РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Кюстендил, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II-РИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Административно
наказателно дело № 20221520200472 по описа за 2022 година
Делото е образувано по жалба от община Кюстендил, представлявана от кмета П.
П. против наказателно постановление №НЯСС-77/18.03.2022г., издадено от председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на общината на
основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева, по 1000 лева за всяко от двете нарушения за неизпълнение на
задължения по чл.190а, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗВ.
Иска се отмяна на атакуваното постановление, с доводи, че същото е неправилно
и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган (АНО) изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Всяка от страните претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и
прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 01.07.2021г. свидетелите Т. и И. – служители на РО НЯСС-Югозападна
България при ДАМТН извършили проверка на язовир „Бухарец“ в землищата на селата
Таваличево и Катрище, собственост на община Кюстендил, при която било установено
наличие на дървесна и храстовидна растителност по водния откос и такива по въздушния
1
откос. Посочените констатации били отразени в констативен протокол №01-02-
54/02.07.2021г.
Във връзка с горните констатации приели, че община Кюстендил, като собственик
на язовира, не е изпълнила дадените на основание чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ предписания с
протокол №01-02-7/19.01.2021г., а именно: да се премахне храстовидната и дървесна
растителност по водния откос и да се премахне храстовидната и дървесна растителност по
въздушния откос до 25.03.2021г.
На 27.09.2021г. срещу община Кюстендил бил съставен АУАН. В него са
отразени посочените констатации. Прието е, че нарушен чл.190, ал.2 ЗВ. Актът е предявен
и връчен на пълномощник без представителна власт.
Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП. В НП е възпроизведена
идентична фактическа обстановка. Прието е, че на 26.03.2021г. са извършени две нарушения
на разпоредбата на чл.190а, ал.2 ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.39 ЗВ са наложени
посочените имуществени санкции.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, показанията на свидетелите Т. и И..
Не са налице противоречия в събрания по делото доказателствен материал, които
следва да се обсъждат.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на
атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са
следните:
В административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяната на атакуваното НП. Това е
така, защото АУАН не е предявен, респ. връчен на нарушителя по надлежния ред,
доколкото това е сторено чрез пълномощник, който не е разполагал със съответна
представителна власт. Видно от приложеното пълномощно, с него кметът на община
Кюстендил е упълномощил лице, което да подписва и получава документи, ангажиращи
административнонаказателната му отговорност, т.е. неговата лична такава, но не и
отговорността на самата община.
Издаването на НП в такива случаи е абсолютно недопустимо – чл.52, ал.2 ЗАНН.
По същество следва да се отбележи следното:
Безспорно бе установено, че при посочените в НП условия санкционираната
община не е изпълнила в срок задълженията си да изпълни дадени й предписания, като по
този начин виновно е осъществен административнонаказателния състав по чл.200, ал.1, т.39
ЗВ.
Въпреки това, предвид изложеното по-горе НП следва де се отмени.
2
С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.3 във вр. ал.5 ЗАНН, вр. с
чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева. Размерът бе определен от съда, съобразявайки правната и фактическа
сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №НЯСС-77/18.03.2022г., издадено от
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което
на община Кюстендил на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите (ЗВ) е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, по 1000 лева за всяко от двете нарушения за
неизпълнение на задължения по чл.190а, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗВ.
ОСЪЖДА ДАМТН да заплати на община Кюстендил сумата 80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Кюстендил в
14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3