№ 386
гр. Благоевград , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500333 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на адв. С.Б. -
пълномощника на ищците в делото, против решение №901923 от 02.10.2020г.
по гр.д. №524/2019г. по описа на РС Сандански. В нея са изложени подробни
доводи за неправилност и необоснованост на атакувания акт. Направено е
възражение и за допуснати съществени порцесуални нарушения от
първоинстанционния съд, в която връзка са формулирани доказателствeни
искания, по допустимостта на които съдът се е произнесъл в закрито с.з. На
основание оплакванията в жалбата си, въззивниците искат да бъде отменено
решението и да бъде постановено ново по същество, с което установителният
им иск да бъде уважен.
Отговор на ВЖ е депозиран от пълномощника на ответното дружество,
който съдържа доводи за несъстоятелност на възраженията на ищците. Въз
основа на същите е изразено становище за потвърждаване на обжалваното
решение.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по реда на
чл. 266 от ГПК.
1
След анализ на доказателствения материал от първоинстанционното
дело, въззивният състав прие за установено от фактическа страна следното :
Видно е от удостоверение за наследници №46 от 21.05.2019г. на С.В.М.,
починал на 29.08.1974г., че ищците са законни такива на същия.
Той е притежавал преди образуване на ТКЗС земеделски земи в
землището на с. П., описани в заявление-декларация и опис-декларация за
членство в ТКЗС от 22.01.1957г. В тях фигурира имот от 1 дка в местността
Ч.К. с граници - Д.В., Г.Н. и реката. Въз основа на тези документи Д.С.М. в
качеството си на наследник на С.В.М., е поискал от ПК-Сандански със
заявление вх.№ 1573/30.03.1992г. да му бъде възстановено правото на
собственост върху земеделските земи, притежавани от наследодателя му
преди образуване на стопанството.
С първото си решение по преписката ПК е отказала да възстанови
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
върху този имот, но след отмяната му по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ с
решение на РС Сандански, поземлената комисия е възстановила правото на
собственост върху заявения имот, находящ се в строителните граници на
гр.Сандански. Това е сторено с решение № 01-507 от 05.03.2001г.
Последвала е процедура в община Сандански по реда на чл. 13, ал. 4, 5
и 6 от ППЗСПЗЗ за издаване на удостоверение и скица относно процесния
имот, приключила с издаване на удостоверение №2/17.07.2017 год. и скица
№374/13.07.2017 год. за възстановяване на 1 000кв.м. от бивш имот № 2458 в
м. “Ч.К.“, записан в регистъра на бившите имоти на името на наследниците на
С.В.М.. С оглед издадените удостоверение и скица по чл.13, ал.3-6 от ЗСПЗЗ,
ОбСЗ Сандански е издала решение №01А/О от 27.09.2017г., с което е
възстановила правото на собственост на наследниците на С.М. в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху нива от 1дка, осма
категория, находяща се в границите на урбанизираната територия на
гр.Сандански в м.“Ч.К.“, попадаща в ПИ с идентификатор 65334.150.11. След
обжалване, този акт на органа по земеделската реституция, е бил отменен с
решение на РС Сандански по адм.д.№ 10/2017г. по описа на съшия. Въз
основа на него е издадено решение № 1573Р от 19.03.2018г. на ОбСЗ
Сандански, с което е възстановено правото на собственост на наследниците
2
на С.М. върху земеделска земя, включена в границите на урбанизираните
територии в землището на гр.Сандански, а именно върху нива от 1дка,
находяща се в м.“Ч.К.“, заснета в помощния план като имот № 2458, при
граници и съседи по помощния план: имот № 20, имот № 7 и имот № 11. Това
решение е влязло в сила на 05.06.2018г.
След снабдяване с реституционното решение ищците са депозирали
заявление пред СГКК-Благоевград за изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Сандански чрез нанасяне на претендирания
имот с проектен идентификатор 65334.150.22, но са получили отказ, поради
наличие на спор за материално право, тъй като имотът попада върху поземлен
имот с идентификатор 65334.150.11, собственост на “С.И.Г.“ ООД.
Видно е от заключението на вещото лице, че имот № 2458 по
Кадастралния план на Воден синдикат „С.В.П.“ от 1937г., представляващ
нива с площ от 2174,68кв.м., записана на името на С.В. не е включен в
регулационните граници на гр.Сандански и не е отразен в кадастралния план,
одобрени със заповед № 3615 от 27.07.1956г., както и че няма друг одобрен
цялостен устройствен план на гр.Сандански след 1956г. Отново според
вещото лице тази нива попада върху проектен имот 65334.150.22 с площ от
1000кв.м. и ПИ с идентификатор 65334.150.20 с площ от 1000кв.м., и
представлява част от ПИ с идентификатор 65334.150.11 по КК и имоти пл.№
150011 и 150020 по КВС на землището на гр.Сандански. Експертът сочи, че
проектният имот 65334.150.22 с площ от 1000кв.м. не е застроен понастоящем
и не е застрояван в миналото.
Установява се от влязло в сила решение, постановено по гр.д.№
602/2002г. по описа на РС-Сандански, че искът на В.Я. М., А-Д.С, Л.Д.В. и
И.Д.М. срещу „Х.Ю“-АД за установяване правото им на собственост, като
наследници на Д.В.М., върху нива с площ от 1дка, находяща се в м.“Ч.К.“,
землище на гр.Сандански, отразен с № 150020 по картата на землището, т.е.
за другата половина от имот № 2458 по Кадастралния план на Воден синдикат
„С.В.П.“ от 1937г. е отхвърлен като неоснователен.
С договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт №
156, т.І, рег.№ 1156, д.№ 147 от 2011г. по описа на нотариус с район на
действие района на РС Сандански, „Х.Ю“ АД е продал на „С.И.Г.“ ООД
3
поземлен имот с идентификатор 65334.150.11 по КККР на гр.Сандански,
одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК, адрес на поземления имот-гр.Сандански, м.“Ч.К.“, площ от 7 980кв.м.,
трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване-за автогараж, при съседи: ПИ 65334.303.6107, 65334.150.9,
65334.102.151, 65334.150.7, 65334.226.149 и 65334.150.20. Продавачът е
признат за собственик на този имот с констативен нотариален акт № 155, т.І,
рег.№ 1143, д.№ 146 от 2011г. по описа на същия нотариус, издаден на база
на представени писмени документи, сред които и договор за покупко-
продажба по реда на чл.35, т.1 от ЗППДОП от 29.10.1997г. и акт за частна
държавна собственост № 216 от 17.03.1997г. на Областната управа. С
последния е актуван като държавна собственост терен от 9 800кв.м., извън
регулация, м.“Ч.К.“, при граници: път за с.Л. р.“С.Б.“, частен имот и градски
парк, застроен със сгради от 1965г., а именно: арматурна работилница с площ
от 35кв.м.-сглобяема; сервизна работилница с площ от 200кв.м.-масивна, на
един етаж; сервизна работилница с площ от 180кв.м., полумасивна, на един
етаж; работилница с площ от 420кв.м., полумасивна, на един етаж; склад № 1,
полумасивен на един етаж, с площ от 65кв.м., и склад № 2 с площ от 80кв.м.,
полумасивен, на един етаж. В АДС е посочено, че бивш собственик на имота
е ДСО“Х.С.У.С и че имотът е включен в капитала на търговско дружество
„Х.Ю“ ЕООД гр.Сандански на основание решение № 596/07.03.1997г. на
БлОС по ф.д.№ 1115/1993г. и заповед № РД-02-14-1092/1996г. на МТРС.
Първият съставен АДС е бил № 1555/1846 от 20.08.1982г., от който е
видно, че като държавна собственост е актувано дворно място извън
строителните граници на града с площ от 7 000кв.м., бивша собственост на
АПК-Сандански, предоставено за оперативно управление на ДСО“Х.С.У.С,
при съседи: река С.Б., околовръстен път, градски парк и Поленишки баир,
ведно с административна сграда, построена в същото дворно място с площ от
250кв.м. на 3 етажа –монолитна ,построена през 1965 год.; гаражи 5 броя с
площ от 800кв.м. на един етаж ,представляващо временно строителство,
построени през 1965 г.; вещеви складове за строителни материали -2бр., със
застроена площ от 145кв.м., монолитно строителство,построени през 1965 г.;
жилищна сграда със застроена площ от 180кв.м. на два етажа ,монолитно
строителство ,построена през 1965 г. , жилищни бараки –2два броя, със
застроена площ от 64 кв.м., представляващи временно строителство,
4
построени през1965 г. В него като основане за актуването на имотите като
държавни е посочено, че са станали държавна собственост през 1965г. с
83РМС/1965г.
На 29.10.1997г. е сключен договор за покупко-продажба на
„Х.Ю“ЕООД гр.Сандански между Министерството на регионалното развитие
и благоустройство - в качеството си на орган по чл.3 от ЗППДОбП(отм.), и
работниците и служителите на „Х.Ю“ ЕООД гр.Сандански, на основание
чл.35, т.1 от ЗППДОбП(отм.) и заповед за приватизация № РД-02-14-
281/18.04.1997г. на МРРБ, обнародвана в ДВ бр.35/1997г. Към договора, респ.
в приватизационната преписка е приложен Списък – Приложение №2 на
недвижимото имущество в капитала на приватизираното дружество, в който е
записан терен от 9,8дка в м.“Ч.К.“, както и базата, състояща се няколко
сгради и строителни съоръжения. Закупеното имущество, сред което е и
описаното в акт за държавна собственост № 216/17.03.2017г., е предадено на
купувача с протокол за предаване и приемане на обект от 25.11.1997г.
Установено е в делото, че „Х.Ю“ АД, регистрирано по ф.д.№
2125/1997г. по описа на БлОС, е правоприемник на „Х.Ю“ ЕООД ,
регистрирано по ф.д.№ 1115/1993г. на БлОС, като ЕООД - то е заличено,
поради приключена приватизационна сделка, в резултат на която то се е
вляло в АД-то. Видно е от решение №1303/19.03.1993г. на БлОС, че „Х.Ю“
ЕООД е поело част от активите и пасивите на „Х.И“ ЕООД гр.София, чийто
капитал е бил собственост на държавата.
През 2009г. със заповед № АБ-194/14.12.2009г. на кмета на община
Сандански е одобрен акт № 25/30.07.2009г. за непълноти и грешки в „одобрен
кадастрален план“, изготвен на основание чл.53, ал.3 във вр. с пар.4, ал.1 от
ЗКИР и скица № 000215/10.11.2009г. на ОбСЗ Сандански, след подадено
заявление от управителя на „Х.Ю 97“-АД гр.Сандански, за имот № 150011,
представляващ „А.П.“ в м.“Ч.К.“ на основание акт за държавна собственост
№ 216/17.03.1997г. В диспозитива на заповедта е посочено, че действащият
кадастрален план на гр.Сандански се допълва с имот № 2980, м.“Ч.К.“ с площ
от 7 980кв.м. по скица-проект. Изложената констатация е направена от
вещото лице инж. Крумов, който пояснява, че имот с пл.№2980 не е отразен в
актовете след това, като имот по действащ/попълнен/ кадастрален имот. Сочи
5
също, че с акт № 28 от 30.07.2009г. е установено, че непълнотите и грешките
засягат имот по КВС, записан като друга селищна територия и неоградена
собственост на същата. Заключава, че имот пл.№ 2980 по КП на
гр.Сандански от 2009г., респ. имот с идентификатор 65334.150.11 по КК,
попада по месторазположение (на база граници) в имота описан в АДС №
216/1997г. Вещото лице уточнява, че не е налице стопроцентово съвпадение
по цифрово-площно изражение, поради липсата на скици към АДС. От
заключението на вещото лице е видно също, че след подадено заявление от
„С.И.Г.“ ООД е издадена заповед № АБ-73 от 01.09.2014г. на кмета на община
Сандански, с която е одобрен ПУП-План за регулация и застрояване по
чл.110, ал.1, т.1 от ЗУТ, изготвен на основание чл.59, ал.2 от ЗУТ, чл.50, ал.6
от ППЗОЗЗ на поземлени имоти с идентификатори по КК: 65334.150.11 и
65334.150.20 в м.“Ч.К.“, землище на гр.Сандански, като образуваният УПИ
ХІ за поземлени имоти с идентификатори 65334.150.11 и 65334.150.20 е с
отреждане за жилищно строителство и хотел.
Поземлен имот с идентификатор 65334.150.11, с площ от 7 980кв.м., и
поземлен имот с идентификатор 65334.150.20, с площ от 1 000кв.м., са
обединени в един имот с идентификатор 65334.150.24, с площ от 8980кв.м.,
със заповед на СГКК-Благоевград, издадена по преписка,инициирана със
заявление вх.№ 01-338537-29.07.2019г. С тази заповед новообразуваният имот
е записан в регистъра към кадастралната карта на ответното дружество.
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема
следните правни изводи :
Разглежданият в производството иск е положителен установителен иск
за собственост по отношение на имот с проектен идентификатор 65334.150.22
и е отразен в границите на имот с идентификатор 65334.150.11, с площ от 7
980кв.м., и поземлен имот с идентификатор 65334.150.20, с площ от 1
000кв.м., които са обединени в един имот с идентификатор 65334.150.24 по
КККР на гр. Сандански, отразен като собственост на „С.И.Г.“ ООД. Ето защо
той намира правното си основание в чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 54, ал.2
от ЗКИР. С него се установява към момента на предявяване на иска на коя от
страните в спора принадлежи спорното право, както и неотразяването или
неточното отразяване на обема на това право в кадастралната карта.
6
Придобивния способ, от които извеждат правото си на собственост
ищците е земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ, приключила с
постановяването на влязло в сила Решение № 1573Р от 19.03.2018г. на ОбСЗ
Сандански, с което е възстановено правото на собственост на наследниците
на С.М. върху земеделска земя, включена в границите на урбанизираните
територии в землището на гр.Сандански, а именно върху нива от 1дка,
находяща се в м.“Ч.К.“, заснета в помощния план като имот № 2458, при
граници и съседи по помощния план: имот № 20, имот № 7 и имот № 11.
Решението е издадено на основание чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 10,
ал.7 от ЗСПЗЗ, чл.18ж, ал.1 и чл. 18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ. С него е постановено
възстановяване на правото на собственост на ищците върху земи, включени в
границите на урбанизираните територии в землището на гр. Сандански, върху
които според реституционниата комисия няма реализирано строителство.
Тази хипотеза за реституция, според настоящия състав, не е приложима в
казуса, защото процесната бивша земеделска земя е включена в капитала на
държавно дружество, поради което признатото право на собственост не
подлежи на реално връщане, а на обезщетяване съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ.
Заедно с това §6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП(отм.) е регламентирал начина на
обезщетяване. Съгласно посочената норма, в случаите на сключена
приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни
или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи -
собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на
одържавени имоти и по Закона за собствеността и ползуването на
земеделските земи, последните се обезщетяват с акции и дялове на
дружеството или с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване
на собственици на одържавени имоти. Когато акциите или дяловете,
собственост на държавата или общината, са недостатъчни за удовлетворяване
исканията на правоимащите, същите се обезщетяват за частта от претенцията,
която не може да бъде удовлетворена с дялове и акции, с компенсаторни
записи. В казуса не е трябвало да се изследва дали претендираният бивш
земеделски имот с площ от 1дка е застроен, за да бъде реституиран, защото
тази хипотеза е неприложима при реализирана процедура по приватизация на
държавно предприятие в чийто капитал е включен този имот. Поради това
настоящият състав счита, че Решение № 1573Р от 19.03.2018г. на ОбСЗ
Сандански е незаконосъобразно и следва да го обяви като такова в мотивите
7
си по реда на косвения съдебен контрол за законосъобразност. Такъв
конктрол съдът е длъжи да извършил на основание чл. 17, ал.2 от ГПК,
според която разпоредба съдът може да се произнесе инцидентно по
законосъобразността на административен акт само, когато той се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му.
Въззивният състав счита, че на още по – голямо основание от
изложеното ищците не могат да противопоставят придобито право на
собственост по силата на земеделска реституция, защото за процесния имот
тя е изключена по силата на чл.2, т.3 от ЗСПЗЗ. За да се осъществи тя по
чл.14 ЗСПЗЗ, следва земята да има земеделски характер. С включването на
процесния имот в територията на двора на стопанското предприятие ДСО „Х.
още към 1982г., земята е загубила земеделския си характер.
С оглед на изложеното са били налице пречките по чл.10б, ал.1 от
ЗСПЗЗ и по § 6 ал.6 от ПЗР на ЗППДОБП( отм.) за възстановяване на
собствеността по отношение на процесния имот на наследниците на С.В.М..
Ето защо при осъществяване на инцидентния контрол за законосъбразност,
съдът констатира, че административният акт, с който е възстановено правото
на собственост на ищците е незаконосъобразен и като такъв той е
непротивопоставим на ответника. Реституционните решения по ЗСПЗЗ имат
конститутивно и вещно правно действие и легитимират ищците в
отношенията им с трети лица, като собственици на възстановения им
процесен имот към настоящия момент, само ако са законосъобразни.
Ответникът доказа в производството, че праводателят му е реализирал
придобивния способ по чл. 77, предл. 3 от ЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ПМС №
201/1993 г., който е идентичен на приетия по - късно чл. 17а от
ЗППДОП(отм.), който съдът отбелязва с оглед формираната задължителна и
незадължителна съдебна практика на ВКС по него. Тези норми уреждат
деривативен способ за придобиване на право на собственост и съгласно
възприетото в т.2Г от Тълкувателно решение №4/2014 от 14.03.2016г. по
тълк.д. №4/2014г. на ОСГК на ВКС фактическият състав на придобивния
способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл.1 от ПМС № 201 от
25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия,
8
включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно
имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на
държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на
държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е
изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на
търговското дружество.
В същото Тълкувателно решение е застъпено, че при наличието на тези
предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт
за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната
разпоредба е ясен и не включва други елементи, освен горепосочените- не
изисква извършването на други действия като „осчетоводяване”,
„заприходяване в баланса” и др. подобни, в зависимост от които да е
поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен
способ.
По отношение на втория елемент от ФС на този придобивен способ е
посочено, че правото на стопанисване и управление като елемент от
фактическия му състав е уредено в разпоредбата на чл.39, ал.2, във връзка с
чл.42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. /отм./ и
представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява
правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата
сметка и в свой и на държавата интерес.
В мотивите на същото тълкувателно решение се обосновава, че
предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на
държавните предприятия се е извършвало с административни актове, с които
при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с
което то ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на
дейност, или с административни актове, с които след образуването на
държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и
предоставяни държавни имоти за дейността. В рамките на възникнал
гражданско- правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и
управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано
както чрез преки доказателства/самият административен акт за предоставяне
9
на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна
собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за
стопанисване и управление на определено държавно предприятие,
разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните
книги на държавното предприятие и други подобни.
В казуса според съда се установи, че процесната бивша земеделска
земя е била държавна собственост, защото в Акт 1 555/1846 за държавна
собственост на недвижим имот, съставен на 20.08.1982г. е описан имот,
представляващ дворно място от 7000 кв.м., предоставен за оперативно
управление на ДСО“Х.С.У гр. Сандански. Заедно с това в Акт №216 за частна
държавна собственост, съставен на 17.03.1997г. е вписан терен от 9 800 кв.м.
в местността Ч.К., извън регулацията на гр. Сандански, с бивш собственик
ДСО“Х.С.У гр. Сандански. В същия акт изрично е посочено, че имотът е
включен в капитала на „Х.Ю“ ЕООД на основание решение
№596/07.03.1997г. по ф.д. №1115/1993г. на БлОС и Заповед №РД-02-14-
1092/1996г. на МТРС. Обсъдените писмени доказателства категорично
доказват, че теренът, в който попадат спорният 1дка е бил предоставен за
стопанисване и управление на държавното стопанско
обединение(предприятие) и след преобразуването на последното в еднолично
търговско дружество е включен в капитала му, защото няма данни изрично да
е изключен от него.
Категорично не може да бъде споделено оплакването на въззивниците,
че АДС не установяват правото на собственост на държавата върху имотите,
описани в тях, защото АДС е официален свидетелстващ документ и като
такъв има материална доказателствана стойност за отразените в него факти.
За да не се зачете формалната му доказателствена сила следва да се обори с
допустими доказателства верността на удостоверителното изявление.
Представените от ищците в първоинстанционното производство писмени
доказателства и съдебно – техническата експертиза не разколебават верността
на вписаните в актовете факти.
Установи се от доказателствата в делото, че „Х.Ю“ ЕООД е
правоприемник и поема част от активите и пасивите на „Х.И“ ЕООД гр.
София, като правоприемството е настъпило в резултат на регистрирането с
решение от 19.03.1993г. по фирмено дело №1115/1993г. на БлОС.
10
По съществото си предоставянето на новообразуваната фирма – ЕООД,
на държавно имущество, което е било предоставено на ДСО „Х.С.У гр.
Сандански е непаричната (апортна) вноска на държавата(придобивен способ
по чл.77 ЗС). Това имущество е продадено по силата на договор за покупко –
продажба на „Х.Ю“ ЕООД по реда на чл. 35, т.1 от ЗППДОбП(отм.), сключен
между МРРБ и работниците и служителите на същото дружество, като в
предмета на договора са посочени съвкупността от права, задължения и и
фактически отношения, конкретизирани в приложения към договора, едното
от които е Опис на недвижимото и движимото имущество. В Приложение №2
– Списък на недвижимите имоти – земи, сгради и строителни съоръжения,
като актив земи са посочени терен 4 дка в м. Ч.К. и терен 9, 8дка в м. Ч.К..
Вещото лице, изпълнило съдебно – техническата експертиза е
установило, че това е теренът в границите на имот с идентификатор
65334.150.11.
С оглед на изложеното, въззивният състав приема, че с факта на
образуването на „Х.Ю“ ЕООД на дружеството е предоставено правото на
собственост върху терените – земи стопанисвани от ДСО“Х.С.У гр.
Сандански. Същите са придобити след това по възмезден начин по реда на чл.
35 от ЗППДОбП(отм.).
Универсален провоприемник на закупилото по посочения специален
ред „Х.Ю“ ЕООД е дружеството „Х.Ю“ АД, което е поело всички активи и
пасиви на първото. Както вече беше посочено в тях са и два терена в м.“Ч.К.“
в землището на гр. Сандански.
Установи се, че като самостоятелен имот в кадастралната карта на гр.
Санднаски е заснет имот с идентификатор №65334.150.11 с площ от
7 980кв.м., който със сделка за покупко - продажба е бил придобит от
ответника „С.И.Г.“ ООД.
Съдът намира за безспорно установено, че към момента на
възстановяване на правото на собственост от наследниците на С.В.М. на имот
№ 2458, по помощния план чрез реституция през 2018г., същият е бил
собственост на ответника, като част от имот с идентификатор №65334.150.11,
придобит чрез покупко – продажба от продавач, който го е придобил въз
11
основа на деривативно придобивно основание - преобразуването и
приватизирането на държавно предприятие. Поради това, по отношение на
този имот ищците не са могли да придобият собственост в резултат на
реституцията на земята им.
След като продавачът на имотите придобити чрез покупко – продажба
от „С.И.Г.“ ООД е бил собственик към момента на сключване на сделката,
следва че последната е транслирала правото на собственост върху купувача,
т.е. продавача е прехвърлил на купувача права, които притежава.
С изложените до тук в решението мотиви и в мотивите на определение
№402/14.04.2021г. , въззивният състав е отговорил на оплакванията на адв. Б.,
заявени във въззивната й жалба.
Съдът намира за необходимо да допълни, че в казуса не следва да се
разглежда изпълнение на процедурата по отчуждаване, регламентирана в
Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда(Обн.
ДВ бр. 57 от 8 юли 1952г.) и НДИ(обн. ДВ, бр. 79 от 14 октомври 1975г.), тъй
като този имот след 1957г. не е бил лична частна собственост на
наследодателя на ищците, а е бил кооперативна собственост и в АДС изрично
е отразено, че бивш собственик е АПК.
На следващо място решеващият състав отговаря на оплакванията във
въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е дал указания в доклада
по делото, че ищците следва да опровергават съдържанието на представените
актове за държавна собственост, че такива указания не им се дължат. Това е
така, защото актовете съдържат изявления за положителни факти и те следва
ад се установят от ответника. Ако ищците отричат тези положителни факти,
съдът не дължи указания да установяване на отрицателни факти, а за
заявените от тях положителни им указал доказателствената тежест.
Тъй като крайните правни изводи на въззивния и на
първоинстанционния съд съвпадат и решението на последния следва да бъде
потвърдено, на основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към
мотивите на СРС.
На основание чл. 78, ал.8 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответника, разноски за адвокатско възнаграждение за
12
настоящата инстанция в размер на 1 200лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №901923 от 02.10.2020г. по гр.д.
№524/2019г. по описа на РС Сандански.
ОСЪЖДА М. К. М. с ЕГН-********** от с.П., община Сандански,
ул.“М.“, № 34, АЛБ. Д. Б. с ЕГН-********** от с.П., община Сандански,
ул.“М.“, № 34, Й. С. М. с ЕГН-********** от гр.Сандански, ул.“Г.Д.“, № 3 и
Т. С. Д. с ЕГН-********** от гр.Сандански, ул.“П.К.Я“, № 12А да заплатят на
„С.И.Г.“-ООД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.Сандански,
ул.“П.Н.Х.., № 3, представляван от управителя О.М.А разноски за въззивната
инстанция в размер на 1 200лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 - месечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13