Решение по дело №8/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 35
Дата: 23 май 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Виктор Богданов Георгиев
Дело: 20221700600008
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Перник, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Моника Люб. Цветкова
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221700600008 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 8/26.10.2021 год., постановена по НОХД № 1459/2020 год. Пернишкият
районен съд е признал подсъдимата А. И. А.-род. на ***г. в ***, постоянен и настоящ
адрес:***; българка, българско гражданство, *** образование, разведена, безработна,
НЕосъждана, л.к. № ***, издадена на ***г. от МВР-С.,ЕГН:**********, за ВИНОВНА в
това, че:
На ***г. в *** /пред Ц. И. Ш.-служител в кантората на Частен Съдебен
Изпълнител/ЧСИ/-А. М. В./,като посредствен извършител/чрез фактическия
извършител А. М. Т./,съзнателно се ПОЛЗВАЛА от НЕистински частен
документ/Пълномощно от дата ***г. на което е бил придаден вид, че изхожда от Н. И.
Й. и с което пълномощно същият упълномощава адвокат А. Т. за процесуално
представителство по Изпълнително дело № 20158130401273/,като от нея за самото
съставяне на документа НЕ може да се търси наказателна отговорност - престъпление
по чл.316 във вр. чл.309, ал.1 от НК, както и
В периода от ***г. до ***г. в *** в условията на продължавано престъпление, сама и
като посредствен извършител, чрез фактическия извършител А. М. Т., съзнателно се
ползвала като представила пред Частен Съдебен изпълнител/ЧСИ/- А. М. В. и пред
Районен съд-гр.Перник/ от неистински частни документи /Пълномощно от дата ***г.
на което е бил придаден вид, че изхожда от Н. И. Й. и с което пълномощно, същият
1
упълномощава адвокат Е. К. П. за процесуално представителство по Изпълнително
дело №20158130401273 и ПЪЛНОМОЩНО за процесуално представителство по
Гражданско дело № 2079/2017г. по описа на Районен съд-гр.Перник на което е бил
придаден вид,че изхожда от Н. И. Й. в полза на адвокат А. М. Т./,като от нея за самото
съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност. На ***г. в
***, пред Частен Съдебен изпълнител/ЧСИ/- А. М. В., съзнателно се ползвала от
неистински частен документ/представила пред Частен Съдебен Изпълнител/ЧСИ/-А.
М. В. пълномощно от дата ***г. на което е бил придаден вид, че изхожда от Н. И. Й. и
с което пълномощно същият упълномощава адвокат Е. К. П. за процесуално
представителство по Изпълнително дело № 20158130401273/,като от нея за самото
съставяне на документа НЕ може да се търси наказателна отговорност. На ***г. в ***,
пред Районен съд-гр. Перник,като посредствен извършител/чрез фактическия
извършител А. М. Т./, съзнателно се ПОЛЗВАЛА от НЕистински частен
документ/представила пред Районен съд-гр.Перник ПЪЛНОМОЩНО за процесуално
представителство по Гражданско дело № 2079/2017г. по описа на Районен съд-
гр.Перник на което е бил придаден вид, че изхожда от Ник. И. Й. в полза на адвокат А.
М. Т./,като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност. – престъпление по чл.316 във вр. чл.309, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдът, на основание чл.23 ал.1 от НК, е определил едно общо най-тежко наказание,
измежду отделно определените наказания, а именно наказание: “ПРОБАЦИЯ” със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност от
8/осем/месеца и периодичност от 2/два/пъти седмично и “Задължителни периодични срещи
с пробационен служител” с продължителност от 8/осем/месеца. На основание чл.189, ал.3 от
НПК, подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на ОД МВР – П. сумата в размер на
449,26 лв., представляваща направени разноски в досъдебното производство, а по сметка на
Районен съд – Перник сумата от 120,00 лв., представляваща сторени разноски в хода на
съдебното производство.
Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата А. И. А., която
чрез защитниците си адв. Р. и адв.С., в срок е депозирала въззивна жалба срещу присъдата в
цялост. В жалбата се релевират доводи, че постановената присъда е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна. Твърди се, че при постановяване на посочената присъда
не е приложен правилно материалният закон, което е довело до погрешни правни изводи,
досежно квалификацията, съставомерността и авторството на деянието. Възразява се, че от
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, не може да бъде направен
безспорен и несъмнен извод за съпричастността на подсъдимата към твърдяното
престъпление, доколкото същите са разнопосочни и противоречиви. Според защитата
липсва причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимата и настъпилия
противоправен резултат. В жалбата се излага подробен анализ на доказателствената
съвкупност по делото и на решаващите изводи на съда, като се релевират възражения срещу
тях. В заключение се иска присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която
подсъдимата да бъде призната за невинна по повдигнатото й обвинение.
Не е постъпило възражение срещу депозираната въззивна жалба от представител на
Районна прокуратура - П..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитниците на подсъдимата – адв.
Р. и адв. С., поддържат въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в нея
съображения. В допълнение сочи, че подсъдимата не е осъществила състава на вмененото
престъпление по чл.316 чр. с чл.309, ал.1 от НК, като излагат подробни съображения в
подкрепа на тезата си.
В последната си дума към съда подсъдимата А.А. заявява, че желае постановяването
на справедлива присъда за вмененото й престъпление.
2
Подадената жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения
срок по чл.319 НПК от материално и процесуално легитимна страна срещу акт, подлежащ
на обжалване. Присъдата е валидна, доколкото същата е постановена от законосъобразен
състав, в рамките на правомощията му и местната му компетентност с оглед разпоредбата
на чл.36 НПК. Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за неоснователна
по следните съображения.
Пернишкият окръжен съд като провери обжалваната присъда с оглед на сочените в
жалбата доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени
доказателства, първостепенният съд е установил правилно фактическа обстановка по делото,
а именно:
Подсъдимата А. И. А. и свидетелят Н. И. Й. са брат и сестра. Въз основа на
наследствено правоприемство, двамата, заедно с техен роднина – С. Н. Г., били
съсобственици на няколко недвижими имота. Във връзка с прекратяване на възникналата
съсобственост между лицата имот били инициирани редица граждански дела, като
процесуалното представителство на подсъдимата А. и свидетелят Й. било осъществявано от
адвокат А. Т.. Познанството на тримата датирало от години, познанството им се основавало
на лични взаимоотношения, като в последствие и на професионални такива, тъй като
свидетелката А. Т. представлявала подсъдимата по граждански дела. Била установена
трайна практика в отношенията им, според която подсъдимата осигурявала нужните
документи по делата, като обичайно св.Т. й преддоставяла книжа, които следва да бъдат
подписани от дватата, а подсъдимата осъществявала контакт със своя брат. Това се налагало
най-вече заради обстоятелството, че св.Й. често сменял местоживеенето си, нямал постоянна
работа и доходи, като също така нееднократно изтърпявал ефективни наказания „Лишаване
от свобода“. Предмет на едно от делата за делба бил имот, находящ се в ***, спрямо който
съдът постановил, че следва бъде изнесен на публична продан поради обстоятелството, че
същият е неподеляем. Представител на подсъдимата А. и на брат й свидетелят Й. била св.А.
Т..
В изпълнение на постановеното решение 02.12.2015г. адв.А. М. Т. се явила в
кантората на Частен Съдебен Изпълнител св.А. М. В. в ***,където пред служител в самата
кантора-Ц. И. Ш.-тя входирала Молба Вх. № 15719/02.Х11.2015г. (л.129 от ДП) за
образуване на Изпълнително дело за изнасяне на публична продан на недвижимия имот в
***. Било образувано Изпълнително дело № 1273/2015 г. по описа на ЧСИ А. В., рег.№ ***,
р-н ПОС с предмет изнасяне на публична продан на недвижим имот. Молбата е депозирана
от адв.Ан. Т., в качеството си на представител на подсъдимата А. и свидетелят Й. по
Договор за правна защита и съдействие от *** г. и пълномощно от *** г. (л. 122 от ДП).
Така изготвените договор и пълномощно били предоставени на подсъдимата А., която
следвало да установи връзка с брат си св.Й., който да подпише договорът и пълномощното.
На неустановена дата след *** г. и преди *** г. подсъдимата предоставила на св.Т.
подписани документите, осъзнавайки, че същите ще послужат за пред ЧСИ А. В. за
образуване на изпълнително дело и за осъществяване на публична продажба на недвижим
имот.
През пролетта на ***г. въпросният недвижим имот в *** бил продаден, но третия
съсобственик С. Н. Г./чичо на подсъдимата и брат й/ подал Искова Молба рег. №
10984/23.У2017г.(л.209 от ДП) в Районен съд- гр.Перник въз основа на която било
образувано Гражданско дело № 2079/2017г. по описа на съда срещу ответниците:
подсъдимата А. И. А. и брат и св.Н. И. Й.. Предмет на това дело, вече била претенция на С.
Н. Г. за сумата от 25 000лева, за дължими му се на основание извършени от него подобрения
в процесния недвижим имот в ***.
Подсъдимата А. научила за образуваното дело за подобрения и се свързала с
упълномощената им адв.А. Т. като я помолила да провери с какъв предмет е делото. Т.
направила съответната справка в качеството си на упълномощен адвокат, след което
3
осведомила само подсъдимата А. И. А. за положението и предмета на делото, тъй като
обичайно осведомявала само нея за хода на делата и нуждата от действия. Подсъдимата А.
И. А. заявила на адв.А. Т. да приеме съдебните книжа от името и на брат й св.Н. И. Й., за
което в случая не се била консултирала предварително с него, както и отново потвърдила, че
адв.А. Т. ще бъде адвокат и на двамата и по това дело с оглед дългосрочните отношения
помежду им.
Предвид това адв.А. Т. получила препис от исковата молба и от името на св.Н. И. Й..
След това предоставила на подсъдимата А. И. А. неподписана бланка на пълномощно, с
оставено място за подпис на подсъдимата и свидецелят Й. (л.216 от ДП), в което било
изписано, че с него св.Н. И. Й. упълномощава адв.А. М. Т. с права за извършване на
цялостно процесуално представителство пред Районен съд-гр.Перник по Гражданско дело
№ 2079/2017г., VІІ с-в, което пълномощно било необходимо за синхронизирано и адекватно
продължаване на съответните ответни действия по защита интересите на брата и сестрата по
подадената, срещу тях искова молба.
Изрично било посочено, че това пълномощно дава право на упълномощеното лице да
преупълномощава трети лица с предоставените му пълномощия. За това пълномощно адв.А.
М. Т. пояснила на подсъдимата А. И. А.,че следва да бъде подписано от св.Н. И. Й., след
което да й се върне за да предприеме необходимите действия по делото-да подава отговори
по исковата молба и др. действия.
Подсъдимата А. И. А. отново не предоставила пълномощното на брат си св.Н. И. Й.,
нито говорила по този въпрос с него. Въпреки това осигурила въпросното пълномощно,
което вече било финализирано и подписано „от името на св.Н. И. Й.“ в полза на адвокат
адв.А. М. Т. но от неизвестно лице, но не и от посоченото, като автор на същото. А. била
наясно, че въпросното пълномощно от *** г. не е подписан от брат й- св.Н. И. Й., като
последният дори не е уведомен за инготвянето на този документ.
Въпреки това през месец *** г. подсъдимата А. И. А. се явила в кантората на адв.А.
М. Т. и, й предала пълномощното с положени подпис за св. Н. И. Й.. А. била наясно, че
адв.А. М. Т. ще употреби предоставеното й пълномощно от името на Н. И. Й. пред Районен
съд-гр.Перник във връзка с процесуалното представителство по Гражданско дело №
2079/2017г. от негово име за да може да извършва необходимите процесуални действия по
защита интересите на А. и Й.. Въпреки това, подсъдимата отново не уведомила адв.А. М. Т.
за обстоятелството, че подписът за положен за св.Н. И. Й.-брат й, за който същата поела
ангажимент да осигури, не е автентичен и същия не е положен от него.
В изпълнение на така възложените й правомощия в качеството и на процесуален
представител адв.А. М. Т. изготвила Отговор на искова молба от името на св.Н. Й., както и
други документи, които изпратила по пощата през м.***г. с адресат Районен съд-гр.Перник.
Като приложение към изготвените документи тя приложила и предоставеното й от
името на св.Н. И. Й. Пълномощно с положен подпис за св.Н. И. Й.. Този комплект от
документи били получени в Районен съд- гр.Перник на дата ***г.
Междувременно от пролетта на ***г., след образуване на гр.д.№ 2079/2017 г. по
описа на ПРС, настъпил постепенен разрив в между подсъдимата А. И. А. и адв.А. М. Т..
Причината за това бил фактът, че А. И. А. пожелала парите от продажбата на недвижимия
имот да бъдат предадени от адвокатката на нея в т.ч. и частта,която се следвала на св.Н. И.
Й., мотивирайки се от една страна, че същата изцяло се грижи за такси и документи от една
страна, а от друга,че тя ще ги предаде лично на брат си. От своя страна адв.А. М. Т. не била
съгласна с това искане, а настояла св. Н. И. Й. сам да се яви лично, за да си получи своята
част от парите, а вътрешните, отношения, между брата и сестрата да бъдат изяснени
помежду им. В резултат от това разногласие настъпило трайно отчуждение във
взаимоотношенията между подсъдимата А. и св.Т..
При тези обстоятелства подсъдимата А.И. А. се свързала с друг адвокат- св.Е. К. П.. С
нея я свързвало лично познанство, тъй като тя била майка на мъжа, с когото съжителствала
дъщеря й и двамата имали дъщеря. Подсъдимата А. И. А. и адвокат Е. К. П. имат обща
4
внучка и към момента.
На адв.Е. К. П. подсъдимата обяснила, че не е доволна от услугите на адв.А. М. Т.,
като адвокат, поради което желае тя да я представлява за в бъдеще по новообразуваното
Гражданско дело № 2079/2017г. по описа на Районен съд-гр.Перник, а така също тя да
представлява занапред нея и брат й по Изпълнително дело № 20158130401273 по описа на
Частен Съдебен Изпълнител св.А. М. В.. В тази връзка подсъдимата А.И. А. подписала
Пълномощно за Гражданско Дело № 2079/2017г. на св.Е. П. от свое име, а пък адв.Е. К. П. и
предоставила попълнени, но неподписани Договор за правна защита и съдействие, както и
Пълномощно от *** г.. Тези документи: Договор за правна защита и съдействие и
пълномощно били от името на подсъдимата А.И. А. и брат й св.Н. И. Й., като с
пълномощното двамата предоставяли представителна власт на адвокат адв.Е. К. П. по
Изпълнително дело номер 20158130401273 по описа на частен съдебен изпълнител св.А. М.
В.; а с договора за правна защита и съдействие двамата възлагали, срещу определено
парично възнаграждение на адв.Е. К. П. да извършва правна защита и съдействие по същото
изпълнително дело.
Свидетелката адв.Е. К. П. обяснила на подсъдимата А.И. А., че следва документите
да бъдат подписани от нея и от св. Н. И. Й., след което да бъдат представени на частен
съдебен изпълнител св.А. В.. И в този случай подсъдимата А.И. А. не успяла да се свърже с
брат си, а вместо това лично тя положила в Договора за правна защита и съдействие подпис
от името на св.Н. И. Й., който представлявал имитация на действителния негов такъв, като
по отношение на Пълномощно, осигурила същото да бъде подписано от неустановено лице,
извършило физически самото полагане на имитацията на подписа на св.Н. И. Й..
Подсъдимата А.И. А. съзнавала, че документите всъщност не са подписани от брат й- св.Н.
И. Й..
След горното на дата ***г., подсъдимата А.И. А., отишла лично в кантората на
частен съдебен изпълнител св.А. М. В. в ***, където входирала Молба от свое име в която се
заявявало, че оттегля пълномощията на адвокат адв.А. М. Т. по Изпълнително дело номер
20158130401273, а вместо това представя пълномощно в полза на адвокат адв.Е. К. П..
Заедно с тази молба, подсъдимата А.И. А. представила на частен съдебен изпълнител
св.А. М. и горепосочените Договор за правна защита и съдействие, както и Пълномощно от
*** г., съзнавайки, че подписите и на двата документа НЕ изхождат от брат й св.Н. И. Й..
Междувременно започнало и разглеждането на Гражданско дело № 2079/2017г. по
описа на Районен съд-гр.Перник по което страна били брата и сестрата. След като в хода на
делото били извършени редица съдебни следствени действия по събиране на доказателства
развило се не в пълен синхрон, както се очаквало, били предприети допълнителни действия,
а именно:
През месец ***г. адв.Е. К. П. и подсъдимата А.И. А. успели да се свържат със св.Н.
И. Й. и му обяснили, че се води съответно гражданско дело по което адвокат на сестра му е
именно адв.Е. К. П.. В този смисъл те му заявили, че от негово име е приложено
пълномощно по делото в полза на адвокат адв.А. М. Т. и го попитали дали желае и той да
бъде клиент на адвокат адв.Е. К. П..
Тъй като подсъдимата А.И. А. се занимавала с всички текущи въпроси по водените
дела касаещи взаимно наследствените им имоти, брат и св.Н. И. Й. се съгласил с
предложеното от сестра му и него за в бъдеще да го представлява адвокатката на сестра му,
тъй като имат общ интерес.
Тогава адв.Е. К. П. му продиктувала текста на Молба от 30.10.2017до Районен съд-
гр.Перник, в която св.Н. И. Й. изписал сочел, че е разбрал едва преди няколко дни от сестра
си - подсъдимата А.И. А., че се води такова дело; че не е упълномощавал в никой момент
адв.А. М. Т. и че желае да се отменят всички извършени до момента действия по
гражданското дело.
Тази молба била изпратена от адв.Е. К. П. до Районен съд-гр.Перник, където
пристигнала на дата 03.11.2017г.В проведено съдебно заседание на дата 21.Х1.2017г.
5
Районен съд-гр.Перник/Гр.състав- VIII/ указал на св.Н. Й. да се яви лично в следващото
съдебно заседание за да се изясни възникналата неяснота относно представителна власт на
св. адв. А. Т.. На дата 19.12.2017г. се провело въпросното съдебно заседание на което св.Н.
И. Й., както и другите заседания, отново за пореден път не се явил, но адв.Е. К. П.
представила нотариално заверена декларация от ***г. от негово име в която се сочело, че
св.Н. И. Й. не е упълномощавал адвокат адв.А. М. Т. и не е давал съгласие тя да го
представлява по воденото гражданско дело.
Предвид приложените пълномощни с положени неавтентични подписи, Районен съд-
гр.Перник сезирал Районна прокуратура-гр.П.- инициирало процесното наказателно
производство с предмет посегателство върху документооборота в страната, а воденото
гражданско дело- върнал в начална фаза,като по същество го спрял.
Ето защо, след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, настоящият състав приема за установени по непротиворечив начин (както е приел и
първоинстанционният съд) следните обстоятелства, а именно: че страните са наследници на
недвижими имоти, относно които са налице претенции и на трети лица – роднини, налице са
гражданскоправни дела от различен характер, довели до провеждането на публична продан
на един от имотите, поради което е било необходимо учредяване на представителна власт в
полза на адвокат/и, които да осъществяват необходимите юридически действия. Безспорно е
още, че подсъдимата А. е участвала активно в тези производства, като е обезпечавала
същите с нужните документи, предоставяла е средства за заплащане на различни такси, като
безспорно е установена и причината за това, а именно брат й Н. Й. често е бил в
неизвестност. Както посочва в мотивите си Районен съд – Перник, категорично е
установено по делото, че подсъдимата А.А. се е намирала в близки отношения с
процесуалните си представители А. Т. и Е. П., както в професионален, така и в личен план.
Липсват данни и твърдения за такива отношения на другия доверител Н. Й. със същите
лица.
В хода на досъдебното производство са извършени множество процесуално-
следствени действия за изясняване на фактическата обстановка по повдигнатото обвинение,
в резултат на което са събрани всички доказателства, необходими за всеобхватното му
изясняване, които са подробно анализирани от първоинстанционния съд и правилно
оценени. Окръжен съд – Перник намира постановената присъда за обоснована, доколкото
при постановяване на същата, първоинстанционният съд е подкрепил формираните си
правни изводи като е посочил доказателствата, въз основа на които е установил
релевантните факти. Правилно първоинстанционният съд се е съобразил с експертните
заключения по изготвените експертизи, обективирани в протокол № *** г., протокол № ***
г. и експертиза № ***. Безспорно, както е посочил съда, цитираните експертизи внасят
категорични данни досежно авторството на положените подписи в изследваните обекти. С
оглед заключението, че положените подпис в Пълномощно от *** г., Пълномощно от *** г.
и Пълномощно за процесуално представителство по гр.д.№ 2079/2017 г. по описа на
Районен съд – Перник не изхождат от посоченото лице Н. Й., съдът правилно е приел, че
същите са неистински. Настоящият състав споделя становището на първоинстанционния
съд, че доказателствата в подкрепа на това обстоятелство са категорични, доколкото се
извеждат на първо място от показанията на самия Н. Й., чиито подпис е обект на изследване,
както и от показанията на св. А. Т., като следва да се отбележи, че последните са
неизменчиви в хода на цялото производство. Доколкото експертните изследвания са
задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват данни за евентуална
заинтересованост на вещото лице от изхода на производството, то правилно съдът е
кредитирал изготвените експертни заключения и законосъобразно е обосновал извода си за
неавтентичност на положените подписи в изследваните частни документи. Относно
авторството на деянието и механизмът на извършването му, настоящият състав счита, че
първоинстанционният съд е извел правилен и обоснован извод от установената фактическа
обстановка, че това е именно подсъдимата, тъй като са налице достатъчно данни, че тя е
осигурила процесните документи и е представила същите на свидетелките Т. и П. за
6
послужване пред съответните институции. Не е налице спор между страните, че именно
подсъдимата е обезпечавала производствата по водените дела, като е осъществявала
връзката с адвокатите, предоставяла е необходимите документи и е заплащала дължимите се
такси. От събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, не се установява
друго лице, а няма и такива твърдения от страна на защитата, че не подсъдимата, а друг е
предоставил процесните пълномощни, вече подписани от името на двамата – подсъдимата
А. и брат й Й.. Правилно съдът е подкрепил решаващият си извод като е анализирал
посоченото в експертиза №*** г. досежно автентичността на подписите, положени от името
на Н. Й. за „Упълномощител“ и „Клиент 2“, като е посочил, че макар да не е установено кое
лице, различно от Н. Й., е изпълнило подписа за „Упълномощител“, то подписът за „Клиент
2“ категорично е изпълнен от подсъдимата, което дава ясна и непротиворечива индикация,
че подсъдимата е знаела, че подписите не са положени от брат й Й. и въпреки това е предала
така подписаните частни документи на адв. А. Т., именно с цел последната да си послужи с
тях в полза на подсъдимата, като упражни процесуални права в нейна и на брат й полза.
Правилно съдът е приел, че механизмът на извършване на деянието е изяснен, като това е
станало опосредено на съответните дати – *** г. ; *** г и *** г.
С оглед гореизложеното, Окръжен съд – Перник намира за неоснователно
възражението на защитата на подсъдимата, че присъдата почива само на предположения,
поради което било налице нарушение на процесуалния закон. В правната теория и съдебната
практика е еднозначно и последователно застъпено становището, че е напълно допустимо
осъдителна присъда да бъде постановена на базата само на косвени доказателства и това да
покрива стандарта, въведен в разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК. Изискването е тези
доказателства да представляват единна и непрекъсната верига, от която да се направи
единствено възможния извод за виновността на дееца, като се изключат други възможни
предположения. В този смисъл са Решение № 48 от 29.06.2020 г. по н. д. № 121 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение № 18 от 13.02.2020 г. по н. д. №
1184 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение № 29 от 27.04.2018
г. по н. д. № 1264 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение; Решение № 195
от 12.02.2018 г. по н. д. № 999 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение;
Решение № 70 от 13.III.1995 г. по н. д. № 602/94 г., III н. о., докладчик съдията Андрей
Икономов. В настоящият случай, безспорно е налице единна и непрекъсната верига,
изградена от доказателства, събрани по надлежния ред, въз основа на които правилно
първоинстанционният съд е извел единствения възможен извод за виновността на
подсъдимата по повдигнатото й обвинение.
Окръжен съд Перник счита за неоснователно възражението в жалбата, че в мотивите
към осъдителната присъда се съдържат разсъждения досежно мотива на подсъдимата за
използване на неистинския документ, неподкрепени от доказателствената съвкупност по
делото. Настоящият състав споделя становището на решаващия съд, че несъмнено е налице
мотив у подсъдимата да използва неистинските документи именно, за да обезпечи съдебните
производства, от изхода на които същата има явен интерес. Вярно е и съждението, че
доколкото по гр.д.№ 2079/2017 г. по описа на ПРС, подсъдимата и брат й имат общ интерес
за защита срещу процесуалните действия на другия съсобственик на общия имот, то
неминуемо е налице необходимост от воденето на един общ процес и единна защитна линия,
която би била обезпечена в най-пълна степен ако страните имат общ процесуален
представител.
Релевираното възражение в жалбата от страна на защитата, че съдът не е анализирал
в достатъчна степен събраните гласни доказателства, а извършеният анализ е превратен и
противоречив, настоящият състав намира на неоснователно. Видно от изложеното в
мотивите, съдът подробно е анализирал изложеното от свидетелите досежно
обстоятелствата, необходими за разкриване на обективната истина. Като е приел, че не дава
вяра на изложеното от св. Е. П., съдът е обосновал това свое решение като е посочил
конкретни извадки от депозираните от същата показания, съпоставил ги е и е посочил защо
счита, че на същите не следва да се дава вяра. По този начин, съдът е изпълнил в пълна
7
степен задълженията си визирани в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК,
свързани със събирането, анализа и оценката на доказателствата, като е посочил въз основа
на кои части от доказателствата е формирал своите изводи, като това е негово суверенно
право. Обстоятелството, че съдът се е отнесъл с недоверие към едни или други
доказателствени източници не означава, че те са игнорирани. (Решение № 228 от 27.11.2018
г. по н. д. № 783 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение; Решение № 229
от 19.06.2015 г. по н. д. № 405 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение;
Решение № 170 от 05.07.2017 г. по н. д. № 410 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение; Решение № 53 от 23.03.2016 г. по н. д. № 213 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение).
Българските върховни съдии приемат, че двояката същност на обясненията на
подсъдимия като средство за защита и важен източник на доказателства дефинитивно
изисква от съдебните инстанции да преценяват внимателно и задълбочено това
доказателствено средство в контекста на показанията на останалите свидетели, на другите
обективни доказателства по делото, на собствената им логичност и вътрешна убедителност.
Обясненията на подсъдимия в наказателния процес са годно, пряко и първично
доказателствено средство, но същевременно са и сериозен инструмент за упражняване
правото на защита, което налага внимателната им проверка в контекста на цялата
формирана доказателствена съвкупност. Първоинстанционният съд е подложил дадените от
подсъдимата А. обяснения на обстоен анализ и съпоставка с останалите доказателства по
делото, в резултат на което правилно е приел, че същите не следва да се кредитират относно
посочените в тях факти и обстоятелства и следва по-скоро да се приемат като защитна теза
на подсъдимата. С изложения анализ съдът е изпълнил изцяло задълженията по оценка на
това доказателствено средство, поради което настоящият състав намира за неоснователно
възражението във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение в този аспект.
С оглед всичко гореизложено, настоящият състав счита, че правилно Районен съд –
Перник е приел, че подсъдимата А.А. е осъществила както от обективна, така и от
субективна страна, фактическия състав на чл.316 във вр. чл.309, ал.1 от НК както и чл.316
във вр. чл.309, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 НК, за които са й повдигнати обвинения.
Безспорно, от обективна страна деянието е извършено чрез действие, а именно
опосредено представяне на неистински частен документ. Правилно и въз основа на
съвкупния анализ на доказателствата по делото и действията и личността на подсъдимата,
първоинстанционният съд е приел, че А. е действала с пряк умисъл при извършване на
деянието. Видно от материалите по делото, подсъдимата е била запозната с естеството на
частния документ и за какво би послужил същия. Подсъдимата А. е съзнавала и
общественоопасния характер на деянието при представянето на неистинските частни
документи и е предвиждала неговите общественоопасни последици. Основателно
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата е целяла настъпването на последиците,
пряка и непосредствени такива от деянието, а именно неистинските документи да бъдат
използвани от св. А. Т. и св. Е. П. за осъществяване на действия от името на трето лице –
свидетеля Н. Й.. Като причина за извършване на деянието правилно е посочено нежеланието
на подсъдимата А. да спазва установеният ред и начин за съставянето и използването на
документите.
Правилно съдът е възприел становището на обвинението, че е налице продължавано
престъпление, доколкото между първото и второто деяние е налице продължителен период
от време. Престъплението по чл.316 от НК се осъществява само чрез действие, на простото
извършване. Осъществява се чрез еднократно действие; и тъй като е формално, а не
резултатно, не е необходимо от ползването на документа да е настъпила благоприятна
последица за подсъдимата. Без значение е и обстоятелството, дали през определен период,
включващ инкриминираните моменти на „ползване“ на документа, подсъдимата е
разполагала с посочените документи, тъй като държането на неистински документи не е
криминализирано. „Ползване” по смисъла на чл.316 от НК означава употреба на документа
чрез представянето му пред 3-то лице, а не извличане на полза и облага от факта, че този
8
документ вече е бил представен от някого. Доколкото подсъдимата в процесния случай
лично и физически е представила документа на трето лице, като опосредено се е ползвала от
него, то правилно съдът е приел, че е налице продължавано престъпление. По аргумент от
изложеното, настоящата инстанция намира за неоснователни наведените възражения за
неправилност на присъдата в тази насока от защитата на подсъдимата.
При определяне на съответното наказание, Районен съд - Перник е отчел всички
обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимата А.. Степента на обществена
опасност на деянието е висока доколкото засяга обществени отношения, регулиращи
сигурността на документооборота между отделните граждани и институции. От друга
страна, степента на обществена опасност на подсъдимата е ниска, тъй като А.А. е човек в
зряла възраст и няма данни за нейни противообществени прояви, няма предходни
осъждания. Като е съобразил тези обстоятелства, първоинстанционният съд е определил
правилно съответното наказание за извършеното деяние, като Окръжен съд – Перник счита,
че така наложеното наказание ще способства за изпълнение целите на наказателната
репресия по чл.36 от НК. Правилно е установено, че не са налице предпоставките за
приложението на чл.78а от НК както и на чл.9, ал.2 от НК доколкото обществената опасност
на деянието не е явно незначителна.
Правилно Районният съд се е произнесъл и по въпроса за разноските по делото, като
е определил правилно техния размер и съответно ги е възложил в тежест на подсъдимата
А.А..
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.6 от НПК, във вр. с чл.338 от НПК,
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8 от 26.10.2021 г. по НОХД № 01459/2020 г. на
Районен съд Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9