№ 714
гр. Варна, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100500803 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 12173/23.02.2022 г., подадена от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД срещу Решение № 198/27.01.2022 г., постановено по гр.д. № 13538/2021 г.
на РС - Варна, с което e прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Р.
ВЛ. АЛ. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите по договор за кредит за
текущо потребление, сключен на 07.01.2010 г., за които е издаден изпълнителен лист въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №
9454/26.11.2012 г. по ч.гр.д. 17158/2012 г. по описа на Районен съд – Варна, поради
погасяване на вземанията по давност, на основание чл.439 ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на
решението поради допуснати от ВРС нарушения на материалния и процесуалния закон.
Според въззивника, искът е недопустим, тъй като ответникът е заявил, че спрямо ищеца
няма заведено изпълнително производство по повод на процесното задължение, както и че е
налице погасяване по давност на правото на принудително изпълнение. В тази връзка
подържа липса на правен интерес за ищеца от предявяване на иска. В условие на
евентуалност поддържа неоснователност на иска, доколкото погасителната давност не
погасява самото вземане, а само възможността да бъде принудително изпълнено. Моли за
отмяна на обжалваното решение и прекратяване на производството или отхвърляне на иска.
1
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Р. ВЛ. АЛ. депозира отговор на
въззивната жалба, с който оспорва наведените от въззивника доводи. Посочва, че е налице
правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, доколкото същият е
обусловен от съществуването на изпълнителен титул в полза на ответника и не се изчерпва
единствено с висящността на изпълнителното производство. Отделно посочва, че извън
висящия изпълнителен процес ответникът е отправял искания за плащане на задължението,
както и, че изпълнителното производство не е прекратено като ответникът е извършил
справка по същото с оглед евентуалното му подновяване. Поддържа, че петгодишната
погасителна давност е изтекла на 13.10.2020 г. Излага подробни съображения. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Съставът на Варненски Окръжен съд по предмета на спора съобрази следното:
Пред Варненски районен съд е предявен иск от Р. ВЛ. АЛ. срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД за приемане на установено в отношенията между страните на осн. чл.439 от ГПК, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумите, за които са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 9454/26.11.2012г. и изпълнителен
лист по ч.гр.д. 17158/2012г. по описа на Районен съд – Варна, вземането за които е
прехвърлено с договор за покупко-продажба на вземания от 01.07.2013г. от „Банка ДСК"
ЕАД на „ОТП Факторинг България" ЕАД, а впоследствие е прехвърлено с договор за цесия
от 16.12.2020 г. от „ОТП Факторинг България" ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради
погасяване на вземанията по давност.
Ищцата Р.А. твърди, че по издадения изпълнителен лист е било образувано изп. д. №
20137170400164 от ЧСИ Р.Т., рег. № 717, като по същото на 22.04.2013 г. бил наложен запор
на л.а. Форд Мондео. Твърди, че покана за доброволно изпълнение била връчена на ищцата
на 14.10.2013 г. Бил наложен и запор върху трудово възнаграждение на ищцата. Твърди, че
на 13.10.2015 г. е депозирала молба, с която заявила желание доброволно да заплаща
задълженията. След тази дата не били предприемани никакви изпълнителни действия. На
06.02.2020г. ЧСИ Р.Тодорова постановила прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. На 14.07.2021г. по изп. дело № 164/2013г. постъпила
молба от ЕОС Матрикс ЕООД за конституирането му в качеството на взискател въз основа
на Договор за цесия от 16.12.2020г. между ОТП Факторинг България ЕАД и ЕОС Матрикс
ООД. На 30.07.2021 г. по изп. дело №164/2013 г. постъпила молба от ЕОС Матрикс ЕООД за
предоставяне на информация за датата и вида на последното законосъобразно действие по
изпълнителното дело, с оглед възможността за преобразуване. Поради което счита, че е
налице правен интерес от предявяване на иска. Претендира разноски.
В писмен отговор на исковата молба ответникът не оспорва изложените факти и
2
погасяването на вземането по давност. Сочи, че ответникът не е предприел никакви
принудителни действия спрямо ищцата, поради което счита иска за недопустим поради
липса на правен интерес. Счита, че дори погасено по давност вземането продължава да се
дължи от ищцата, поради което моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски.
С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е уважил предявения иск.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Възражението за недопустимост на иска е неоснователно. Длъжникът има правен
интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е
налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист,
независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен
титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че
вземането е погасено по давност (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
903/2021 г., III г. о., ГК).
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори по твърдяните от ищеца и установени от ВРС факти, а те са следните:
Съгласно Заповед № 9454 от 26.11.2012г. по ч.гр.д. № 17258/12г. на ВРС Г.Д.Г. и Р.
ВЛ. АЛ. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК” ЕАД: сумата в размер
на 10257,51лв., представляваща дължима главница по договор за кредит за текущо
потребление, сключен от 07.01.2010г.; сумата в размер на 836,08 лв., представляваща
редовна лихва за периода от 15.04.12г. до 22.11.2012г.; сумата в размер на 270,75 лв.,
представляваща неплатена санкционна лихва за периода от 13.06.12г. до 22.11.2012 г.;
сумата в размер на 60,00 лв., представляваща неплатена такса изискуемост към дата
22.11.2012 г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 228,49 лв. – разноски по делото за д.т. и сумата от 478,49 лв. – за ю.к.
възнаграждение, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК. По Заповед № 9454 от 26.11.2012г. по
3
ч.гр.д. № 17258/12г. на ВРС е издаден изпълнителен лист от 28.11.2012 г. Образуваното въз
основа на издадения изпълнителен лист изпълнително дело № 164/2013 г. по описа на ЧСИ
Р.Т. е прекратено, поради перемпция. Вземането е прехвърлено от Банка ДСК ЕАД на ОТП
Факторинг ЕАД, което впоследствие го е прехвърлило на ЕОС Матрикс ЕООД. Ответникът
не е конституиран като взискател, защото изпълнителното дело е прекратено.
Единственото конкретно оплакване на въззивника по съществото на спора е за
неправилност на първоинстанционното решение, тъй като погасителната давност не
погасявала самото вземане, а само възможността да бъде принудително изпълнено.
Оплакването е неоснователно.
Съгласно чл. 110 и сл. от ЗЗД вземанията се погасяват с изтичане на предвидените в
закона давностни срокове. В доктрината и съдебната практика няма спор, че с изтичането на
определения в закона давностен срок се погасява правото на принудително изпълнение за
съответното вземане, а материалното субективно право продължава да съществува като
естествено право. Затова изпълнението на задължението след изтичане на давностния срок
не е без основание. Посочената същност на погасителната давност като субективно право не
води до извод за неоснователност на предявения иск, респ. неправилност на обжалваното
решение. Приемането за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника процесните парични суми поради погасяване на вземанията по давност на
основание чл.439 ГПК, означава именно това – че е погасена установената от закона правна
защита за принудително изпълнение на спорното субективно материално право.
Първоинстанционният съд при постановяване на решението си не е нарушил
императивни разпоредби на закона и е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на ВРС ще
бъде потвърдено. На основание чл. 272 от ГПК съдът препраща и към мотивите на ВРС.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна ще се присъдят съдебно-
деловодни разноски за производството пред ВОС в размер на 600,00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение. Същото не превишава минималния размер установен с Наредба
№ 1/2004 г. на ВАС поради което възражението за прекомерност се оставя без уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 198/27.01.2022 г., постановено по гр.д. № 13538/2021
г. на РС – Варна.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в гр. София да
заплати на Р. ВЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес в ******* сумата от 600,00 лв. (шестстотин
лева), представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал. 3 ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5