№ 112
гр. Силистра, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Теодора В. Василева Въззивно
гражданско дело № 20223400500261 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподател: Д. Е. М. – редовно призована, явява се лично и с адв.Е.
С. Г. – АК – СИЛИСТРА – надлежно упълномощена и приета от съда от
преди.
Ответник: А. Ю. М. – редовно призован, явява се лично и с адв.С. Б. С.
– АК – ШУМЕН – надлежно упълномощена и приета от съда от преди.
Заинтересована страна: ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ – ТУТРАКАН – редовно призовани, не се явява законен
представител.
Заинтересована страна: ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ – ШУМЕН – редовно призовани, не се явява законен
представител.
ПРЕДИ ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва: След проверка на съда за редовността на явилите се
страни и при справка с документа за самоличност на жалбоподателя Д. Е. М.
констатира, че имената на същата във въззивната жалба, респективно в
списъка за призоваване са други, като занапред да се счита, че имената на
жалбоподатЕ.та са Д. Е. Исмаил.
СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ.Г.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.
1
АДВ.С.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЪЩОТО:
С Определение №378 от 05.09.2022г. съдът е изготвил проект за
доклад, към който се придържа в днешното съдебно заседание, като се е
произнесъл и по доказателствените искания.
АДВ.Г.: Запознати сме с проекта за доклад. Нямаме възражения по
същия. Моля да бъде приет за доклад по делото.
До настоящия момент нито първоинстанционният съд, нито от
окръжен съд ми беше връчен отговорът на въззивната жалба и едва след
изготвяне на доклада успях да го изтегля от електронното дело в районен съд,
до което имам достъп. Така че вече съм се запознала и с отговора на
въззивната жалба. Ще имам доказателствени искания.
АДВ.С.: Запознати сме с проекта за доклад. Нямаме възражения по
същия. Моля да бъде приет за доклад по делото.
СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за доклад по делото обективирания за такъв в Определение
№378 от 05.09.2022г., постановено по настоящото дело.
АДВ.Г.: Поддържаме жалбата.
АДВ.С.: Оспорваме жалбата. Направили сме доказателствени искания.
Поддържаме отговора по въззивната жалба.
СЪДЪТ докладва: Постъпило е становище, с вх.№2294 от
14.09.2022г. от Д. П. С. – психолог и психотерапевт КПТ.
2
АДВ.Г.: Запознати сме със становището на психолога. Не възразяваме
същото да бъде прието по делото.
АДВ.С.: Запознати сме със становището на психолога. Не възразяваме
същото да бъде прието по делото.
СЪДЪТ, предвид изразените становища от страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото становище, с вх.№2294 от
14.09.2022г. от Д. П. С. – психолог и психотерапевт КПТ.
АДВ.Г.: Имаме искане да бъде допуснат до разпит един свидетел, който
водим и ще моля да го разпитате в днешното съдебно заседание. Имам искане
за събиране на писмени доказателства – заверено копие от разписка на
„Изипей“, от която е видно, че доверитЕ.та ми е превела по банковата сметка
на ответника разходите за пътни, които той е направил, съобразно
определението на съда, за осъществяване на привременните мерки. Това беше
разпоредено от предишната инстанция – част от разходите, които прави
бащата, да бъдат поемани от майката и аз представям доказателства, че сме
ги изчислили и превели по сметката на бащата.
Нашият свидетел ще доказва обстоятелства първо за това, какъв е
родителският капацитет на доверитЕ.та ми и второ, ще се концентрираме
върху периода след постановяване на първоинстанционното решение,
посещенията при психолога, към който бяха напътени от Районен съд –
Тутракан и съответно поведението на детето така, както е възприето от
свидетЕ.та, включително и отношението на детето към сегашния съпруг на
доверитЕ.та ми.
АДВ.С.: Считам, че писменото доказателство е неотносимо към
настоящия процес, но предоставям на съда. Доколкото аз схванах, ще
разпитваме свидетеля за капацитета на майката. Нещо, което установихме в
предходната инстанция, но пък в крайна сметка имат право на
доказателствено искане. Ние също водим допуснатия ни от съда свидетел за
разпит.
Във връзка с представеното писмено доказателство от процесуалния
представител на жалбоподателя съдът счита, че действително то касае
разпореждане на първоинстанционния съд, но така или иначе има връзка с
3
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателствено средство разписка
№0200016652957493 от 16.09.2022г., от „Изи пей“ с наредител Д. Е. Исмаил.
Относно направеното в днешното съдебно заседание искане за разпит
на свидетел от страна на жалбоподателя съдът счита, че по това искане не е
настъпила преклузия, тъй като се касае за интереса на деца.
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водения от жалбоподателя, свидетел.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, воден от ответника.
Снема се самоличността на свидетеля:
Василе Ниязи Галиб – 37г., разведена, неосъждана, без родство със
страните, живея на семейни начала с ответника А. Ю. М., ЕГН **********.
СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по
чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛ ВАСИЛЕ ГАЛИБ: Ще говоря истината.
СЪДЪТ: Кажете, от кога живеете на семейни начала с Алтан М.?
СВИДЕТЕЛ ВАСИЛЕ ГАЛИБ: Живея на семейни начала с Алтан от
месец април. Бременна съм с неговото дете.
АДВ.С.: След приключване на делото, детето на А. идва ли при вас в
гр.Шумен?
СВИДЕТЕЛ ВАСИЛЕ ГАЛИБ: В дните, когато имахме право на
контакт с детето сме го вземали. Контакт с майката не е имало. Последно го
взехме миналата седмица. На седемнадесети го взехме за две седмици. Тогава
вече беше започнала да звъни майката, но това стана вече след срещите с
4
психолога. Даже имаше една пропусната среща с психоложката, понеже тя
беше отложила срещата и ние не знаехме за това.
АДВ.С.: Какво е отношението между бащата и детето и как се държат
двамата – общуват ли помежду си? Да кажете, какво е отношението между
баща и син?
СВИДЕТЕЛ ВАСИЛЕ ГАЛИБ: Отношенията между тях са много
добри – детето се отпуска, когато е при нас. Нито е притеснителен. Нарича
жалбоподателя „тате“ . Непрестанно е с него. Иска да се къпе с него, отива с
него на работа в сервиза.
СЪДЪТ: При първия контакт и при раздялата по време на всяка среща
как се държи детето?
СВИДЕТЕЛ ВАСИЛЕ ГАЛИБ: Като го вземаме е добре, доволен е.
Последният път като го оставихме в неделя, детето беше малко така…
разстроен ми се стори. Последно беше при нас за събота и неделя.
АДВ.С.: Когато детето е било при вас, Вие, А. или някой друг от
семейството ви занимавате ли се с детето – четете ли, пишете ли? Кажете за
занимания от този род.
СВИДЕТЕЛ ВАСИЛЕ ГАЛИБ: Да, занимаваме се. Винаги отделяме
време за писане, някъде по час на ден.
АДВ.С.: А за четене?
СВИДЕТЕЛ ВАСИЛЕ ГАЛИБ: Не сме чели.
АДВ.С.: Когато детето е било при вас, майката звъняла ли е на бащата,
за да попита как е детето? Например какво да облече, да яде и т.н. Такива
разговори имало ли е?
СВИДЕТЕЛ ВАСИЛЕ ГАЛИБ: Не, такива разговори не е имало.
Говореше с детето. Звънеше на него.
АДВ.Г.: Казахте, че от месец април живеете на семейни начала с А..
Къде живеете?
СВИДЕТЕЛ ВАСИЛЕ ГАЛИБ: В момента живеем в моето жилище.
АДВ.Г.: Колко е голямо това жилище, в което живеете?
СВИДЕТЕЛ ВАСИЛЕ ГАЛИБ: Двустаен е апартаментът. Две плюс
едно.
5
АДВ.Г.: Колко човека живеете в това жилище?
СВИДЕТЕЛ ВАСИЛЕ ГАЛИБ: В момента сме четири човека – аз, А.
и двете ми деца, които са на 18 и 13 години.
АДВ.Г.: Когато Емре идваше при вас в гр.Шумен, къде спеше?
СВИДЕТЕЛ ВАСИЛЕ ГАЛИБ: При нас, в нашата стая.
АДВ.Г.: Има ли самостоятелно легло детето?
СВИДЕТЕЛ ВАСИЛЕ ГАЛИБ: Да, има.
АДВ.Г.: В тази стая какви легла има разположени? Задавам този въпрос,
защото детето споделя, че дели едно легло с каката и с баща си.
СВИДЕТЕЛ ВАСИЛЕ ГАЛИБ: Детето има отделно легло, обаче по
негово желание то спи с нас. През повечето време така беше, но защото
детето иска така. На разположение имаме и неговия апартамент. Така че
проблеми с жилището аз не виждам да има.
АДВ.Г.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ.С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, воден от жалбоподателя.
Снема се самоличността на свидетеля:
Севги Вели Наим – 19г., омъжена, неосъждана, приятЕ. съм на Д., без
родство със страните, ЕГН **********.
СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по
чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛ СЕВГИ НАИМ: Ще говоря истината.
СЪДЪТ: Къде живеете?
СВИДЕТЕЛ СЕВГИ НАИМ: В с.Листец.
СЪДЪТ: Да кажете, какъв е вашият поглед върху това, как майката се
грижи за детето, особено след делото?
СВИДЕТЕЛ СЕВГИ НАИМ: ПриятЕ. съм на Д.. Тя много добре се
6
грижи за Емре. Основните грижи поема майката.
СЪДЪТ: В този период, след като делото завърши пред Районен съд –
Тутракан, Вие имате ли информация дали майката дава възможност на детето
да се види с баща си? Как майката участва в тези срещи?
СВИДЕТЕЛ СЕВГИ НАИМ: Да. Той идва от гр.Шумен да вземе
детето и го връща. Аз не съм присъствала на тези срещи.
АДВ.Г.: Известно ли ви дали Д. посещава психолог?
СВИДЕТЕЛ СЕВГИ НАИМ: Да, знам за това.
АДВ.Г.: От къде знаете за психолога?
СВИДЕТЕЛ СЕВГИ НАИМ: И аз ходих на срещите с психолога.
АДВ.Г.: Един път ли отидохте на тези срещи или повече.
СВИДЕТЕЛ СЕВГИ НАИМ: Ходих на повече срещи.
АДВ.Г.: След срещите с психолог, промени ли се нещо в отношението
на Д. към детето, на отношенията на детето към сегашния съпруг на Д.? Какво
се случи след срещите с психолога?
СВИДЕТЕЛ СЕВГИ НАИМ: Добра майка е.
АДВ.Г.: Как казваше Емре на сегашния съпруг на Д.?
СВИДЕТЕЛ СЕВГИ НАИМ: В началото му казваше татко, но сега
вече му казва батко.
СЪДЪТ: Сегашният съпруг на Д. как приема това, че детето трябва да
общува с баща си, че трябва да се вижда с него и т.н.?
СВИДЕТЕЛ СЕВГИ НАИМ: Той няма нищо против това.
АДВ.Г.: Д. занимава ли се повече с детето? Вие колко често ходите в
дома на Д.?
СВИДЕТЕЛ СЕВГИ НАИМ: Почти всеки ден съм в тях. Тя се
занимава с Емре – четене, писане.
СЪДЪТ: Чували ли сте Емре да чете и да пише?
СВИДЕТЕЛ СЕВГИ НАИМ: Не. Майка му се грижи за това.
7
АДВ.С.: От къде знаете, че Емре може да чете и пише?
СВИДЕТЕЛ СЕВГИ НАИМ: Мака му ми казва това.
АДВ.С.: Това занимание с четене и писане, кога започна? След делото
ли?
СВИДЕТЕЛ СЕВГИ НАИМ: Да.
АДВ.Г.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ.С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на жалбоподателя Д. Е. Исмаил.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. ИСМАИЛ: Детето все още при нас, защото
решението не е влязло в сила. Емре започна да учи и в момента е на училище.
Подготвили сме го за училище. Каквото у необходимо всичко съм му
приготвила.
СЪДЪТ: В къщи на какъв език говорите с Емре?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. ИСМАИЛ: Старая се да говоря на български
език с детето. С другите членове на семейството говоря на турски, защото с
българския не са много добре.
СЪДЪТ: По повод на това, което в районният съд е било най –
големият проблем, а именно опитът ви да откъснете детето от баща му, как
стоят сега нещата? Как Вие преодоляхте този проблем?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. ИСМАИЛ: Отначало, наистина моя беше
грешката да го отвлека от баща му и да спра контактите с него, но разбрах, че
А. е пуснал жалба срещу нас, че иска да си вижда детето.
СЪДЪТ: Вие имате ли някакъв проблем с това, че Емре се вижда с
баща си?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. ИСМАИЛ: Не, нямам никакъв проблем и не
възпрепятствам срещите с него.
СЪДЪТ: Говорила ли сте с бащата по повод детето?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. ИСМАИЛ: Отначало не говорих с него, но
говорих с приятЕ.та му и след посещенията ни при психолог разбрах, че това
е необходимо и за детето това е важно и вече поддържаме контакт и когато
8
има проблем се чуваме по телефона.
СЪДЪТ: Когато Емре ходи при баща си и се връща, Вие имате ли
усещане, че нещо не е гладко или детето се чувства нормално, добре е
прекарало при него? Как се връща той при вас?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. ИСМАИЛ: Последния път, както спомена
свидетЕ.та, беше разстроен, но той ми сподели, че му е станало лошо по пътя
и затова е малко по – отпуснат. Иначе, когато се връща при нас не е в лошо
настроение. Пред тях не се прегръщаме. Не знам защо е така, но явно се
притеснява те ли да не му кажат нещо, не знам, но когато Емре влезе в къщи
тогава вече се гушкаме и отива при сестричката си, гушка я.
СЪДЪТ: Вашият сегашен мъж има ли проблем, че нещата се
промениха?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. ИСМАИЛ: И с него сме провели разговор.
Трябваше да се проведат разговори и при психолог, но така и не се случи
това, тъй като той работи в гр.София и не му беше удобно да посетим
психолог заедно. Сега вече, след разговор помежду ни, той вече осъзнава, че
Емре трябва да се вижда с баща си и няма да възпрепятства срещите им.
АДВ.С.: При последната среща при психолога, съпругът ви беше ли с
вас?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. ИСМАИЛ: Да, беше.
АДВ.С.: Защо не отиде тогава?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. ИСМАИЛ: Защото аз казах на психоложката,
че сме говорили с него и той беше в готовност да се види с нея. След като аз
и споделих, че вече сме изяснили отношенията помежду си и че той разбира,
че с бащата на Емре трябва да се чуваме по телефона, просто срещата не се
проведе, тъй като помежду си сме се разбрали.
АДВ.С.: Психологът знаеше ли, че той ви чака отвън?
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. ИСМАИЛ: Да, знаеше.
АДВ.Г.: Нямам повече въпроси към жалбоподатЕ.та.
АДВ.С.: Нямам повече въпроси към жалбоподатЕ.та.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на ответника А. Ю. М..
9
СЪДЪТ: Да кажете, как протичат отношенията след
първоинстанционното дело? Имате ли някакви проблеми с госпожата, с
детето? Имате ли конфликти?
ОТВЕТНИК А. М.: Когато ми е насрочено да го везма, го вземам. С
нея три пъти сме се чули след първото дело. Първия път беше за телефона.
Разговорите ни са нормални.
СЪДЪТ: Когато сте с детето, то добре ли се чувства? Имате ли
впечатления, че то идва настроено към вас от къщи?
ОТВЕТНИК А. М.: Иска постоянно внимание от мен и го получава.
СЪДЪТ: Детето оплаква ли се от сегашния мъж на майка си?
ОТВЕТНИК А. М.: Направи ме впечатление, че когато донесоха
телефона на Емре и когато той видя мъжа , детето се промени. Стопира се и
наведе глава и това беше.
СЪДЪТ: Детето споделяло ли ви е да има насилие спрямо него – някой
да го бие, да го тормози?
ОТВЕТНИК А. М.: За сега не знам. Не мога да кажа дали има насилие
спрямо детето.
АДВ.Г.: Моята доверитЕ. иска да каже само едно изречение, във връзка
с впечатленията на начална учитЕ. на Емре.
ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. ИСМАИЛ: Вчера се видяхме лично с учитЕ.та,
която сподели, че у Емре има коренна промяна. В първи клас той не желаеше
да чете. Ние сме се занимавали с него, а не както е посочено в съда, че ние не
сме се занимавали с него. Ние сме се занимавали с него! Той стана по –
комуникативен, изявява желание да чете и със задачите по – добре се справя.
АДВ.Г.: Нямаме други искания по доказателствата.
АДВ.С.: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
10
АДВ.Г.: Уважаеми окръжни съдии, сезирали сме с жалба, в която
посочим защо смятаме решението, в обжалваната част, за неправилно и
незаконосъобразно. Ще си позволя да не преповтарям написаното в жалбата,
като смятам, че Вие така или иначе ще съобразите изложените в нея мотиви.
Ще се спра малко по – подробно на цялостната промяна която е
настъпила, както у доверитЕ.та ми, така и в самото дете в хода на ГрДело
№2/2022г., по описа на Районен съд – Тутракан и съответно след насоките от
страна на съда, какво се е случило след постановяване на
първоинстанционното решение. Всичко това считам за важно и относимо, а
при вземане на Вашето, надявам се, решение в полза на това, а именно на
майката да бъдат предоставени родителските права.
Безспорно е от фактите по делото, че пир напускането на гр.Шумен
майката е прекъснала контактите между детето и бащата. Нейните очаквания,
след като се установи, че бащата търси контакт с това дете и е подал жалба в
полицията, нейните очаквания бяха бащата да започне да контактува с
детето. Така или иначе подобен контакт не се случи. Нито пък бащата поиска
някакви привременни мерки, които евентуално, ако тя не беше съгласна,
съдът да ѝ вмени задължения да започне да се вижда с детето.
В крайна сметка, в първия момент, в който бащата пряко поиска среща
с детето си, майката не отказва въпросната среща. Това беше преди
постановяване на привременните мерки от страна на съда. Срещите започнаха
плавно, за няколко часа в населеното място, където живее детето и считам
огромна роля за осъзнаване на проблема, който е възникнал при отглеждане
на детето, огромна роля изигра срещата с психолога, който изготви
психологическата експертиза пред първоинстанционния съд. При
предварителната среща с психолога, Д. разбра какъв е проблемът с детето и
че не е правилно да се прекъсва връзката с биологичния баща и съответно до
какво може да доведе това, като проблем, за развитието на детето.
След изготвяне на въпросната експертиза, още тогава първият психолог
даде някакви указания какво да се прави. Лично аз смятам, че при изслушване
на детето в „синята стая“ се доказа онова, което се случи в сегашната писмена
консултация, че детето има проблем в общуването в институционална среда и
съответно самото дете не се държа свободно и спокойно в „синята стая“ и не
може да представи на психолога всичко онова, което беше важно при
изготвяне на изследването.
В крайна сметка и след постановяване на първоинстанционното
решение, доверитЕ.та ми продължи целенасочената работа за това, да повиши
своя родителски капацитет, като на срещите при психолога в гр.Силистра,
същата е съдействала напълно. Съдът разпореди срещите да са изцяло за
нейна сметка. Тя е заплащала всичко необходимо, ходила е и се е явявала при
психолога, като се е наложило да се отложат две срещи – едната по
здравословни причини, а втората поради отсъствие от района през летния
период. Това е било времето, през което са били на море с детето. След като
11
са дадени конкретни насоки от психолога за работа с детето, както по
отношение на това да се осъзнаят ролите на всеки един член на семейството,
така и за това как да се попълнят празнините в неговото образование,
доверитЕ.та ми е направила абсолютно целенасочени стъпки в тази посока. С
детето се работи ежедневно – не само пише, но и се чете с него, за да може то
да преодолее проблемът, който е имало и съответно в първите учебни дни и
учитЕ.та на детето да забележи видимата промяна, както в държанието на
детето, така и в желанието му спонтанно да чете. Нещо, което през
изминалата учебна година не е правило и по – скоро е отказвало да го прави.
За въпросния бурен протест и отказ да се занимава с четене и писане, е
записал и психологът в своето становище.
На следващо място считам, че съществена промяна е настъпила и в
посока на това, детето да осъзнае кой е баща му. И бащата и свидетЕ.та
заявяват, че детето не се обръща към А. М. с друго име, а именно с
обръщението „татко“. Водената от нас свидетЕ. заяви, че сега на сегашния
съпруг на доверитЕ.та ми, му казва „батко“, а не „татко“. Ясно е било, че в
тази малка седем годишна главица е настъпил тотален хаос и объркване,
който вярвам, че след като и двамата родители осъзнаха какво се е случило и
пак казвам, след целенасочените усилия както от майката, така и в тази
посока и от бащата, в крайна сметка беше е преодолян.
Уважаеми окръжни съдии считам, че водени най – вече от висш интерес
за детето Емре, ще постановите едно правилно и законосъобразно решение, с
което ще направите най – добро за малкия Емре, а именно да предоставите
упражняване на родителските права на майката. Майката не е лош родител.
Майката е човекът, който е бил неотлъчно до детето от самото му раждане до
ден днешен. Да, действително е допуснала грешка, като е откъснала детето от
бащата и е прекъснала контактите между тях, но считам, че същата имаше
възможност да осъзнае грешката си, не само да съжали за нея, но и усърдно да
работи за преодоляване на настъпилите проблеми. Настоящото дело
подейства както на нея отрезвяващо, така, лично аз смятам, и по отношение
на бащата да осъзнае какви нужди има детето му и във времето, което
прекарва с него да е по – добър родител, отколкото е бил преди да се
разделят. В с.Листец детето има добри условия за отглеждане. Лично аз
смятам, че е настъпила промяна и в цялостния дух и отношение към детето
във въпросния дом. Майката имаше възможност след провеждане на
консултации да изясни какво е правилното отношение, не само по отношение
на детето, а и как следва да постави въпроса за родителската отговорност
пред своя съпруг и евентуално семейството и поставяйки, отново заявявам,
висшият интерес на детето на първо място да настои за това, че детето трябва
да поддържа контакт с бащата.
С оглед на всичко изложено до тук, а и имайки предвид
обстоятелствата, които динамично се променят и при ответната страна –
ответникът живее на семейни начала с друга жена в двустайно жилище, в
което към днешна дата вече живеят четири човека, очаква се и пети член на
12
въпросното разширено семейство и с искането шести член да заживее при
тях, а именно детето Емре лично аз считам, че ответникът и битови условия
няма да осигури на детето такива, каквито следва да му бъдат осигурени.
С оглед на гореизложеното, ще Ви моля да уважите подадената
въззивна жалба и съответно да предоставите родителските права на майката.
Нямаме нищо против, ако е така, да бъде определен максимално разширен
режим на лични контакти между бащата и детето. Не претендирам разноски
пред настоящата инстанция, само Държавната такса.
АДВ.С.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще бъда съвсем кратка. Написала
съм много подробен отговор към въззивната жалба. Промяна в това, което
съм написала, няма как да има. В днешното съдебно заседание ще обърна
внимание на установени факти и обстоятелства след постановяване на
решението. До този момент фактическата обстановка е такава, каквато е
описана от съда в решението. Аз гледам, че не се и оспорва.
Сега, декларира се тук отново пред нас, че има промяна в
жалбоподатЕ.та по отношение на нейното виждане към това, какво е
отношението към детето, какво да бъде отношението към бащата на детето.
Тя заяви днес, че детето вече казвало на съпруга „батко“. Вярвате ли? Две
секунди след това, същата заяви: „Занимаваме се с него аз и баба му“. Коя
баба? На кого е баба? На Емре? От това изказване, за мен, е абсолютно
нелогично да се твърди, че до сега то е викало „татко“ на съпруга , баба на
майката на съпруга и сега в един момент на него детето ще казва „батко“, а
на майка му ще вика „бабо“. Смятате ли, че това е реално? Не е реално!
По отношение на контактите между двамата:
Ако обърнете внимание и в становището на психолога е написано, че до
09.09. комуникация е нямало. Обърнете внимание кога е депозирана жалбата.
В нея аз съм изложила много точно, ясно и категорично, че майката отказва
да комуникира с бащата, по повод въпроси, касаещи детето и тази
комуникация се осъществява чрез трето лице. Кога започнахме да звъним?
Това ли е промяна? Ако тази промяна ще бъде временна, докато има дело,
докато нещо е свързано с оценки на родителя и т. н., аз не мисля, че това е
промяна. Аз мисля, че това е подвеждане.
Говорим, говорим, говорим и стигаме пак до много хубавите условия.
Уважаеми съдии, детето е било в много хубави условия една година, когато
бащата не го виждал. Оказва се, че тези хубави условия не са го подтикнали
то да учи. Напротив! То е било много против това. Ами кажете ми, тези
хубави условия достатъчни ли са за това дете? Какво значи хубави условия?
Никой не говори за внимание. Къде е вниманието към това дете? Защо в един
момент се оказва, че когато детето започва пълноценна комуникация с баща
си, то се променя? Защо? Получава внимание и това е факт. Тук се изтъкнаха,
че детето било спяло с баща си и с каката. Ами пак опираме до там да
изкарваме „кирливи ризи“. Да, детето иска да спи с баща си. Защо? Защо иска
13
да спи с баща си? Защото му липсва! Защото една година то е било лишено от
него. Защото и до момента детето е объркано. То продължава да е объркано.
Да, виждам човешко лице в края. То вече разграничава кой е мама, кой е тати,
но то го прави с боязън и продължава да е така.
Ето защо аз не смятам, че първоинстанционният съд е взел погрешно
решение. Напротив! Първоинстанционният взе решение, което е
изключително и само в интерес на детето. То не е нито в интерес на майката,
нито в интерес на бащата. Това е в интерес именно на детето. Детето има
нужда от внимание. Детето има нужда от идентификация, която му бе отнета
и тя ще продължава да му бъде отнемана.
Ето защо, аз ще Ви моля да оставите без уважение въззивната жалба и
да потвърдите първоинстанционното решение във вида, в който е
постановено. В този смисъл, аз ще Ви моля за вашето решение.
Аз не съм толкова скромна и прилагам списък на разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Заседанието приключи в 10:58часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и е изготвен на 20.09.2022г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14