РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Свиленград, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200159 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №
***************** година на Началник на Отдел „Оперативни дейности” –
Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален
контрол” в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за
приходите (НАП), с което на „Демир бей” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Княз Борис I” № 84,
област Хасково, със съдебен адрес: град София, ул.„Пъстър свят” № 5, етаж 4,
ателие № 6, чрез адвокат Н. К., представлявано от управителя Иван Демирев
Демирев, за пет нарушения на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година), вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за
1
данък върху добавената стойност (ЗДДС), са наложени пет административни
наказания „Имуществена санкция” в размер на по 3 000 лв.
Дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител –
адвокат Н. К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен – постановен при съществени процесуални нарушения (не
били обсъдени наведените възражения и не било ясно дали се налага
финансова санкция или административна мярка „Запечатване на обекта”) и в
противоречие с материалния закон (апаратите на самообслужване били
свързани с фискално устройство (ФУ), което било регистрирано в НАП и
продажбите са отчитали, поради което не било налице неотразяване на
приходи и ощетяване на фиска, както и налице било несъразмерност между
деянието и наложените санкции).
В съдебната фаза дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
изпраща представител - управителя Иван Демирев Демирев. За тях се явява
адвокат Н. К., която пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията,
посочени в Жалбата, като допълнително сочи, че е налице и друго
съществено процесуално нарушение – свидетелите по Акта не присъствали
при връчването му. Алтернативно от Съда се иска да се наложи само едно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв., тъй като деянията,
описани в НП осъществявали състава на едно нарушение. Претендират се
разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното
НП (въззиваемата страна) - Началникът на Отдел „Оперативни дейности” –
Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, редовно призован на посочения адрес: град Пловдив,
ул.„Скопие” № 106, не се явява, но изпраща представител –юрисконсулт Н.З.,
която в Писмено становище сочи че НП е издадено законосъобразно и че не
са допуснати процесуални нарушения при издаването му, както и че не са
налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли същото да
бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на
разноските. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
2
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На ********* година около ******** часа служители на АНО –
свидетелят М. И. С. и колегата й К.Г.т. извършват оперативна проверка на
търговски обект (автомивка на самообслужване „Демиреви” с обособени 6
броя самостоятелни клетки, всяка с отделен вход за почистване на моторни
превозни средства, като във всяка клетка има монтирана машина – автомат (,
представляващ търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗДДС) с монети и два бутона за избор на услуга, има и 4
броя прахосмукачки на самообслужване, които се ползват също чрез пускане
на монети), находящ се в град Свиленград, ул.„Княз Борис I” № 49, област
Хасково и стопанисван от дружеството-жалбоподател (в този смисъл е
Декларацията, попълнена от управителя Демирев), в присъствието на
управителя на дружеството; при която констатират, че автоматите-машините
са включени в електрическата мрежа, в работен режим са и от тях се
извършват продажби. След извършване на 5 броя контролни покупки на
услуги от клетка 1, 3, 4, 5 и 6, установяват, че се извършва продажба на
услуги от автоматите-машини в посочените клетки като не се визуализира
Фискален бон, регистриращ продажбата и на автоматите нямат дисплей на
който да се визуализират данните от извършените продажби. След извършен
физически оглед на вътрешната част на петте автомати – предмет на
проверката, се установява, че няма монтирано ФУ, вградено в автомата за
самообслужване (ФУВАС) и че има налични парични средства. Проверката
приключва в ******* часа. За извършените действия е съставен Протокол
серия АА № ******, както и Въпросни листове. За констатираните нарушения
управителят сочи, че апаратите на самообслужване са включени към ФУ,
намиращо се в офиса (търговското помещение) и в следобедните часове през
деня отива и вади накуп всички Фискални бонове за извършените до този
момент през деня продажби на услуги от апаратите на самообслужване, както
и сочи, че обектът работи от ***** година.
3
Предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, М. И. С. –
Инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съставя против дружеството-
жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия АN и № ********** година. Това процесуално действие извършва и с
участието на свидетелите Е. П. С. и Д. Г. К.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическите 5 броя
нарушения, свързани с извършване на продажби на услуги без монтирани и
въведени в експлоатация, регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на
дейността, както и на обстоятелствата по извършването им. А досежно
квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС,
които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен на законния
представител на дружеството-нарушител – управителя Иван Демирев
Демирев, като след запознаване със съдържанието на документа, му е връчен,
като в графата, касаеща възражения управителят посочва, че не знаел, че във
всяка машинка е следвало да има монтиран касов апарат.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „Оперативни дейности” –
Пловдив, издава процесното НП № **************** година. В издадения
санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени
в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадена от
контролния орган – чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година,
вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като сочи, че всяко едно от нарушенията е
довело до неотразяване на приходи и налага на дружеството-жалбоподател 5
броя административни наказания „Имуществена санкция” в размер на по 3
000 лв. НП е редовно връчено на управителя на дружеството-жалбоподател –
Иван Демирев Демирев, на ********** година, видно от Известието за
доставяне, надлежно оформено – датирано и подписано с посочване на
имената и качеството на лицето, получило документа. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба
4
№ Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тъй като
извършва продажби на услуги без монтирани и въведени в експлоатация,
регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на дейността. За всяко едно
от 5-те нарушения на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на нарушителя е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на по
3 000 лв.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, АУАН по този закон се съставят от
органите по приходите, а НП се издават от Изпълнителния директор на НАП
или от оправомощени от него длъжностни лица. Материалната
компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗДДС е
установена предвид факта, че М. И. С. заема (към датата на съставяне на
АУАН) длъжността „Инспектор по приходите в ЦУ на НАП”. Видно от
приетата като доказателство по делото Заповед № ************ година на
Изпълнителния директор на НАП, Началниците на Отдели „Оперативни
дейности” в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, имат право съобразно териториалната си
компетентност да издават НП за нарушения, регламентирани в чл. 185 от
ЗДДС. Служебно известно е и персоналното заемане на тази длъжност от
издателя на процесното НП.
Налична е по делото Справка от Търговския регистър относно
актуалното състояние на дружеството-жалбоподател.
Представена е и Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗНПАМ), видно от която е наложена административна мярка
„Запечатване на обект” във връзка с процесните констатирани нарушения,
както и във връзка с още 5 на брой констатирани нарушения при същата
проверка в същия обект, за които е съставен АУАН серия *********, които
не са обект на проверка по настоящото дело и тази мярка е изпълнена, което е
видно и от Определение № ******** година по ЧАД № ********* година на
Административен съд – Хасково, влязло в сила на ******** година и
Протокол за запечатване на търговски обект при наложена ПАМ от дата
********* година.
Представени са от страна на дружеството-жалбоподател доказателства,
от които е видно, че ФУ в офиса с № ******** е регистрирано в НАП, което
обстоятелство е видно и от Протокола за извършена проверка и от Писмо с
5
рег.№ ************** година на НАП. Представени са и доказателства, от
които е видно, че от дата 06.07.2023 година на всеки един от 10-те автомата
на самообслужване в обекта, включително процесните 5 на брой машини, са
монтирани и въведени в експлоатация, регистрирани в НАП ФУ.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприетата от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на *******
година свидетели – М. И. С., Е. П. С. и Д. Г. К.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на М. С., Е. С. и Д. К., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на показанията на всички посочени свидетели не се намериха. В
допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по
делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и
установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно
правоотношение с НАП, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в
ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат
участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № ******
година по КАНД № ******* година на Административен съд - Хасково,
докладчик Съдията Пенка Костова). Посоченото е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду показанията на посочените трима
свидетели (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и
при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските
показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към
6
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителните деяния на процесните
нарушения и тяхното авторство, времето и мястото на осъществяването им,
като потвърждават фактическото им извършване от дружеството-
жалбоподател, с оглед установените факти, че извършва продажби на услуги
без монтирани и въведени в експлоатация, регистрирани в НАП ФУ от датата
на започване на дейността. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за
достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът дава вяра и другите налични в кориците на делото писмени документи,
тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се кредитират.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – пълномощник с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
7
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесните
Имуществени санкции не са платени – видно от Писмо от 05.03.2024 година,
приложено в АНП, ето защо производството не подлежи на прекратяване
поради влизане в сила на НП в резултат на плащането им.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на НП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП. За пълнота на настоящото изложение следва да
се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да
се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на
други длъжностни лица от същото ведомство. При издаване на НП, АНО е
обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма
задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените
възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е
задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения
смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора
Точкова. Видно е в конкретния случай, че АНО е изпълнил задълженията си
относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване
на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на
дружеството-жалбоподател, като независимо от изложеното АНО се е
произнесъл в НП по така направеното Възражение като е посочил, че
последното е неоснователно. Ето защо наведеното в Жалбата възражение в
тази насока е неоснователно.
8
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самите нарушения са
описани, както словесно, така и с посочване на правната им квалификация.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесните деяния е
идентично. Следователно нарушенията са описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същите
и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушенията от фактическа страна и
законовите разпоредби, които са била нарушена.
Действително в АУАН не са посочени личните адреси на свидетелите С.
и К., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите им имена и адреса им по месторабота, като и
дата на раждане, е налице пълно индивидуализиране на посочените лица и не
е наличен проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност,
респ. призоваването им в съдебно заседание. От друга страна констатирания
пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания закон, се съставят от органите по приходите. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 13.07.2023 година
актосъставителят М. И. С. е заемала длъжността „Инспектор по приходите в
ЦУ на НАП”. Предвид изложеното актосъставителят М. С. безспорно се явява
орган по приходите, който има правомощията по чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, т.е.
да съставя Актове, с които се установяват нарушения по посочения закон.
9
Посочената разпоредба пряко делегира правомощия на актосъставителя,
поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от
когото и да било. В тази насока е и изявлението на свидетеля С., направено в
открито съдебно заседание, проведено на 03.04.2024 година. Лицето,
подписало НП – М. Йо.Р., е заемала към момента на издаването му
длъжността „Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в
Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в
ЦУ на НАП”, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по
чл. 185 от ЗДДС се доказва от приетата по делото № ************** година
на Изпълнителния директор на НАП, т.е. тя се явява носител на санкционна
власт, делегирана й в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС – Изпълнителния директор на
НАП по надлежния ред с административен акт - Заповед и деянието е
извършено в зоната на отговорност на Отдел „Оперативни дейности” –
Пловдив. Персоналното заемане на длъжността от М.Йо.Р. е служебно
известно на Съда (както вече бе посочено), а и не се оспорва от страните.
Датата на деянията също е конкретизирана, а именно: датата на
проверката – ******** година.
Нарушенията са извършени в мястото, където е следвало да бъдат
монтирани въведените в експлоатация и регистрирани в НАП ФУ. Т.е.
мястото е ясно, точно и коректно посочено.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Съставянето на акта по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН не е съществено
нарушение на процедурата, което да накърнява процесуалните права на
санкционираното лице до степен за отмяна на НП, доколкото разпоредбата не
въвежда императивно задължение в АУАН да бъде отбелязана конкретната
причина, поради която Актът не може да се състави в присъствието на
свидетелите, присъствували при извършването или установяването на
нарушението. При спор относно фактическите установявания, не е пречка да
бъде разпитано лицето, подписало Протокола за извършената проверка, което
бе сторено в настоящия случай, а именно: свидетеля М. С.. Действително не е
посочено, че АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, но
това не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяната на обжалваното НП, тъй като съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 348,
10
ал. 3, т. 1, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено, само
ако то е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В
случая правата на дружеството-жалбоподател не са ограничени по никакъв
начин. На следващо място следва да се отбележи, че съществени са само тези
нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат, което
в настоящия случай не е налице. В този ред на мисли е неоснователно
наведеното от адвокат К. възражение в пледоарията й пред настоящия
Съдебен състав, касаещо неприсъствие на свидетелите по съставяне на Акта
при връчването му на представител на дружеството-жалбоподател, тъй като
тяхното присъствие не се изисква и не представлява предпоставка за
законосъобразно издаване на НП (действително актосъставителят сочи, че
няма спомен дали при връчването на Акта са присъствали свидетелите при
съставянето му, но последните от своя страна са категорични, че са били на
место, поради което Съдът не приема, че това обстоятелство е някаква
съществено процесуално нарушение, свързано с нарушаване правата на
дружеството-жалбоподател). Но дори и да се приеме, че има някакво
нарушение на процедурата във връзка с участието на свидетелите по Акта,
важното и същественото е, че те са се запознали със съдържанието му след
което са го подписали.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, донякъде идентични с тези,
изложени от адвокат К. в Жалбата и в пледоарията й пред настоящия
Съдебен състав:
Съдът намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното НП,
доколкото при издаване на същото не е съобразено Решение на Съда на
Европейския съюз (СЕС) от 4 май 2023 година по дело С-97/21. Заключението
на Съда по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава
задължение за неговото спазване, защото в обсъжданото производство Съдът
на Европейския съюз (ЕС) не упражнява консултативна, а решаваща функция
- постановява Решение, което има обвързващ характер.
В производството по дело С–97/21 на СЕС е разгледано преюдициално
запитване отнасящо се до тълкуването на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28.11.2006 година относно общата система на ДДС, както и на
чл. 47, чл. 49, § 3 и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС). В
11
производството са разгледани и разпоредбите на чл. 118, чл. 185, чл. 186 и чл.
187 от ЗДДС.
Видно от решаващите мотиви в горецитираното Решение, СЕС е приел,
че административните санкции, налагани от националните данъчни органи в
областта на ДДС, представляват прилагане на чл. 2 и чл. 273 от Директивата
за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на чл. 51, § 1 от
Хартата. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в
чл. 50 от същата – Решение от 05 май 2022 година BV C570/20, EU: C: 2022:
348, т. 26 и Решение от 04 май 2023 година по дело С – 97/21 година, т. 34.
Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на
процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат
наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от Хартата, за същото
деяние и срещу същото лице – Решение от 22 март 2022 година С 117/20, EU:
C: 2022: 202, т. 35 от Решение от 04 май 2023 година по дело С – 97/21
година.
Съгласно т. 49 от Решение от 04 май 2023 година по дело С – 97/21
година, санкционирането за нарушения по ЗДДС, и едновременно с това
прилагането на ПАМ за същите нарушения, се квалифицира като санкции с
наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до
ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата.
В контекста на условията по чл. 52 от ХОПЕС относно ограничаването
на правата и свободите, гарантирани от нея, в т. 54 от цитираното Решение
СЕС е приел, че автоматичното кумулиране, което не зависи от никакво
изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като зачитащо
основното съдържание на това право.
Макар по силата съответно на чл. 6, ал. 5 от АПК и на чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН данъчният орган да е длъжен да зачита принципа на пропорционалност
когато налага санкциите по чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС, националната правна
уредба, предвиждаща действие в обвързана компетентност, не му позволява
нито да извърши цялостна преценка на пропорционалността на кумулираните
санкции, нито да не изпълни задължението за налагане на едната и другата от
тези санкции, нито да спре едното производство до приключването на другото
– т. 59 от Решението по дело С – 97/21.
В заключение СЕС е приел, че: „чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на
12
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и чл. 50
от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение
и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на
данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка Имуществена санкция
и мярка Запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред
различни Съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява
координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно
необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки,
и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции
съответства на тежестта на разглежданото нарушение.”.
Съдът като съобрази гореизложеното и формираната по делото
доказателствена съвкупност установи, че в разглеждания случай се
наблюдава именно гореописаната в Решението на СЕС хипотеза. Макар до
момента съдебната практика да е приемала, че ПАМ няма санкционни
последици, предвид тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 4 май 2023
година по дело С-97/21, по същество това тълкуване се явява опровергано.
За процените административни нарушения на „Демир бей” ЕООД е
била наложена принудителна административна мярка със ЗНПАМ №
************* година. Въпреки това, след налагането на тази ПАМ от страна
на АНО е издадено обжалваното пред настоящия Съд НП. Така, на практика
се стига до двойно наказване. Макар и тези мерки да са наложени в отделни и
самостоятелни производства – по ЗАНН и по АПК, и държавната принуда при
издаването на НП и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели,
като краен резултат се достига до автоматично кумулиране на двете мерки с
наказателноправен характер, което не следва да се допуска. Както вече бе
посочено в тази насока е и произнасянето на Съда на ЕС - Решение на СЕС от
4 май 2023 година по дело С-97/21. Т.е. освен обжалваното НП, с което на
дружеството–жалбоподател са наложени Имуществени санкция в размер на
по 3 000 лв., за същите нарушения, по повод на същия издаден АУАН, със
ЗНПАМ № *********** година му е наложена ПАМ – принудително
Запечатване на търговски обект – процесната автомивка на самообслужване
за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, б. „б” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Посочената ПАМ не само е влязла в сила, но и видно от приложения
Протокол за запечатване на обект от 29.07.2023 година мярката реално е
13
изпълнена и дружеството-жалбоподател е понесло негативните последици от
нея над месец преди издаването на обжалваното НП.
В конкретния случай не са налице изключенията, които да позволят
дублирането на двете санкции. Те са наложени в два самостоятелни процеса
(по АПК и по ЗАНН) (както вече бе посочено), протичащи пред различни
органи, подлежащи на обжалване пред различни Съдилища, приключили в
различен времеви интервал, като санкцията по чл. 186 от ЗДДС е изпълнена
около месец преди издаването на процесното НП.
Българското законодателство не позволява резултатите от едното
производство да бъдат зачетени в другото, нито общите факти установени в
едното производство да се съобразят в другото, като във всяко едно от тях
следва да се провежда пълно и главно доказване на едни и същи
обстоятелства.
По-важното, обаче е, че българското законодателство не позволява
санкцията в едното производство да бъде съобразена при индивидуализация
на санкцията във второто, така че съвкупният им размер и тежест да е
пропорционален на конкретната тежест на нарушението.
По-конкретно в производството по ЗАНН, в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС (,
приложима в редакцията към датата на деянията), е предвиден минимален
размер на санкцията в чувствително завишен размер от 3 000 лв., който се
налага при всички нарушения, водещи до неотразяване на приходи,
независимо дали преди това е била наложена ПАМ и за какъв срок.
В този смисъл е и чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, според който размерът на
санкцията се определя при отчитане на тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Липсва предвиден
критерий при индивидуализация на санкцията да се съобразява тежестта на
ПАМ евентуално наложена в отделен паралелно протичащ административен
процес. Аналогично е положението и в чл. 186 от ЗДДС, в който липсва
предвидено изискване при определяне на продължителността на ПАМ от 1 до
30 дни да се съобразява тежестта на наложената с НП Имуществена санкция.
Изложеното не се променя от факта, че АНО в НП е посочил, че е съобразил
размера на Имуществената санкция с факта, че е извършено Запечатване на
обекта.
14
Гореизложеното води до извод, че с издаването на обжалваното НП е
създадено нетърпимо правно положение по отношение на имащото примат
право на ЕС, което следва да бъде отстранено от Съда чрез отмяна на
санкциите, които все още не са влезли в сила, като в процесния случай това е
обжалваното НП.
Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗДДС с
иницииране на административнонаказателно производство срещу
дружеството-жалбоподател за налагане на Имуществени санкции по чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС за нарушението по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС не зачита правото по
чл. 50 от ХОПЕС, от една страна, а от друга страна - е непропорционално.
Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за
неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба
е приета за несъвместима със Съюзното право с Решението на СЕС по дело С-
97/21.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че
обжалваното НП следва да бъде отменено.
В изложения смисъл е и Решение № 1009 от 12.12.2023 година,
постановено по КАНД № 970/2023 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Пенка Костава.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът не
намира, че е налице неяснота относно волята на АНО каква точно санкция
налага (в каквато насока е наведеното в Жалбата възражение), тъй като
изрично е посочено, че се налага Имуществена санкция при съобразяване
факта, че е наложена ПАМ Запечатване на обект.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на дружеството-жалбоподателя в размер на 2 100 лв. за адвокатски хонорар
съобразно представените Договор за правна защита и съдействие, Списък на
разноските и Фактура; а от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
15
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
дружеството-жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лв. с ДДС. В този ред на
мисли е неоснователно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
дружеството - жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към
чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Същевременно в Решение от
25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/2022 година по описа на Съда е
прието че националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. Съдът вече не е
обвързан с минималните размери на адвокатски възнаграждения, въведени с
Наредбата. Ето защо и настоящия Съд не е обвързан с прилагането на тази
Наредба. В настоящия случай като съобрази размера на всяка една от
наложените санкции и обстоятелството, че се касае за пет на брой нарушения,
действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типична за
подобен род дела, както и вида на осъществената адвокатска защита и
съдействие, а именно: не само изготвяне на Жалбата, но и реално
представителство в открито заседание и представяне на доказателства, Съдът
намира, че заплатения размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и
обоснован поради което не следва да бъде редуциран в по-нисък размер.
Съдът не намира, че хонорар в този размер (1 750 лв. + 20% ДДС (350 лв.) = 2
100 лв.) е непропорционален на целта на закона. Т.е. не намира, че този
размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е посочено
в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът
извърши справка в официалната интернет-страница на НАП относно
16
регистрацията по ДДС на адвокат Н. К. и констатира, че тя е регистрирана по
ДДС.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенцията, е отговаряла НАП, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице и съгласно § 1,
т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган), Съдът намира, че следва да
осъди именно НАП да заплати сторените в настоящото производство.
Искането за присъждане на разноски от страна на АНО следва да се
остави без уважение.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация
на извършеното нарушение. Административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушения на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерството на финансите,
вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Текстът на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС гласи, че
Министърът на финансите издава Наредба, с която се определят условията,
редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане
във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с ФУ и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. На основание чл. 118, ал. 4, т.
1 от ЗДДС е издадена цитираната Наредба, която в чл. 7, ал. 1 сочи, че лицата
по чл. 3 (каквото безспорно е дружеството-жалбоподател, тъй като извършва
продажба на услуги) са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на дейността на
обекта. Автоматът на самообслужване с електрическо захранване,
представляващ сложна вещ, техническо съоръжение, позволяващо покупката
на стока или услуга, при която получателят й оперира самостоятелно със
съоръжението, е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС
(както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение). Не би имало
съмнение, че въпросните устройства в петте клетки носят характеристиките
17
на автомат за самообслужване с електрическо захранване. Т.е. Съдът би
приел, че е налице яснота относно възприетото от АНО нарушение. Ето защо,
при събраните доказателства, Съдът би намерил, че административните
нарушения са доказани, като в тази насока би било и изявлението на законния
представител на дружеството-жалбоподател, касаещо липса на ФУ за всеки
един от автоматите за самообслужване.
Деянията биха били съставомерни от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не би следвало да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушенията на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС,
преценката „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия
обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28,
вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Отсъствието на
изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало
процесуално нарушение. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административно нарушение, процесните
деяния не биха разкрили обществена опасност, по-ниска от обичайната за
този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не биха
съставлявали маловажен случай. И това би било така, тъй като нарушенията
засягат важни обществени отношения с висок публичен интерес, свързан с
финансовата отчетност на стопанските субекти и фискалния контрол. Поради
това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушенията като
маловажни, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът
би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Установената парична наличност в автоматите, както и фактът, че всяко едно
от нарушенията е първо, обосновават минимален размер на санкцията, но не и
извод за маловажност на деянието. Фактът, че след констатиране на
нарушенията, те са отстранени не налага извод за приложението на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
18
Административните наказания биха били правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона минимален такъв съгласно разпоредбата, действаща
към датата на деянието, която е по-благоприятно в сравнение със сега
действащата такава. Правна възможност за намаляване на наложените
административни наказания не би съществувала, предвид факта, че
административните санкции са определени в минималния размер, поради
което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето им
под този минимум. Действително не е посочена конкретната хипотеза на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, отнасяща се до настоящия случай, а именно: изречение
първо, но Съдът би приел, че в НП е направено достатъчно ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради
което не би се стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не би било нарушено по никакъв начин правото на
лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Така
наложените с обжалваното НП наказания Съдът би намерил за справедливи и
съответстващи на извършените нарушения, както и за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административните
наказания. В този ред на мисли не би било възможно да се намали размера на
санкцията до 3 000 лв., тъй като за всяко констатирано нарушение следва да
се наложи отделно наказание. В този ред на мисли би следвало да се посочи,
че всеки един автомат на самообслужване се квалифицира като отделен
търговски обект, тъй като с всеки един се извършва продажба на услуги, т.е.
правилно по отношение на всяка една машинка би била наложена
Имуществена санкция.
Неоснователно би било и наведеното възражение в Жалбата от
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, за прилагане на
изречение второ на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, тъй като по делото
бе установено, че автоматите на самообслужване, реализиращи продажба на
услуги, не са свързани с ФУ, намиращо се в офиса (търговското помещение)
на автомивката, а управителят въвежда суми в това устройство след като
събере оборота от тях, което не означава че отчита действително наличните
суми. Няма как да се установи със сигурност дали в предходните дни всички
реализирани продажби от автоматите на самообслужване са въведени във
19
ФУ. Отделно от това само в деня на проверката органите на приходите са
констатирали общ оборот от 10-те апарати на самообслужване в размер на
141 лв. до обед, а в предходните дни са установени 4 лв. за 18.06.2023 година,
7 лв. за 24.06.2023 година, което навежда на мисълта, че целият оборот от
тези апарати не се регистрира, т.е. е налице неотразяване на приходите.
Неотчитането на приходите по предвидения за това ред, препятства
контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се
установи фактически реализираният оборот от проверявания обект.
По разноските:
В настоящото производство АНО претендира 150 лв. за
юрисконсулство възнаграждение, съобразно представения Списък на
разноските.
Както вече бе посочено, съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно ал. 4 на посочената разпоредба в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от
ЗАНН, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от Съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП).
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК когато страната е била представлявана от
юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от ЗПП. В случая е представен Списък по чл. 80 от ГПК от страна на
АНО. Досежно размера на юрисконсултското възнаграждение за защита в
производства по ЗАНН, Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, според която норма за защита в
производствата по ЗАНН възнаграждението е от 80 лв. до 150 лв., би
заключил, че за настоящото производство справедлив размер на
юрисконсултско възнаграждение е сума от 80 лв., която би следвало да се
присъди в полза на НАП (по съображенията, изложени по-горе). За да
определи този размер, Съдът би се съобразил с фактическата и правна
сложност на делото, както и с развитието на производството – работата на
20
юрисконсулта се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне
на писмени доказателства. За разликата до пълния претендиран размер от 150
лв. искането би следвало да бъде отхвърлено. Сумата би следвало да се
присъди в полза на НАП.
При този изхода на делото, искането на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноски под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 100 лв. с ДДС би следвало да се остави без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № ***************** година на Началник на Отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности” в
Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с което на „Демир бей”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Свиленград, ул.„Княз Борис I” № 84, област Хасково, представлявано от
управителя Иван Демирев Демирев, за пет нарушения на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, са
наложени пет административни наказания „Имуществена санкция” в размер
на по 3 000 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА НАП с адрес: град
София, ул.„Дондуков” № 52, ДА ЗАПЛАТИ на „Демир бей” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Княз
Борис I” № 84, област Хасково, представлявано от управителя Иван Демирев
Демирев, сумата от 2 100 лв., представляваща извършени от последното
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 159/2024 година по описа
на Районен съд – Свиленград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Отдел „Оперативни дейности” –
Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
21
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
22