Решение по дело №45/2020 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 260013
Дата: 13 октомври 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20204320200045
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ….

 

гр. Луковит, 13.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

 

 

При секретаря: И.Д.

като разгледа докладваното от съдията АНД № 45 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:

           

            Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН

 

            Образувано е по жалбата на „М.Т.“ ООД срещу Наказателно постановление № 11-0001307 издадено на 17.01.2020 г. от инж. М. М. - Директора на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище в гр.Ловеч, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, изразяващо се в това, че дружеството, в качеството си на работодател не е изпълнило предписание, дадено му под № 14 с протокол за извършена проверка с № ПР1931208 съставен на 30.09.2019 г., а именно: да изплати дължимото обезщетение на работничката С.Ц.С., дължимо на основание чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 607,04 лева в срок до 28.10.2019 г.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.  Счита, че с протокола за даване на задължителни предписания  от 30.09.2019 г. описаните в 8 отделни точки констатирани нарушения на трудовото законодателство касаят едно и също по вид нарушение на трудовото законодателство - по чл. 221, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ, изразяващо се в неплащане на дължимо обезщетение след прекратяване на трудовите правоотношения с 8 работника. Предписанията, дадени в 15 отделни точки, касаят едно и също – да се изплати на всеки работник дължимото обезщетение в срок до 28.10.2019 г. Впоследствие  на 05.12.2019 г. били издадени 15 бр. АУАН за неплащането на обезщетението на всеки работник  поотделно, а въз основа на тях и 15 бр. наказателни постановления, като с всяко от тях се налага имуществена санкция в размер на 1500 лева, с които общият размер на наложената имуществена санкция е 22 500 лева, с което значително се надвишава размера на неплатените обезщетения към всички работници.  Счита, че предписанието е едно и при неизпълнение – изцяло или в отделни негови части, нарушението следва да се санкционира с издаването на едно НП за неизпълнение на предписанието, а не за всяко констатирано нарушение на трудовото законодателство, което е описано в предписанието и не е отстранено в срок, да се налага отделна санкция. В противен случай се стига до налагане на множество наказания за едно и също нарушение, което е в разрез с целта на закона и вместо да превъзпита работодателя, го поставя в още по-голямо затруднение да изпълни задълженията си към работниците.

 В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А.С. ***, която поддържа жалбата и искането за отмяна на атакуваното НП  по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна Дирекция "Инспекция по труда" /ДИТ/ – Ловеч се представлява от директора – инж. М., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като в писмени бележки излага доводи за това.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:  

На 30.09.2019 г. служители на ДИТ – Ловеч – св. Е.Н.И. и св. И.Д.Б. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията на труд в експлоатирания от „М.Т.“ ООД обект – „Шивашки цех“ находящ се в гр. Л. на ул. „М.“ № **. В хода на проверката били проверени предписания от предишни проверки, част от които не били изпълнени, както и били установени нарушения, засягащи правата на 8 работника да получат обезщетение при прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ, а именно обезщетения по чл. 221, ал. 1 КТ /за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор/ и по чл. 224, ал. 1 КТ /за неизползван платен годишен отпуск/. Констатациите са направени в Протокол за извършената проверка с изх. № ПР1931208, в т. 8 от който е описано нарушението относно С.Ц.С..

С протокола на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения и на вредните последици от тях, на дружеството жалбоподател в качеството му на работодател е дадено предписание в срок до 28.10.2019 г. да заплати дължимите обезщетения по чл. 221, ал.1 КТ и по чл. 224, ал.1 КТ на всеки от осемте работника, описани в 15 точки, всяка от които се отнася до конкретен работник и обезщетение.  Предписанието по т. 14 е да се изплати дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ на С.Ц.С. в брутен размер на 607,04 лева.

Предписанието не е оспорено и е влязло в сила.

На 12.11.2019 г. служителите на ДИТ – Ловеч Е.И. и В.Ц. извършили проверка в шивашкия цех за това изпълнено ли е предписанието от 30.09.2019 г., като изискали с призовка от работодателя да представи писмени доказателства за това.

На 21.11.2019 г. в ДИТ – Ловеч се явила управителката на дружеството – Т.М., която депозирала писмени обяснения, че не е изпълнила предписанията, поради финансова невъзможност в момента. Изготвен бил Протокол за оглед с изх. № 11-0-04-130. На същата дата й била връчена покана на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН да се яви в ДИТ – Ловеч на 05.12.2019 г. в 10.00 часа за съставяне на актове във връзка с установените нарушения – неизпълнение на дадените предписания с Протокол № ПР1931208 от 30.09.2019 г. с поредни номера – 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14 и 15 – нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.

На 05.12.2019 г. на „М.Т.“ ООД били съставени общо 15 акта, включително процесният АУАН № 11-0001307, в който са описани горните обстоятелства по проверките и неплащането на обезщетение на работничката С. Ц.С..

Процесният АУАН № 11-0001307 е съставен от св. И.Д.Б., на длъжност главен инспектор при ДИТ – Ловеч, в присъствието на свидетеля Е.Н.И.. Актът е подписан без възражения от управителя на дружеството Т.М., която срещу подпис е получила препис от него. Като нарушена правна норма е посочена чл. 415, ал. 1 КТ.  Актосъставителят е приел, че нарушението e извършено на 29.10.2019 г., а е констатирано на 21.11.2019 г.

Въз основа на така съставения АУАН на 17.01.2020 г. наказващият орган  - директора на ДИТ – Ловеч, е издал атакуваното наказателно постановление, е което са повторени констатациите от съставения акт, нарушената норма на чл. 415, ал. 1 КТ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 КТ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция от 1500.00 лева.

Атакуваното НП е едно от общо петнадесетте НП, издадени срещу дружеството – жалбоподател във връзка с констатираното неизпълнение на предписанията /разбити в 15 точки от протокола/ за изплащане на дължими обезщетения на осем работнички.

Изложената фактическа обстановка е безспорна между страните и същата се установява от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта - св. И.Д.Б. и св. Е.Н.И., както и от писмените доказателства по административно-наказателната преписка – протоколи, съобщения, покани, писма, АУАН, обяснения, НП и др.

Не е спорно и обстоятелството, че в дадения с предписанието срок работодателят не е изплатил дължимите обезщетения.

Между страните липсва спор по фактите, като възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.

При така установеното, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.

 Видно от представената Заповед № ЧР-877/07.07.2017 г., инж. М.Л.М. заема длъжността Директора на ДИТ – Ловеч, ръководител на съответния контролен орган по чл. 399, 400 и 401 КТ и е действал в рамките на своята компетентност.

Актосъставителят И.Д.Б. е заемала длъжността „главен инспектор“ в Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, видно от представените служебна карта и длъжностна характеристика, и на основание чл. 21, ал. 4, т. 3, вр. ал. 1 от Устройствения правилник на ИАГИТ и т. 11 от Заповед № З-0035/ 29.01.2014 г. на изпълнителния директор ИАГИТ е разполагала с материална и териториална компетентност.

АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица и са връчени на дружеството жалбоподател. Спазени са изискванията, уредени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН относно формата и съдържанието на акта и наказателното постановление, при пълно съответствие между обстоятелствата на обвинението (акта) и санкционният акт.

Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че в дадения срок не е изпълнил обективираното в т. 14 от протокол № ПР1931208 от 30.09.2019 г. на ДИТ - Ловеч предписание -  да изплати дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 607,04 лева на лицето С.Ц.С..

Основното възражение на дружеството жалбоподател се свежда до това, че незаконосъобразно е наказан 15 пъти с обща санкция от 22 500 лева за едно и също административно нарушение – по чл. 415, ал.1 от КТ.

Съдът намира това възражение на жалбоподателя за основателно.

Съгласно чл. 415, ал.1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

Даването на задължителни предписания по КТ е вид принудителна мярка, която се обективира в съответния административен акт, в случая Протокол № ПР1931208 от 30.09.2019 г. В протокола са установени нарушения на трудовото законодателство, описани в осем точки, като констатациите касаят два вида едни и същи нарушения относно осем работника, чиито трудови правоотношения са прекратени на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ – едното нарушение се състои в неизплащане на  обезщетения по чл.224, ал.1 КТ, а другото – в неизплащане на обезщетения по чл. 221, ал.1 КТ. За отстраняване на констатираните два вида нарушения са издадени предписания, които макар и да са описани в 15 точки, съставляват реално два административни акта – две предписания с оглед предмета им и задълженото лице. Влезлият в сила индивидуален административен акт – предписание, подлежи на изпълнение в определения в него срок, като неизпълнението му – частично или изцяло подлежи на санкциониране с издаването на едно НП за неизпълнение на предписание. В случая са издадени две предписания, материализирани в един документ – за изплащане на дължимите обезщетения по чл. 224, ал.1 КТ и за изплащане на обезщетенията по чл. 221, ал.1 от КТ, с един и същи срок /28.10.2019 г/. За неизпълнението на всяко от двете предписания, е следвало да се състави по един АУАН, и съответно да се издадат два санкционни акта /НП/  - за всяко от предписанията, като в съответствие с тежестта на нарушението /броя засегнати лица и общия размер на неизплатените обезщетения/ да се определи и размера на санкцията, с оглед на което законодателят е предвидил санкция в широк диапазон от 1500 до 10000 лв.

В случая  съставянето на 15 бр. АУАН и съответно издаване на 15 бр. НП за неизпълнение на двете предписания, по всяка от 15-те точки, отнасящи се до вида обезщетение и конкретния работник, противоречи на материалния закон и на неговите цели. Както се посочи по-горе недопустимо е да се налага наказание за неизпълнение на предписанието за всяка отделна негова част, защото то представлява един индивидуален административен акт. След като е дадено едно предписание за изплащане на обезщетенията по чл. 221, ал.1 от КТ и едно предписание за изплащане на обезщетенията по чл. 224, ал.1 от КТ, макар и разбити в отделни точки, пълното или частично неизпълнение на всяко от тях следва да се счита за едно нарушение и да се наложи една санкция.

Функцията на предписанието е да преустанови и предотврати констатирани нарушения на трудовото законодателство като целта в случая е да се изплатят на работниците дължимите при прекратяване на трудовия договор обезщетения. Налагането на наказание за неизпълнение на всяка една част от  предписанията /от т. 1 до т.15/  за едни и същи по вид нарушения,  освен че е незаконосъобразно, няма да доведе до целения с предписанията резултат – да се изплатят обезщетенията, защото ще утежни финансовото положение на дружеството с нови публични задължения.

Поради гореизложеното, съдът намира, че оспореното НП е издадено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.                

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът, 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-0001307/ 17.01.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, с което на „М.Т.“ ООД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.“ № **, ап. *, с управител Т.М., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че дружеството, в качеството си на работодател не е изпълнило предписание, дадено му под № 14 с протокол за извършена проверка с № ПР1931208/ 30.09.2019 г. – да изплати дължимото обезщетение в размер на 607,04 лева на работничката С.Ц.С., дължимо на основание чл. 221, ал. 1 КТ в срок до 28.10.2019 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението до страните, че решението е изготвено.

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: