Р
Е Ш Е Н И Е
№ 432 /01.11.2019 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет
и девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич РАДОСЛАВ БУХЧЕВ разгледа докладваното от съдия Сандева
к.а.х.н.д. № 517 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация
- Добрич“ АД гр.Добрич, представлявано
от изпълнителния директор инж. Т.Г., срещу решение № 240 от 24.06.2019 г. по
нахд № 287/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено наказателно
постановление № 03-1766 от 28.01.2019 г. на началника на Регионален отдел
„Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен
надзор“ (ГДМН) към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН),
с което на касатора за извършено нарушение на чл.44, т.4, във вр. чл.43, ал.1
от Закона за измерванията (ЗИ), е наложена имуществена санкция в размер на 200
лева на основание чл.85, ал.2 от ЗИ. Счита се, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се,
че АУАН и НП са издадени при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй
като е налице неточно и непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено. Твърди се, че не е ясен моментът на извършване на
нарушението, кога е възникнало задължението за последваща проверка на водомера,
в какъв срок е следвало да се направи това, кога е изтекъл този срок и откога с
бездействието си “В и К Добрич” АД е осъществило състава на визираното в НП
административно нарушение. Навеждат се доводи, че разпоредбата на чл.85, ал.2
от ЗИ, въз основа на която е санкционирано дружеството, не визира състава на
нарушението, тъй като обективните признаци са уредени в ал. 1 на същия текст.
Оспорват се изводите на районния съд, че нарушението не е маловажно. Твърди се,
че по случая са издадени задължителни предписания за отстраняване на
констатираните несъответствия, които са изпълнени в срок, както и че от нарушението
не са произтекли вредни последици, поради което са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска се решението на ДРС да бъде отменено и да
бъде постановено друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба - Регионален отдел
„Метрологичен надзор Североизточна България“ към ГД „Метрологичен надзор“, чрез
законния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска решението
на ДРС да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич, дава заключение
за законосъобразност на решението на районния съд.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е приел за установено, че на 04.06.2018г. е извършена
надзорна проверка на използвано от “В и К Добрич” АД средство за измерване – водопроводно
отклонение с водомерен възел (водомер) на ОУ “Никола Йонков Вапцаров”, намиращ
се в гр.Добрич, ул.“Отец Паисий” № 37, при която е констатирано, че върху водомера
липсва поставен знак, удостоверяващ извършена последваща проверка на
измервателното средство, с валиден срок на проверката. Счел е, че
експлоатационното дружество използва монтирания водомер за непрекъснато
измерване на обема на доставената вода с цел осъществяване на търговски
плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), без знак за
последваща проверка.
За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на
който е издадено и процесното наказателно постановление. В мотивите към него е посочено,
че съгласно заповедите на председателя на ДАМТН по чл.43, ал.4 от ЗИ,
определящи периодичността на проверките за различните видове средства за
измерване, за процесния вид водомер е предвиден петгодишен срок за провеждане
на последваща проверка. При извършената надзорна проверка е констатирано, че
върху водомера е поставен знак за последваща проверка от 2009г., с оглед на
което е прието, че 5-годишният период е изтекъл на 31.12.2014 г. Направен е
извод, че след тази дата е следвало да бъде извършена последваща проверка, която
да се удостовери със знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т. 5 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Деянието
е квалифицирано като административно нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с
чл. 43, ал. 1 от ЗИ, за извършването на което се налага наказание по реда на чл.85,
ал.2 от ЗИ. За дата на извършване на нарушението е посочена датата на проверката,
когато е констатирано използването на водомера без знак за последваща проверка.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че процесното нарушение
е осъществено, тъй като дружеството е използвало средство за измерване без знак
за последваща проверка противно на разпоредбата на чл. 44, т. 4 от ЗИ, която задължава
лицата, ползващи средства за измерване, да не използват такива без знак за извършена
последваща проверка по чл.43, ал.1 от ЗИ. Обсъдил е всички относими правни
норми, като е изложил подробни мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление, в т.ч. и относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на ДРС е валидно, допустимо и правилно. Приетите
за установени факти съответстват на събраните по делото доказателства. Имуществената
отговорност на касатора е ангажирана за това, че в качеството му на В и К
оператор на територията на гр.Добрич е използвал водомер за измерване на
изразходваното количество вода с цел осъществяване на търговски плащания по
смисъла на чл.5 от ЗИ, без измервателното средство да има поставен знак за
последваща проверка съгласно изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Използването на средства за измерване без знаци за
последваща проверка е забранено по силата на чл. 44, т. 4 от ЗИ. „В и К Добрич“
АД е ползвател на средство за измерване с цел отчитане на търговски плащания,
поради което и по аргумент от чл.85 от ЗИ е адресат на задължението по чл. 44,
т.4 от ЗИ, във вр. чл.43, ал.1 от ЗИ. В настоящия случай е безспорно
установено, че дружеството е използвало средство за измерване, което не е имало
знак по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, т.е. без да е преминало последваща проверка в
определения за това срок, с което е осъществило състава на нарушение по чл.44,
т.4 от ЗИ, за което правилно е санкционирано по реда на чл. 85, ал. 2 от ЗИ.
Нарушението е описано ясно и точно, като подробно е отразено кога и как е
установено и кои са доказателствата, които го потвърждават, с което е спазено
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Доколкото нарушението е продължавало
и към момента на проверката, то правилно наказващият орган е приел, че това е и
датата на неговото извършване.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Пред РС не са наведени никакви
доводи за пороци на административнонаказателното производство. Няма оспорване
на констатациите на административнонаказващия орган, нито на вмененото
задължение. Не са представени доказателства, оборващи тези констатации.
Не се споделя становището на касатора, че неправилно
наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.85, ал.2 от ЗИ. Съгласно
чл.85, ал.1 от ЗИ, физическо лице, което
в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на
изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се
наказва с глоба от 100 до 300 лв. Според ал.2 за същото нарушение, когато е
извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена
санкция от 200 до 500 лв. От данните по делото е видно, че са налице всички
елементи от фактическия състав на нарушението по чл.44, т.4 от ЗИ, поради което
правилно деянието е санкционирано по реда на чл.85, ал.2 от ЗИ. Действително
обективните признаци на нарушението се съдържат в ал.1 на същия текст, но
разпоредбата на ал.2 изрично препраща към нея, което е основен метод на
законодателна техника, създаващ ясна представа за нарушената материалноправна
норма.
В случая не са налице условията за квалифициране на
нарушението като маловажен случай, както правилно е преценил и районният съд.
Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството, не се отличава с
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от процесния вид. Изискванията на закона за ползване
на водомери с поставени надлежни обозначения за преминала последваща проверка
са гаранция за точност и достоверност на измерванията и съдействат за
изпълнение на целите на ЗИ за защита имуществото на физическите и юридическите
лица от неблагоприятни последици, които могат да настъпят вследствие на неверни
резултати от измерванията. Не намират подкрепа в данните по делото твърденията
на касатора, че нарушението е отстранено след констатирането му, както и че липсват
вредни последици от извършването му, а и те сами по себе си не са достатъчни,
за да обосноват маловажност на случая. Затова, като е отказал да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, районният съд не е допуснал нарушение на
материалния закон, водещо до неправилност на постановения от него акт.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав счита,
че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.
348 от НПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240 от 24.06.2019 г., постановено
по нахд № 287/2019 г. по описа на Районен съд - Добрич.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: