Решение по дело №112/2019 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20192310200112
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш Е Н И Е   12

Гр.Елхово, 09.04.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Елховският районен съд, III-ти наказателен състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети януари, две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                    

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИНА  КИРОВА

 

при секретаря Н. З., като разгледа докладваното от съдията АНД № 112 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Инициирано е по депозирана жалба на А.Г. ***, против Наказателно постановление №19-0261-000033 от 07.02.2019 година, издадено от Г. Х. В. -Началник на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05. 2018г., с което на основание чл.175а ал.1 предл.3 от ЗДвП му е наложено кумулативно административно наказание – глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено административно нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП, за това, че на 02.01.2019г. около 11.00 часа в гр.Елхово на ул.”Ал.Стамболийски”, непосредствено пред входа на Завод „Дочка Банева”, като водач управлява собствения си лек автомобил марка „БМВ 316И” с рег.№ У 8921 АС, като използва пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, извършва резки маневри, върти МПС в кръг, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление на задните му гуми, след което продължава движението си в посока към гр.Ямбол.

Жалбоподателят атакува така издаденото му НП като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излага фактология по случилото се, която съществено се разминава с отразената в АУАН и в НП, като жалб.Ж. заявява по категоричен начин, че неправилно му е вменено във вина твърдяното нарушение, отричайки да го е извършил. Визира се, че не е участвал и организирал гонка или състезание с автомобили, не се е състезавал по улицата с друг участник в движението и не е реализирал висока скорост на посоченото място, ден и час, тъй като в този случай контролният прибор, който е бил разположен в близост, би регистрирал движение с висока скорост. Предвид на тези си съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, тъй като му е наложено адм.наказание за нарушение, което не е извършил.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и чрез процесуалният си представител – адв.Г.Г. ***, заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане. Ангажира гласни и писмени доказателства във връзка с оспорената с жалбата фактология по случилото се на инкриминираната дата, време и място. В хода на устните прения адв.Г., позовавайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, анализирайки ги и съпоставяйки показанията на разпитаните по делото две групи свидетели,  доразвива доводите си, с които атакува НП като незаконосъобразно и неправилно издадено.

 Административно-наказващият орган – ОД на МВР-гр.Ямбол, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата. При депозиране на АНП с писмо рег.№УРИ 261р-4540 от 06.03.2019г. е заявил, че счита жалбата за неоснователна, поради което е направил искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на наложеното с НП наказание.

РП-Ямбол-ТО-Елхово, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата на Ж..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А.Г.Ж. е правоспособен водач на моторни превозни средства от месец октомври 2015г., притежаващ категории „В” и „М”.

Служителите на РУ-Елхово – разпитаните по делото като свидетели – П.Ж.К. на длъжност „мл.автоконтрольор” при РУ-Елхово и И.Д.П. на длъжност „мл.инспектор” при РУ-Елхово, на 02.01.2019г. били дневна смяна като за времето от 10.00 часа до 12.00 часа са осъществявали контрол по спазване на скоростния режим с АТСС /мобилна камера/, разположено в гр.Елхово на кръстовището на ул.”Ал.Стамболийски” с ул.“Огнеборец“ /на която се намира сградата на РС на ПБЗН /”пожарната”/, в близост /на 50 метра/ от централния вход на завод „Дочка Банева” /стопанисван от ”Лемекон” АД/, а самият полицейски автомобил е бил спрян по ул.“Огнеборец“.

Около 11.00 часа покрай местостоянката на мобилната камера и полицейският автопатрул, е преминал лек автомобил марка „БМВ 316И” с рег.№ ***с посока на движение по ул.”Ал.Стамболийски” от центъра на гр.Елхово към изхода за гр.Ямбол. Въпросното МПС се е движило със съобразена скорост, „ниска” според св.П.. Отдалечавайки се на около 50 метра от месторазположението на моб.камера и автопатрула, непосредствено пред входа на Завод „Дочка Банева” л.автомобил преустановил движението си. След  това двамата полицейски служители чули форсиране на двигателя на въпросния лек автомобил и възприели превъртане на задните гуми, поднасяне на наблюдаваното МПС, преминаване на въпросното МПС отляво на дясно, навлизайки в насрещната пътна лента и извършване на няколко /3-4/ завъртания на автомобила в кръг по цялото пътно платно. След това въпросният автомобил продължил движението си в посока изхода на града, към гр.Ямбол. 

Двамата полицаи – св.К. и св.П. не са предприели действия по спиране на въпросният л.автомобил, тъй като са осъществявали контрол по спазване на скоростния режим с АТСС. Полицаят И.П. разпознал като водач на пряко наблюдаваното МПС жалбоподателят А.Г.Ж..

Впоследствие полицаите извършили справка в Централната база на КАТ и установили, че лек автомобил марка „БМВ 316И” с рег.№ ***е собственост на жалбоподателя Ж.. Били изготвени и от двамата свидетели К. и П. докладни записки по случая, които са били предоставени за извършване на проверка и вземане на отношение на пол.инспектор в група „ОП“ при РУ-Елхово - Г.Д.Б., който е разпитан по делото като свидетел. В показанията си този свидетел сочи, че е призовал на 17.01.2019г. в сградата на РУ-Елхово жалбоподателят Ж. за снемане на писмено сведение по случая. В същото според св.Б., А.Ж. е заявил, че на инкриминираната дата и време, минавайки покрай АТСС и автопатрула, му се е сторило, че е бил засякан от моб.камера с превишена скорост, поради което е спрял на уширението на входа на Завод „Дочка Банева”. Ядосал се е, тъй като е видял, че полицай П. му се е усмихнал и заради това е форсирал двигателя на автомобила демонстративно, пуснал рязко съединителя и задържал педала на газта, привеждайки задните колела във въртеливо движение, при което автомобила поднесъл по цялото пътно платно в кръг, след което продължил движението си към изхода на града, в посока към гр.Ямбол.         

На жалб.Ж. на 02.02.2019г. лично му е била връчена писмена покана за явяване на 04.02.2019г. в сградата на РУ-Елхово при мл.автоконтрольор П.К., приложена към АНП.

На указаната дата - 04.02.2019г. след като жалбоподателят се е явил, в сградата на РУ-Елхово, свидетелят П.К. /актосъставител/, е съставил против А.Г.Ж. акт за установяване на административно нарушение № 37/04.02.2019г., серия Д, бл.№546347, в присъствието на разпитаните по делото като свидетели – И.П. /свидетел по констатиране на нарушението и по съставяне на акта/ и Г.Б. /свидетел по съставянето на акта/ и на самия жалбоподател, за това, че на 02.01.2019г. около 11.00 часа в гр.Елхово на ул.”Ал.Стамболийски”, непосредствено пред входа на Завод „Дочка Банева” управлява собствения си лек автомобил марка „БМВ 316И” с рег.№ У 8921 АС, като използва пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, извършва резки маневри, върти МПС в кръг, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление на задните му гуми, след което продължава движението си в посока към гр.Ямбол - нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл.104б т.2 от ЗДвП.   

АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите по акта и от нарушителя Ж., като на последния, на същата дата /04.02.2019г./ срещу подпис, е връчен и препис от акта. Нарушителят в съставения му акт не е отразил каквито и да е възражения или обяснения по акта. Със съставеният АУАН като доказателство е иззет Контролен талон №3663570.

В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят Ж. не е депозирал писмено  възражение пред административно-наказващият орган. 

Въз основа на съставения АУАН, на 07.02.2019г. Началникът на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол – Г. Христов Вълев, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., е издал Наказателно постановление №19-0261-000033 от 07.02.2019 година против жалбоподателя А.Г.Ж., като констатираното с АУАН административно нарушение, описано по идентичен начин, но и с възведен допълнителен текст в обстоятелствената част, който буквално съдържа текстовото възпроизвеждане на нарушената правна норма, а именно: „водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари”, е квалифицирано по чл.104б т.2 от ЗДвП и на Ж. е наложено кумулативно административно наказание на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 3 000 лева и лишване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Наказателното постановление е връчено на 01.03.2019г. лично на жалбоподателя, което обстоятелство е удостоверено с подписа му, а жалбата на Ж. е входирана пред АНО на 06.03.2019г. 

От приложената към АНП Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на МВР, приета като доказателство по делото, се установява материалната компетентност на издалия процесното атакувано НП, а именно: - съгласно т.2.8 - на Началника на РУ-Елхово да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, както и съгласно т.1.3 - на контролния орган, констатирал  процесното нарушение.

Съдът не кредитира приложените към АНП три докладни записки, изготвени съответно от св.И.П. и от св.П.К., с дата -  02.01.2019г. и от св.Г.Б. с дата - 04.02.2019г., както и сведение на жалб.А.Ж. от 17.01.2019г., тъй като съдържанието на тези писмени изложения няма доказателствена стойност, поради това, че имат естеството на свидетелски показания, респ.обяснения, дадени не по надлежния ред и начин. 

Към АНП е приложена справка за нарушител от 06.03.2019г., издадена на името на  жалбоподателя Ж., от която е видно, че същият е придобил правоспособност на водач категория - В и М, като е издържал на 15.10.2015г. изпит. От същата справка се установява, че преди процесното адм.деяние Ж. е бил санкциониран множество пъти за различни по естеството си адм.нарушения по ЗДвП с влезли в сила в периода от 25.01.2016г. до 05.12.2017г. 3 бр. НП и издадени множество фишове, наложените глоби по които са заплатени.  

По делото от страна на жалбоподателя са ангажирани гласни доказателства чрез показанията на разпитания по делото свидетел – К. Б. И. /без родствени връзки с жалбоподателя/, от чиито показания се установи, че се познават от около 6 години с жалб.Ж. и са в приятелски отношения. За достоверно съдът възприе, че двамата приятели са имали уговорка да се видят на 02.01.2019г. на паркинга срещу „Лемекон” АД /завод „Дочка Банева”/, за да пият кафе. Но показанията на св.Иванов са относими за случилото се след инкриминираното деяние – предмет на АУАН и на НП, тъй като от изложеното от свидетеля се установява, че той на посочената дата, но след 11.00 часа с лекия си автомобил марка „Рено Клио” с рег.№ ***, се е движил по ул.”Ал.Стамболийски” в посока от гр.Ямбол към паркинга, находящ се срещу централния вход на завод „Дочка Банева”, а в това време л.автомобил управляван от жалб.Ж. е бил позициониран на отбивката на паркинга. След като двамата приятели са се видели на паркинга са пили по кафе и в разговор жалбоподателят е заявил на св.И., че на отбивката към Пожарната има поставена моб.камера. Свидетелят е категоричен в твърденията си, че не е възприел полицейско присъствие в района. След около 10 минутен престой св.Иванов сочи, че са напуснали паркинга като първи е потеглил жалбоподателя с управляваното от него МПС, следван от автомобила на свидетеля, като и двете МПС-та са предприели движение по ул.”Ал.Стамболийски” със скорост 50 км./ч. в посока към изхода на гр.Елхово за гр.Ямбол. При това движение на МПС-то, управлявано от жалб.Ж. свидетелят твърди, че не е възприемал форсиране на двигателя, а единствено, че автомобилът се е разлюлял и подскочил при потеглянето.          

От изисканата справка с рег.№261000-2896 от 05.06.2019г. на РУ-Елхово, ведно с приложените към нея надлежно заверени за вярност с оригинала – докладна записка от 02.01.2019г., Протокол за използване на АТСС за датата – 02.01.2019г. за времето от 10.00 часа до 12.01 часа и справка за нарушител от 04.06.2019г., се установява, че при извършена справка в АИС-АНД за времевия интервал от време от 10.00 часа до 12.00 часа на 02.01.2019г. няма издадени спрямо жалбоподателя Ж. НП и ел.фишове за движение на МПС с превишена скорост, т.е. не е констатирано нарушение на скоростния режим.   

По искане на жалбоподателя е изискана от Община Елхово справка изх.№ 11-03-526-001 от 13.08.2019г., от която е видно, че посоченият в АУАН и в НП Завод „Дочка Банева”, който се стопанисва от „Лемекон”АД съгласно приложената справка по КК на гр.Елхово представлява ПИ с идентификатор 27382.500.6 и за същия няма отбелязани входове, както и че нанесеният по КК адм.адрес – ул.“Ал.Стамболийски“ №170 е грешен, но към момента Дружеството не е подало заявление за определяне на нов адрес.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират изцяло за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по делото полицейски служители - П.К. /актосъставител/, И.П. /свидетел по констатиране на нарушението и по съставяне на АУАН/ и Г.Б. / свидетел по съставяне на АУАН/, дадени в хода на съдебното дирене, са  безпротиворечиви по отношение на относимите основни факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и поведение на жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи се с необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът не констатира противоречие между показанията на ангажираните от наказващия орган трима свидетели, а напротив – по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други и взаимно се допълват, досежно изложената фактология, предшестваща и последваща констатирането на процесното нарушение и поведението на жалбоподателя като водач на процесното МПС. Свидетелите К. и П. като очевидци на деянието, възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението, както и относно изпълнената административна процедура по съставяне на АУАН към която са относими и показанията на св.Б.. В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе.

Показанията на тримата свидетели-полицейски служители не бяха оборени от ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства – показанията на св.Иванов, тъй като последните са относими за период от време, следващ описаното в АУАН деяние и поведение на жалбоподателя на инкриминираната дата и място. Жалбоподателят посредством разпита на свидетеля Иванов прави опит да установи описаната в жалбата коренно различна фактическа обстановка, която очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на жалб.Ж.. Но се установи, че св.Иванов е пристигнал в района на местопроизшествието в по-късен момент и неговите възприятия касаят обстановка и обстоятелства по отшумялото вече адм.деяние.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, в законоустановения 7-дневен срок /видно от разписката за получено НП – 01.03. 2019г. и от датата на депозиране на жалбата на жалбоподателя пред АНО – на 06.03.2019г./ и пред надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.

Съдът счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.

  Актът и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност, съгласно чл.37, ал.1 б.”б” от ЗАНН, вр.чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 вр.с ал.1, б.”а” от ЗАНН. Материалната компетентност съгласно цитирания чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП съответно на актосъставителя - св.П.К. – на длъжност „мл.автоконтрольор“ при РУ-Елхово и на издалия атакуваното НП - Г. Х. В. - Началник на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол, в случая произтича от приобщената по делото Заповед № 8121з-515/14.05. 2018г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП са надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, посочена е нарушената норма. Налице е единство между фактическото обвинение и приложената санкционна разпоредба за адм.деяние, което е формулирано ясно и недвусмислено, поради което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя, а и в съдебно заседание не се ангажираха доказателства, оборващи възприетата от актосъставителя и АНО фактическа обстановка, даващи основания да се заключи, че действителната такава е различна от описаната в АУАН и в НП. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с депозиране на жалба до настоящата съдебна въззивна инстанция. Посочена е прецизно, надлежно и ясно както от актосъставителя в АУАН, така и от АНО в НП нарушената материално правна норма на чл.104б т.2 от ЗДвП, както и наложеното на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП с НП кумулативно наказание за процесното адм.нарушение, е индивидуализирано по вид и размер. 

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя направено едва в хода на устните прения, че както в АУАН, така и в НП не е налице посочване на точното място на извършване на нарушението. Описанието на мястото на нарушението в НП и в акта - гр.Елхово на ул.”Ал.Стамболийски” пред входа на Завод „Дочка Банева”, е достатъчно, за да се определи къде е извършено нарушението. Фактът, че актосъставителят и АНО са приели да посочат мястото на извършване на нарушението не с административно-териториален адрес, а с обозначаване на обект, пред чийто вход се сочи, че е било извършено инкриминираното деяние е достатъчно да индивидуализира местоизвършването на нарушението и според настоящият съдебен състав покрива изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.  Още повече, че от изисканата от Община Елхово справка се установи, че въпросният Завод „Дочка Банева“, за който ноторно известно за съда е, че се стопанисва от „Лемекон“ АД-гр.Елхово и ползва един от двата си входа, имащи излаз на ул.“Ал.Стамболийски“, няма надлежно нанесен административен адрес на КК, посоченият в представена справка по КК е грешен такъв. Предвид на това съдът приема, че записване на мястото по посочения начин, не е затруднило санкционирания да разбере кой точно участък от ул.“Ал.Стамболийски“ в гр.Елхово е възприет за място на извършване на деянието. В този смисъл, дори и да се приеме, че така описаното място на извършване на нарушението съставлява процесуално нарушение, то същото не е от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

С нормата на  чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. 

По силата на §6 т.1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че ул. ”Александър Стамболийски” в гр.Елхово е отворена за обществено ползване.

В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.К. и И.П. като очевидци, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят А.Ж. на 02.01.2019 г. около 11.00 часа, управлявайки собствения си лек автомобил марка „БМВ 316И” с рег.№ У 8921 АС, при преминаването си по ул. „Ал. Стамболийски“ в участъка пред входа на Завод „Дочка Банева“, в посока от център на гр.Елхово към изхода на града за гр.Ямбол, извършил резки маневри като преднамерено е извел МПС извън контрол чрез форсиране на двигателя и презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление на задните му гуми, привеждайки автомобила във въртеливо движение  /т. нар. „дрифт“/ и нарушавайки пътната маркировка направил няколко /3-4-ри/ кръгчета през двете ленти за движение от ляво на дясно и продължил движението си в посока към гр.Ямбол. От изложеното се налага извода, че водачът не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за описаните по-горе цели - за извършване на описаните демонстративни маневри.

В тази връзка съдът намира, че деянието се установява по безспорен начин именно от разпита на свидетелите К. и П., които по време на извършване на нарушението са се намирали до АТСС, което е било поставено на кръстовището на ул.“Ал.Стамболийски“ с ул.“Огнеборец“, на 50 метра преди посочения в АУАН и в НП вход /централен/ на Завод „Дочка Банева“  и пряко са възприели поведението на водача и извършваните от негова страна маневри непосредствено пред самия вход на завода. Нарушението не е било оспорено първоначално от страна на жалбоподателя, доколкото видно от материалите по делото същият не е отразил в АУАН каквито и да е възражения, както и в предоставените писмени сведения в извършената по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН разпоредена от АНО проверка по случая, е описал механизма на извършеното от него деяние, заявявайки, че го е извършил в яда си, мислейки си, че АТСС е регистрирало управление на автомобила му с превишена скорост. Съставеният на жалбоподателя АУАН е съставен редовно, съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН, поради което същият съставлява годно писмено доказателство, ползващо се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страна на жалбоподателя доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение. С оглед на посоченото по отношение на ангажираните от жалбоподателя показания на свидетеля К. И., които са относими за случилото се след извършване на инкриминираното деяние, съдът счита, че те не оборват законоустановената доказателствена сила на редовно съставения от св. К. АУАН.

За съда с оглед на наличните безспорни доказателства – показанията на свидетеля К. /актосъставител/, които се преценят за последователни, обстоятелствени и неопровергани от останалите доказателства, АУАН, показанията и на свидетеля по акта – св.П., който също е очевидец на деянието, както и показанията на другия свидетел по акта - св.Б., извършил допълнителната проверка по случая, извършването на нарушението по чл.104б т.2 от ЗДВП от страна на жалбоподателя е категорично и безспорно доказано. Неоснователен е според съдебния състав доводът на процесуалния представител на жалбоподателя за недоказаност от страна на наказващият орган на вмененото за извършено от санкционираното лице Ж. административно нарушение по чл.104б т.2 от ЗДВП. Свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта П. сочат нееднократно умишлено действие от страна на жалб.Ж., изразяващо се във форсиране на двигател, подаване на повече газ със съединител, при което колата се завърта и преминава в отсрещната лента за движение, като това завъртане се установи, че не е било еднократно. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно поведение застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, и именно затова показанията на контролните органи в тази насока, независимо дали са категорични относно конкретния способ или почиват на предположения от тяхна страна, са неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен резултат.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят А.Г.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на правилно вмененото му административно нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП.

Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, предвиждаща за нарушението по чл.104б т.2 от ЗДВП кумулативно административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца. Тази санкционна норма предвижда конкретни по вид и размер наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца, каквито са и наложени на Ж., като съдът и не би и могъл да ревизира тези наказания евентуално в насока на намаляване на размера им.

Не може според съда случаят да се квалифицира и като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото според отразеното в справката за нарушител/водач се установява, че нарушението от 02.01.2019 г. не е изолиран случай за жалбоподателя Ж., а същият е санкциониран преди инкриминираното деяние с три други влезли в сила наказателни постановления и фишове за нарушения на правилата за движение по пътищата. Самото процесно нарушение не се характеризира с някаква по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, няма и не са и ангажирани доказателства за някакви многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.

По изложените съображения, съдът прие, че следва да потвърди атакуваното Наказателно постановление изцяло като правилно и законосъобразно издадено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Елховският районен съд:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно Наказателно постановление №19-0261-000033 от 07.02.2019 година, издадено от Г. Х. В. - Началника на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05. 2018г., с което на А.Г. ***, с ЕГН **********, на основание чл.175а ал.1 предл.3 от ЗДвП му е наложено кумулативно административно наказание – глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено административно нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен съд чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/М. Кирова/