Р Е Ш Е
Н И Е
№7/6.1.2022г.
Гр. Пловдив, 06 януари 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, І отделение, ІX
състав, в публично съдебно заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 2054 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „ДИЗАРХ ПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 105, вх. Г, ет. 2, ап. 4,
представлявано от Г.И.Г., против Ревизионен акт №
Р-16001620006274-091-001/05.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП -
Пловдив, потвърден с Решение № 366/01.07.2021 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с което на
жалбоподателя допълнително
са установени дължими суми за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 9861
лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4098,12 лв. и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
местни чуждестранни физически лица за 01/2020-04/2020 г. в размер на 2373,77
лв. с прилежащи лихви – 243,99 лв.
В
жалбата се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост
на РА,
като се сочи, че същият е издаден при неправилно тълкуване на материалния
данъчен закон, както и в противоречие със събраните в хода на ревизията
доказателства. Иска се отмяна на акта
по съображения, подробно изложени в жалбата.
Ответникът по жалбата- Директор на дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си
представител юрк. Р., която оспорва жалбата като неоснователна и ангажират
доказателства. По същество на спора в писмено становище считат, че жалбата е
неоснователна, липсват доказателства за оборване на констатациите в
ревизионното производство, което счита, че е законосъобразно проведено. Прави
се искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,
като се запозна със становищата на страните, съобрази събраните в хода на
производството писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По
допустимостта на жалбата:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил.
Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно
-осигурителна практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Административната
процедура:
Със
Заповед за възлагане на ревизия /съкр. ЗВР/ № Р-16001620006274-020-001/
15.10.2020г. /л.357, т.2/,
издадена от С.АГ., на длъжност началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, е
възложена данъчна ревизия на „ДИЗАРХ ПРОЕКТ“ ЕООД, с обхват Корпоративен данък за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., като срокът за извършване на ревизията е
определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
сторено на 26.10.2020 г. по електронен път. Бил определен и ревизиращия екип,
като главен инспектор по приходите Цветана Спасова Джиева, била определена за
ръководител на ревизията, а главен инспектор по приходите Валентин Темелков
Кисов за член на ревизиращия екип. Със Заповед за изменение на ЗВР /съкр.
ЗИЗВР/ № 16001620006274-020-002 / 25.01.2021 г. и ЗИЗВР № Р-16001620006274-020-003/18.03.2021
г. срокът за извършване на ревизията е продължен до 26.03.2021 г., като е
променен и обхвата на
ревизията, а именно: и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
местни чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2020-30.04.2020 г. Тези заповеди
са връчени по електронен път на ревизираното дружество.
В
хода на ревизионното производство, в срока по чл.117 ал.4 от ДОПК е съставен
Ревизионен доклад № Р-16001620006274-092-001/09.04.2021
г./л.46-63, т. 1/, като в срока за подаване на възражение срещу РД, такова е
подадено. Въз основа на съставения ревизионен доклад е издаден Ревизионен акт №
Р-16001620006274-091-001/05.05.2021 г.,
който е обжалван пред горестоящия в йерархията административен орган –
Директорът на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите, който с Решение № 366 от
01.07.2021 г. го е потвърдил.
С оглед делегирането на
правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДПОК по делото са представени
Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г.
на Директора на ТД на НАП - Пловдив.
В
съдържанието на всички заповеди за възлагането, ревизионния доклад, ревизионния
акт и решението на контролния орган е отразено, че са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с
електронен подпис. Документите са представен на цифров носител, позволяващ справка
за валидността на квалифицираните електронни подписи към датата на издаването
им.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено
от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените
за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от
закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.
119, ал. 2 във вр. чл.
112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, органи на приходната администрация
Фактите
по делото:
„ДИЗ
АРХ ПРОЕКТ" ЕООД е вписано в търговския регистър при Агенцията по
вписванията на 29.08.2013г., като не е регистрарано по ЗДДС.
В хода на ревизията било установно, че са отчетените разходи по
фактури издадени
от И. МИНЧЕВ ГЕНОВ с ЕТ „И. ГЕНОВ–97" гр. Чирпан с ЕИК по Булстат
********* с №№
1/28.12.2016 г., предмет плащане по дог.
№73/28.12.2016 г., сума 3000,00 лв.; 2/ 28.12.2016 г. , предмет плащане по дог.
№74/28.12.2016 г., сума 9750,00 лв.; 3/28.12.2016 г., предмет плащане по дог.
№75/28.12.2016 г., сума 5000,00 лв.;
4/29.12.2016 г., предмет плащане по дог.
№76/28.12.2016 г., сума
5320,00 лв.; 5/29.12.2016
г.,
предмет
плащане по дог. №77/28.12.2016 г., сума
7000,00 лв; 6/29.12.2016 г.,предмет плащане по дог.
№73/28.12.2016 г., сума
3780,00 лв.; 7/30.12.2016 г., плащане по дог.
№73/28.12.2016 г., сума
3000,00 лв.; 8/30.12.2016 г., предмет плащане по дог.
№75/28.12.2016 г., сума
4800,00 лв.; 9/30.12.2016 г., предмет плащане по дог.
№76/28.12.2016 г., сума
3620,00 лв.; 10/30.12.2016 г.,предмет плащане по дог.
№77/28.12.2016 г., сума
2050,00 лв.; 11/30.12.2016 г., предмет плащане по дог.
№78/29.12.2016 г., сума
2010,00 лв. и по фактури издаддени от Д.Т.Ж. с ЕТ
„ДИТАЖ–ДИМО ЖЕЛЯЗКОВ" гр. Чирпан с ЕИК по Булстат ********* с №№ 1/27.12.2016 г., предмет плащане по дог.
№2/23.12.2016 , сума
3000,00 лв.; 2/27.12.2016 г., предмет плащане по дог. №1/22.12.2016 г., сума 9750,00 лв.; 3/28.12.2016 г., предмет плащане по дог.
№2/23.12.2016г., сума 3000,00 лв.;
4/28.12.2016 г., предмет плащане по дог.
№3/23.12.2016 г., сума
9950,00 лв.; 5/29.12.2016 г., предмет плащане по дог.
№2/23.12.2016 г., сума 3860,00 лв.; 6/29.12.2016 г., предмет плащане по дог.
№4/26.12.2016 г., сума 9850,00 лв.; 7/30.12.2016
г.,предмет плащане по дог.
№5/26.12.2016 г., сума
6750,00 лв.; 8/30.12.2016 г., предмет плащане по дог. №6/27.12.2016
г. ,
сума 3120,00 лв.
При преглед на декларираните от РЛ разходи по посочените по-горе
фактури органите по приходите са установено, че са отразени такива по сметка 602
въз основа на фактури от ЕТ „И. ГЕНОВ – 97“ и ЕТ „ДИТАЖ – ДИМО ЖЕЛЯЗКОВ“ с
предмет „плащане по дог.“ общо в размер на 98 610,00 лв.
В хода на ревизията са извършени, на основание чл. 45 ДОПК,
насрещни проверки на И. МИНЧЕВ ГЕНОВ с ЕТ „И. ГЕНОВ–97" и Д.Т.Ж. с ЕТ „ДИТАЖ–ДИМО
ЖЕЛЯЗКОВ". Констатирано
е, че И. М. Г.с ЕТ „И. ГЕНОВ – 97“ и Г.ИГ. – управител на „ДИЗАРХ ПРОЕКТ“ ЕООД
са свързани лица по смисъла на параграф 1, т. 3, буква „а“ от ДР на ДОПК (И. М.
Г. е баща на Г.ИГ.).
Въз
основа на данните от събраните доказателства, подробно описани в частта по ЗКПО
ревизиращият екип е направил извод, че фактурираните „плащане по дог.“ за външни услуги извършени от И. М.Г. с ЕТ „И. ГЕНОВ–97" и Д.Т.Ж. с ЕТ „ДИТАЖ–ДИМО ЖЕЛЯЗКОВ" през 2016 г. в размер на 98 610,00 лв. не са
реално извършени, т. е. издадените фактури не отразяват вярно стопанската
операция. Данъчните органи са приели, че
доставките на услуги, фактурирани като предмет
на доставка по изследваните фактури, изобщо липсват и е налице абсолютна
симулация, тъй като не са предоставили никакви конкретни доказателства за
действително извършени услуги, освен фактурите, касови бележки от ЕКАФП и
приемо-предавателни протоколи. Освен това, посочено е и че от събраните в хода
на ревизията доказателства се установява, че ревизираното лице не е използвало
в търговската си дейност предмета (услугите по обследваните фактури) по
представените 2 бр. договори, сключени с посочените доставчици. Установява се,
че осчетоводените разходи за външни услуги през 2016 г. в размер на
98 610,00 лв. не кореспондират по никакъв начин с отчетените през 2016 г.
нетни приходи от продажби от основната дейност на ревизираното лице, тъй като
те са 0,00 лв. Видно от ОПР за 2016 г. в раздел І на приходната му част – Нетни
приходи от продажби не са отразени никакви приходи, докато посочените разходи
са включени в раздел І на разходната му част – Разходи за оперативна дейност, а
именно по т. 2., б. „б“ – външни услуги, т.е. не е спазен счетоводният принцип
за съпоставимост на приходите и разходите. Поради тази причина не
отговарят на изискванията на чл.
10, ал. 1 от ЗКПО, тъй като не се установява реално
осъществени доставки и отчетените от РЛ текущи разходи са за услуги, които
реално не са извършени, т. е не са документално обосновани, по смисъла на ЗКПО.
Прието е, че сделките са сключени в отклонение от данъчното облагане, че
процесните разходи не са доказани действително, като с тях се цели увеличаване
на общите разходии съответно намаляване на печалбата и неправомерно СФР за
съответния отчетен период е намален. Правното основание за извършеното
преобразуване в увеличение на декларирания СФР са разпоредбите на чл. 26, т. 2, чл.
10, ал. 1 и чл.
16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО.
В
хода на ревизията приходните органи установяват, че през първото тримесечие на
2020 г. от едноличния собственик на капитала на „ДИЗАРХ ПРОЕКТ“ ЕООД е взето
решение за разпределяне на неразпределената печалба за периода от 2015 г. до
2018 г. и изплащане на дивидент на Г.ИГ. – дата 10.01.2020 г., брутна сума –
47 475,43 лв., дължим данък по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ – 2 373,77
лв. (предоставени са и 5 бр. РКО от месец януари 2020 г. за изплатени дивиденти
от дружеството). При направената проверка в електронните регистри на НАП е
установено, че не е подадена декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201,
ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци за І-во тримесечие на 2020 г. и не е внесен
дължимия данък по предназначение в законоустановения срок.
Приходните
органи са приели, че сумата
от 47 475,43 лв. представлява разпределение на доход от дивидент, поради което е начислен 5
на сто данък дивидент по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ във връзка с т. 5, от § 1 на ДР на ЗДДФЛ.
Прието
е, че съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 46 за
доходите по чл. 38, ал. 2
/окончателен данък за доходи от дивиденти
се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на
дивидент/ се удържа и внася от предприятието-платец на дохода в срок до края на
месеца, следващ тримесечието, през което са начислени сумите. Тъй като сумата е
начислена през месец януари
2020 г., данъкът в размер на 2373,77 лв. е дължим до 30.04.2020 г.
С
оглед установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав не откри данни
за нарушения, водещи до формална или процесуална незаконосъобразност на РА.
Ревизионният доклад е съставен и връчен на данъчния субект в определените от чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срокове. Ревизионният
акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа
изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с
извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
От преписката не се установява при
извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и
формирането на фактическите и правните им изводи, да са нарушени принципите на
данъчния процес от страна на ревизиращите органи по приходите при упражняване
на техните процесуални права, или същите да са извършили действия, надвишаващи
законовите им правомощия. Липсват данни в хода на ревизионното производство
ревизираното дружество да е имало някакви съмнения в обективността на органите
по приходите и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй
като не е обективен. Няма основание да се приеме и че някое от действията на
приходната администрация, извършени за изясняване на всички правнорелевантни
факти, не е в съответствие с реда и средствата предвидени в ДОПК. На
задълженото лице е била предоставена достатъчна възможност да представи
изисканите му документи и сведения в хода на ревизията, същото е било редовно
уведомявано както за откриването на производството, така и за всички последващи
действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от
значение за установяване размера на публичните му задължения. В хода на
ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според
тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането
на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства
фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при
проверката за материалната законосъобразност на РА. Отделно в процесуалния
закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да
упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите
доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на
искания за тяхното събиране, като в конкретния случай жалбоподателят се е
възползвал от тези възможности, в преценения от него за необходим обем. Предвид
това съдът намира, че при извършване на ревизията, както и при постановяването
на свързаните с това актове, приходната администрация е действала в съответствие
с вменените й задължения, формулирани като основни принципи в
данъчно-осигурителното производство. От събраните по делото доказателства не се
установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на
ревизията.
По ЗКПО:
С
РА е извършена корекция на декларираните от „ДИЗАРХ ПРОЕКТ“ ЕООД в ГДД за 2016 година счетоводни разходи,
като не за данъчни цели не са признати отчетените разходи за „плащане по дог.“
за външни
услуги извършени от И.
М. Г. с ЕТ „И.
ГЕНОВ–97" и Д.Т.Ж. с ЕТ „ДИТАЖ–ДИМО
ЖЕЛЯЗКОВ" през 2016 г. в размер на 98 610,00 лв. С тези разходи е
преобразуван финансовият резултат на жалбоподателя в посока увеличение, на
основание разпоредбите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2,
т. 4 от ЗКПО, които определят, че не се
признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на този закон. Липсата на документална обоснованост
на първо място правилно е изведена от вида на доставяните услуги, съпоставени с лицата, които са
ги доставили и получили.
Съгласно
чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече
сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието
изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се
определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или
тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се
получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и
насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до
отклонение от данъчно облагане. По силата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за
отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или
обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.
От събраните
по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е спазил счетоводният принцип за съпоставимост на приходите и
разходите. Установява се, че осчетоводените разходи за външни услуги през 2016
г. в размер на 98 610,00 лв. не кореспондират по никакъв начин с
отчетените през 2016 г. нетни приходи от продажби от основната дейност на
ревизираното лице, тъй като те са 0,00 лв. Видно от ОПР за 2016 г. в раздел І
на приходната му част – Нетни приходи от продажби не са отразени никакви
приходи, докато посочените разходи са включени в раздел І на разходната му част
– Разходи за оперативна дейност, а именно по т. 2., б. „б“ – външни услуги,
т.е. по несъмнен начин се установява, че
не е спазен счетоводният принцип за съпоставимост на приходите и разходите.
На второ място липсат доказателства, които да
установяват по безспорен начин реалността на извършените доставки на услуги –намиране
на инвеститори, терени и клиенти, по издадените от И. МИНЧЕВ ГЕНОВ с ЕТ „И.
ГЕНОВ–97" и Д.Т.Ж. с ЕТ „ДИТАЖ–ДИМО
ЖЕЛЯЗКОВ" фактури, участието на страните в сделки и за притежаване на
неоходимия ресурс за осъществяване на фактурираните доставки. Установява се, че И.
М. Г.с ЕТ „И. ГЕНОВ – 97“ и Г.ИГ. – управител на „ДИЗАРХ ПРОЕКТ“ ЕООД са
свързани лица по смисъла на параграф 1, т. 3, буква „а“ от ДР на ДОПК (И. М. Г.
е баща на Г.ИГ.).
Жалбоподателят
не е ангажирал нови доказателства, които да оборят констатациите в РА и да
доказват по несъмнен начин реалното осъществяване на изследваните доставки на
услуги (консултантски услуги)
от издателите на процесните фактури, съответно обективното наличие на
документално обоснован разход. След като иска да бъдат признати процесните
разходи за данъчни цели, в негова тежест е да докаже, че същите са свързани с
дейността и по отношение на тях са спазени изискванията на ЗСч. и ЗКПО.
Настоящият
съдебен състав намира, че не е оборена констатацията в РД, че по процесните
фактури не е доказано реално изпълнение на договорените стопански операции.
Реалното наличие на доставка не се доказва само с издаване на първичен
счетоводен документ и включването му в счетоводни регистри или дневниците за
покупки и продажби за съответния период. Наред с това е необходимо да се
установи обективността на извършените доставки, в случая посочените като
предмет в процесните фактури доставки на описаните консултантски услуги. Освен това, не е
достатъчно същите по принцип да са извършени, а е необходимо да са извършени от
лицето, посочено като доставчик във фактурите.
Относно
представените от РЛ документи (договори,
фактури, касови бележки от ЕКАФП, приемателно-предавателни протоколи), следва
да се посочи, че същите не доказват реалност на сделките.
За
целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение,
тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи
за дейността при получателя по фактурите. Наличието на фактури не може да бъде
основание за признаване на разходите по тях, след като действителното
извършване на същите не е установено по безспорен начин. Като е отчело в
разходите за дейността стойността на услугите по спорните документи,
ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за
ревизирания отчетен период. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч. изчерпателно и
кумулативно са посочени задължителните реквизити, които трябва да съдържа
първичният счетоводен документ. Наличието на всички реквизити, предвидени в
посочената правна норма, е условие за допустимост на счетоводните документи,
като доказателства в ревизионния процес, но тези реквизити следва да удостоверяват
вярно и честно извършените сделки между контрагентите. В конкретния случай,
реквизитите във фактурата не отразяват вярно реално извършена стопанска
операция. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в
счетоводството, не поражда права за ЗЛ. Законът при всички случаи изисква,
преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за
правилното й счетоводно отразяване. От страна на жалбоподателя, както в хода на
ревизията, така при настоящето административно производство не са представени
доказателства относно реалност на стопанските операции, за които са
осчетоводени разходите, оспорени от ревизиращите органи. Следователно, в
конкретния случай в издадените първични счетоводни документи е записана
стопанска операция, за която липсват данни да е извършена от посочения във
фактурите доставчик. По този начин първичните счетоводни документи не отразяват
вярно стопанска операция и не отговарят на обективната истина.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО предвижда, че счетоводен разход се
признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството,
отразяващ вярно стопанската операция.
Според чл. 26, т. 2
от ЗКПО,
не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по
смисъла на този закон. За да бъде признат
счетоводен разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като:
извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на
данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи;
разходът да е пряко относим към отчетния период, за които е намален финансовия
резултат; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата“ по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за
отклонение от данъчно облагане по реда на раздел ІV от Глава първа на закона. В
разглеждания казус липсват конкретни доказателства, че процесните разходи са
били действително извършени и са във връзка с дейността на РЛ за ревизирания
период, а не по принцип с оглед регистрацията му. В чл. 9 от ЗСч. е регламентирано,
че не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или
регистри и счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани
сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет,
извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп. Освен
това, констатацията, че липсват доказателства за реалното осъществяване от
посочените услуги предпоставя и извод за прилагане на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО, считащ за
отклонение от данъчно облагане и начисляването на възнаграждения или
обезщетения за услуги без те да са реално осъществени. В тази връзка,
необосновани и немотивирани се явяват доводите в жалбата за наличието на
документална обоснованост на процесните разходи.
По
горните съображения, предвид събраните в хода на ревизията доказателства, както
и направените констатации в РД и РА, основателен е изводът на органите по
приходите за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл.
10 и 16 от с. з. С оглед това, процесните разходи правилно не са признати за
данъчни цели и законосъобразно е увеличен счетоводният финансов резултат в
годината на счетоводното им отчитане.
Поради това жалбата в
тази част е неоснователна.
ПО ЗДДФЛ
Съгласно
чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ с окончателен данък се
облагат облагаемите доходи от: 1. дивиденти
в полза на едноличен търговец; 2. дивиденти
и ликвидационни дялове в полза на: а) местно или чуждестранно физическо лице от
източник в България; б) местно физическо лице от източник в чужбина.
Съгласно
ал. 2 от същата норма окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума,
определена с решението за разпределяне на дивидент.
С
§ 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ е дадена легална дефиниция
на понятието дивидент: а) доход от акции; б) доход от
дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права,
третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалбата.
Съгласно
§ 1, т. 4 от ДР на ЗКПО дивидент
е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на
друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното,
включително: а/ доходи от акции; б/ доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани
дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в/ скрито
разпределение на печалба. Не е дивидент
разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при
разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито
разпределение на печалбата.
Съгласно
чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти в полза на местни физически лица
подлежат на облагане с окончателен данък в размер на 5 на сто. Данъкът по чл.
46 за доходите по чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ се удържа и внася от
предприятието-платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието,
през което е взето решението за разпределяне на дивидент- чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ.
По
делото е безспорно установено, че от едноличния собственик на капитала на
„ДИЗАРХ ПРОЕКТ“ ЕООД е взето решение за разпределяне на неразпределената
печалба за периода от 2015 г. до 2018 г. и е изплатен
дивидент на Г.И.Г.
на дата 10.01.2020 г., брутна сума –
47 475,43 лв., за
който следва да се удържи данък в размер на 5% от сумата -/2373,77 лв. / и да се начислят
съответните лихви.
По изложените съображения, правилно и
законосъобразно при ревизията на жалбоподателя е начислен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
местни чуждестранни физически лица за 01/2020-04/2020 г. в размер на 2373,77
лв. с прилежащи лихви – 243,99 лв.
По съдебните разноски:
Съобразно изхода на делото на данъчна
администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената
юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал. 1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, те се констатираха в размер на 1027,31 лева.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДИЗАРХ ПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 105, вх. Г, ет. 2, ап. 4,
представлявано от Г.И.Г. против Ревизионен акт № Р-16001620006274-091-001/05.05.2021
г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №
366/01.07.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ - гр. Пловдив, с който на жалбоподателя допълнително са установени дължими суми за
корпоративен данък за 2016 г. в размер на 9861 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 4098,12 лв. и данък върху дивидентите
и ликвидационните дялове на местни чуждестранни физически лица за
01/2020-04/2020 г. в размер на 2373,77 лв. с прилежащи лихви – 243,99 лв.
ОСЪЖДА
„ДИЗАРХ
ПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл.
105, вх. Г, ет. 2, ап. 4, представлявано от Г.И.Г., да заплати на
Национална агенция по приходите, сумата от 1027,31 лева /хиляда двадесет и седем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: