Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.09. 2019 г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият
окръжен съд,
гражданско отделение
На
деветнадесети септември 2019 година
в
ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Жоржета Христова,
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 206, по
описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от Ц.И. от гр. Търговище,
чрез пълномощника й адвокат Св.Б. ***, против решение 171/18.03. 2019 г. на ТРС,
по гр.д. № 224/ 2017 г., с което е развален договор за издръжка и гледане,
сключен между И.П. *** като прехвърлител и А.П.
като приобретател, като с договора се
прехвърля собствеността на 1/3 ид. част от недвижим
имот в с. Момино, община Търговище, в едно с намиращите се в имота сгради.
Въззивникът И. е бивша съпруга на задълженото по договора лице. В жалбата се
излагат съображения за недопустимост на решението – липса на правен интерес от
завеждане на делото, необоснованост и неправилност, допуснати процесуални
нарушения във връзка с конституиране на страните и неяснота по отношение на
това какво представлява в момента имотът. Иска се отмяна на решението като
недопустимо и връщане на делото на друг състав на съда, за преповтаряне на
действията, за постановяване на ново решение и приемане на възражението по чл.
72, ал. 3 от ЗС за разглеждане. Евентуално решението да се отмени изцяло и
искът да бъде отхвърлен. Да бъдат присъдени направените по делото разноски. В
съд.зас. жалбата се поддържа от адвокат Б. и адвокат
Красимира Петкова.
Постъпил е отговор от адвокат С.И.,
пълномощник на ищеца. В същия жалбата се оспорва и се иска решението да бъде
потвърдено, като се присъдят направените по делото разноски. Отговор е постъпил
и от първия ответник, който счита решението за правилно, а жалбата за
неоснователна, моли да се присъдят разноските. В съд.зас.
адвокат И. поддържа подадения от него отговор. Първият ответник не се явява и не
изпраща представител.
Съдът, като провери събраните по делото
доказателства, установи следното: Решението е валидно и процесуално допустимо,
по същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на РС Търговище по отношение на установените факти и правните изводи.
В допълнение въззивният съд посочва следното:
След като съдът е бил сезиран от ищеца с иск за
разваляне на договор за издръжка и гледане против двамата ответници, последвало
е оспорване от жалбоподателката и признание от другия ответник. Двамата са
бивши съпрузи. Имотът им е бил прехвърлен от вуйчото на първия ответник А.П. през 2006 г. и представлява 1/3 ид. част от имот, няколко УПИ, с обща площ от 2060 кв.м.,
ведно с паянтова жилищна сграда и стопански постройки. Това е станало срещу
задължение за полагане на бъдещи грижи за гледане и издръжка, като се осигури
спокоен и нормален живот на прехвърлителя, какъвто е водил досега, като е
посочено, че са налице и минали грижи. След прехвърлянето имотът е претърпял
различни трансформации, бил е предмет на делба. В тази връзка, следва да се
посочи, че по делото не е предявен обективно съединен иск за собственост.
Именно поради тази причина, в настоящото производство, предмет на делото е само
това, дали договорът за гледане и издръжка е бил изпълняван от ответниците, има
ли виновно неизпълнение от тяхна страна. Затова е без значение в настоящото
производство, чия собственост е този имот. Надлежните страни в това
производство са страните по договора за издръжка и гледане. По тази причина
изложените от жалбоподателката доводи във всички инстанции са неотносими и
неоснователни. Същото се отнася и до възраженията за невъзможен предмет на иска.
Това твърдение наистина изненада съда. Невъзможен предмет може да има договор,
но не и иск. При исковете аргументите касаят правният интерес, което вече беше
обсъдено.
Неоснователно е и възражението за допуснати
процесуални нарушения от съда, включително и във връзка с искането по чл. 72,
ал. 2 от ЗС. Както вече се посочи, няма предявен иск за собственост и предметът
на делото не е собствеността върху имота, а изпълнението на договора за
издръжка и гледане. Ако решението за разваляне на договора влезе в сила, едва
тогава страните ще уреждат отношенията, свързани с връщане на полученото и със
собствеността.
В хода на първоинстанционното и въззивното производство се излагат
съображения и за липсата на правен интерес от водене на делото, защото ищецът
не знаел какво точно иска. Тези доводи съдът също счита за неоснователни. В
исковата молба безспорно е посочено, че от страна на жалбоподателката ищецът не
е получил никакви грижи, а от 2015 г. не е получавал такива и от племенника си
– първия ответник. В хода на производството са събрани доказателства, че
здравословното състояние на ищеца не е добро и за него е трудно да се яви в
съд.зас. В тази насока са показанията на неговата
сестра и майка на първия ответник, а тези факти не се оспорват и от
жалбоподателката. Налице са данни, че ищецът е получил инсулт, а е ноторно
известно, че в такова състояние хората имат нужда от грижи.
Неоснователни са твърденията, че ищецът не знаел
какво точно иска, предвид допълнителните му искания в заверената нотариално
молба. С тази молба ищецът е потвърдил пълномощията си към адвокат И. и в нито
един момент действията на пълномощника не са оспорени от упълномощителя.
Предложените варианти за спогодба между страните също говорят, че правният
интерес от разваляне на договора е налице, защото сама жалбоподателката
признава, че тя не е полагала грижи за ищеца, а от няколко години такива не
полага и бившият й съпруг. В случая правният интерес се обосновава единствено и
само с твърдението, че договорът не се изпълнява от задължената за това страна.
По отношение на неизпълнението на договора.
Въззивният съд отново препраща към мотивите на първоинстанционния. Районният
съд е направил анализ на установените от него факти, от които безспорно се
установява, включително и от изявленията на страните в процеса, че от няколко
години никой от ответниците не полага грижи за ищеца. Задължението за издръжка
и гледане е постоянно, грижите се полагат
независимо от здравословното състояние на прехвърлителя, но следва да
бъдат адекватни на това състояние, когато то се влоши. Възрастният човек
безспорно има нужда от гледане – помощ в домакинството и в обслужването, а ако
се разболее, грижите следва да бъдат и по-интензивни, и от друго естество. След
като не са били полагани, не е давана издръжка изобщо, то неизпълнение на
договора е налице и то е виновно.
По отношение на съображенията относно естеството
на договора - продажба или дарение, РС
също е изложил подробни мотиви и въззивният съд ги споделя.
Всички възражения на ответницата И. съдът приема
за неоснователни. Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските. Предвид изхода от делото, право
на разноски има въззиваемата страна. Адвокат И. представя пълномощно, като от
договора за правна помощ е видно, че той представлява доверителя си по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. – при материално
затруднение на представляваното лице. Молбата за присъждане на минималната сума
от 300 лв. е основателна и следва да се присъди в полза на адвокат И., за което
да бъде осъдена въззивника.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение 171/18.03. 2019 г. на ТРС,
по гр.д. № 224/ 2017 г., КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Ц.Б.И.
***, ЕГН **********, да заплати на адвокат С.И. ***, сумата от 300 лв.,
адвокатски хонорара за втората инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основания по
чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.