Решение по дело №379/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 465
Дата: 28 март 2023 г.
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20232100500379
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Бургас, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева

Радостина П. И.а
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100500379 по описа за 2023 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от И. С. И., ЕГН **********, от гр. Б.,
ж.к. З., бл.**, ет. **, ап. *, представляван от адв. Юрий Бошнаков от БАК със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис І“ №10, вх.Б, ет.1, Адвокатско
съдружие „Ангелова, Бошнаков и Сие“, против Решение №16 от 04.01.2023 г.,
постановено по гр. дело №5831/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което съдът е отхвърлил исковете на въззивника против ДП „Пристанищна
инфраструктура“, клон – Териториално поделение „Пристанище – Бургас“,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Княз Александър
Батенберг“ №1, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ за признаване за
незаконно на уволнението му, извършено с решение на УС на ДП
„Пристанищна инфраструктура“ по протокол №164 от 12.07.2022г.,
констатирано с акт за констатиране на прекратено правоотношение,
възникнало от избор №С-207/12.07.2022 г. и отмяната му, за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност „д.“ на клон - Териториално
поделение „Пристанище – Бургас“ и за осъждане на работодателя да му
заплати обезщетение за оставане без работа за периода от 27.08.2022 г. до
1
13.01.2023 г. в брутен размер от 26006,40 лева, като е осъдил въззивника да
заплати на въззиваемата страна разноски по делото в размер на 1900 лева.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който го намира за неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и
необоснованост, като моли съда да го отмени и постанови ново решение, с
което да уважи предявените искове и присъди направените по делото
разноски. Счита, че районният съд не е взел предвид обстоятелството, че
издаденият акт за констатиране на прекратено правоотношение не е връчен на
въззивника, както и че в акта не е вписано основание за прекратяване на
правоотношението. Според страната прекратяването на трудовото
правоотношение на въззивника не се извършва по целесъобразност от
избирателното тяло, тъй като не попада в някоя от хипотезите по чл.335 от КТ
и подлежи на съдебен контрол. Излага подробни съображения. Представя
писмена защита.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв. Е. С. – пълномощник на ДП „Пристанищна инфраструктура“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1574, бул.
„Шипченски проход“ № 69, с който счита първоинстанционният акт за
правилен и обоснован, а въззивната жалба – за неоснователна, като моли съда
да потвърди атакуваното решение. Счита, че процесното правоотношение е
възникнало от избор и прекратяването му е съобразено с това обстоятелство.
Позовава се на чл.115п, ал.7, т.2 от Закона за морските пространства,
вътрешните водни пътища и пристанища на Република България
/ЗМПВВППРБ/ и на обстоятелството, че законът дава право на управителния
съвет да освобождава д.ите на териториалните поделения. Излага
съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд – Бургас е с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 – 3 от КТ.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
2
съобрази закона, намира за установено следното:
Няма спор по делото, че въззивникът И. И. е заемал длъжността д. на
клон ТП „Пристанище – Бургас“ на ДП „Пристанищна инфраструктура“, като
същият е бил избран на тази длъжност с решение на управителния съвет на
ДП „Пристанищна инфраструктура“, считано от 13.10.2014 г. с протокол
№28 от същата дата. На проведено заседание на управителния съвет на ДП
“ПИ“ е взето решение с протокол №117/31.10.2019 г. правоотношението с
въззивника да бъде продължено за нов срок от 5 години считано от 01.11.2019
г. и споразумение №С-400/01.11.2019 г. В последствие със заповед на
Министъра на транспорта от 21.07.2021 г. въззивникът е назначен за член на
УС на ДП „Пристанищна инфраструктура“. С решение от същата дата И. И. е
освободен от длъжността д. на клон – Териториално поделение „Пристанище
– Бургас“ и е назначен за г. д. на ДП “ПИ“ до провеждане на конкурсна
процедура за заемане на длъжността. Със заповед № ПД-202/04.08.2021 г.
министърът е освободил въззивника като член на управителния съвет и г. д. и
е прекратил договора му за възлагане, като отново го е назначил за член на
управителния съвет и е сключил нов договор за възлагане на управлението. С
решение, обективирано в протокол от 12.08.2021 г., съветът е отменил
действието на решението от 21.07.2021 г. за освобождаване на лицето от
длъжността д. на клон Териториално поделение „Пристанище – Бургас“ и той
отново е заел длъжността.
На 12.07.2022 г. е взето решение на заседание на УС на ДП „ПИ“
считано от 13.07.2022 г. въззивникът да бъде освободен от длъжността д. на
клон – Териториално поделение „Пристанище – Бургас“. С протокол
№164/12.07.2022 г. съветът е взел решение за прекратяване на трудово му
правоотношение на основание чл.328, ал.2 във вр. чл.326 ал.2 от КТ, чл.115п
ал.7, т.2 от ЗМПВВППРБ и чл.14, т.2 от Правилника за устройството,
функциите и дейността на ДП“ПИ“. В последствие е издаден акт за
констатиране на прекратено правоотношение възникнало от избор №С-
207/12.07.2022 г. считано от 13.07.2022 г.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира
постановеното от районния съд решение за правилно и законосъобразно,
поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
3
Трудовото правоотношение възниква от трудов договор, от избор и от
конкурс. В конкретния случай трудовото правоотношение е възникнало от
избор, който е осъществен от управителния съвет на ДП „ПИ“ и е сключено
споразумение по чл.108 от КТ с въззивника. В чл.337 – 340 от КТ е уредено
прекратяването на трудовото правоотношение възникнало от избор. Съгласно
чл.340 от КТ разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в закон, в
друг нормативен акт или в устав не е предвидено друго. Трудовото
правоотношение с въззивника е възникнало от избор и съгласно разпоредбата
на чл.115п, ал.7, т.2 от ЗМПВВППРБ именно управителния съвет следва да
избира и освобождава заместниците на генералния д. и д.ите на териториални
поделения на ДП“ПИ“ по предложение на генералния д.. В разпоредбата на
чл.338 от КТ е предвидено, че отзоваването става като трудовото
правоотношение възникнало от избор може да бъде прекратено без
предизвестие от съответното избирателно тяло, което е станало в настоящия
случай. Трудовото правоотношение за длъжност, която е предвидена за
заемане след избор съгласно чл.83 ал.1 от КТ, възниква при условията на
чл.86 ал.1 от КТ. Правоотношението, възникнало по избор, е винаги срочно и
максималната му продължителност е пет години съгласно чл.83 ал.2 от КТ.
След този срок то може да бъде продължавано при условията на чл.86 ал.4 и 6
от КТ, съответно чл.337 ал.2 от КТ. Правоотношението за заемане на
длъжността в резултат на избор не възниква в резултат на трудов договор,
като е без значение дали такъв е оформен в писмен вид или липсва.
Обикновено с трудовия договор се уреждат въпроси свързани с размера на
получаваното трудово възнаграждение и други функции възложени на
избраното лице. Дори и да е наречен трудов договор, правоотношението
възниква от момента на обявяването на кандидата за избран – чл.86 ал.1 от
КТ, а всички други писмени съглашения имат значението на споразумение по
чл.107 от КТ. Възникналото от избор трудово правоотношение се прекратява
при специфичните условия на чл.337 изр.първо и чл.338 от КТ, но може да
бъде прекратено и на предвидените в закона основания за прекратяване на
трудовия договор, доколкото е възможно съответното им прилагане към
избора, като чл.339 ал.1 от КТ изключва дисциплинарното уволнение от
приложното поле на разпоредбата.
Отзоваването като специфично основание за прекратяване е уредено в
чл.338 от КТ и съгласно тази разпоредба трудовото правоотношение
4
възникнало по избор може да бъде прекратено без предизвестие от
съответното избирателно тяло. Съгласно този текст на закона отзоваването
произвежда действието си веднага след като решението за отзоваване бъде
прието по съответния ред – чл.115п ал.7 т.2 от ЗМПВВППРБ. Причините за
отзоваването не са посочени в КТ, но те могат да са посочени в съответния
нормативен акт или устав, без това да е задължително, а наличието и
основателността им е предоставено на суверенната преценка на
избирателното тяло.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая изискванията на
закона са спазени. Налице е решение на управителния съвет от 12.07.2022 г.
за освобождаване на въззивника от заеманата длъжност, като преценката на
УС е де факто по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Взетото
решение е в рамките на компетентността на органа, при спазване на
изискванията за кворум, при което направените от въззивника възражения с
въззивната жалба са неоснователни.
При това положение съдът намира, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 1900 лева за въззивната
инстанция.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №16 от 04.01.2023 г., постановено по гр.
дело №5831/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. З., бл.**, ет. **, ап.
*, да заплати на ДП „Пристанищна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1574, бул. „Шипченски проход“
№ 69, сумата от 1900 лева – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
така, както е указано в протокол № 571 от 14.03.2023 г. по в.гр.д. №379/2023
г. по описа на БОС.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6