Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Плевен, 14 януари 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на
петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Господинов
при
секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов
административно дело № 950/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на г-жа Е. И.Ц., ЕГН **********,***,
с посочен съдебен адрес ***, офис 1, против Решение № Ц2153-14-68/28.09.2020 г.
на директор на ТП на НОИ- Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Е. И.Ц.,
подадена срещу разпореждане № 14200735484/01.07.2020г. на ръководител ПО и
същото е потвърдено като правилно и законосъобразно.
В жалбата се излагат доводи, че оспореното решение е
неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалноправни и
процесуални норми при издаването му. Твърди се, че незаконосъобразно с
оспореното решение е потвърдено Разпореждане № 14200735484/01.07.2020 г. на
ръководител ПО, тъй като с разпоредбата на чл.10 от ЗБДОО е определен
минималният размер на личните пенсии за осигурителен размер и възраст по чл.68,
ал.1 от КСО, а именно 250 лв., а жалбоподателката към 01.07.2020 г. получава
пенсия в размер на 154, 16 лв. Изразява се становище, че е приложима
разпоредбата на чл.48, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
доколкото се касае за изчислен размер на пенсия под установения размер,
определен в КСО, поради което размерът на получаваната пенсия от
жалбоподателката следва да бъде приравнен на минималния такъв, а именно 250 лв.
В заключение е направено искане да бъде отменено
оспореното решение, а преписката да бъде върната на АО за преразглеждане със
задължителни указания за спазване на закона. Претендира се присъждане на
деловодни разноски.
Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата,
въпреки предоставената му с определение № 1670/04.11.2020 г. /л.35/ възможност.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В.П.от АК- Плевен,
която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага съображения, че
жалбоподателката получава пенсия в размер на 154, 16 лв., считано от 01.07.2020
г., а установения за страната минимален размер по смисъла на чл.70, ал.12 вр.
чл.68, ал.1 КСО към същата дата е 250 лв. Ето защо твърди, че с оглед
разпоредбата на чл.48, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
получаваната от жалбоподателката пенсия следва да бъде приравнена към
минималния нормативно установен размер, което обаче не е сторено от АО.
В заключение прави искане да
бъде отменено оспореното решение за преразглеждане от ответника. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът не се представлява и не ангажира становище
във връзка с така подадената жалба.
След запознаване със
събраните в хода на съдебното производство доказателства и преценка становищата
на страните, съдът намира за установено следното :
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От
събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:
Жалбоподателката Е.И.Ц. е
поискала отпускане на лична пенсия за ОСВ със заявление № МП48934/28.08.2020 г.
Не e спорно между страните, а и от посоченото заявление
/л.15/ и справка към него /л.16/ е видно, че жалбоподателката има осигурителен
стаж, придобит освен в България и в друга държава, а именно в Русия. По така
подаденото заявление е издадено Разпореждане с бланков № ********** от 03.06.2015
г. за отпускане на пенсия /л.17/, което не е оспорено и е породило правното си
действие. От така посоченото разпореждане се установява, че към момента на издаването
му жалбоподателката е отговаряла на изискването на закона за навършена възраст,
а българският осигурителен стаж в размер на 24 год., 6 мес. и 28 дни не е бил
достатъчен за придобиване на пенсия за ОСВ, с оглед на което са намерили
приложение разпоредбите на чл.10, т.1 и 2, чл.11, ал.1 от договора между
Република България и Руската федерация за социална сигурност и тъй като
осигурителният стаж на г-жа Ц. в България е бил под изискуемия за отпускане на
пенсия за ОСВ, е добавен потвърдения руски такъв от 13 год., 3 мес. и 11 дни.
Въз основа на горното и след
прилагане принципа на прякото изчисление, залегнал в чл.11, ал.1 от договора
м/у Република България и Руската федерация, с посоченото по- горе разпореждане
по отношение на жалбоподателката е определен размер на пенсията за ОСВ от 110,
60 лв. С последващи разпореждания пенсията на г-жа Ц. е индексирана и
преизчислявана с допълнително придобит след пенсионирането осигурителен стаж
като последното осъвременяване е от 01.07.2020 г. и с него е определена пенсия
в месечен размер от 154, 16 лв. Горното се установява от приложените към административната
преписка Разпореждане № 30/09.06.2019г.; Разпореждане № 52/13.04.2020 г. и
Разпореждане № **********/01.07.2020 г. / л.20- 23/.
С оглед изложеното в жалбата
и мотивите на оспореното решение съдът намира, че горните факти не са спорни
между страните.
Жалбоподателката е оспорила в
законния срок на основание чл.117, ал.2 КСО Разпореждане №
14200735484/01.07.2020 г. на ръководител „ПО“, с което е извършено актуалното
осъвременяване на отпуснатата пенсия на основание чл.100 КСО с процент,
определен с решение на Надзорния съвет на НОИ по протокол № 5 от 12 май 2020 г.
Във връзка с така подадената жалба е
постановено решението на директора на ТП на НОИ- Плевен, което е предмет на
настоящето производство. В жалбата са наведени доводи, че с разпоредбата на
чл.10 от ЗБДОО е определен минималният размер на личните пенсии за осигурителен
размер и възраст по чл.68, ал.1 от КСО, а именно 250 лв., а по отношение на
г-жа Ц. към 01.07.2020 г. е определен размер под посочения минимум, поради
което следва да намери приложение разпоредбата на чл.48, ал.1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж и размерът на получаваната пенсия от
жалбоподателката следва да бъде приравнен на минималния такъв, а именно 250 лв.
С оспореното решение
ответникът е отхвърлил горната жалба. Изложил е доводи, че при първоначалното
определяне размера на пенсията по отношение на г-жа Ц. е зачетен осигурителен
стаж в Р. България в размер на 24г. 06
м. 28 дни, който е под изискуемия минимум за отпускане на пенсия за ОСВ, към
който е добавен потвърдения от Руската федерация стаж от 13 год. 03 мес 11 дни.
Във връзка с горното и на основание чл.11, ал.1 от договора между Република
България и Руската федерация е приложен принципа на прякото изчисление, който
се изразява в това, че всяка от договарящите държави изчислява размера на
пенсиите, съответстващ на нейния трудов стаж, а за Република България и на
осигурителния доход, при условията на законодателството на тази договаряща
страна. Предвид горното изчислението на пенсията на г-жа Ц. е извършено по реда
на чл.70 КСО и при съобразяване единствено на българския осигурителен стаж, във
връзка с което е издадено разпореждане № 1/03.06.2015 г. на ръководител ПО, а
впоследствие на основание чл.100 от КСО пенсията е осъвременявана като
последното такова осъвременяване е извършено с оспореното разпореждане №
14200735484/01.07.2020 г. на ръководител ПО. Посочено е, че е са съобразени
разпоредбата на чл.100 КСО и решение по протокол № 5/12.05.2020 г. на Надзорния
съвет на НОИ. Осъвременяването е извършено върху действителния размер на
получаваната пенсия към 30.06.2020 г., умножен по 1,067 %. Посочено е, че
независимо от обстоятелството, че определеният размер на пенсията за ОСВ е под
минималния такъв съгласно ЗБДОО 2020, следва да се държи сметка за
обстоятелството, е спазен принципът за изчисление единствено с българския
осигурителен стаж и доход, както е посочено в договора между Република България
и Руската федерация, който следва да се ползва с приоритет в настоящия случай.
Така
установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Съгласно
чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3
от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по
жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното решение
е издадено от директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя,
време и място орган съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО.
Оспореното
решение е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117,
ал.3 от КСО. Същото е писмено, като изискуемата писмена форма е спазена,
изложени са мотиви. Относно мотивите, съответствието с материалния закон,
административно производствените правила и целта на закона, настоящият състав
съобразява следното:
Пенсията
за ОСВ на жалбоподателката Ц. е отпусната с Разпореждане № 1/03.06.2015 г.
/бланков № **********/, за което по делото няма данни да е оспорено и същото е
породило правното си действие. С последващи разпореждания, вкл. и оспореното
такова пред ответника единствено е извършвано осъвременяване по реда на чл.100,
ал.1 от КСО.
Неправилно
жалбоподателката счита, че след като с разпоредбата на чл.10 от ЗБДОО/2020 г. е
определен минимален размер на личните пенсии за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.1 от КСО от 250 лв., пенсията на жалбоподателката не може да бъде по-
ниска от този размер. Това е така, защото пенсията е отпусната при съобразяване
разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от договора между Република България
и Руската федерация за социална сигурност, представляващ част от вътрешното
право на страната и имащ примат над разпоредбите от вътрешното законодателство
по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ.
В
конкретния случай по делото е установено, че към датата на подаване на
заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, жалбоподателката е имала
осигурителен стаж в Република България в размер на 24 г. 06м. 28 дни, който не
е бил достатъчен за отпускане на пенсия за ОСВ, във връзка с което е зачетен
стажът в Руската федерация, който обаче е меродавен единствено за преценката за
наличие право на пенсия, но не и за нейния размер. Размерът на пенсията е
определен при спазване принципа на прякото изчисление, заложен в чл.11, ал.1 от
договора и само въз основа на българския осигурителен стаж и доход. Ето защо в
конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 48, ал.1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, а тази на чл. 48, ал.2 от същата наредба,
съобразно която при пенсии по международен договор, по който Република България
е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за
социална сигурност, когато при преценка на правото размерът на пенсията, дължим
от Република България, е по-малък от минималния размер за съответния вид
пенсия, той се приравнява към него, когато условията за придобиване право на
пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в
Република България.
С оглед на изложеното, решението и потвърденото с
него разпореждане са законосъобразни и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. И.Ц., ЕГН **********,***, с посочен
съдебен адрес ***, офис 1, против Решение № Ц2153-14-68/28.09.2020 г. на
директор на ТП на НОИ- Плевен.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/