П  Р И С Ъ Д А

 

 

Номер 352                             17.12..2012 година           град Стара Загора

 

                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                           Наказателен състав

На 17 декември                                                                                              Година 2012

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВА СТЕФАНОВА

 

 

СЕКРЕТАР: Р.Р.

ПРОКУРОР: П. ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от  съдия  С Т Е Ф А Н О В А

н.о.х. дело номер 814 по описа за 2011 година

 

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимата П.С.С. - родена на *** ***, българка, българска гражданка, със средно специално образование, разведена, безработна, неосъждана, живее в гр.Н., Република Кипър, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 22.08.2009 г., около 23.30 ч., по първокласен път  І-5, на км.204+200, по пътя между гр.Казанлък, обл. Стара Загора, и  гр. Стара Загора, в посока от запад на изток, при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес А-160” с рег. № СТ **** СМ, нарушила правилата за движение  - чл.20, ал.1 от ЗДвП –Водачите са длъжни да контролират ППС, които управляват; чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват  с … конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; но не сторила това – не наблюдавала пътя пред себе си, не се движила със съобразена скорост и не намалила скоростта при възникналата опасност, като по непредпазливост причинила смъртта на водача на велосипед А.М. Рашев (И.), ЕГН ********** като деецът след извършване на деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.”б”, вр. чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК я ОСЪЖДА на  шест месеца „лишаване от свобода”.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимата П.С.С. с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимата П.С.С., със снета по-горе самоличност, от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от една година.

 

ОСЪЖДА подсъдимата П.С.С., със снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител А.З.Т. ***0, ЕГН **********,   направените по делото разноски в размер на 200  /двеста/ лв.

 

ОСЪЖДА подсъдимата П.С.С., със снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет направените по делото разноски в размер на 7803,50 /седем хиляди осемстотин и три  лева и петдесет стотинки/ .

 

Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Апелативен съд - Пловдив в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

Старозагорски окръжен съд                            - 1 -                     н.о.х.д. № 814/2011 г.

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимата П.С.С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с 342, ал.1 от НК, за това, че на 22.08.2009 г., около 23.30 ч., по първокласен път І-5, на км.204+200, по пътя между гр.Казанлък, обл. С. ***, и  гр. С. ***, в посока от запад на изток, при управление на МПС – лек автомобил марка „***” с рег. № СТ *** СМ, нарушила правилата за движение  - чл.20, ал.1 от ЗДвП – Водачите са длъжни да контролират ППС, които управляват; чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват  с … конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; но не сторила това – не наблюдавала пътя пред себе си, не се движила със съобразена скорост и не намалила скоростта при възникналата опасност, като по непредпазливост причинила смъртта на водача на велосипед А.М. Р. /И./, ЕГН **********,*** ***, като деецът след извършване на деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с 342, ал.1 от НК, и счита, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание при наличието на смекчаващи вината обстоятелства /основно такова е съпричиняването от водача на велосипед А.М. Р./, към предвидения в закона минимум, като съдът приложи чл.66 от НК и определи изпитателен срок от три години. Според прокурора, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.343г от НК, като наложи на подсъдимата С. и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от около една година.

Частният обвинител А.З.Т.поддържа повдигнатото срещу подсъдимата С. обвинение, изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт преди изменението на обвинението. Заявява, че не приема заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г., квалификацията на деянието по чл.343а, ал.1, б.”б” от НК /а именно, че след извършване на деянието подсъдимата С. е направила всичко, зависещо от нея, за оказване помощ на пострадалия/ и становището на прокурора, че има съпричиняване от велосипедиста Р. Моли съда за едно справедливо наказание, към предвидения в закона максимум. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът й адв. А.Б..

Подсъдимата П.С.С. твърди, че не е извършила престъплението, в което е обвинена. Моли съда за оправдателна присъда, тъй като счита, че единствено велосипедистите, в т.ч. и пострадалият А.М. Р., имат вина за случилото се. Твърди, че не е допуснала нарушенията на

                                                   - 2 -

ЗДвП, за които е обвинена, и че ударът е бил неизбежен, тъй като пострадалият  Р. внезапно е навлязъл пред нея на пътното платно. Заявява, че е направила всичко, зависещо от нея, за оказване помощ на пострадалия. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът й адв. К.Г..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

П.С.С. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, със средно специално образование, разведена, безработна, неосъждана, живее в гр. Н., Република Кипър, ЕГН **********.

Подсъдимата С. е правоспособен водач на МПС, категория “В”, като притежава свидетелство за правоуправление на МПС от 16.09.1996 г.

Видно от справка за нарушител от 17.02.2000 г., издадена от Група „ПП и КАТ” при РУП – Казанлък /л.199, т.ІІ от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, на подсъдимата С., като водач на МПС, е било наложено едно наказание – на 10.10.2001 г.

През 2009 г. подсъдимата С. управлявала лек автомобил марка „***” с рег. № СТ *** СМ, собственост на „Уникредит Ауто Лизинг” ЕООД, за което била преупълномощена от баща си С.П.К., Изпълнителен директор на „*****” АД /съответно, л.153 – л.154, л.157 и л.149, т.ІІ от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/.

Свидетелите А.М.А., К.И.Б. и И.К.Ч. и пострадалият А.М. Р. /И./*** и били приятели. 

Пострадалият А.М. в различни официални документи фигурирал с различна фамилия – „Р.” или „И.” /л.189 – л.192, л.195 и л.197 – л.198 – т.ІІ, л.13 – т.ІV от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, вероятно поради обстоятелството, че баща му се казвал Младен Р. И.. По делото е безспорна самоличността на пострадалия, тъй като всички други негови лични данни съвпадат. В настоящия съдебен акт съдът ще използва фамилията „Р.”, с която пострадалият А.М. е вписан в удостоверение за наследници № 001826/14.09.2009 г., издадено от Община Казанлък.

На 22.08.2009 г. свидетелите А.А., К.Б., И.Ч. и пострадалият А. Р. решили да отидат да берат сливи от овощните масиви в с. Т., общ. Мъглиж. Четиримата взели пластмасови кофи и найлонови чували и около 22.00-22.30 ч. тръгнали от гр. Казанлък към с. Т.. Движели се с велосипеди по първокласен път І-5 гр. София – гр. Бургас, в посока от запад на изток, в колона един след друг – А., Б., Ч. и Р..

Около 23.30 ч. четиримата се намирали на същия път, на км.204 +200, между гр. Казанлък и гр. С. ***, на около 200 м. след разклона за гр. Мъглиж. Преди разклона А. и Б. си разменили местата. Те се движили в колона един след друг, като Б.  и А. се движили първи, почти един зад друг, зад тях на около 15-20 м. бил Ч., а след него, на около 50 м. –Р..

Старозагорски окръжен съд                            - 3 -                       н.о.х.д. № 814/2011 г.

Велосипедите на свидетелите А. и Ч. нямали нито светлоотразители, нито фарове, а велосипедът на свидетеля Б. имал динамо и на кормилото си фар, който осветявал пътя пред него. Пострадалият Р. имал светлоотразител от лявата страна на спиците на предното колело, нямал фар, но носел акумулаторен фенер /вишневочервен/, за да осветява пътя пред себе си. Р. държал фенера в едната си ръка /дясната, според свидетелите А., Б., Ч./, а с другата управлявал велосипеда.

Велосипедистите Б., А., Ч. и Р. се движели в посочената по-горе поредност, в посока от запад на изток, със скорост от около 12 км./ч., в южната лента на пътното платно.

В този участък пътят бил прав, без неравности по него, с дребнозърнесто асфалтово покритие. Пътното платно било сухо, с направление изток-запад, разделено на две пътни ленти с единична непрекъсната разделителна линия, като южната пътна лента била широка 4,05 м., а северната – 4,35 м. От двете страни пътното платно било ограничено с бяла непрекъсната линия, след която имало тесни затревени банкети и мантинела с височина 0,70 м. на разстояние 0,9 м. от ограничителните линии.

Времето около 23.30 ч. било тъмно /3 часа и 12 минути след залеза на слънцето/, ясно, два дни след новолуние.

Около 23.15 ч. подсъдимата С. тръгнала с лек автомобил марка „***” с рег. № СТ *** СМ от гр. Казанлък за гр. ***.

Около 23.30 ч. управляваният от подсъдимата С. автомобил се намирал на км.204+200, на около 200 м. след разклона за гр. Мъглиж. Автомобилът се движел в посока от запад на изток, по средата на южната лента, със скорост от около 84 км/ч., с включени къси светлини, тъй като имало насрещно движение.

Пострадалият Р., който бил последен от велосипедистите, нямал червен светлоотразител отзад на велосипеда си. Той държал фенера в дясната си ръка и го бил насочил напред, за да осветява пътя пред себе си. Р. не се движел възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, а на 1,65-1,70 м. от дясната /южната/ ограничителна непрекъсната линия. Т.е., пострадалият Р.,  по широчината на пътя, се движел на 1,65-1,70 м. на север от южната ограничителна непрекъсната линия на платното за движение, което било в близост до средата на южната лента /широка 4,05 м./.

Подсъдимата С. не наблюдавала пътя пред себе си и не видяла пострадалия Р., въпреки че нямало препятствие, което да се отрази на пряката видимост от шофьора /С./ към велосипедиста /Р./. Без да използва спирачки или да направи опит да го заобиколи, подсъдимата С. го блъснала.

Мястото на удара между автомобила, управляван от С., и велосипеда, управляван Р., е по дължината на пътя – на около 53-54 м. преди западния край на мантинелата, намираща се северно от пътя /приет за ориентир/, а по широчината на пътя – на 1,65-1,70 м. от дясната /южната/. ограничителна непрекъсната линия на платното за движение.

                                                       - 4 -

Първият контакт на автомобила с велосипеда на Р. бил между предната броня на автомобила и задното колело на велосипеда, вследствие на което то се деформирало /огънало се наляво/. Първият контакт между Р. и лекия автомобил бил между предната броня на автомобила и левия крак на пострадалия, който се счупил. Тялото на Р. политнало назад към предната част на автомобила, след което долната част на тялото паднала върху капака над двигателя на автомобила. При това се разрушил десният край на предната решетка и предният ръб на капака на автомобила. Горната задна част на тялото на Р. се плъзнала по капака към челното стъкло, последвал удар между тях и удар между задната дясна част на главата на Р. в предния ръб на покрива на автомобила.

При тези удари тялото на Р. било носено на известно разстояние от автомобила, след което било отхвърлено напред, паднало върху асфалта и се плъзнало по пътя до установяването си на мястото, където е намерено и описано в протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2009 г. /л.19 – л.22, л.23 – л.24, т.І от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/.

За велосипеда на Р. ударът бил в посока отзад – напред и леко отдясно – наляво. От удара велосипедът на Р. политнал напред и надясно, отклонил се надясно, ударил се с предното си колело в дясната /южната/ мантинела, преминал над нея и паднал там /на 34 м. западно от ориентира – по дължината на пътя/.

След удара с велосипеда на Р., лекият автомобил продължил движението си напред по същото направление и със същата скорост – около 84 км/ч. Подсъдимата С., очевидно не разбрала, че е ударила велосипедист /Р./, тъй като на около 50 метра след първия удар ударила и предпоследния  велосипедист от колоната – свидетелят Ч..

Свидетелят Ч. твърди, че не чул шума от приближаващия се автомобил /Ч.: „Спомням си само удар и нещо „дан-дан”/.

Лекият автомобил, управляван от подсъдимата С., ударил велосипеда, управляван от свидетеля Ч., на около 1 м. от дясната ограничителна линия по широчината на пътя. Точното място на удара между тях по дължината на пътя не може да се установи.

За свидетеля Ч. ударът бил страничен приплъзващ и нанесен с дясното външно огледало за обратно виждане, дясната страница на автомобила и челното му стъкло. Дясната страна на челното стъкло на автомобила контактувала с лявата ръка на Ч. и с лявата дръжка на кормилото на велосипеда му, а дясното огледало на автомобила е нанесло удар върху тялото на Ч.. Вследствие на тези удари свидетелят Ч. политнал напред и надясно, ударил се заедно с велосипеда в дясната мантинела /където оставил следи от кръв/ и паднал на банкета вдясно.

Подсъдимата С. спряла автомобила на около 100 м. след първоначалния удар, като заобиколила останалите двама велосипедисти. Едва тогава тя разбрала, че е ударила движещи се по същия път участници в движението.

Старозагорски окръжен съд                            - 5 -                       н.о.х.д. № 814/2011 г.

 

Подсъдимата С. излязла от автомобила и по мобилния си телефон се обадила на свой приятел и на телефон 160, от където я посъветвали да се обади на телефон 112, което тя веднага сторила. Тези обстоятелства се установяват от разпечатката за разговорите от мобилния телефон на С. /л.171 – стр.2, т.ІІ от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/.

Няколко минути след това на мястото на произшествието спрял лек автомобил, пътуващ в същата посока /от запад на изток/, в който били свидетелите Д.Я.Д. и М.М.М.. Свидетелите Д. и М. видели отломките по пътя и трупа на пострадалия Р., а подсъдимата С. /която била много разстроена и уплашена/ им казала, че се е обадила на „Бърза помощ” и на полицията.

Не след дълго на място пристигнали полицейски служители, след които били свидетелите С.Д.Д. и Л.Т.Я.. Районът местопроизшествието бил запазен за извършване на оглед от оперативната група. Свидетелят Д. тествал подсъдимата С. за употреба на алкохол, а свидетелят Я. /полицейски инспектор в РУП – Казанлък/ разговарял със свидетелите А., Б., Ч., за да разбере къде са отивали по това време на денонощието и с каква цел.

Малко след това на местопроизшествието пристигнал и свидетелят П.А.П. /Директор на „*****” АД/, на когото за инцидента съобщил бащата на подсъдимата С.. Тъй като полицията вече била отцепила района, свидетелят П. спрял автомобила си на известно разстояние, като оставил фаровете да осветяват пътя.

Вследствие на получените множество травми, несъвместими с живота – съчетана черепно-мозъчна, гръдна, и коремна травми, пострадалият Р. починал около 5-10 минути след настъпването на пътнотранспортното произшествие.

 Свидетелят Ч. ***, където му била оказана медицинска помощ. Вследствие на пътнотранспортното произшествие свидетелят Ч. получил контузия на главата, охлузвания на лицето, сътресение на мозъка, счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост и охлузвания на гърба, като всички тези увреждания са с характеристиките на лека телесна повреда.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 91/2009 г. от 23.08.2009 г. /л.81 – л.83, т.І от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, при огледа и аутопсията върху трупа на А.М. Р. /И./, ЕГН **********, е установено: Черепно-мозъчна травма – счупване на черепната основа; контузия на мозъка; оток и кръвонасядане по меките черепни обвивки. Гръдна травма – счупване на ребра в двете гръдни половина; счупване на дясната ключица. Кръвонасядане на меките тъкани около счупванията. Аспирация на кръв в белите дробове. Коремна травма - разкъсване капсулата и в дълбочина на черния дроб; свободно изляла се кръв в коремната кухина 300 мл. Характерно „бампер” счупване на лявата подбедрица, с открита рана в тази област. Охлузвания

                                                                           - 6 - 

по лицето, горните и долни крайници. Наличие на алкохол в кръвта – 0,22 промила. Смъртта на А.М. Р. /И./ е в резултат на съчетана черепно-мозъчна, гръдна, и коремна травми. Установените и описани травматични увреждания добре отговарят да са от удари с или върху твърди предмети и могат да се получат при станало пътнотранспортно произшествие от блъскане на пешеходец от движещ се автомобил с последващо възкачване и последващо падане с приплъзване върху терен. При първоначалния контакт с автомобила пострадалият се е намирал леко ляво странично към него, като най-вероятно левият долен крайник е бил стъпил на терена. Всички установени травматични увреждания са прижизнени. Починалият по време на настъпване на смъртта е бил повлиян от алкохол и се е намирал в субклинична степен на алкохолно опиянение. Експертът д-р П. уточнява, че при наличие на алкохол в кръвта 0,22 промила няма изявени признаци на алкохолно опиване, тази стойност просто показва, че пострадалият е употребил алкохол.

Видно от заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза към СМЕ на труп № 91/2009 г. от 22.04.2011 г. /л.62 – л.63, т.ІІІ от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, смъртта на А.М. Р. /И./ не е настъпила внезапно и мигновено, а е настъпила в рамките на няколко минути – 5-10, в които пострадалият е осъществявал дихателни движения и е имал сърдечна дейност, за което говорят вдишаната в белите дробове кръв и кръвоизлива в коремната кухина, без да може да извършва активни движения. Експертът д-р П. обяснява, че черепно-мозъчната травма на пострадалия е била фатална и е била невъзможно да се спаси живота му, дори и при незабавно оказване на медицинска помощ.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 369/2009 г. от 29.09.2009 г. /л.88 – л.89, т.І от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, пострадалият И.К.Ч. *** при ПТП на 22.08.2009 г. е получил следните травматични увреждания: Контузия на главата. Охлузвания на лицето. Сътресение на мозъка. Счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост. Охлузвания на гърба. Описаните по-горе травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени и материалите по досъдебното производство. В конкретния случай се касае за лекостепенно мозъчно сътресение, съпроводено с краткотрайна загуба на памет, но без пълна загуба на съзнание, което в медикобиолотичен аспект се преценява като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването па шиловидния израстък на лявата лакътна кост е от характер да причини  временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Останалите травматични увреждания са причинили болка. Срокът за пълното възстановявяне на пострадалия е продължил около 25 дни.

Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 21-А/2010 г. от 28.01.2010 г. /л.93 – л.94, т.І от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, пострадалият И.Ч. на 28 г. от

Старозагорски окръжен съд                            - 7 -                       н.о.х.д. № 814/2011 г.

 

гр. Казанлък при ПТП на 22.08.2009 г. е получил следните травматични увреждания: Контузия  на  главата. Охлузвания  на лицето. Сътресение  на  мозъка. Счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост. Охлузвания на гърба. Описаните по-горе травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени в материалите по досъдебното производство. В конкретния случай, видно от свидетелските показания на А.М.А., К.И.Б. и самия пострадал се касае за лекостепенно мозъчно сътресение, съпроводено с краткотрайна загуба на памет, но без пълна загуба на съзнание, което в медикобиологичен аспект се преценя, като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертите уточняват, че това е т.нар. в разговорния език „зашеметяване”. Счупването на шиловидния израстък на лявата лакътна кост е от характер да причини временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите травматични увреждания са причинили болка. Срокът за пълното възстановяване на пострадалия е продължил около 25 дни.

Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 71-А/2011 г. от 19.03.2011 г. /л.56 – л.57, т.ІІІ от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, с оглед поставената задача и допълнително представените рентгенови снимки на лявата гривнена става и раменната, според експертизата в конкретният случай се касае за счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост. Лявата лакътна кост е със запазена цялост по дължината й и счупването ангажира част от шиловидния израстък с оформен костен фрагмент с размери около 4/3 мм. Това счупване с извънставно и ограничава движенията на ръката за срок по-малък от 30 дни. Поради тази причина може да се приеме за осъществен медикобиологичния квалифициращ признак ВРЕМЕНННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА /извън случаите на чл. 128 и 129 от НК/. При правилно протичане на оздравителния процес и липса на усложнения основаната функция на ръката – хващането, обичайно се възстановява за около 25 дни. Не се касае за трайно затрудняване на движенията па лявата ръка.

Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 292-А/2011 г. от 24.09.2011 г. /л.82 – л.84, т.ІV от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, предвид допълнително представената медицинска документация, според експертизата пострадалият И.Ч. *** при ПТП 22.08.2009 г. е получил следните травматични увреждания: Контузия на главата. Охлузвания на лицето. Сътресение на мозъка. Счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост. Охлузвания на гърба. Описаните по-горе травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени  по време и  начин, отразени в материалите по съдебното производство – блъскане на велосипедист от лек автомобил. Пострадалият е претърпял лекостепенно мозъчно сътресение, съпроводено с краткокотрайна загуба на памет, но без пълна загуба на съзнание, което в

                                                                           - 8 -

медикобиологичен аспект се преценява като ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЖИВОТА. Лявата лакътна кост е със запазена цялост по дължината й и счупването ангажира от шиловидния израстък с оформен костен фрагмент с размери около 4/3 мм. Това счупване е извънставно и ограничава движенията на ръката за срок по-кратък от 30 дни. Поради тази причина може да се приеме за осъществен медикобиологичния квалифициращ признак ВРЕМЕНННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА /извън случаите на чл. 128 и 129 от НК/. При правилно протичане на оздравителния процес и липса на усложнения основаната функция на ръката – хващането, обичайно се възстановява за срок по-кратък от 30 дни. Не се касае за трайно затрудняване на движенията на лявата ръка. Скъсяването  на дясната мишница, установено при  прегледа, се дължи на старо счупване на дясната раменна кост през 1997 г. В резултат на счупването е настъпило усложнение – киста   на   дясната   раменна   кост.   Тези   увреждания   нямат   връзка   с настъпилото ПТП на 22.08.2009 г.

Видно от протокол № 80625.08.2009 г. за химическа експертиза /л.75, т.І от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, в изследваните проби кръв, взети от И.К.Ч., не е доказано наличие на етилов алкохол или други упойващи вещества.

Видно от заключението на електротехническата експертиза от 20.03.2011 г. /л.50 – л.53, т.ІІІ от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, веществено доказателство иззето при ПТП на 22.08.2009 г. по пътя Казанлък – С. *** – фенер вишневочервен, е с диаметър на предната част 12 см., диаметър на задната част 8 см. и дължина 20 см., с ръкохватка и счупена стъклена част и лампа, с полуотворен пластмасов корпус. Положението на двупозиционния превключвател на фенера е намерено от експерта в положение „Изключено”. Електрическата   част   на   фенера,   състояща   се   от   захранващ   кабел, понижаващ трансформатор, акумулаторна батерия /6 V, 4 АН/, свързващи кабели и двупозиционен превключвател, е изправна. Захранващото напрежение е 220 V. Предвид това, че фенерът е счупен и му липсват части и детайли /рефлектор, лампа, предпазно стъкло и др./, не е възможно да се определи дължината и широчината на светлинния му лъч. По справка с аналози на процесния фенер, силата на светлината му е 1 000 000 свещи. Експертът инж. Ш. уточнява, че ключът на фенера се намира пред дръжката му, двупозицонен е и се включва с приплъзване. Според експерта, при претъркаляне или хвърляне на фенера ключът му не може да се премести.

Видно от протокол № 805/25.08.2009 г. за химическа експертиза /л.69, т.І от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, в изследваните проби кръв, взети от П.С.С., не е доказано наличие на етилов алкохол или други упойващи вещества.

В хода на наказателното производство за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед спецификата на случая, са назначени общо пет автотехнически експертизи – четири на досъдебната фаза и една в хода на съдебното следствие.

Старозагорски окръжен съд                            - 9 -                       н.о.х.д. № 814/2011 г.

 

Тъй като заключенията на единичната автотехническа експертиза от 11.11.2009 г. и тройната повторна автотехническа експертиза от 07.01.2010 г. /съответно, л.103 – л.112 и л.115 – л.129, т.ІІ, от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, от една страна, и на тройната автотехническа експертиза /л.20 – л.42, т.ІІІ, от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, от друга страна, са дали противоречиви отговори на основните въпроси, свързани с инкриминираното деяние /механизмът и причините за настъпването на  произшествието, имал ли е техническа възможност водачът на автомобила да предотврати произшествието, каква е технически съобразената скорост на движение на лекия автомобил в условията на нощна видимост и др./, в хода на досъдебното производство е назначена комплексна автотехническа и медицинска експертиза от м.09.-м.10.2011 г. /л.22 – л.51, т.ІV, от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/.

В състава на комплексна автотехническа и медицинска експертиза влизат един експерт от единичната автотехническа експертиза 11.11.2009 г. /инж. Х.Г.Х./, един експерт от тройната повторна автотехническа експертиза от 07.01.2010 г. /инж. И.Д.Ч./, тримата експерти от тройната автотехническа експертиза /проф. д-р С.М.К., гл. ас. инж. Б.М.И. и гл. ас. инж. Ж. Р. Г./ и съдебен лекар /д-р Т.Г.П./.

Посочените експерти по автотранспорт, обаче, не са се обединили около едно мнение по техническите задачи. Относно отговора на въпроса дали ако подсъдимата С., като водач на лекия автомобил, при движение с технически съобразена скорост и на къси светлини, беше своевременно възприела велосипедиста Р. и реагирала, би настъпил удар между тях,  комплексна автотехническа и медицинска експертиза дава един отговор /л.39 – л.40, т.ІV, от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/. А експертите инж. Х. и инж. Ч. дават друг отговор, изложен като особено мнение /л.52 – л.57, т.ІV, от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/.

В съдебното заседание на 26.03.2012 г., при  разпит на вещите лица, изготвили горната експертиза, се установи, че останалата част от автоекспертите проф. д-р К., гл. ас. инж. И. и гл. ас. инж. Г./ до този момент не са знаели за особеното мнение на останалите двама. Т.е. – налага се изводът, че експертите не са обсъждали помежду си наличните противоречия в експертните си становища.

Въпреки обстойните въпроси към експертите, зададени им от страните, петимата специалисти по автотранспорт в състава на тази експертиза не успяха да се консолидират около едно мнение по посочения по-горе въпрос.

Тъй като скоростта на движение на лекия автомобил и видимостта при нощни условия при управление на къси светлини са едни от основните въпроси в настоящото съдебното производство, с оглед повдигнато срещу С. обвинение за допуснати нарушения на правилата за движение /по чл.20, ал.1 и по чл.20, ал.2 от ЗДвП/, съдът назначи повторна тройна автотехническа експертиза по делото.

                                                        - 10 -

С оглед принципа за всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина в наказателното производство, съдът включи в състава на тази експертиза вещи лица, които до този момент не са работили по делото. А именно – трима експерти от гр. София: доц. д-р Г.Б.Д., доц. д-р Д.А.Х. /старши асистент в Технически университет – София, Катедра „Двигатели, автомобилна техника и транспорт”/ и гл. ас. инж. Д.Т.П..

Повторна тройна автотехническа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, е отговорила на всички въпроси, поставени от съда и страните, като е представила заключение от 12.09.2012 г, към което има седем приложения – мащабни скици и схеми.

С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от НПК, експертното заключение не е задължително за съда, а според чл.154, ал.2 от НПК, когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съдът е длъжен да се мотивира.

Предвид състава /като численост и квалификация/, изчерпателното и подробно излагане на отговорите на поставените въпроси и задачи, както и подробното обсъждане на всички събрани по делото доказателства, съдът възприема заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г., назначена в хода на съдебното следствие, по отношение на техническите констатации изцяло, но не приема всички изводи на вещите лица.

Експертите единодушно са отговорили на поставените въпроси, като са взели предвид всички материали по делото /от досъдебната и съдебната фаза/, направили са оглед на местопроизшествието и на велосипедите, съобразили са отговорите си с модела лек автомобил, управляван от подсъдимата С., както и с данни от Националния институт по хидрология и метеорология за това дали е било облачно времето и в каква фаза е била луната към датата и часа на извършване на престъплението, предмет на настоящото производство.

Видно от заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г., назначена в хода на съдебното следствие /л.142 – л.168 от настоящото дело/, мястото на удара между автомобила, управляван от С., и велосипеда на Р. е:

-по дължината на пътя – на около 53-54 м. преди ориентира;

-по широчината на пътя - на 1,65-1,70 м. от дясната /южната/ ограничителна непрекъсната линя М1 на платното за движение.

Мястото на удара между автомобила, управляван от С., и велосипеда на Ч. по широчината на пътя е на около 1 м. от дясната ограничителна линия. Точното място на удара по дължината на пътя не може да се установи.

Според експертите, в съответствие с европейските изисквания, при включени асиметрични къси светлини, вдясно от левия фар светлината трябва да осветява на разстояние 75 м. пред автомобила, а вляво от левия фар – на 50 м., за да не се пречи на водачите на насрещните автомобили /фиг.1, л.4 от заключението/. По широчината на пътя светлинният сноп трябва да осветява на разстояние поне на

Старозагорски окръжен съд                            - 11 -                     н.о.х.д. № 814/2011 г.

 

4 м. вдясно и вляво от оптичната ос на всеки фар.

Дългите светлини осветляват напред на разстояние от 150 м.

При движение на къси светлини водачката С. може да види велосипедиста Р. на разстояние около 30 м. пред автомобила си, ако не е насочил светлината на фенера назад, защото липсва контрастност между велосипеда с велосипедиста, от една страна, и платното за движение /пътното покритие/, от друга страна. Велосипедът и дрехите на велосипедиста са били тъмни, размерите на този опасен обект са малки – особено по широчина, няма червен светлоотразител на велосипеда или устройство за излъчване на червена светлина отзад.

При движение на дълги светлини водачката С. може да види велосипедиста Р. на разстояние около 60 м. пред автомобила си.

Ако Р. е осветявал с фенера си назад, за да го виждат водачите на идващите зад него автомобили, светлината на този фенер може да се види от няколко километра при прав участък на пътя.

При първия контакт както с велосипеда на Р., така и с велосипеда на Ч., лекият автомобил „Мерцедес” се е движил праволинейно.

В мига на удара във вертикалната напречна равнина велосипедът на Р. се е бил наклонил леко наляво, а велосипедистът се е бил наклонил надясно. В хоризонталната равнина на пътя, погледнато отгоре, надлъжната ос на велосипеда с велосипедиста е била завъртяна спрямо надлъжната ос на лекия автомобил на няколко градуса надясно по посока на движение на часовниковата стрелка, но точната стойност на ъгъла на завъртане не може да се определи. Ударът на велосипедиста от лекия автомобил е процес, който се развива в пространството и времето, колкото и кратко да е това време. Поради тази причина тялото на Р. е заемало различно положение спрямо предната част на автомобила.

Скоростта на автомобила преди и в момента на удара във велосипеда на Р. е 84 км/ч, а скоростта на велосипедистите /Р. и Ч./ преди и в момента на удара е 12 км/ч.

Опасната зона, когато автомобилът застига велосипедите и трябва поне на 1 м. преди това да изравни своята скорост с тази на велосипедите, е 59,22 м.

Ако обектът на пътя е видим за водача в зоната на осветяването от късите светлини на автомобила от 75 м., водачът може да спре преди мястото на удара, защото опасната зона в този случай е 72,23 м.

Дългите светлини осветляват напред на разстояние от 150 м. и водачът на автомобила може да спре преди мястото на удара.

При движение на къси светлини водачката С. може да види велосипедиста Р. на разстояние около 30 м. пред автомобила си, ако Р. не е насочил светлината на фенера назад, и максимално допустимата скорост на движение на автомобила, при която той може да изравни своята скорост с тази на велосипедите преди мястото на удара, е 55,65 км/ч.

Светлоотразителите могат да се видят от голямо разстояние /поне 100 м.,

                                         - 12 -

съгласно европейските изисквания/ при облъчване със светлина 0,1 лукса. Това може да стане от отразената от пътното покритие светлина на фаровете при включени къси светлини.

Преди да започне да отклонява автомобила наляво, на водача са необходими поне 37 м., а пътят на автомобила от регистриране на опасността до мястото на удара е 35 м. Даже да е нямало насрещно движение, водачката С. не може да избегне удара с велосипедиста с маневрата „влизане в завой наляво”.

Механизмът на ПТП е описан подробно в отговора на въпрос 11 /л.15 от заключението/. Според експертите, първият контакт на автомобила с велосипеда на Р. е в задното колело на велосипеда и предната броня на автомобила. Следва деформация на задното колело на велосипеда, което е огънато наляво, и политането на тялото на Р. назад към предната част на автомобила.

Първият контакт между Р. и автомобила е в левия му крак с предната броня и неговото счупване. Следва падането на долната част на тялото върху капака над двигателя на автомобила, при което се разрушава десният край на предната решетка и предният ръб на капака /Приложение 2, позиции 4, 3 и 1/. След това с горната задна част тялото се плъзга по капака към челното стъкло /позиция 6 и 15 на Приложение 4 и позиция 2 на Приложение 2/. Следва удар на тялото в челното стъкло /позиция 6 на Приложение 2/ и удар на задната дясна част на главата /позиция 1 от Приложение 4/ в предния ръб на покрива на автомобила /позиция 7 от Приложение 2/. При тези удари тялото е носено на известно разстояние от автомобила. Вероятно е имало удари на тялото на Р. в кормилото на велосипеда /позиции 8 и 11 на Приложение 4/.

След тези удари тялото на Р. е отхвърлено напред и пада върху асфалта там, където започва ивицата червена течност наподобяваща кръв /позиция 4 на Приложение 1/. Тялото се плъзга по асфалта до установяването си на мястото, където е намерено и описано в протокола за оглед /позиция 1 на Приложение 1/.

От удара велосипедът също полита напред и надясно, защото върху него ударът е в посока отзад – напред и леко отдясно – наляво. Поради тази причина след удара той се отклонява надясно, удря се с предното си колело в дясната мантинела, преминава над нея и пада там, където е намерен по време на огледа.

За велосипедиста Ч. ударът е страничен приплъзващ, като ударът от страна на автомобила е нанесен от дясната страна на челното стъкло върху лявата ръка на Ч. /а може и върху лявата дръжка на кормилото/, а с дясното огледало е нанесен удар върху тялото на Ч.. От тези удари Ч. полита напред и надясно, удря се заедно с колелото в дясната мантинела там, където са намерени капките кръв /позиция 20 на Приложение 1/ и пада на банкета вдясно.

Експертите считат, че велосипедистите не са видели светлините на идващия зад тях автомобил, защото в този момент автомобилът на С. се е разминавал с насрещен автомобил – светлините на неговите фарове, възприети от велосипедистите, пречат за възприемането на светлините на автомобила, който идва зад тях. Освен това, ако загиналият Р. е забелязал светлините на идващия отзад автомобил, е щял да отклони велосипеда си плътно към банкета.

Старозагорски окръжен съд                            - 13 -                     н.о.х.д. № 814/2011 г.

 

Според експертите, пътнотранспортното произшествие не се дължи на превишаване на допустимата скорост при управление на автомобила на къси светлини, а на липсата на сигнализация на велосипедите и тяхното неправилно движение по платното за движение. Задължение на всички участници в движението през нощта по пътищата е да се направят видими за останалите участници. Това важи не само за автомобилите, но и за пътните превозни средства с животинска тяга, водачите на стада при движение извън населените места, велосипедите, пешеходците и групите пешеходци.

Заключението е компетентно и мотивирано и съдът го възприема по отношение на направените технически констатации изцяло, но не приема всички изводи на вещите лица, за което ще изложи съображения по-долу.

По делото се спори за обстоятелствата дали подсъдимата С. е нарушила чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП и чия е вината за случилото се.

Прокурорът излага становище, че подсъдимата С. е нарушила правилата за движение, посочени по-горе, и поддържа повдигнатото срещу нея обвинение в неговата цялост. Счита, че съобразената скорост, с която подсъдимата С. е следвало да управлява лекия автомобил, е всяка скорост, по-ниска от 55, 65 км/ч. Според прокурора, налице е съпричиняване от страна на пострадалия велосипедисти А.М. Р., тъй като той е бил без всякакво обозначение като велосипедист и се е движил почти по средата на своята пътна лента, а не вдясно, до банкета.

Адв. Б., повереник на частния обвинител Т., поддържа повдигнатото срещу подсъдимата С. обвинение, изложено в обвинителния акт преди изменението на обвинението, а именно – че съобразената скорост, с която подсъдимата С. е следвало да управлява лекия автомобил, е всяка скорост, по-ниска от 86 км/ч. Заявява, че не приема заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г. и квалификацията на деянието по чл.343а, ал.1, б.”б” от НК /а именно, че след извършване на деянието подсъдимата С. е направила всичко, зависещо от нея, за оказване помощ на пострадалия/. Адв. Б. не възприема и становището на прокурора, че С. е управлявала на къси светлини и че има съпричиняване от пострадалия Р..

Защитата на подсъдимата С. твърди, че тя не е нарушила посочените разпоредби на ЗДвП и следва да бъде оправдана. Подсъдимата С. счита, че единствено пострадалият велосипедист А.М. Р. има вина за случилото се. Твърди, че не е допуснала нарушенията на ЗДвП, за които е обвинена, и че ударът е бил неизбежен, тъй като пострадалият Р. внезапно е навлязъл пред нея на пътното платно. Заявява, че е направила всичко, зависещо от нея, за оказване помощ на пострадалия.

Въз основа на задълбочен и подробен анализ на всички доказателства, събрани по делото, съдът изложи по-горе фактическата обстановка, която приема за установена.

                                                      - 14 -

А именно, че на 22.08.2009 г. свидетелите А.А., К.Б., И.Ч. и пострадалият А. Р., с пластмасови кофи и найлонови чували, тръгнали да берат сливи от овощните масиви в с. Т., общ. Мъглиж. Около 22.00-22.30 ч. четиримата тръгнали от гр. Казанлък към с. Т., като се движели с велосипеди по първокласен път І-5 гр. София – гр. Бургас, в посока от запад на изток, в колона един след друг.

Около 23.30 ч. четиримата се намирали на същия път, на км.204 +200, между гр. Казанлък и гр. С. ***, на около 200 м. след разклона за гр. Мъглиж. Те се движили в колона един след друг, като Б.  и А. се движили първи, почти един зад друг, зад тях на около 15-20 м. бил Ч., а след него, на около 50 м. –Р..

Велосипедът на свидетеля Б. имал динамо и на кормилото си фар, който осветявал пътя пред него, а велосипедите на свидетелите А. и Ч. нямали нито светлоотразители, нито фарове. Пострадалият Р. имал светлоотразител от лявата страна на спиците на предното колело, нямал фар, но носел акумулаторен фенер /вишневочервен/, за да осветява пътя пред себе си.

Тези данни съдът черпи от протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2009 г. и фотоалбум към него /л.19 – л.24 и л.25 – л.31, т.І от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/ и показанията на свидетелите А., Б. и Ч..

С оглед горните констатации относно оборудването на велосипедите, се налага изводът, че и четирите велосипеда не отговаряли на изискванията на чл.79 от ЗДвП, за да участват в движението по пътищата. В частност, велосипедите на Ч. и на Р. – на изискванията на чл.79, т.3 и т.4 от ЗДвП.

Съдът приема, че пострадалият Р. държал фенера в едната си ръка /дясната, според свидетелите А., Б., Ч./ и осветявал пътя напред, а с другата управлявал велосипеда. По отношение на това – че Р. е осветявал с фенера пътя пред себе си, свидетелите А., Б. и Ч. са категорични.

Действително, според заключението на електротехническата експертиза от 20.03.2011 г. /л.50 – л.53, т.ІІІ от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, двупозиционния превключвател на фенера на Р., иззет като веществено доказателство от местопроизшествието, е намерен от експерта инж. Ш. в положение „Изключено”. Електрическата   част   на   фенера е изправна; ключът на фенера се намира пред дръжката му, двупозицонен е и се включва с приплъзване. Според експерта, при претъркаляне или хвърляне на фенера ключът му не може да се премести.

Въпреки това, съдът приема, че фенерът, който Р. държал с дясната си ръка е светел напред. Основание за този извод съдът намира както в единодушните показания на свидетелите А., Б., Ч. в този смисъл, така и в обстоятелството, че е било тъмно /23.30 ч. на 22.08.2009 г., два дни след новолуние/, а велосипедите на А., Ч. и Р. не били оборудвани с фар на кормилото, който да осветява пътя им напред.

Твърдението на свидетелите А., Ч. и Б., че Р.

Старозагорски окръжен съд                            - 15 -                     н.о.х.д. № 814/2011 г.

 

спазвал уговорката да свети с фенера назад, когато идват коли – за да могат шофьорите да виждат велосипедистите на пътя, съдът не възприема за достоверно.  Б.  и А. се движили един зад друг, почти на 70 м. пред Р., и не биха могли да видят накъде свети фенера на пострадалия. А Ч., който бил на около 50 м. пред Р., заявява: „Не съм видял светлините на колата. Виждах само светлината от прожектора на А., не съм видял светлината от колата. Виждах само неговата светлина. Не съм усетил светлина отзад” /л.87-стр.2 от настоящото дело/. Т.е. – светлинният сноп от насочения напред фенер идвал откъм гърба на свидетеля Ч. и осветявал отчасти пътя пред него, тъй като пострадалият Р. осветявал с фенера пътя пред себе си.

Още повече, че според отговорите на въпроси 8.1 и 8.3 от заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г. /л.153 от настоящото дело/, при управление на автомобила от С. на къси светлини разстоянието, от което подсъдимата би могла да види пред себе си велосипедиста Р. е едно и също, независимо от това да ли той е без фенер или с фенер, насочен напред. И това разстояние е около 30 м. пред автомобила. Според експертите, това е така, тъй като с фенера Р. практически осветява пътя на движещия се пред него Ч.. На асфалта около велосипеда на Ч. ще има осветено петно, което трудно ще се забележи от водачката С., защото отражателната характеристика на асфалта е много малка – ще се отразяват малко лъчи от зърната на асфалтовото покритие, а тази отразена светлина ще бъде много по-малка от светлината на фаровете на автомобила на С.. Такова светло петно, по мнение на експертите, може да се забележи само при гледане отгоре.

Велосипедистите Б., А., Ч. и Р. се движели в посочената по-горе поредност, в посока от запад на изток, със скорост от около 12 км./ч., в южната лента на пътното платно.

Около 23.30 ч. подсъдимата С., която тръгнала с лек автомобил марка „***” с рег. № СТ *** СМ от гр. Казанлък за гр. С. ***, също се намирала на км.204+200, на около 200 м. след разклона за гр. Мъглиж. Автомобилът се движел в посока от запад на изток, по средата на южната лента, със скорост от около 84 км/ч., с включени къси светлини, при насрещно движение.

Това е тезата на обвинението, която съдът приема за доказана. А именно – че автомобилът, управляван от подсъдимата С., бил с включени къси светлини, тъй като имало насрещно движение. В подкрепа на този извод са твърденията на свидетелите Д. и М., които пристигнали на местопроизшествието почти веднага след инцидента, тъй като също пътували за гр. С. ***. Двамата заявяват, че тъй като пътят е оживен, по него постоянно минавали коли – т.е., имало движение и в насрещната лента. В този смисъл са и показанията на свидетелите Д. и П..

Показанията на свидетелите Б. и А. са в обратен смисъл – те твърдят, че нямало насрещно движение. Въз основа на това повереникът на частния обвинител Т. – адв. Б., поддържа становището, че подсъдимата С. е

                                                     - 16 -

управлявала лекия автомобил с включени дълги светлини.

Съдът не възприема горното становище, което противоречи на изложената и поддържана от прокурора фактическа обстановка и на показанията на свидетелите Д. и М. /Д.: „Инцидентът е станал само няколко минути преди ние да спрем. Подсъдимата ни каза, че преди малко е станало/, които по същото време /с лек автомобил м .”Ауди”/, се движели по същия път  и по същото направление – към гр. С. ***.

Действително, подсъдимата С. не дава обяснения по повдигнатото й обвинение и по този начин доказателствената маса по делото е лишена от едно важно доказателство – обясненията на водача на лекия автомобил. Но въпреки това, с оглед съвкупната преценка на останалите доказателства /включително и изложените в заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г. съображения в тази насока/, се налага като обоснован и правдоподобен изводът, че подсъдимата С. управлявала лекия автомобил с включени къси светлини.

Относно скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимата С.,  преди и в момента на удара във велосипеда на Р., по делото няма спорове. Тази скорост е около 84 км/ч, а скоростта на велосипедистите преди и в момента на удара е 12 км/ч.

В този смисъл е и заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г. /въпрос 4, л.150 от настоящото дело/.

Безспорно е, че скоростта от 84 км/ч на лекия автомобил, управляван от подсъдимата С., била разрешена, тъй като същият се движел извън населено място, по първокласен път І-5.

Поради това буди недоумение позицията на адв. Б., че поддържа първоначално повдигнатото обвинение по отношение на посочената в обвинителния акт съобразена скорост, а именно – 86, 2 км/ч.

Участъкът на първокласен път І-5, на км.204+200, бил прав, без неравности по него, с дребнозърнесто асфалтово покритие. Пътното платно било сухо, с направление изток-запад, разделено на две пътни ленти с единична непрекъсната разделителна линия, с ширина на южната пътна лента – 4 ,05 м., а на северната – 4,35 м. От двете страни пътното платно било ограничено с бяла непрекъсната линия, след която имало тесни затревени банкети и мантинела с височина 0,70 м. на разстояние 0,9 м. от ограничителните линии.

Времето около 23.30 ч. било тъмно /3 часа и 12 минути след залеза на слънцето/, ясно, втори ден след новолуние.

Между велосипедистите Б., А., Ч. и Р., от една страна, и застигащия ги отзад автомобил, управляван от подсъдимата С., от друга страна, нямало никакви зрителни прегради.

Действително, велосипедите на Ч. и Р. не отговаряли на изискванията на чл.79, т.3 и т.4 от ЗДвП /нямали устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, нито бели или жълти светлоотразители отстрани на колелата/.

Старозагорски окръжен съд                            - 17 -                     н.о.х.д. № 814/2011 г.

 

Пострадалият Р., който бил последен от велосипедистите, държал в дясната си ръка фенер, насочен напред, за да осветява пътя пред себе си. Движението на водача на велосипед Р. по пътя било в нарушение и на чл.80 от ЗДвП /действащ към 22.08.2009 г./ – той не се движел възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, а на 1,65-1,70 м. от дясната /южната/ ограничителна непрекъсната линия. Т.е., по широчината на пътя, Р.,  се движел на 1,65-1,70 м. на север от южната ограничителна непрекъсната линия на платното за движение, което било в близост до средата на южната лента /широка 4,05 м./.

Велосипедът на Р. нямал светлоотразители на педалите и бил обут с тъмносини маратонки, намерени на местопроизшествието /протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2009 г., л.19 – л.24, т.І от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/.

Пострадалият Р. бил облечен със сиво долнище на анцуг и тъмносиньо горнище /видно от снимки № 21, № 22, № 23 и № 24 – л.28 и л.29, т.І от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, а не с бяла фланела /както твърди адв. Б./. Това тъмно облекло в значителна степен намалявало контрастирането на Р. с асфалтовата покривка. А фаровете на лекия автомобил, управляван от подсъдимата С., осветявали велосипедиста Р. отзад и в гръб – т.е. – осветяваният обект бил с малки размери по ширина /около 0,55 м./, което го правило по-трудно забележим.

Следва да се отбележи, че по време на произшествието – 22.08.2009 г.,  би могло да се приеме, че съгласно с изискванията на застрахователите лекият автомобил „***”, рег. № СТ *** СМ, е нов, тъй като е експлоатиран само около 2 години и 4 месеца. Според експертите инж. Д., инж. Х. и инж. П., автомобилът е произведен съгласно стандарта Евро 5 и светлинното му оборудване отговаря на европейското светоразпределение, което е потвърдено от направеното изследване от тройната автотехническата експертиза /лист 36, т.ІІІ от д.п. № ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, макар и на друг автомобил, но от същата марка и модел.

В съответствие с европейските изисквания при включени асиметрични къси светлини, вдясно от левия фар светлината трябва да осветява на разстояние 75 м. пред автомобила, а вляво от левия фар – на 50 м., за да не се пречи на водачите на насрещните автомобили /фиг.1, л.145 от настоящото дело/. По широчината на пътя светлинният сноп трябва да осветява на разстояние поне на 4 м. вдясно и вляво от оптичната ос на всеки фар. В случая, според извършеното измерване от тройната автотехническата експертиза /лист 36, т.ІІІ от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, фаровете на този автомобил осветляват встрани на разстояние почти 8 м.

Въз основа на тези и на други обективни и субективни фактори, описани в заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г. /отговор на 2, л.145 – л.148 от настоящото дело/, експертите поддържат извода, че при движение на къси светлини водачката С. може да види велосипедиста

                                                                         - 18 -

Р. на разстояние около 30 м. пред автомобила си, ако не е насочил светлината на фенера назад, защото липсва контрастност между велосипеда с велосипедиста и платното за движение /пътното покритие/, велосипедът и дрехите на велосипедиста са тъмни, малки са размерите на този опасен обект – особено по широчина, и няма червен светлоотразител на велосипеда отзад.

Тази констатация е изобразена на Приложение № 7 /л.168 от настоящото дело/ и според вещите вещите лица, изчисленията им за посоченото по-горе разстояние от 30 м. е на базата на правилото за подобните триъгълници в геометрията.

В отговора на въпрос 7 експертите инж. Д., инж. Х. и инж. П. посочват максимално допустимата скорост на движение на автомобила, при която той може да изравни своята скорост с тази на велосипедите преди мястото на удара. А именно, при конкретната обстановка и всички посочени по-горе обстоятелства, максимално допустимата скорост на движение на автомобила, при която той може да изравни своята скорост с тази на велосипедите преди мястото на удара и по този начин такъв да не настъпи, е 55,65 км/ч. /л.152 от настоящото дело/.

Т.е. – скоростта от 84 км/ч., с която подсъдимата С. управлявала лекия автомобил, била несъобразена конкретните условия на видимост, тъй като тази скорост не й позволявала да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие.

Безспорно е, че велосипедистът Р., а на около 50 м. преди него – и велосипедистът Ч., са били видими препятствия, въпреки нарушенията на двамата като участници в движението, посочени по-горе. Те не са възникнали внезапно като опасност на пътя, каквато теза поддържа защитата на подсъдимата С..

Видно от събраните по делото доказателства, пострадалият Р. се движел с велосипеда си на 1,65-1,70 м. от дясната /южната/ ограничителна непрекъсната линия – т.е., в близост до средата на южната лента /широка 4,05 м./; а пострадалият Ч. се движел с велосипеда си на 1-1,2 м. от дясната /южната/ ограничителна непрекъсната линия – т.е., на около 1/3 от ширината на южната лента /широка 4,05 м./.  

Няма данни, че велосипедистите Р. и Ч. внезапно са навлезли на платното на движение, нито че рязко и внезапно са променили посоката на движението си. Напротив, всички свидетели – велосипедисти /Б., А. и Ч./ са категорични, че заедно с Р. са карали без да спират по първокласен път І-5 гр. София – гр. Бургас, в посока от запад на изток, в колона един след друг – А., Б., Ч. и Р.. Около 23.30 ч. четиримата се намирали на същия път, на км.204 +200, между гр. Казанлък и гр. С. ***, на около 200 м. след разклона за гр. Мъглиж, като преди разклона А. и Б. си разменили местата. Те се движили в колона един след друг, като Б.  и А. се движили първи, почти един зад друг, зад тях на около 15-20 м. бил Ч., а след него, на около 50 м. – Р..

Старозагорски окръжен съд                            - 19 -                     н.о.х.д. № 814/2011 г.

 

Т.е. – няма внезапно появила се опасност или препятствие пред подсъдимата С.. Велосипедистите, макар и необозначени съгласно изискванията на ЗДвП, са се движели един зад друг в посока от запад на изток, без да променят траекторията си и са били трайно на пътното платно – те са били движещи се обекти, находящи се пред автомобила, управляван подсъдимата С.. И тъй като тя се е движела с включени къси светлини и е нямало зрителни прегради между тях, нищо не е пречило на подсъдимата С. да ги види, да намали скоростта и да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Съдът не може да възприеме становището на защитата на подсъдимата С., че обстоятелството, че велосипедистите не са се обозначили като участници в движението съгласно изискванията на ЗДвП освобождава подсъдимата С. от задължението да ги види на пътя и да предприеме действия, с които да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие /да намали скоростта и да спре или да направи спасителна маневра, например „заобикаляне”/.

Твърдението на защитата на подсъдимата С., че велосипедистите Р. и Ч., вероятно, отново са се надбягвали, което е довело до внезапна промяна в направлението на движението и в траекторията им, не намира подкрепа в нито едно от събраните по делото доказателства.

След като преди разклона за гр. Мъглиж А. и Б. си разменили местата, четиримата велосипедисти карали един след друг в поредността, посочена по-горе /Б., А., Ч. и Р./ по първокласен път І-5 гр. София – гр. Бургас, в посока от запад на изток. На 200 м. след разклона за гр. Мъглиж, на км.204 +200 /между гр. Казанлък и гр. С. ***/, ги настигнал автомобилът, управляван от подсъдимата С.. Пострадалият Р. се движел с велосипеда си на 1,65-1,70 м., а свидетелят Ч. – на 1-1,2 м. от дясната /южната/ ограничителна непрекъсната линия. Т.е., те безспорно са попадали в обсега на светлинния сноп на късите светлини на автомобила, управляван от подсъдимата С., както беше изложено по-горе. Още повече, че и двамата пострадали велосипедисти /Р. и Ч./ се намирали от дясната страна по посока на движението на лекия автомобил, където светлината на късите му светлини осветявала на разстояние 75 м. пред автомобила /въпрос 2, фиг.1, л.145 от настоящото дело/.

Следва да се изтъкне и това, че велосипедът на Р. бил на около 50 м. зад велосипеда на Ч.. А това разстояние изключва пострадалият Р., евентуално, да е започнал маневра „изпреварване”, което би подкрепило тезата на защитата на подсъдимата С., че внезапната промяна в траекторията на пострадалия Р. е довела до рязкото му и неочаквано излизане пред лекия автомобил, управляван от С..

В момента на удара между лекия автомобил, управляван от подсъдимата С., и пострадалия Р., във вертикалната напречна равнина велосипедът се е бил наклонил леко наляво, а велосипедистът се е бил наклонил надясно. В хоризонталната равнина на пътя, погледнато отгоре, надлъжната ос на велосипеда с

                                                                          - 20 -

велосипедиста е била завъртяна спрямо надлъжната ос на лекия автомобил на няколко градуса надясно по посока на движение на часовниковите стрелки, но експертите не могат точно да определят с колко /отговор на въпрос 3.2 от заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г. – л.149 от настоящото дело/.

Но описаното от експертите натискане на ляв и десен педал от велосипедиста не е промяна на траекторията на велосипеда, а незначителна промяна положението на велосипеда спрямо надлъжната му ос, вследствие естеството на начина му на задвижване. А именно– чрез последователно натискане на педалите и въртенето им от велосипедиста, при движението на велосипеда напред.

В подкрепа на това, че векторите на скоростта на лекия автомобил, управляван от С., и на велосипеда, управляван от Р., към момента на удара са били паралелни, е и получената от пострадалия Р. характерна „бампер” фрактура на лявата подбедрица, с открита рана в тази област. Експертът д-р П. уточнява, че при първоначалния контакт с автомобила пострадалият се е намирал леко ляво странично към него, като най-вероятно левият долен крайник е бил в долно положение на педала, видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 91/2009 г. от 23.08.2009 г. /л.81 – л.83, т.І от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/ и мнението му като част от състава на комплексна автотехническа и медицинска експертиза от м.09.-м.10.2011 г. /л.22 – л.51, т.ІV, от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/.

Немаловажно е обстоятелството, че след като ударила пострадалия Р., без изобщо да го види /нито на 30 м., нито след това – приближавайки го, включително и в момента на удара/, подсъдимата С. продължила да управлява лекия автомобил по същия начин. Т.е. – лекият автомобил продължил движението си напред – по същото направление, със същата скорост /около 84 км/ч./, без С. да задейства спирачната система или да се отклони от траекторията си – правата линия на движение на автомобила. Подсъдимата С., очевидно не видяла и не разбрала, че е ударила един велосипедист /Р./, тъй като на около 50 метра след първия удар ударила и втори велосипедист /предпоследния от колоната – Ч./. Тя отново не разбрала какво е станало, но тъй като усетила удар в автомобила, го спряла на около 100 м. след първоначалния удар /с Р./. Едва тогава С. разбрала, че е ударила движещи се по същия път участници в движението.

В подкрепа на горните изводи за поведението на подсъдимата С. като водач и за субективните й възприятия по време на пътнотранспортното произшествие /както и непосредствено преди и след това/ са показанията на свидетелите Д.Я.Д. и М.М.М.. Те спрели на мястото на произшествието няколко минути след катастрофата. Подсъдимата С. била много разстроена и уплашена и им казала, не че не знае какво е станало /свидетелят Д.: „Не разбрахме какво е блъснато… Стояхме до момичето, за да видим какво е станало, докато дойде линейката и полицията”;

Старозагорски окръжен съд                            - 21 -                     н.о.х.д. № 814/2011 г.

 

свидетелят М.: „Момичето каза, че е ударила нещо. И тя не беше разбрала точно какво е станало. После разбрахме, че е ударила човек. Беше разтревожена, уплашена и плачеше”/.

Това означава, че подсъдимата С. не наблюдавала пътя пред себе си и по този начин не изпълнила задължението си като водач на да контролирала пътното превозно средство, което управлява, съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Според адв. Г., тъй като е имало насрещно движение, светлините на насрещно движещите се автомобили са предизвикали у подсъдимата С., т.нар. „ефект на Пулфрих”, което също е допринесло тя да не види своевременно велосипедистите на пътя.

Според отговор на въпрос 2 от заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г. /л.147 от настоящото дело/, данни за заслепяване първа степен – когато в очите на водача попаднат силните лъчи от фаровете на насрещното МПС и тогава той загубва зрението си /за време от две до седем и повече секунди/, в случая няма.

Според експертите инж. Д., инж. Х. и инж. П., заслепяване втора степен /т.н. неудобство за гледане/ се получава, когато има разминаване с МПС, имащо силни фарове, но разминаването става правилно на къси светлини и лъчи не попадат в очите на водача, т.е. – той не загубва зрение и след разминаването с насрещното МПС вижда напълно нормално. Именно тогава се получава т.н. „ефект на Пулфрих” – ретината на окото възприема светлия обект /силните светлини на насрещните фарове/ и не възприема тъмния обект /велосипедистът/. В това време възприемането на тъмния обект се подтиска от светлия обект – от силните фарове. И при наличие на понижена контрастност, по мнението на  експертите, водачката С. или няма да види велосипедиста, или ще го види едва след разминаването с насрещното МПС.

Съдът не може да приеме горната интерпретация на фактите по делото, изложена и поддържана от защитата на подсъдимата С.. Действително, по делото има данни, въз основа на които съдът приема, че по време на пътнотранспортното произшествие е имало насрещно движение. Затова и подсъдимата С. е карала на къси светлини, което беше описано и в приетата от съда фактическа обстановка. Но по делото няма данни /в показанията на свидетелите Б., А. и Ч./, че непосредствено преди удара с пострадалия Р. лекият автомобил, управляван от подсъдимата С., се е разминал с насрещен лек автомобил, за да бъде приета като основателна поддържаната от защитата теза за „ефекта на Пулфрих”.

Поради това съдът не възприема и изводите, изложени в т.11 от заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г. /л.158 от настоящото дело/ и счита същите за несъстоятелни. А именно, че велосипедистите не са видели светлините на идващия зад тях автомобил, защото в този момент автомобилът на С. се е разминавал с насрещен автомобил и светлините на неговите фарове са попречили на велосипедистите да възприемат

                                                           - 22 -

светлините на автомобила, който идва зад тях. Като и това, че ако загиналият Р. е забелязал светлините на идващия отзад автомобил, е щял да отклони велосипеда си плътно към банкета.

Действително, защитата на подсъдимата С. правилно изтъква, че видимостта на обекта се различава от зоната на осветеност на фаровете на лекия автомобил. Тези две неща са взаимно свързани и подробно анализирани в отговора на въпрос 2 от заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г. /л.145 – л.147 от настоящото дело/.

При нощно време и осветленост от 2 лукса на пътното покритие от късите светлини на фаровете /даващо достатъчно ниво на видимост/, е налице допълнителна загуба на време за разпознаване на обекта, реакцията на водача се увеличава до 2 секунди. Това означава, че при управление на моторно превозно средство нощно време водачът трябва да съобрази величината на скоростта с обстоятелството, че през тъмната част от денонощието видимостта е намалена, което води до загуба на време за разпознаване на обектите на пътя и до загуба на време за реакция. Т.е. – скоростта трябва да бъде съобразена с тези условия на пътя и да позволява своевременно спиране пред всяко видимо препятствие.

Според отговора на въпрос 5 от заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г. /л.150 от настоящото дело/, при конкретните условия на видимост, скорости на движение /84 км./ч. за лекия автомобил и 12 км/ч. за велосипедистите/ и технически характеристики на лекия автомобил, управляван от подсъдимата С., опасната му зона за спиране е 59, 22 м. Следва отново да се подчертае, че след посоченото разстояние лекият автомобил няма да е напълно спрял, а ще е застигнал велосипедиста Р. и поне на 1 м. преди това ще е изравнил своята скорост с неговата.

И тъй като, според адв. Г., велосипедистът Р. /с тъмен велосипед и тъмни дрехи/, е бил забележим едва от 30 м. /когато светлината от фаровете на лекия автомобил достигне нивото на кофата/ и едва тогава – от началото на видимостта му, той ставал опасност за С., тя е нямала техническа възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие. И тъй като горните 30 м. са в опасната зона от 59,22 м. /при скорост 84 км/ч./, това, според защитата на  подсъдимата С., подкрепя твърдението й, че е невинна.

Съдът не може да се съгласи с този извод на защитата.

Според чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие, както и са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Съдът счита, че от всичко изложено по-горе се налага правният извод, че подсъдимата С. е карала с несъобразена скорост, в рамките на разрешената, за конкретната пътна обстановка. А именно – подсъдимата С. не се е съобразила с нощното време – било тъмно, ясно и безлунно /23.30 ч., два дни след новолуние/; нямало осветление на пътя – освен късите светлини от фаровете на управлявания

Старозагорски окръжен съд                            - 23 -                     н.о.х.д. № 814/2011 г.

 

от подсъдимата С. лек автомобил; пътното покритие имало малка отражателна характеристика; имало крайпътни дървета и храсти, на места стигащи до ограничителната линия; пътят бил оживен и двете посоки и като се вземат предвид летният сезон и близостта на гр. Мъглиж и други по-малки населени места /със значително население от ромски произход/, би следвало да се очакват на пътя и други участници в движението – каруци, велосипеди, пешеходци и др.

Според Р-587-80-ІІІ н.о., съобразената скорост се определя от обективни критерии, които пътната обстановка съдържа. А именно, скоростта трябва да бъде в зависимост от наличността на съществуващите затруднения в пътната обстановка и колкото повече са отрицателните фактори, влияещи на нейната величина, толкова тя трябва да бъде по-ниска. Водачът на моторното превозно средство трябва да вижда наличността на тези неблагоприятни за движението фактори и да се съобразява с тях, като намалява повече или по-малко скоростта на движението.

Предвид на това, посочените по-горе съществуващи в пътната обстановка отрицателни фактори, които са били налице на 22.08.2009 г., са задължавали подсъдимата С. да намали скоростта, за да бъде преминаването й през определен участък на пътя безопасно. В конкретния случай, скоростта от 84 км./ч. е несъобразна с конкретните пътни условия, щом като подсъдимата С. не е могла да възприеме едно пътно препятствие и да преустанови движението на управлявания от нея лек автомобил в осветеното пространство напред. При това положение и при тази величина на скоростта подсъдимата С. ще се окаже в положение на безпомощност /в което тя сама се е поставила/, когато възприеме пътното препятствие, защото то във всички случаи ще се яви в опасната зона за спиране.

Поради това изводът, изложен в т.12 от заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г. /л.158 от настоящото дело/, че пътнотранспортното произшествие не се дължи на превишаване на допустимата скорост при управление на автомобила на къси светлини от подсъдимата С., а на липсата на сигнализация на велосипедите и тяхното неправилно движение по платното за движение, не може да бъде възприет от съда.

Обстоятелството, че именно, при скорост от 55,65 км/ч. лекият автомобил, управляван от подсъдимата С., би могъл да изравни своята скорост с тази на велосипедите преди мястото на удара с пострадалия Р. и по този начин такъв да не настъпи, е показателно, че произшествието е било предотвратимо от подсъдимата С., независимо от липсата на съответното обозначение на велосипедистите. Както беше изложено по-горе, те са били видим, а не невидим обект на пътя, между тях и С. е нямало зрителни прегради и подсъдимата не ги е видяла, защото не е наблюдавала пътя пред себе си. В противен случай тя щеше да се опита да спре или да направи друга спасителна маневра /да ги заобиколи/, което не е сторила.

Тези съображения мотивират съд да не възприеме извода, изложен в т.10 от заключението на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г.

                                                                     - 24 -

/л.158 от настоящото дело/, че даже да е нямало насрещно движение, подсъдимата С. не би могла да избегне удара с велосипедиста Р. с маневрата „влизане в завой наляво”, тъй като за това са й били необходими поне 37 м., а пътят на автомобила от регистриране на опасността до мястото на удара е 35 м.

При положение, че ударът е бил предотвратим при движение на лекия автомобил със скорост не по-висока от 55,65 км/ч. /извод на повторната тройна автотехническа експертиза от 12.09.2012 г./, съдът  не може да се възприеме тезата на защитата за изключителна вина само на велосипедиста Р.. Правомерното поведение на водачите на МПС предполага стриктно съблюдаване на режима на скоростта, което да им даде възможност във всеки един момент да намалят или да спрат превозното средство при възникване на опасност на пътя. В този смисъл е и константната практика на ВКС. Съпричиняването на резултата от страна на пострадалия Р. не освобождава подсъдимата С. от отговорност за това, че е допуснала нарушение на нормативно изискване към себе си като водач да управлява лекия автомобил със съобразената скорост /чл.20, ал.2 от ЗДвП/, предшестващо възникването на препятствието пред нея. Когато водачът виновно е нарушил правилата да движение, наличието на принос за настъпване на резултата и от друг участник в движението не може да послужи като основание за оневиняване на водача /Р-23-87-ІІІ н.о., Р-48-83-ІІІ н.о., Р-446-85-ІІІ н.о./. Съпричиняването от другия участник в движението следва да се вземе предвид единствено като смекчаващо вината обстоятелство /Р-5-12-ІІ н.о./.

Случайно деяние по чл. 15 НК има, когато въпреки че деецът е направил всичко необходимо за избягване на опасността, нейното настъпване е било неизбежно, независимо от волята на дееца. В случая твърдението на подсъдимата С., че не е имала възможност по-рано да забележи попътно движещия се велосипедист Р., не може да бъде противопоставено на безспорните характеристики на условията на пътя, посочени подробно по-горе, които са налагали подсъдимата С. да управлява със скорост, по-ниска от 84 км./ч. Но тъй като подсъдимата С. не е направила всичко, зависещо от нея, за да осигури безопасно управление на пътното превозно средство, в случая не може да се приеме тезата на защитата за случайно деяние /Р-483-09-ІІІ н.о./.

Подсъдимата С. е била длъжна да контролира лекия автомобил, който управлява /чл.20, ал.1 от ЗДвП/, като важна част и задължителна част от този контрол е наблюдаването на пътя. Но С. не сторила това – въпреки че имала обективна възможност и нищо не й пречело да види пострадалия Р. на пътя, тя не го видяла. Както беше изложено по-горе, подсъдимата С. не видяла пострадалия Р. нито преди, нито в момента, нито след удара – тя продължила да управлява лекия автомобил по същия начин – праволинейно, по същото направление, със същата скорост – 84 км/ч., без да задейства спирачната система или да се отклони от траекторията си. Още повече, че на около 50 м. след първия удар С. ударила и втори велосипедист /предпоследния от колоната – Ч./ и едва след като усетила удар в автомобила, го спряла на около 100 м. след първоначалния удар /с Р./, без да е разбрала какво точно е станало.

Старозагорски окръжен съд                            - 25 -                     н.о.х.д. № 814/2011 г.

 

От всичко, изложено по-горе, се налага изводът, че поради отклоняване на вниманието и движението с несъобразена скорост подсъдимата С. не е видяла движещия се по средата на пътната лента пред нея велосипедист – пострадалия Р. /а и също и втория велосипедист – свидетелят Ч., който бил по-вдясно/. И тъй като при възникване на опасност за движението водачът на моторно превозно средство е длъжен незабавно да намали скоростта и да спре, късното възприемане на опасността, а в случая – липсата на възприемане на опасността, при обективна възможност тя да бъде възприета своевременно, не е обстоятелство, оневиняващо подсъдимата С. за причинения общественоопасен резултат – смъртта на пострадалия Р. /Р-71-83-ІІІ н.о., Р-222-11-ІІ н.о./.

Що се отнася до възражението на адв. Б., че след извършване на деянието подсъдимата С. не е направила всичко, зависещо от нея, за оказване помощ на пострадалия Р., съдът счита същото за неоснователно. Още повече, че дори да беше основателна, исканата от адв. Б. промяна в правната квалификация на деянието не би могла да бъде осъществена на този етап от наказателното производство, тъй като не е налице процесуален способ за това.

За да се приеме, че е налице привилегированият състав на чл.343а от НК, са необходими две предпоставки. А именно, подсъдимият, съобразно с възможностите си, да предприеме действия, които субективно и обективно са насочени към спасяване живота на пострадалия. Другото условие е пострадалият да се е нуждаел от помощ, т. е. да е бил жив, независимо от степента на причинените му увреждания, тъй като само починалият не се нуждае от помощ /Р-9-85-ІІІ н.о., Р-301-09-І н.о./.

Подсъдимата С. излязла от автомобила и по мобилния си телефон се обадила на свой приятел и на телефон 160, от където я посъветвали да се обади на телефон 112, което тя веднага сторила. Както беше изложено по-горе, тези обстоятелства се установяват от разпечатката за разговорите от мобилния телефон на С. /л.171 – стр.2, т.ІІ от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/. Свидетелят А. потвърждава, че подсъдимата С. се е обадила на полицията и на „Бърза помощ”, а свидетелят Д. твърди, че е разбрал от С. за това.

Видно от заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза към СМЕ на труп № 91/2009 г. от 22.04.2011 г. /л.62 – л.63, т.ІІІ от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, смъртта на пострадалия Р. не е настъпила внезапно и мигновено, а в рамките на няколко минути – 5-10, в които пострадалият е осъществявал дихателни движения и е имал сърдечна дейност, за което говорят вдишаната в белите дробове кръв и кръвоизлива в коремната кухина, без да може да извършва активни движения.

Мнението на д-р П. /че черепно-мозъчната травма на пострадалия Р. е била фатална и дори и при незабавно оказване на медицинска помощ е бил невъзможно да се спаси живота му/ е експертно медицинско становище, което съдът приема. Но въпреки това, тъй като смъртта на пострадалия Р. е

                                                                         - 26 -

настъпила в рамките на до десетина минути след произшествието и в това време подсъдимата С. е направила всичко, зависещо от нея, за оказване помощ на пострадалия Р. /обадила се е на телефон 112, за да извика „Бърза помощ”, от която Р. очевидно се е нуждаел/, без да има представа за степента на причинените му увреждания, съдът счита е налице правната квалификация по чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с 342, ал.1 от НК /Р-9-85-ІІІ н.о./.

Поради това съдът не възприема становището на адв. Б., че обвинението не е съобразено с фактическите обстоятелства по делото и с това, че не е било възможно животът на пострадалия Р. да бъде спасен. Както беше изложено по-горе, подсъдимата С. е извършила конкретни животоспасяващи действия, докато пострадалият Р. е бил жив. Ако след деянието подсъдимият е извършил действия, обективно насочени към спасяване живота на пострадалия, който вече е бил починал, това поведение би се ценило като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство /Р-301-09-І н.о./, но настоящият случай не попада в тази хипотеза.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че подсъдимата С., управлявайки автомобила си, е нарушила правилата за движение, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП – Водачите са длъжни да контролират ППС, които управляват; чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват  с … конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; но не сторила това – не наблюдавала пътя пред себе си, не се движила със съобразена скорост и не намалила скоростта при възникналата опасност.

Тези нарушения на подсъдимата С. са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на пътнотранспортното произшествие.

С оглед събраните по делото доказателства и описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че причината за пътнотранспортното произшествие е както неспазването от страна на подсъдимата С. на посочените по-горе правила за движение, така и неспазването от страна на пострадалия Р. особени правила за някои участници в движението,  действащи към 22.08.2009 г., а именно: чл.79,т.3 и т.4 от ЗДвП: „За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни: 3.устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад…; 4.бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата”; чл.80 от ЗДвП – „Водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение”.

В резултат от горните нарушения, допуснати от подсъдимата С. и от пострадалия Р., са настъпили пътнотранспортното произшествие и вредоносният резултат – смъртта на пострадалия Р..

Старозагорски окръжен съд                            - 27 -                     н.о.х.д. № 814/2011 г.

 

Подсъдимата С. е с добри характеристични данни, според характеристична справка от 03.09.2009 г. /л.137, т.ІІ от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, работила е на о. Кипър от 01.03.2005 г., видно от служебна бележка от 18.11.2009 г. /л.180, т.ІІ от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/. Тя е безработна от 12.01.2011 г. и понастоящем, според писмо от Отдел „Социално осигуряване” при Регионално бюро по труда – Н. /л.66 – л.67, т.ІІІ от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/.

Видно от справка за съдимост № 3527/27.08.2009 г., издадена от Старозагорския районен съд /л.135, т.ІІ от д.п. ЗМ-1165/2009 г. по описа на РУП – Казанлък/, подсъдимата С. е неосъждана.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Б., А., Ч., Т., Р., И., С., П., И., Д., М., Д. и Я., разпитани в хода на съдебното следствие, заключенията на експертите д-р Б., д-р Т., д-р П., д-р С., инж. Ш., доц. д-р Д., доц. д-р Х. и гл. ас. инж. Д.Т.П., както и приложените към делото писмени доказателства.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата С. е осъществила от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с 342, ал.1 от НК, тъй като на 22.08.2009 г., около 23.30 ч., по първокласен път І-5, на км.204+200, по пътя между гр.Казанлък, обл. С. ***, и  гр. С. ***, в посока от запад на изток, при управление на МПС – лек автомобил марка „***” с рег. № СТ *** СМ, нарушила правилата за движение  - чл.20, ал.1 от ЗДвП – Водачите са длъжни да контролират ППС, които управляват; чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват  с … конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; но не сторила това – не наблюдавала пътя пред себе си, не се движила със съобразена скорост и не намалила скоростта при възникналата опасност, като по непредпазливост причинила смъртта на водача на велосипед А.М. Р. /И./, ЕГН **********,*** ***, като деецът след извършване на деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

От субективна страна престъплението по чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с 342, ал.1 от НК е извършено по непредпазливост. Подсъдимата С. не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна да ги предвиди, с оглед задълженията си по ЗДвП като водач на моторно превозно средство, управлявано на къси светлини, в условията на нощна видимост.

                                                       - 28 -

С  оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че наказанието на подсъдимата С. следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, подсъдимата С. е млад човек и има възможност да се поправи, има желание да упражнява общественополезен труд, налице е и съпричиняване в значителна степен от страна на пострадалия Р.. Отегчаващи вината обстоятелства няма. Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимата С. да бъде осъдена на шест месеца лишаване от свобода, което е към предвиденото от закона минимално наказание за горното престъпление /законът предвижда наказание лишаване от свобода до четири години/.

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за постигане на целите му /поправяне на подсъдимата/ не е наложително подсъдимата С. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изтърпяването на горното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в  сила.

На основание чл.343г от НК подсъдимата С. следва да бъде лишена от право по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимата С. следва да бъде осъдена да заплати на частния обвинител Т. направените от нея разноски по делото в размер на 200 лв.

Подсъдимата С. да бъде осъдена да заплати по бюджетна сметка на Висшия съдебен съвет направените по делото разноски в размер на 7 803, 50 лв.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимата С. са несъобразяване с конкретната пътна обстановка и неспазване на правилата за движение по пътищата.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: