№20
гр. Силистра, 14.03.2019 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на пети февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора
Василева
Кремена Краева
При
секретаря Галя Иванова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев
въззивно търговско дело № 5/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба от В.Н.Ч., против Решение № 373 от 08.11.2018г.
постановено по гр.д. № 319/2018г. на РС – Силистра, с което съдът е осъдил В.Н.Ч.
с да заплати на „Нико имоти” ЕООД, представлявано от Станка Пенева, сумата от
4600 (четири хиляди и шестстотин)
лева,
представляваща неустойка по чл. 8 от договор - поръчка за покупка на недвижим
имот от 16.03.2017 г., дължима поради обстоятелството, че предложен от ищеца
имот, е закупен без негово посредничество от бащата на ответницата чрез НА №
85, т. I по описа на СВ - Силистра за 2018 г., заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.03.2018 г., до
окончателното й плащане, като е отхвърлил като неоснователен предявеният иск
над посочения по - горе размер.
Със
същото решение първоинстанционния съд е осъдил В.Н.Ч., да заплати на „Нико
имоти” ЕООД, представлявано от С. П.,
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на
184 (сто осемдесет и четири) лева за държавна такса, 230 (двеста и тридесет)
лева за експертиза и 511 (петстотин и единадесет) лева за адвокатски хонорар,
като е отхвърлил искането за присъждане на разноски над посочените по - горе
суми.
С
решението е осъдено и „Нико имоти” ЕООД, , представлявано от С. П., да заплати
на В.Н.Ч., направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска в размер на 7,22 лв. (седем лв. и двадесет и две стотинки) за депозит за
призоваване на свидетел, 36 (тридесет и шест) лева за експертиза и 444
(четиристотин четиридесет и четири) лева за адвокатски хонорар, и е отхвърлил
искането за присъждане на разноски над посочената по - горе сума.
Въззивникът
– В.Н.Ч., не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че същото е
неправилно, като в тази връзка желае то да бъде отменено, а вместо него
въззивния съд да постанови друго, с което да отхвърли изцяло ищцовите
претенции. Претендира деловодни разноски.
Въззиваемият – „Нико
имоти” ЕООД, , представлявано от С. П.,
намира въззивната жалба за неоснователна и моли въззивния съд да я
отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение.
Претендира деловодни разноски за въззивната фаза на процеса.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, и че е спазен преклузивният срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за частично
основателна, по следните съображения:
Предмет на първоинстанционното съдебно
производство е била парична сума претендирана, като неустойка
по чл. 8 от договор - поръчка за покупка на недвижим имот от 16.03.2017 г.,
сключен между В.Н.Ч. в качеството на клиент- възложител и „Нико имоти” ЕООД, в
качеството на изпълнител. За да постанови атакуваното пред въззивната съдебна
инстанция решение първоинстанционният съд е приел, че между страните е имало
валидна облигационна връзка възникнала по силата именно на този договор за поръчка. Районният съдия
приел, че коментираният договор е редовно сключен, а от съдържащия се в самия
него регистър на предложени имоти е направил извод за реално извършени действия
по изпълнение на договореното от страна на търговското дружество – изпълнител.
За да обоснове решението си първостепенният съд се е позовал на заключенията на
вещите лица изготвили назначените по повод оспорения от В.Н.Ч. неин подпис под
коментирания договор две графически експертизи. Съобразявайки заключенията и по
двете експертизи не даващи категоричен резултат дали оспорения подпис е
изпълнен от ответницата или не, съдът е приел, че последната в качеството си на
оспорващ не е успяла да докаже по категоричен начин твърдяната от нея
неавтентичност. Районния съдия не се е съобразил изцяло с данните събрани от
разпита на доведените от ответницата свидетели, като е изложил съображения за
така формираното си становище по отношение на свидетелските показания. Така
мотивиран съдът приел исковите претенции за доказани по основание приемайки, че
страните са били обвързани с коментирания договор, и че е налице визирания в
чл. 8 от същия фактически състав, поради което ответницата дължи на ищеца
неустойка за неизпълнение на договорно задължение. В мотивите, към атакуваното
решение се коментира характера на процесното правоотношение, и че същото не
спада към тези регулирани от ЗЗП, тъй като предмет на договора било закупуване
на имот за търговски цели. Същевременно се коментира, че размерът на
уговорената между страните неустойка от 6 % /шест/ процента не е прекомерен
предвид двукратния му размер спрямо договорената в случай на добросъвестно
изпълнение на договора престация от 3 % /три/ процента от продажната цена поради,
което неустоечната клауза не противоречи на добрите нрави. В крайна сметка позовавайки
се на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, районният съдия е приел иска за основателен до
размера от 4600 /четири хиляди и шестстотин/ лева, а за останалия размер до
претендираните 7200 /седем хиляди и двеста/ лева го е отхвърлил.
За
да обоснове въззивната си жалба въззивникът оспорва изводите на
първоинстанционния съд относно автентичността на подписа положен за клиент в
процесния договор за поръчка от 16.03.2017г. Коментира се липсата на мотиви
относно установеното в първоинстанционното производство обстоятелство, че в
местното печатно издание с обяви процесния имот е бил обявен за продажба не в
карето на „Нико имоти” ЕООД, а в друга колонка в обява публикувана от частно
лице. Въззивникът коментира и извода на първостепенния съд относно качеството
му на потребител по смисъла на ЗЗП, като намира, че специалната закрила по този
закон следва да се разпростре и върху него в качеството му на физическо лице
търсещо да закупи жилище, а не търговски обект. Процесуалният представител на
въззивника намира, че районния съдия неправилно е интерпретирал събраните в
хода на процеса свидетелски показания съобразявайки ги с обстоятелството, че
чест от свидетелите са били близки на ответницата. Оспорва се изводът на
първоинстанционния съд относно размера на сумата върху, която следва да се
изчисли дължимото по чл. 8 от договора обезщетение, тъй – като цената на
придобития от бащата на ответницата имот посочена в нотариалния акт е
50 000 /петдесет хиляди/ лева. В жалбата се коментира и извода на районния
съдия, че с оглед ограничителния режим на достъп до лични данни нямало как
ищецът да разполага с тези на ответницата – респективно някой друг, а не тя да
попълни ръкописния текст с данните й в коментирания договор за поръчка от
16.03.2017г. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител
на въззивника изразява становище за неправилно образуване на въззивното дело,
като търговско предвид гражданско правния характер на правоотношението представляващо
неговия спорен предмет, което пък препятствало възможността за касационно
обжалване на въззивния съдебен акт.
След, като обсъди жалбата и становищата
на страните ОС намира същата за допустима за разглеждане и частично
основателна. Основният аргумент изтъкнат в подкрепа на жалбата е липсата на
яснота относно авторството на подписа положен за клиент под процесния договор
за поръчка оспорен от ответницата още в първоинстанционната фаза на процеса.
Жалбоподателката не споделя аргументите изложени по този въпрос в мотивите към
атакувания съдебен акт, като в тази връзка намира и изводите на съда за
неправилни. ОС не кредитира тези изложени в жалбата въззивни основания. На лице
са два частни документа договор и регистър на предложените имоти и двата обективирани
на един хартиен носител. Автентичността на подписа под първия документ –
договор се оспорва от ответницата, а за подписа положен под втория документ -
регистър се признава, че е изпълнен от нея. Съобразявайки направеното оспорване
и разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК, районният съд правилно е възложил в
тежест на ответницата да докаже твърдяната неистинност на коментирания документ
изразяваща се в неавтентичност на подпис. Ето защо и предвид резултатите от
заключенията на вещите лица и от двете възложени от съда графически експертизи
съдът правилно е приел, че оспорването не е доказано. Тук е уместно да се
допълни, че авторството на ръкописния текст съдържащ се в договора не е било
предмет на изследване от страна на експертите тъй като не е била поставена
такава задача, но изрично в отговора на въззивната жалба е посочено, че той е
изпълнен от законния представител на дружеството ищец. Настоящият състав
споделя изцяло мотивите на районния съдия по този въпрос и препраща, към тях по
реда на чл.- 272 от ГПК.
По тези съображения ОС приема, че между
страните е имало валидна облигационна връзка възникнала по силата на сключен
между тях на 16.03.2017г. договор за поръчка за покупката на недвижим имот,
като приема за доказано и обстоятелството, че на 16.03.2017г. в изпълнение на
договора е извършен оглед на недвижим имот „Апартамент № 2 - магазин за
промишлени стоки“ с офертна цена от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева.
По делото не се спори, че бащата на ответницата в последствие е придобил чрез
покупко продажба имота предмет на извършения оглед за сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева, като в нотариалният акт за сделката изрично е поменато,
че се касае за „самостоятелен обект в сграда – търговски обект“. Предвид
изложеното ОС приема, че правилно първоинстанционния съд е приел, че е налице
хипотезата визирана в чл. 8 от сключения между страните договор. Несъмнено
според данните по делото предмет на сделката е търговски обект, което изключва
приложението на потребителската закрила регламентирана в ЗЗП. По изложените от
районния съд причини, които напълно се споделят от въззивния съдебен състав не
е налице и хипотезата на чл. 26 от ЗЗД, поради което клаузата на чл. 8 от
договора регламентираща 6 % неустойка върху предложената по време на огледа
цена не е нищожна. Аргументите изложените в жалбата по повод интерпретацията на
районния съд на данните събрани от свидетелските показания и обстоятелството
къде точно в местното печатно издание с обяви е
имало обява за
продажбата на процесния имот ОС намира за неотносими предвид наличието /по
изложените по – горе мотиви/ на писмен договор обвързващ страните и
представляващ правопораждащ факт в процесното правоотношение.
ОС споделя и становището на районния
съдия по отношение размера на дължимата неустойка и също счита, че е налице
хипотезата на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. По делото не се установи действителния
размер на претърпените от ищеца вследствие на договорното неизпълнение вреди
поради, което правилно е намален размера на уговореното в чл. 8 от процесния
договор обезщетение. Именно по това съображение ОС намира, че следва да
редуцира присъденото обезщетение от 4600 /четири хиляди и шестстотин/ лева на
3600 /три хиляди и шестстотин/. Ето защо ОС намира, че следва да отмени
атакуваното решение в осъдителната му част за горницата над сумата от 3600 /три
хиляди и шестстотин/ лева до присъдената от първоинстанционния съд сума от 4600
/четири хиляди и шестстотин/ лева, а в останалата му част да го потвърди.
Предвид направеното искане за разноски и
изхода на делото въззивника има право на такива съобразно отменената част от
първоинстанционното решение и за двете съдебни инстанции. По това съображение
съдът намира, че следва да отмени първоинстанционното решение и в частта, с
която е осъден ответника да заплати на ищеца деловодни разноски за
първоинстанционната фаза на процеса за сумата над 685 /шестстотин осемдесет и
пет/ лева до общия размер от 925 /деветстотин двадесет и пет/ лева, а в
останалата част да го потвърди, както и да осъди въззиваемия да заплати на
въззивника сумата от 289.23 лв. /двеста деветдесет и девет лева и двадесет и
три стотинки/ деловодни разноски за въззивното производство.
Предвид направеното искане за разноски и
изхода на делото въззиваемия има право на такива съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба. По това съображение съдът намира, че следва да осъди
въззивника да плати на въззиваемия сумата от 369.23 лв. /триста шестдесет и
девет лева и двадесет и три стотинки/ разноски за въззивната фаза на процеса.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 373 от 08.11.2018г. постановено по гр.д. № 319/2018г. на РС – Силистра В ЧАСТТА, с която е осъдена В.Н.Ч. , да заплати на „Нико имоти” ЕООД, представлявано от С. П., сумата над 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева до присъдената от първоинстанционния съд сума от 4600 (четири хиляди и шестстотин) лева, представляваща неустойка по чл. 8 от договор - поръчка за покупка на недвижим имот от 16.03.2017 г., дължима поради обстоятелството, че предложен от ищеца имот, е закупен без негово посредничество от бащата на ответницата чрез НА № 85, т. I по описа на СВ - Силистра за 2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.03.2018г., до окончателното й плащане.
ОТМЕНЯ
Решение № 373 от 08.11.2018г. постановено по гр.д. № 319/2018г. на РС –
Силистра В ЧАСТТА, с която е осъдена В.Н.Ч., да заплати на „Нико имоти” ЕООД,
представлявано от С. П., сумата над 685
/шестстотин осемдесет и пет/ лева до общия размер от 925 /деветстотин двадесет
и пет/ лева, деловодни разноски за първоинстанционната фаза на процеса.
ОСЪЖДА
„Нико имоти” ЕООД, , представлявано от Станка
Пенева, да заплати на В.Н.Ч., сумата от 289.23 лв. /двеста деветдесет и девет
лева и двадесет и три стотинки/ деловодни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА,
В.Н.Ч., да заплати на „Нико имоти” ЕООД, представлявано от С. П. сумата от 369.23 лв.
/триста шестдесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ разноски за
въззивната фаза на процеса.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 373 от 08.11.2018г. постановено по гр.д. № 319/2018г. на РС – Силистра, в
останалите му части.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1: 2: