Решение по дело №2041/2017 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1688
Дата: 11 октомври 2017 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20177050702041
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№........................................... 2017г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на тринадесети септември 2017г., в състав:

               

                                           Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                                  

            при секретаря Деница Кръстева

с участието на прокурор Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело №2041 по описа на съда за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 203, ал.1 АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба на Т.С.М. с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и претендирани вреди в размер на 300лв., представляващи претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за обжалването и отмяната на НП № 14-0804-001794/ 13.10.2014г. издадено от Началник сектор ПП-КАТ при ОД на МВР гр.Сливен на основание чл.177, ал.1,т.2, пр.1 от ЗДвП и процесуално представителство по нахд № 67 по описа на РС Сливен, V наказателен състав за 2015г., 69.31лв., представляващи законова лихва, считано от 02.04.2015г. до 10.07.2017г., както и законова лихва от момента на постановяване на съдебното решение по настоящото производство до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът Т.С.М. сочи, че с НП № 14-0804-001794/13.10.2014г. издадено от Началник сектор ПП- КАТ при ОД на МВР гр.Сливен му е наложена глоба. НП е било обжалвано пред компетентния съд и отменено в цялост. Решението на Сливенски районен съд е влязло в сила. За обжалването на НП е ангажиран адвокат, за което бил сключен договор за адвокатска защита и съдействие, по която било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Представя доказателства – договор за адвокатска защита и съдействие и пълномощно.

В открито съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа иска и моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

 

Ответникът в писмено становище оспорва иска и моли за отхвърлянето му.

 

Прокурорът в открито съдебно заседание дава заключение за неоснователност на предявения иск.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Предмет на исковата претенция е присъждане на обезщетение за претендирани вреди в размер на 300лв., представляващи претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за обжалването и отмяната на НП№ 14-0804-001794/13.10.2014г. издадено от Началник сектор ПП-КАТ при ОД на МВР гр.Сливен на основание чл.177, ал.1,т.2, пр.1 от ЗДвП и процесуално представителство по нахд № 67 по описа на РС Сливен, V наказателен състав за 2015г., 69.31лв., представляващи законова лихва, считано от 02.04.2015г. до 10.07.2017г., както и законова лихва от момента на постановяване на съдебното решение по настоящото производство до окончателното изплащане на задължението.

Страните не спорят по следните факти – на ищеца е издадено НП№ 14-0804-001794/13.10.2014г. от Началник сектор ПП-КАТ при ОД на МВР гр.Сливен, НП е отменено с Решение № 128/09.03.2015г. на Сливенски районен съд, съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила, в хода на съдебното производство е постъпила молба от адв. Т., с приложено пълномощно към нея, пред настоящата инстанция адв. Т. представя договор за правна защита и съдействие за представителството на ищеца пред РС Сливен, непредставен в хода на оспорване на НП пред Сливенски районен съд, поради което съдът ги възприема.

Спорни между страните са датата на подписване на договора за правна защита и съдействие за представителството на ищеца пред РС Сливен, както и момента на заплащане на сумата по договора.

Видно от документите по съдебната преписка по нахд № 67 по описа на РС Сливен, V наказателен състав за 2015г., НП е връчено на ищеца на 17.ХІІ.2014г.,  жалбата срещу НП е изпратена в 7 дн. срок  и е постъпила при АНО на 23.12.14г., внесена е в съда на 13.01.2015г., призовката за дата на насроченото публично съдебно заседание е връчена на адреса на адвокат Т. на 26.01.2015г., постъпила е молба от адв.Т. от 05.03.2015г. по делото с приложено пълномощно към нея, делото е разгледано в едно публично съдебно заседание на 05.03.2015г. без участието на адвоката и е постановен съдебен акт.

Представеният към исковата молба договор за правна помощ и консултантско съдействие е с дата 18.12.2014г.. В чл.3 от Договора е посочено, че възложителят дължи на консултанта възнаграждение в размер на 300лв., заплатено изцяло в деня на подписване на договора. Предметът на договора между страните е възложителят възлага, а консултантът се задължава да осъществява представителство на интересите на възложителя, като изготви жалба срещу НП и осъществява процесуално представителство на интересите му.

Доколкото договора за адвокатска защита и съдействие е представен с исковата молба поставила началото на настоящото производство не може да бъде прието, че е бил подписан и, че сумата по него е платена на датата посочена като дата на сключването му,  т.е. датата посочена в него не може да бъде приета като достоверна по арг. от чл.181, ал.1 от ГПК.

Договора за адвокатска защита и съдействие е частен документ и като такъв по арг.  от чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лица, които са го подписали. Той няма материална доказателствена сила по отношение на фактите – дата на подписване на договора и дата на заплащане на възнаграждението на адвоката за процесуално представителство по нахд. Наличието на изявление в договора, че сумата от 300лв. е платена в деня на подписването му не е достатъчно за да се приеме, че този факт се е осъществил по описания в документа начин. Следва датата на подписване на договора за правна помощ и датата на предаване на сумата да бъдат установени и от други писмени или гласни доказателства по арг. от чл.181, ал.2 от ГПК.

В случая в тежест на ищеца е да докаже при пълно и главно доказване настъпилата за него вреда, т.е. да установи факта на заплащане на договореното адвокатско възнаграждение преди дата на постановяване на съдебното решение, с което е отменено НП или на датата посочена в договора между ищеца и адвоката. Такова доказване не беше проведено в рамките на настоящия процес и не бяха представени доказателства относно факта на заплащане на сумата за процесуално представителство.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

В случая не е доказана настъпилата вреда – направеното плащане преди или в рамките на висящ съдебен процес по обжалване на НП, поради което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Направено е искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ищеца, което с оглед изхода на спора е неоснователно.

Водим от горното, съдът:

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска по исковата молба на Т.С.М. с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани вреди в размер на 300лв., представляващи претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за обжалването и отмяната на НП№ 14-0804-001794/13.10.2014г. издадено от Началник сектор ПП-КАТ при ОД на МВР гр.Сливен на основание чл.177, ал.1,т.2, пр.1 от ЗДвП и процесуално представителство по нахд№ 67 по описа на РС Сливен, V наказателен състав за 2015г., 69.31лв., представляващи законова лихва, считано от 02.04.2015г. до 10.07.2017г., както и законова лихва от момента на постановяване на съдебното решение по настоящото производство до окончателното изплащане на задължението.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.

 

Съдия: