част. Поради тази причина документа
следва да бъде изключен от доказателствата по делото като неистински и да се изпълни
процедурата по чл. 194, ал. 3 от ГПК, като се изпрати препис на Районна прокуратура
Габрово, заедно с решението.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от предявения
установителен иск, тъй като ищците претендират самостоятелни права върху
процесния недвижим имот – *** със застроена площ от 21 кв. м., находящ се в
поземлен имот с кадастрален номер *** с адрес – гр. ***, които права се оспорват от
ответниците.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищците Б.Б. и
И.Б. са придобили собствеността на процесния гараж по време на брака си чрез
реализиране право на строеж в недвижим имот, находящ се в гр. ***. През 1999г.
същите са се снабдили с нотариален акт за собственост, като видно от приетото по
делото удостоверение на община Дряново (л. 166 от делото) описаните в него гараж
със ЗП 21 кв. м. и гараж със ЗП 22 кв.м. са идентични със сграда с идентификатор *** и
сграда с идентификатор ***.2 по кадастралната карта на гр. Дряново, видно от одобрен
проект 30.03.1984г. и разрешение за строеж № ***г.
Не е спорно по делото и от заключението на вещото лице инж. В.Р. се
установява, че представените от ответника Н.Б. строителни книжа са издадени на
негово име и съответстват на местоположението на гараж с идентификатор ***.5.
Двата гаража са правени по едно и също време – едновременно.
Ответникът Б. твърди, че през 1996г. е била постигната устна договорка между
него и брат му ищецът Б.Б. да разменят гаражите си. Безспорни доказателства в тази
насока не бяха ангажирани, въпреки указанията на съда относно разпределението на
доказателствената тежест по отношение на това твърдение. Действително разпитаните
по делото свидетели Д., П. и Б. твърдят, че знаят за съществуването на такава уговорка,
но са научили за това от ответника Б.. От друга страна свидетелите Д.Д. и Х.Д., които
притежават собствени недвижими имоти в общия поземлен имот заявиха, че не им е
известна подобна уговорка между братята. Настоящият съдебен състав кредитира като
достоверни, показанията на втората група свидетели, тъй като те се подкрепят от
9
представения нотариален акт за собственост от 1999г., който установява, че през
посочената година (след твърдяната от ответника уговорка за размяна) ищците са се
снабдили с нотариален акт за гараж с кадастрален номер ***. В подкрепа на
свидетелските показания на втората група свидетели е обстоятелството, че през 1998г.
ищецът Б. е декларирал с Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ гараж с площ от 21
кв. м. (л. 128 от делото).
По делото са събрани гласни доказателства относно владението на имота, като
от всички тях се установява, че до 2011г. ищците са владели спорния имот.
Свидетелите, водени от ответниците не установиха кой е ползвал гаража в този период
с изключение на св. П., който твърди, че през 1995г., когато работили заедно, Н.
ползвал най-горния гараж. Една или две години по-късно започнал да ползва втория
гараж отдолу – нагоре, като паркирал лекия си автомобил. Съдът не кредитира с
доверие показанията на този свидетел, тъй като същият даде уклончиви и неясни
отговори относно обстоятелството живял ли е ответникът Б. в периода 1996-1998г. в
гр. Дряново и какъв автомобил е паркирал в гаража. В това отношение показанията му
противоречат на обясненията, дадени от ответника Б., в отговор на въпроси по чл. 176,
ал. 1 от ГПК, че в периода 1993-1996г. автомобилът „Форд Сиера“ на ищеца бил
паркиран в гараж номер 4. Както и на показанията на св. Б., че от 1996г. живеят с
ответника в гр. *** и в с. ***
След 2011г. по делото се установи, че гаражът се е ползвал от ответницата Л.П.,
която е била наемател на ответника Б.. В това отношение съдът приема от
представените договори за наем на недвижим имот, че ответницата е имала право да
ползва „гараж за детска количка“. Показанията на свидетелите Г.Г.- Й., Р.П., Н.П.,
К.П., П. Б. и Н. П. потвърждават това обстоятелство. От друга страна свидетелите К.С.,
П.П, Д.Д. и Х.Д. твърдят, че никога ответницата П. не е ползвала процесния гараж.
Съдът кредитира с доверие показанията на първата група свидетели, тъй като същите
са непротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. От
съществено значение са показанията на св. Р.П., водена от ищците, която потвърди, че
откакто има наемателка, тя ползва „по-вътрешния“ гараж. От друга страна по
отношение на втората група свидетели се установи, че са имали конфликти и лоши
отношения с ответницата П., което ги прави заинтересовани от изхода на процеса и
показанията им в тази част съдът не кредитира с доверие.
Въз основа на изложеното съдът намира, че остана недоказано възражението на
ответника Н.Б., че от 1997г. до 11.09.2014г. е владял в продължение на повече от 10
години имота явно и необезпокоявано. Поради което следва да се приеме извода, че
същият не е станал собственик на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
По изложените причини ответницата С.Б. не е станала собственик на основание чл. 79,
10
ал. 1 от ЗС, тъй като не се установи праводателят да е владял имота в посочения от
него период. За твърдения от ответницата Б. период от 2014г. до 06.07.2020г. срокът по
чл. 79, ал. 1 от ЗС не е бил изтекъл, поради което възражението за изтекла в нейна
полза обща придобивна давност е неоснователно.
По отношение възражението на ответницата Л.П., че за периода 2011 – 2020г.
владяла имота същото е неоснователно. Съгласно трайната практика на ВКС договорът
за наем придава на наемателя качеството държател по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, а не
на владелец, поради което в случая е неприложима разпоредбата на чл. 79 от ЗС.
Основателно е обаче възражението на ответницата С.Б., че е придобила по
давност процесния недвижим имот - гараж на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС.
Основанията за това са следните : не се спори по делото и от представения нотариален
акт за дарение от 11.09.2014г. се установява, че на посочената дата ответникът Н.Б. е
дарил на дъщеря си ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целия
втори жилищен етаж, избено помещение и процесния гараж с идентификатор ***.
Установи се от показанията на св. Х.Д., че непосредствено след това през м. октомври
2014г. ответникът Н.Б. сменил ключа на входната врата на гаража и по този начин
предал владението на дъщеря си и съответно лишил ищците от владение. Още към тази
дата на ищците е било известно, че ответникът е дарил на дъщеря си процесния гараж.
За това обстоятелство потвърждава ищцата И.Б., която в отговор на въпрос по чл. 176,
ал. 1 от ГПК призна, че през октомври 2014г. Л.П. и майка извикали полиция, при
което дошли ответника Н.Б. и съпругата му. Тогава разбрали, че Н. е дарил гаража на
дъщеря си. След октомври 2014г. не са имали достъп до гаража, защото Н.Б. сменил
патрона. В обясненията си ищецът Б.Б. също заяви, че искат ключ от Н. постоянно, но
той казва, че го е дарил на дъщеря си. Поради което следва да се приеме, че
неоснователно се твърди в исковата молба, че едва с получаване на исковата молба по
гр. дело 209/ 2020г. ищците са узнали, че ответницата С.Б. е собственик на процесния
гараж.
След като по делото се установява по несъмнен начин, че ответницата Б. е
влязла във владение на процесния гараж веднага след сключване на договора за
дарение през м. октомври 2014г. и е владяла непрекъснато същия до продажбата на
имота на ответницата Л.П. на 06.07.2020г., срокът по чл. 79, ал. 2 ЗС е изтекъл.
Същевременно по делото не е оборена презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС. Не са
ангажирани никакви доказателства от страна на ищците, че към датата на договора за
дарение (11.09.2014г.) ответницата С.Б. е знаела, че нейният праводател не е бил
собственик на процесния гараж. Ето защо същата, в качеството си на добросъвестен
владелец, е придобила процесния гараж на основание чл. 79, ал. 2 от ЗЗД. След което с
нотариален акт за продажба от 06.07.2020г. валидно го е прехвърлила на ответницата
11
Л.П.. Това обуславя извода за неоснователност на предявения установителен иск.
По отношение на разноските. При този изход на делото на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците направените разноски. По
отношение възраженията на процесуалните представители на ищците относно
присъдения размер на адвокатското възнаграждение настоящият състав намира, че
същите са основателни, тъй като направените от ответниците разноски се определят
въз основа на материалния интерес, който възлиза на 1984 лв. Ето защо, размерът на
адвокатското възнаграждение, заплатено от всеки от ответниците, дължимо на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения възлиза на сумата от 368,88 лв. До този размер е
основателно искането на всеки от ответниците за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Ищците следва да заплатят на ответника Н.Б. и сумата 350 лв. –
депозит за вещи лица.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б. И. Б., ЕГН **********, гр. ***, *** и И. Ц. Б.,
ЕГН **********, гр. ***, *** ПРОТИВ ответниците Л. В. П., ЕГН **********, гр. ***,
***, С. Н. Б., ЕГН **********, гр. ***, ул. *** и Н. И. Б., ЕГН **********, гр. *** с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците са собственици на ГАРАЖ с
кадастрален номер *** със застроена площ от 21 кв. м., находящ се в поземлен имот с
кадастрален номер *** по кадастралната карта на гр. Дряново, с адрес гр. ***, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, че скица №
161/ 28.05.1999г. на община Дряново, е неистински документ.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН **********, гр. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Б., ЕГН
**********, гр. *** СУМАТА 184,44 лв. (сто осемдесет и четири лв. и четиридесет и
четири ст.) – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и СУМАТА 175 (сто
седемдесет и пет) лв. – разноски за депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА И. Ц. Б., ЕГН **********, гр. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Б.,
12
ЕГН **********, гр. *** СУМАТА 184,44 лв. (сто осемдесет и четири лв. и
четиридесет и четири ст.) – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и
СУМАТА 175 (сто седемдесет и пет) лв. – разноски за депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН **********, гр. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. В. П., ЕГН
**********, гр. ***, *** СУМАТА 184,44 лв. (сто осемдесет и четири лв. и
четиридесет и четири ст.) – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Ц. Б., ЕГН **********, гр. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. В. П.,
ЕГН **********, гр. ***, *** СУМАТА 184,44 лв. (сто осемдесет и четири лв. и
четиридесет и четири ст.) – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН **********, гр. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. Б., ЕГН
**********, гр. ***, ул. *** СУМАТА 184,44 лв. (сто осемдесет и четири лв. и
четиридесет и четири ст.) – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Ц. Б., ЕГН **********, гр. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. Б.,
ЕГН **********, гр. ***, ул. *** СУМАТА 184,44 лв. (сто осемдесет и четири лв. и
четиридесет и четири ст.) – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Документът - скица № 161/ 28.05.1999г. на община Дряново, заедно със заверен
препис от решението, след влизането му в сила, да се изпратят на Районна прокуратура
– Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
13