Р Е Ш Е Н И Е
№ 3577
гр. Варна, 29.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и девети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 15091 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „БНП П.П.Ф.С.А., П. рег. № ***, чрез
БНП П.П.Ф.С.А., клон Б., ЕИК ***, със седалище гр. *** срещу М.Р.П., с ЕГН **********
и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение № 5056/01.07.2019г. по ч.гр.д. № 10177/2019г. по
описа на ВРС:
- 440,39 лева, представляваща дължима
главница по договор за потребителски заем № *** г.,
- сумата от 19,75 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.07.2018 г.,
- сумата от 39,92 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 20.06.2018 г. до 11.05.2019 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.05.2019 год. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
С договор за потребителски заем с номер *** от ***г.
ищцовото дружество предоставило на ответницата паричен кредит в размер на 852
лева.
Сумата по договора била предоставена на ответницата по
начина уговорен в чл.1 от договора и усвояването било удостоверено с полагане
на подпис от кредитополучателя. Въз
основа на чл.3 от договора ответницата поела задължението да погаси заема на 6
равни месечни вноски по 153.38 лева, които включват главницата по предоставения
заем, ведно с оскъпяването ѝ, съгласно годишния процент на разходите – ***%
посочен в договора.
Ответницата погасила 3 месечни вноски по кредита, след
което преустановила плащането на вноските по кредита. Въпреки отправена покана
за доброволно изпълнение ответницата не погасявала задълженията си по договора.
На основание чл.5 от договора, вземането на ищеца
ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска.
Алтернативно сумите били дължими, на основание падежирането и на последната
вноска по кредита на ***г.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 10177/2019г. по описа
на ВРС и била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за процесните
суми. В срока по чл.414, ал.2 ГПК постъпило възражение от ответницата срещу
дължимостта на вземания по заповедта за изпълнение и това породило у ищеца
правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответницата.
Оспорва се сключването на твърдения договор за
кредит между страните и предоставянето на претендираната сума на ответницата.
Договорът за предоставяне на кредит, на който
ищецът основавал вземанията си, не представлявал валидно сключен договор между
страните и не пораждал претендираните от ищеца облигационни отношения между
тях, тъй като ищцовото дружество не изпълнило задълженията си да предостави
информация за общата цена на финансовата услуга, дължима от потребителя,
наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от договора и в
какъв срок може да упражни това свое право. Ищецът не изпълнил задълженията си
по чл.8 ЗПК. Дори да се приемело наличието на валидно сключен договор за
кредит, то уговорените клаузи за лихва и такси по кредита били неравноправни по
смисъла на Закона за защита на потребителите и нищожни на основание чл.146 от
същия. Договорната клауза, с която бил определен размера на лихвата била
нищожна, тъй като договорената лихва била прекомерна и противоречала на добрите
нрави.Договорните клаузи, с които се определяли допълнителни такси по кредита
били нищожни поради противоречие със Закона за потребителския кредит. Твърди
още, че предсрочна изискуемост не била настъпила.
Моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не
изпраща представител. Ответникът, чрез проц. представител, поддържа изложеното
в отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 10177/2018г. по описа
на ВРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на
установителните искове против длъжника М.Р.П.. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя са
дадени указания за предявяване на иска за установяване дължимостта на
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана
пред ВРС в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.
На ***г. е сключен договор за потребителски паричен
кредит *** между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, с ЕИК ***
и ответницата М.Р.П.. По силата на договора на ответницата е предоставен кредит
за потребителски цели в размер на 800 лева със срок и начин на погасяване – 6
равни месечни вноски, при годишен лихвен процент 26.71%, годишен процент на
разходите 46.27% и общ размер на плащанията от страна на потребителя 920.28
лева.
С исковата молба е представено заверено за вярност
копие от договора, условията по същия, сертификат за застраховка сключен с
„Кардиф Животозастраховане“, общи условия на застрахователя и извлечение за
дължими и постъпили плащания по договора за кредит и как са разнесени същите в
счетоводството на ищеца /л.13-28/.
Ищецът е попълнен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит от ***г. /л.29-30/.
Представено е също извлечение по кредит ***, в
което се правят признание на неизгодни за страната факти – направените от ответницата
плащания за погасяване на задълженията ѝ по договора /л.31-32/.
При служебно извършена справка в Търговски регистър
се установява, че „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, с ЕИК *** се е вляло в „БНП П.П.Ф.“ С.А., П.
с номер в Търговски и фирмен регистър ***.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Процесуалната допустимост на предявените искове се
установява от ч.гр.д.№ 10177/2019г. по описа на ВРС.
С доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да
докаже сключването на договор за потребителски заем *** от ***г. и съответствието
му с изискванията на ЗПК, изправността си по договора – предаването на заемната
сума на кредитополучателя, както и размера на исковите си претенции.
С отговора на исковата молба се поддържа
недействителност на сключения договор за кредит поради неспазване на
изискванията по чл.8 ЗПК.
Съдът намира, че представения с исковата молба
договор за потребителски кредит отговора на изискванията на на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2, поради което не следва да се счита за недействителен по силата на
чл.22 ЗПК.
Представения с исковата молба договор за кредит е
сключен при изпълнение на изискванията по чл.10 ЗПК относно неговата форма и
съдържание. В договора за кредит по ясен и разбираем начин са посочени
дължимите от потребителя суми, размера
на същите и как и за какво са дължими.
Разпоредбата на чл.8 ЗПК касае задължение за
предоставяне на преддоговорна информация по договори за кредит овърдрафт,
какъвто не е процесният договор за потребителски кредит.
Изискванията към съдържанието на погасителния план
при сключване на договора за кредит са посочени в чл.11, ал.1, т.11 ЗПК -
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като липсва изискване за посочване разбивка на всяка погасителна
вноска.
Договорения между страните годишен процент на
разходите от 46.27% не надвишава определения в чл.19, ал.4 ЗПК размер от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове, поради което
клаузата не следва да се приема за неравноправна или нищожна при противоречие с
добрите нрави. В договора са посочени годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като изчисленията са направени по определената в ЗПК
формула при включване на плащанията за застраховка и за такса ангажимент по
договора. На потребителя е с договора е предоставен погасителен план, в който е
посочен размер на вноските по договора за кредит.
От представените с исковата молба писмени документи
се установява сключването на договора и усвояването на сумата по уговорения
между страните начин. Представеното извлечение по кредит установява, че
ответницата е извършила три вноски за погасяване на кредита съобразно
погасителния план към договора за кредит, с което се потвърждава и получаването
на сумата по кредита.
Размерът на направените вноски от страна на ответницата
се установява от представеното с исковата молба извлечение по кредит, което
съдържа признание на неизгоден за страната факт – заплащане на суми от
ответника, като липсват данни и твърдения за извършени плащания в по-висок
размер. В този смисъл исковите претенции се явяват основателни по отношение
претендираните от ищеца вземания за главница и възнаградителна лихва и следва
да бъдат уважени изцяло.
По отношение на претендираното вземане за мораторна
лихва не се установи по делото настъпването на предсрочна изискуемост на
задължението на ответника по договора за кредит в претендирания от ищеца момент
– ***г. Ответницата е изпаднала в забава за задължението си да върне пълния
размер на предоставения му кредит с настъпването падежа на последната вноска по
кредит – ***г. Размерът на дължимото
обезщетение за забава за периода от 21.07.2018г. до 11.05.2019г. върху
дължимата главница от 440.39 лева е 36.09 лева изчислен с програмен продукт
„Апис финанси“. До този размер се явява доказана по основание и размер
претенцията за установяване дължимостта на обезщетение за забава, като за
горницата до пълния претендиран размер от 39.92 лева следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Сторените от ищеца разноски са в размер на 525 лева
в исковото производство /125 лева заплатена държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждение и 300 лева депозит за особен представител на
ответницата / и 75 лева в заповедното. Разноски в посочените размери следва да
се възложат в тежест на ответницата.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че М.Р.П., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ
на „БНП П.П.Ф. С.А“ П., Ф., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон Б., с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление гр.*** следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение № 5056/01.07.2019г. по ч.гр.д. № 10177/2019г. по описа на
ВРС:
- 440,39
лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски заем № ***г.,
- сумата
от 19,75 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018 г.
до 20.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.2019 год. до окончателното
изплащане на задължението..
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че М.Р.П., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на „БНП П.П.Ф. С.А“ П.,
Ф., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон Б., с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр.*** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №
5056/01.07.2019г. по ч.гр.д. № 10177/2019г. по описа на ВРС:
- сумата
от 36.09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.07.2018 г. до
11.05.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 36.09 лева до пълния
претендиран размер от 39.92 лева.
ОСЪЖДА М.Р.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.С.А“ П., Ф., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон
Б., с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 525 лв. /петстотин
двадесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Р.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.С.А“ П., Ф., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон
Б., с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 75 лв. /седемдесет и пет
лева/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 10177/2019г.
по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: