Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1770 18.12.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
пети ноември две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1076 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано
по повод постъпила искова молба от М.А.В. с ЕГН **********, представлявана от
пълномощника П. И. П., със съдебен адрес:***, с искане да бъде осъдена
ответната страна да заплати на ищцата сумата от 92 125 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди от Заповед № 3454/2014 г., издадена от директора на
дирекция „Строителство“ при Община Бургас, призната за нищожна с влязло в сила
съдебно решение по адм.дело № 1709/2015 г. по описа на Административен съд-
Бургас, от които: 60 436 лева имуществени вреди вследствие „намаляване
разгънатата застроена площ на собствения ѝ недвижим имот“- апартамент №
5, находящ се в гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 18, и 31 689 лева- в резултат на
засенчване на същия апартамент от сграда, построена в съседния УПИ ІХ-454,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното ѝ плащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата
е собственик на самостоятелен обект в сграда с идент. 07079.613.220.1.8 по
Кадастралната карта на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ул.
„Шейново“ № 18, представляващ апартамент № 5 на четвърти етаж в сграда 1, с
площ от 57.84 кв.метра, ведно с прилежащото избено помещение и с 13.059% (9.25
кв.метра) от общите части на сградата, както и 1/12 ид.част от поземлен имот с
идент. 07079.613.220, съставляващ УПИ VІІІ-453 в кв. 175 по плана на ЦГЧ-
Бургас, целият с площ от 245.60 кв.метра. Твърди се, че обектът е придобит чрез
извършено надстрояване над съществуваща стара жилищна сграда в описания имот,
реализирано въз основа на Заповед № 379/28.02.2007 г. на зам.-кмет на Община
Бургас, с която е одобрен РУП за УПИ VІІІ-453 в кв. 175 по плана на ЦГЧ Бургас.
Изложено е, че след реализиране на строителството, тази заповед е оттеглена със
Заповед № 3454/2014 г. на директора на дирекция „Строителство“ при Община
Бургас, а последната е обявена за нищожна с влязло в сила решение № 1120 от
10.06.2016 г. по адм.д. № 1709/2015 г. по описа на АС- Бургас, потвърдено с
решение № 8343 от 29.06.2017 г. по адм.д. № 14178/2016 г. по описа на ВАС. Твърди
се, че след оттегляне на Заповед № 379/28.02.2007 г. и съгласно параметрите на
предходна Заповед № 1355/30.10.2005 г., е разрешено в съседния от юг УПИ ІХ-454
строителство на регулационната граница с предвидено сключване на застрояването
(калкан) със сградата, в която се намира обектът на ищцата. Посочено е, че така
разрешеното строителство е извършено, въпреки депозирана от последната жалба
против Заповед № 3454/2014 г., като новоизградената сграда в УПИ ІХ-454 се
намира на по-малко от 2.5 м. разстояние от апартамента на ищцата и намалява значително
осветеността на притежавания от нея апартамент, с което са причинени на същата
имуществени вреди в размер на 31 689 лева. Наред с това се твърди, че отделните
обекти на жилищната сграда, в която се намира собствения на ищцата апартамент,
са изградени на база РЗП 491.85 кв.метра, при допустима РЗП 736.80 кв.метра,
т.е. с 244.95 кв.метра по-малко от допустимото, като при средна пазарна
стойност 966 евро на кв.метър застроена площ в ЦГЧ на гр. Бургас и притежавани
от нея 13.059% ид.части от общите части на сградата, щетата от реализиране на
по-малка РЗП за нея възлиза на 60 436 лева. Претендира обезщетения за
имуществени вреди в посочените размери.
В с.з. на 25.11.2020 г. е прието
изменение на предявения иск за обезщетение, досежно неговия размер. Претендира се
обезщетение за вреди от нищожната заповед в общ размер 104 846 лева, от
които: 70 602 лева за вреди от нереализиране на допустимата РЗП, и 34 244
лева- за вреди от засенчване на собствения на ищцата апартамент.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е заявено от
ответника становище за неоснователност на исковите претенции. В него се сочи,
че за ищцата не са настъпили преки вреди от административния акт, обявен за
нищожен с влязло в сила съдебно решение. Изложено е също, че преди обявяване на
Заповед № 3454/2014 г. за нищожна, е издадено Разрешение за строеж № 11-45/15.06.2015
г., въз основа на което е реализиран строежът, като същото съставлява
индивидуален административен акт със самостоятелно значение, който не е отменен
по надлежния ред. Отбелязано е, че извършеното в УПИ ІХ строителство е в
съответствие с предвижданията на действащия план за застрояване, с който е предвидено
свързано застрояване на регулационната линия между двата УПИ. Наред с това е
отбелязано, че Заповед № 3454/23.12.2014 г., с която е оттеглен РУП за УПИ VIII
в кв.175, е обявена на всички заинтересовани лица, включително на ищцата, и не
е оспорена в законоустановения срок, като при тази фактическа обстановка са издадени
строителните книжа, въз основа на които е извършен строежът в УПИ IX, а до
окончателното стабилизиране на строителните книжа заповедта е била действащ
административен акт. По същество се иска да бъдат отхвърлени предявените
искове. При условията на евентуалност исковите претенции се оспорват по размер.
В съдебното заседание процесуалният представител
на ищцата поддържа предявените искове. Ангажира доказателства. Моли за
уважаване на исковите претенции, като подробни доводи излага в писмена защита.
Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната
страна заявява становище за неоснователност на исковите претенции и моли за
отхвърлянето им, като подробни съображения излага в писмени бележки. Представя
доказателства. Претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за частична основателност на претенцията за
обезщетение за вреди от засенчване на апартамента и неоснователност на
претенцията за обезщетение за вреди от нереализиране на допустимата РЗП. Не
сочи доказателства.
Исковите претенции са предявени
срещу надлежен ответник- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал нищожния
административен акт, поради което и с оглед твърденията на ищцата за настъпили
имуществени вреди от този акт, са процесуално допустими. При разглеждането им
по същество, съдът намира за установено следното:
Ищцата М.В. e собственик на самостоятелен обект- апартамент
№ 5 с площ от 57.84 кв.метра, на четвърти етаж в сграда, построена в поземлен
имот УПИ VІІІ-453 в кв. 175 по плана на ЦГЧ- Бургас (с идент. 07079.613.220 по КК
на гр. Бургас), ведно с 13.059% от общите части на сградата и 1/12 ид.част от поземления
имот.
Със Заповед № 421/13.06.1991 г. на
Председателя на ОбНС- Бургас, е одобрен ЗРП за ЦГЧ- гр. Бургас, с който е
предвидено запазване на съществуващата към този момент в УПИ VIII- 453 едноетажна
жилищна сграда, изградена на регулационната линия по ул. „Шейново” и достигаща
до северната граница с парцел VII, с възможност за надстрояване на същата с
един етаж. На 30.10.1995 г. са издадени Заповеди № 1354 и № 1355 на кмета на
Община Бургас, с които са одобрени разработки за ЧИ на ЗП и ЧКЗСП за парцели
VІІ, VІІІ и ІХ в кв. 175 на ЦГЧ Бургас, като е предвидено „сключване на
застройката в парцели VIII и IX и изнасянето и́ по улично-регулационната
линия на ул. ”Шейново”, с пристрояване и надстрояване на съществуващите в
парцелите жилищни сгради в рамките на Н=11.50 м. по улично-регулационните линии
на ул. „Шейново” и ул.”Цар Асен” и Н=14.50 м.- навътре в парцелите“. С Решение
№ 765/18.12.1996 г. по гр.д. № 334/1996 г. по описа на Окръжен съд- Бургас е
отменена Заповед № 1354/30.10.1995 г. и преписката е върната на Община Бургас за
отстраняване на допуснати при издаването и́ нарушения. В изпълнение на
дадените от съда указания е нанесена поправка в първоначалната графична част на
разработката и същата е одобрена със Заповед № 225/28.02.1997 г. на кмета на
Община Бургас. Със заповедта е одобрено частично изменение на застроителния
план за парцели VII, VIII и IX в кв. 175, състоящо се в „сключване на
застройката в парцели VIII и IX, като за парцел VIII е предвидена пристройка и
частична надстройка на съществуващата жилищна сграда с височина частично 11.50,
изтеглена на 0.50 м. от улично-регулационната линия на ул. ”Шейново” и навътре
с Н-14.50, а за парцел IX- пристройка и частична надстройка на съществуващата
двуетажна жилищна сграда, като пристройката е ситуирана по улично-регулационната
линия на ул. ”Цар Асен” и на 0.50 м. от улично-регулационната линия на ул.
”Шейново”, с височина 11.50 м. и навътре с Н= 14.50.
Със Заповед № 379/28.02.2007 г.,
издадена от кмета на Община Бургас, е одобрен Работен устройствен план (РУП) за
УПИ VІІІ-453, разработен по инициатива на собствениците. С него са определени разположението,
застроената площ и височините на предвидената надстройка на съществуващата
жилищна сграда, както и отстоянията от нея до съществуващите сгради в съседни
УПИ и до регулационните граници, с допуснати намалени отстояния по чл. 36, ал.2
от ЗУТ. Разработката е допусната с мотивирано предписание № 435/29.11.2005 г.
на зам.-кмет по УТС при Община Бургас, вписано в скица № 94-Н-511/02.09.2005 г.,
като същата е изчертана със застрояването съгласно Заповед № 421/13.06.1991 г.
(с която е одобрен ЗРП на ЗЦГЧ- гр. Бургас), а не въз основа на действащия към
този момент застроителен план, съгласно одобрената със Заповед № 225/28.02.1997
г. разработка за ЧИ на ЗП. С РУП е променен установеният с ПУП начин на
застрояване- не е предвидено застрояването в УПИ VIII да достигне до
страничната регулационна линия с УПИ IX-454. В графичната част на разработката
е обозначено отстояние от 2.50 м. от сградата до южната регулационна линия с
УПИ IX-454 и 8.40 м. до съществуващата сграда. Строителството е реализирано в
периода 2009 г. - 2014 г., въз основа на разрешение за строеж №
П-128/27.10.2008 г., влязло в сила на 17.11.2008 г. Строежът е въведен в
експлоатация с Удостоверение № 73/30.04.2014 г.
По искане с вх. №
94-01-24757/21.07.2014 г. от собствениците на съседния УПИ IX-454 е издадена
скица с „виза за проектиране” и е изработен инвестиционен проект във фаза
„Идеен”, за обект :”Жилищна сграда с апартаменти, гаражи, игрална зала и
подземни паркоместа” в УПИ IX-454, кв.175 по плана на ЗЦГЧ- гр.Бургас. Проектът
е изготвен съобразно предвиденото за имота застрояване по ПУП- ЧИ на ЗП,
одобрен със Заповед № 225/28.02.1997г. на Кмета на Община Бургас, т.е. за
сграда, ситуирана на страничната регулационна линия с УПИ VIII-453- фасада
север е предвидена като калкан, отдръпната на 50 см. навътре от регулационната
линия по ул. „Шейново”, с височина до 11.50 м. в участъците към двете улици
(ул.”Шейново” и ул.”Цар Асен”), а навътре с височина до 14.50 м. Изработеният
инвестиционен проект е внесен в Община Бургас със заявление вх.№
94-01-10935/25.05.2015 г. и е разгледан и приет от ОбЕСУТ с решение по т.16 от
Протокол № 13/27.05.2015 г. Издадено е PC № П-45/15.06.2015 г., влязло в сила
на 13.07.2015 г. Строителството е реализирано в периода м.09.2015 г. - м.4.2017
г. и строежът е въведен в експлоатация с удостоверение № 108/23.05.2017 г.
По повод искането за издаване на
виза за проектиране за УПИ ІХ-454, в проведено на 01.10.2014 г. заседание
служебно е преразгледан от ОбЕСУТ одобреният със заповед № 379/28.02.2007 г.
РУП за УПИ VІІІ-453 и е прието, че същият не съответства на действащия подробен
устройствен план. Констатирано е също, че с РУП са допуснати намалени
отстояния, а разработката не е съобщена на всички заинтересовани страни, поради
което той не е влязъл в сила. След приключване на процедурата по обявяването му,
предвид констатираното несъответствие с действащия ПУП и постъпилите възражения
от собственици на съседния УПИ ІХ-454, е издадена Заповед № 3454/23.12.2014 г.
на директора на дирекция „Строителство” при Община Бургас, с която е оттеглена
Заповед № 379/28.02.2007 г. за одобряване на РУП. С влязло в сила Решение №
1120/10.06.2016 г. по адм.д. № 1709/2015 г. на Административен съд- Бургас Заповед
№ 3454/23.12.2014 г. е обявена за нищожна. В настоящото производство се
претендира обезщетение за вреди от тази заповед, изразени в нереализиране на
допустимата за имота РЗП и засенчване на собствения на ищцата апартамент от
построената в съседния УПИ ІХ-454 сграда, намираща се на по-малко от 2.5 м.
разстояние от апартамента на ищцата.
В съдебното производство е
приета съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице арх. В.А.-Д.,
която дава заключение, че реализираната понастоящем жилищна сграда в УПИ
VIII-453, кв.175 по плана на ЗЦГЧ- Бургас не е достигнала (не е изчерпала)
максималните възможности за ЗП и РЗП по действащия ПУП, одобрен със заповед №
225/28.02.1997 г. и е допустимо пристрояване към съществуващата жилищна сграда.
В заключението се сочи, че при изготвяне на проекта за надстрояване на
съществуващата в УПИ VIII-453 постройка, не е било предвидено евентуално
цялостно застрояване на имота. Констатирано е, че РУП за УПИ VІІІ-453 не
съответства на действащия застроителен план, с който е предвидено свързано
застрояване между с УПИ ІХ-454, и на одобрения със Заповед № 1355/30.10.1995 г.
силуетен план по ул. „Шейново“. При извършено замерване е установено от вещото
лице, че разстоянието от калканната стена на сградата в УПИ ІХ-454 и
апартамента на ищцата е 266 см.- за западен ъгъл до 293 см.- за източен ъгъл.
В заключението на СТЕ е
отбелязано, че за осигуряване на изискуемата осветеност в жилищните помещения са
предвидени в първоначалната проектна документация фасадни и покривни прозорци. За
предвидената по проект спалня с площ от 11.52 кв.м., с югозападно изложение, с
височина 144 см. в най-ниската част на помещението и 250 см. в останалата част,
е предвидено осветление с вратопрозорец (достъп до тераса) с площ от 3.93 кв.м.
За предвидената по проект дневна-трапезария с площ 22.49 кв.м, от които 6.18
кв.м. с височина по- малка от 150 см., с височина 78 см. в най-ниската част на
помещението и 250 см. в най-високата част, е предвидено осветление от 3 бр.
прозорци, всеки от които се състои от „наклонена” (покривна) част и вертикална
част, представляващи общ правоъгълник с размери: за 2 бр.- 104см./155см., за 1
бр.- 105см./155см. Съгласно екзекутивната проектна документация, по време на
строителството са извършени следните промени: югозападната част от
първоначалната дневна- трапезария е обособена като спалня; променена е
конфигурацията на предверието пред санитарния възел, съобразено с новата
вътрешна преграда, обособяваща новата спалня; премахната е вътрешна преграда, с
която първоначално е обособен коридор; обособена е нова „дневна зона”-
кухненски плот, трапезария и кът с мека мебел от площта на първоначалните
помещения за „спалня” и „коридор” и от източната част на първоначалната
„дневна- трапезария” (оставащата площ след обособяването на новата спалня). Вместо
първоначално предвидените непрекъснати „странично-покривни” прозорци, са
реализирани отделни- „пряко странично” и „в наклонена плоскост”, както следва:
- за спалнята- 1 бр. вертикален
прозорец („пряко странично” осветление) с размери 107 см. на 53 см. и 1 бр.
покривен прозорец- тип табакера (осветление „в наклонена плоскост”) с размери
107 см./131.5 см.;
- за новообособената дневна- вратопрозорец (достъп
до тераса „запад”), с площ от 3.93 кв.м., 2 бр. вертикални прозореца с размери:
67 см. на 53 см. и 2 бр. покривни прозорци (южно изложение), с размери: 72 см.
на 131.5 см.
Експертизата дава заключение, че
реално извършените СМР осигуряват минимално изискуемите площи за „естествено“
осветяване в жилищни помещения. По отношение на „засенчването“ от построената в
УПИ ІХ-454 сграда се сочи, че не е през цялото слънцеогреваемо време, като точни
изчисления за продължителността на „зесенчен“ и „незасенчен“ интервал от
светлата част на денонощието е възможно да бъдат направени само със
специализирани софтуерни продукти, ползвани в астрономията и физиката на
небесните тела.
Според заключението на приетата
по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице
арх. К.Я., югоизточната фасада до обяд (~ 13:00 ч.) се намира в сянка, падаща
от съществуващата сграда в съседния УПИ ІX454, като фактическият процент на
засенчване на процесния апартамент е 55%. След обяд югоизточната и югозападната
фасади на жилището на ищцата не са засенчени и имат директно ослънчаване до
края на деня. Вещото лице сочи, че апартаментът на ищцата отговаря на
нормативните изисквания относно разполагане към географските посоки и
слънчевото огряване на стаите. Отбелязва, че не е предвиден от законодателя
императив за минимален процент на засенчване на жилище.
Според заключението на
извършената съдебно-оценъчна експертиза, средната пазарна цена на имота е 1 662.81
лева за квадратен метър. Получената пазарна стойност е коригирана с коефициент
за изложение при засенчване 0.97, респ. пазарната цена за жилищната част (без
общите части) е намалена с 6.73% или 6 472.71 лева. След намаляване
стойността на жилището с коефициента за изложение е определена пазарна цена в
размер на 105 085 лева. В съдебното заседание вещото лице разяснява, че
при определяне стойността на имота е взето предвид 100% засенчване върху
оценявания обект, произтичащо от реализираната в съседния имот сграда на калкан
на южната регулационна граница на имота. Уточнява, че ползваните аналози за
извършване на оценката представляват офертни данни, а не реални продажби.
По делото е извършена и
допълнителна съдебно-оценъчна експертиза, която дава заключение за средна пазарна
стойност на апартамента в размер на 111 800 лева и себестойност на строителството
на един квадратен метър жилищна площ 567.00 лева. Според допълнително
заключение на вещото лице Р., при определен процент на засенчване 55% за
целогодишен период, щетата от засенчване възлиза на 23 255 лева.
В показанията си пред съда свид.
М.Х.Х. заявява, че през м.август 2019 г. е посещавала неколкократно апартамента
на ищцата. При посещенията си в жилището останала с впечатление, че е „доста
тъмно за апартамент на четвърти последен етаж и за през деня през август месец“.
В помещението дневна-трапезария било притъмнено, което налагало да се ползва
изкуствено осветление за четене. В спалнята било още по-тъмно, здрачно. В този
смисъл са и показанията на свид. В.М.М., която заявява, преди застрояване на
съседния имот, жилището на ищцата е било слънчево, а след това- помещенията
станали притъмнени и се налагало през светлата част на денонощието да се ползва
осветление в двете помещения.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
За да се уважи исковата претенция
с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи кумулативна
наличност на визираните в разпоредбата предпоставки- незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени,
респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и
отменени по съответния ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Липсата която и да е от посочените предпоставки обуславя
неоснователност на предявения иск.
Страните не спорят относно
наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки- незаконосъобразен
административен акт. Исковата претенция е основана на твърдения за настъпили вреди
от Заповед № 3454/23.12.2014 г., издадена от директора на дирекция „Строителство“
при Община Бургас, с която е оттеглена Заповед № 379/28.02.2007 г. за
одобряване на РУП за УПИ VІІІ-453 в кв. 175 по плана на ЦГЧ- гр. Бургас. Видно
от приложените по делото съдебни решения по адм. дело № 1709/2015 г. на
Административен съд- Бургас и по адм. дело № 14178/2016 г. на Върховния административен
съд (на л. 9-18), тази заповед е прогласена за нищожна, поради некомпетентност
на нейния издател.
Според настоящия съдебен състав
твърдените вреди са доказани само частично. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че с изграждане на постройката в съседния УПИ ІХ-
454 е намалена значително осветеността на притежавания от ищцата самостоятелен обект.
Видно от заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-техническа
експертиза, извършена от вещото лице арх. К.Я., до обяд (~ 13:00 ч.) югоизточната
фасада на сградата в УПИ VІІІ- 453 се намира в сянка, падаща от съществуващата
сграда в УПИ ІX-454, като фактическият процент на засенчване на процесния
апартамент е 55%. Имуществената вреда възлиза на 23 255 лева, според
заключението на вещото лице Р..
Недоказани са твърденията на
ищцата за настъпили вреди от нереализиране на допустимата РЗП. Според
заключението на съдебно-техническата експертиза, извършена от вещото лице арх. В.А.-Д.,
реализираната понастоящем жилищна сграда в УПИ VIII-453, кв.175 по плана на
ЗЦГЧ- Бургас не е достигнала (не е изчерпала) максималните възможности за ЗП и
РЗП по действащия ПУП, одобрен със заповед № 225/28.02.1997 г., и е допустимо
пристрояване към съществуващата жилищна сграда. Цялостно застрояване на имота
не е реализирано, тъй като такова не е предвидено при изготвяне на проекта за
надстрояване на съществуващата в УПИ VIII-453 сграда, отразяващ инвестиционните
намерения на собствениците. Няма данни за заявено от последните намерение за
застрояване на свободното пространство в имота, респ. за препятстване на такова
намерение от общинската администрация, няма и такива твърдения.
Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
изисква претърпените вреди да са пряко следствие от незаконосъобразния акт.
Такава зависимост в конкретния случай не съществува, доколкото обявената за
нищожна Заповед № 3454/23.12.2014 г. не касае строителството в съседния УПИ ІХ- 454. С нея е оттеглена Заповед №
379/28.02.2007 г. за одобряване на РУП за собствения на ищцата УПИ VІІІ-453, поради
несъответствието му с предвижданията на действащия ПУП. Издадена е след завършване
на строителството в този имот и следователно от нея не биха могли да настъпят твърдените
вреди от нереализиране на допустимата РЗП (вредите трябва да бъдат пряко
следствие от незаконосъобразния акт и не могат да предшестват издаването му).
Що се отнася до вредите от засенчване, то те не биха настъпили при реализиране
на строителството в УПИ VІІІ-453 съобразно предвижданията на действащия ПУП- при
„сключване на застройката в парцели VIII и IX, с пристройка и частична
надстройка на съществуващата в парцел VIII жилищна сграда“. От друга страна, строителството
в УПИ ІХ- 454 е реализирано въз основа
на влязло в сила Pазрешение за строеж № П-45/15.06.2015 г., като проектът е
изготвен съобразно предвиденото за имота застрояване по ПУП- за сграда,
ситуирана на страничната регулационна линия с УПИ VIII-453. Не се установява
твърдяната от ищцата причинна връзка между настъпилите вреди и посочения
незаконосъобразен акт- те евентуално произтичат от друг акт на администрацията,
но такъв не е въведен с исковата молба, очертаваща съдържанието и пределите на търсената съдебна защита.
Ето защо, поради отсъствие на една от изискуемите материалноправни предпоставки
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, заявената претенция се явява неоснователна и следва
да се отхвърли.
С оглед формирания извод за
неоснователност на претенциите и своевременно направеното искане, на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се присъдят на ответната страна направените
разноски по делото в общ размер 1070 лева, от които 870 лева- депозити за
съдебни експертизи и 200 лева възнаграждение за юрисконсулт, определено на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при отчитане
обема на изследваните доказателства, броя на проведените съдебни заседания и
преди всичко фактическата и правната сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.А.В. с ЕГН ********** *** за сумата от 104 846 (сто и четири
хиляди осемстотин четиридесет и шест) лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от Заповед № 3454/2014 г., издадена от директора на дирекция
„Строителство“ при Община Бургас, призната за нищожна с влязло в сила съдебно
решение по адм.дело № 1709/2015 г. по описа на Административен съд- Бургас, от
които: 70 602 лева за вреди от „намаляване разгънатата застроена площ на
собствения ѝ недвижим имот“- апартамент № 5, находящ се в гр. Бургас, ул.
„Шейново“ № 18, и 34 244 лева- в резултат на засенчване на същия апартамент от
сграда, построена в съседния УПИ ІХ-454, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ
плащане.
ОСЪЖДА
М.А.В. с ЕГН ********** *** сумата от 1070 (хиляда и седемдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: