РЕШЕНИЕ
№ 52/14.02.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
участието на секретаря Дорета Атанасова…..……………….…….………………и в присъствието на
прокурор………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова
адм. дело №918 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.186 ал.4 от
Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба от „ВАЛКО – 03“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“К.
О.“ №**, представлявано от управителя В. Т. В., подадена чрез пълномощник,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №
ФК-394-0411763/04.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) е постановено запечатване на търговски обект
– автомивка на самообслужване, находящ
се в гр.С., ул.“С. С.“ №***, и е забранен
достъпа до него за срок от 2 (два) дни, на основание чл.186 ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
счита заповедта за незаконосъобразна и немотивирана. Сочи, че същата е издадена въз основа на
протокол за извършена проверка (ПИП) сер.АА №0411763/21.06.2019г. за констатирано със същия нарушение на чл.3
ал.9 от от Наредба Н-18/13.02.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС. Излага
доводи, че в първия автомат за самообслужване в обекта, във връзка с който е
наложена принудителната административна мярка, било вградено ФУВАС с инд.№ ЕС
040923 и ИН на ФП 46070923, което нямало възможност за отпечатване на фискална
касова бележка на хартиен носител. Устройството било такова по смисъла на чл.2,
ал.2, т.5 от Наредба Н-18/13.02.2006г. на МФ, при което фискалният бон,
регистриращ продажбата се визуализирал само на дисплея без да бил издаван
хартиен документ. Същото било положението и при втория автомат за
самообслужване в обекта, в който било вградено ФУВАС с инд.№ ZK 040924 и ИН на ФП 46070924, както и при третия с
вградено ФУВАС с инд.№ ZK 120278 и ИН на ФП 50147198. Смята, че в административния акт са изложени
теоретични положения без да е посочена конкретна тежест на извършеното
нарушение и/или на последиците от него. Не ставало ясно какви незаконосъобразни
практики имал предвид административният орган, след като в акта му не били
изложени твърдения, че констатираното по време на проверката неизпълнение на
разпоредбите на наредбата водело до укриване на приходи от страна на търговеца,
или че дружеството имало установени и други нарушения във връзка с отчитането
на приходите от продажба от търговския обект, за които да имало съставяни АУАН
и налагани санкции. Лисвала дори една констатация, че с установеното нарушение
бил засегнат фиска на държавата, и че това нарушение довело или могло да доведе
до неотчитане и укриване приходи от страна на дружеството. Отбелязва, че
липсвал спор за това, че в обекта на самообслужване били налице три автомата с
ел. захранване и с фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване
(ФУВАС). Посочва, че това устройство било вид фискално, по смисъла на чл.7,
ал.1 във вр. с чл.2, ал.2, т.5 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. Не се твърдяло от проверяващите, че ставало
въпрос за неиздаване на фискален бон, такива фактически констатации не били
обективирани в протокола за извършена проверка. Заявява, че в случая не била
издадена хартиена касова бележка не защото дружеството искало да укрие приход
от извършена продажба, а защото монтираното в автомата и регистрирано в НАП
ФУВАС не притежавало такава опция. Касовия бон с номер и със стойност на
покупката се визуализирал на дисплея на автомата. При положение че извършените
продажби били от автомат за
самообслужване с електрическо захранване, то за извършената продажба, касовата
бележка се визуализирала единствено на дисплея на автомата. Твърди, че в
съответствие с разпоредбите на наредбата дружеството регистрирало фискални
устройства, за които регистрации били издадени и съответните свидетелства.
Предвид последното не било ясно защо след като тези устройства били регистрирани,
сега административният орган твърдял, че използването им водело до нарушаване
на реда за издаване документ за продажба. В тази връзка счита, че не е налице
нарушение на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“
от ЗДДС, което да води до налагане на ПАМ. На следващо място в жалбата
се излагат доводи в подкрепа на твърдението за несъответствие на оспорената
заповед с целта на закона, тъй като ПАМ била наложена преди издаването на
наказателно постановление. Това водело до ограничаване на правото на търговеца
да поиска прекратяване на мярката при наличие предпоставките по л.187 ал.4 от
ЗДДС. Налагането на мярката в случая не отговаряло на нито една от целите
посочени в ЗАНН, както и на спецификите
на ЗДДС. Закрепената в последни цел била да принуди нарушителя доброволно и възможно
най-скоро да плати санкцията, като по този начин понесе веднага отговорността
за извършеното административно нарушение
и с това да се постигне предупредително-възпитателния ефект на
административната санкция. Излагат се и други възражения в насока
несъответствие на заповедта с целта на закона.
По изложените съображения се моли за отмяна на
оспорената заповед. Претендират се разноски по делото, за които се представя
списък.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Излага се и
допълнителен довод, че считано от 10.12.2019г. разпоредбата на чл.118 ал.3 от ЗДДС е изменена като е прието, че в случаите на продажби на стоки или услуги,
предоставяне от автомати на самообслужване с вградени фискални устройства, с
изключение на услугите по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ
продажбата може да се визуализира само на дисплей без да се издава хартиен документ. Това обстоятелство следвало да се
вземе предвид, доколкото издаването на
процесната заповед било обусловено от извършеното административно нарушение.
Ответникът –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в депозирано
писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител, оспорва
жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
На 21.06.2019г. в 10.00ч. контролни
органи от отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на
търговски обект – автомивка, стопанисвана от „ВАЛКО – 03“ ЕООД, намираща се в гр.С.,
ул.“С. С.“ №***. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за
извършена проверка (ПИП) №0411763/21.06.2019г. Видно от протокола, в проверявания
обект са били разположени автомати на самообслужване за измиване на автомобили
– два броя и един брой апарат на самообслужване – прахосмукачка. Била е
извършена контролна покупка – измиване на автомобил СВ **** ** с водоструйка.
За целта в автомат на самообслужване EV-12-102 с
ИН на ДУ ЕС 040923 и ФП 46070923 била поставена монета от един лев, като
продажбата била визуализирана на дисплей, но било установено, че за бон
№0016875 от 21.06.2019г. не била издадена фискална касова на хартиен носител.
Контролна покупка – „измиване на автомобил“, проверяващите длъжностни лица
извършили и от автомат на самообслужване EV-12-KL с ИН на ФУ 040924 и ФО 46070924. За последния
посочили също, че в него била поставена монета от един лев, като продажбата
била визуализирана на дисплей, но било установено, че за бон №0249 от
21.06.2019г. не била издадена фискална касова на хартиен носител. Проверяващите
направили и друга контролна покупка – „почистване на автомобил СВ **** ** с
прахосмукачка“ от автомат на самообслужване Тремол VKL с ИН
ZK 120278 и ФП 50147198, в който била поставена монета
от един лев, като продажбата била визуализирана на дисплей, но било установено,
че за бон №007361 от 21.06.2019г. не била издадена фискална касова на хартиен
носител.
На 02.07.2019г. на „ВАЛКО-03“ ЕООД е бил
съставен АУАН № F497167 за нарушение на чл.3 ал.9 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, като същия е бил връчен на дружеството, чрез
управителя му, на същата дата.
На 04.07.2019г. е издадена оспорената в
настоящото производство заповед, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС е наредено запечатване на търговски обект – автомивка на самообслужване, находящ се в гр.С.,
ул.“С. С.“ №***, и е забранен достъпа до
него за срок от 2 (два) дни, на основание чл.186 ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
Прието е, че дружеството в качеството му на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба Н-18/13.12.2006г.) е допуснало нарушение на същата, като не въвело в
обекта си фискално устройство с възможност да издава фискална касова бележка на
хартиен носител, като за нарушена е определена разпоредбата на чл.3, ал.9 от
Наредба Н-18/13.12.2006г., вр. чл.118 ал.4, т.4 от ЗДДС.
ЗППАМ е връчена на представляващия
„ВАЛКО-03“ ЕООД В. Т. В. на 15.07.2019г., а жалбата срещу нея е подадена на
26.07.2019г. , видно от поставения входящ номер.
По делото, по искане на жалбоподател, се
снеха показания на свидетеля П. Б. Л. – по негови данни собственик на фирма за
сервиз и продажба на касови апарати и фискални устройства. Същият заявява, че
обслужва обекта на жалбоподателя по повод, на който е издадена заповедта и в
него имало разположени три устройства, който отчитали дневния оборот на
автоматите на самообслужване. Свидетелят обясни принципа на отчитане на
фискалните устройства, монтирани в автоматите, като конкретно посочи, че
отчитащите устройства са монтирани в самата кутия на автомата, с монетник и бутони.
Имало и дисплей, на който се виждало какво се извършва – пускане на монета
срещу извършване на услуга, а именно измиване на автомобил. Поясни, че когато
се пусне дадена монета, в зависимост от услугата, устройството отчитало на
дисплея каква е монетата и какво ще се извършва, след това записвало този
електронен фиш в един КЛЕН - контролна лента на електронен носител, или CD
карта и там се запаметявала всяка една извършена услуга от устройството,
генерирал се 40-знаков код на всяко действие, номер на бон, което се записвало
на електронен носител и в определено време от деня автоматично се изпращал в
НАП оборотът от това устройство, като се генерирал взет отчет, баркод, посочен
бил и час. Това ставало всеки ден, когато работело устройството. Посочва, че
устройствата за отчитане, монтирани в обекта на жалбоподателя били регистрирани
в НАП, тъй като иначе не можело да се използват, блокирали. Конкретизира, че
това, което се изписвало на дисплея на устройството за отчитане се генерирало,
но не се издавал хартиен бон, защото нямало такова устройство, произведено в
България и одобрено от НАП и от Българския институт по метрология, което да
комуникира с „протокола“ на тези устройства. Допълва, че устройствата са
защитени от всякаква манипулация. В самата CD карта, водеща се КЛЕН, всичко
било криптирано, с невъзможност за използване на друго устройство. Пояснява
още, че при пускането на монетата автоматично се появявал електронен бон,
какъвто например бил бона от хранителен магазин, тоест технически нямало как да
се манипулира информацията за реализираните обороти. Оборотът се съхранявал в
самия КЛЕН и всеки ден в НАП се изпращал дневен отчет с оборота на всяко
устройство поотделно. Устройството имало фабричен номер, номер на фискална
памет, номер на бона, тоест можело във всеки момент да се провери контролира
дейността.
При така установеното от фактическа
страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес, в законоустановения преклузивен срок и насочена срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл.7, ал.1,
т.3 от ЗНАП и правомощията, предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 35).
Не се констатират допуснати съществени
нарушения на формата на акта и административнопроизводствените правила при
издаването му. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа законоустановените
реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на
издателя. Посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ.
Оспорената заповед е издадена на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3,
ал.9 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба“. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта. В съответствие със законовата регламентация на чл.118,
ал.4, т.4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази законова разпоредба от
Министъра на финансите е издадена Наредба Н-18/13.12.2006г. Съгласно чл.3, ал.9
от Наредбата (в приложимата редакция, ДВ, бр. 111 от 2013г., в сила от
1.01.2014г.), лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на
самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно да
регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл.2, ал.2, т.1
или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на
хартиен носител.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Идентично задължение съдържа и чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., съгласно който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Въпреки изложеното настоящият състав на
съда счита, че заповедта за ПАМ е незаконосъобразна.
Анализът на разпоредбата на чл.118 от ЗДДС води до извод, че целите на закона с налагането на ПАМ като процесната, са
упражняване на предвидена в ЗДДС принуда върху субекта, извършващ дейност в
обекта, която да го насочи към спазване на регламентирания в чл.118 от ЗДДС и
Наредба № Н-18/13.12.2006г. ред за отчитане на продажбите, да се въздейства по
максимално ефективен начин върху обществените отношения, свързани с
регистрирането и отчитането на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, да се предизвика по-добра организация в обекта, която да води до
регистриране на всяка извършена продажба на регистрираното и функциониращо в
него фискално устройство, да предотврати извършването на продажби, които не се
регистрират и не се отчитат по законоустановения за това ред и начин.
Съдът счита, че тези изисквания на
закона са били спазени от жалбоподателя – „ВАЛКО – 03“ ЕООД, макар и да е
безспорно обстоятелството, че при проверката от контролните органи на
търговския обект – автомивка на самообслужване, при извършените контролни
покупки – измиване на автомобил и почистване на автомобил, не са били издадени
фискални касови бележки на хартиен носител от фискално устройство. В тази
връзка следва да се посочи следното:
Фискалната касова бележка е първичен
счетоводен документ, който се издава от търговеца чрез фискално устройство, за
да се регистрират и отчетат извършваните от него продажби на стоки или услуги.
Фискалният бон е задължителен при плащане в брой, с дебитна или кредитна карта,
ваучер, чек или други, заместващи парите платежни средства. В конкретния случай
се установи, а и не е спорно, че заявените от контролните органи покупки на
услуги – „измиване на автомобил“ и „почистване на автомобил“, са били изписани
на дисплея на устройството за отчитане, монтирано в автоматите на
самообслужване, разположени в автомивката на оспорващото дружество. Т.е.
заявителят на услугата получава и информация за същата – наясно е с естеството
на предложената услуга и със стойността ѝ.
Освен това, от показанията на свидетеля
по делото стана ясно, че устройството, намиращо се в автомата за
самообслужване, само генерира
информация, но не издава хартиен бон, защото няма устройство, произведено в
България и одобрено от НАП и от Българския институт по метрология, което да
комуникира с протокола на тези устройства за да издаде фискален бон на хартиен
носител. Установи се, че когато в автомата за самообслужване се пусне монета, в
зависимост от услугата, устройството отчита същата на дисплея и естеството на
услугата, след което записва този електронен фиш в контролна лента на
електронен носител, или CD карта, както и че в НАП се изпраща информация за
оборота от това устройство, като се генерира взет отчет, баркод и час. При това
положение съдът приема, че действително е технически невъзможно издаването на
фискален бон от автоматите на самообслужване в обектите тип автомивка, както
поради естеството на услугата, така и поради технически съображения, т.е.
невъзможно да се изпълни предвиденото в чл.3, ал.9 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., поради липсата на устройство, което да изпълнява функцията
„издаване на касов бон на хартиен носител.“ Въпреки това, в конкретния случай
не е спорно, че в проверения обект са налични фискални устройства, вградени в
автоматите на самообслужване на дружеството-жалбоподател, като е ясно и че
фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира на дисплей и
информацията се подава в НАП.
Не е спорен и друг съществен факт, а
именно, че информацията за заявените услуги и плащането ѝ, респ. за
наличието на фискален бон, постъпва в информационната система на приходната
агенция. Поради това фактът, че фискален бон на хартиен носител не може да бъде
издаден от устройството, вградено в автомата за самообслужване, не следва да е
в тежест на експлоатиращото търговския обект лице. Тук е необходимо да се
посочи, че използването на този вид фискални устройства от оспорващия е
допуснато от самата приходна администрация. Тези фискални устройства са
регистрирани в НАП, видно от свидетелствата за регистрация, съдържащи се в адм.д.№847/2019г. по описа на
АС-Хасково, приложено към настоящото. Освен
това, в протокола за извършена проверка и в заповедта изрично е посочено, че за
извършените от проверяващите органи контролни покупки има издаден касов бон,
което е удостоверено с изписване на дисплея на фискалното устройство, изписан е
и номерът на фискалния бон, както и стойността на услугата.
Съдът приема, че изписването на
стойността на услугата на дисплея на автомата за самообслужване и на сумата,
която реално е заплатена от проверяващите, без да е издаден фискален бон на
хартиен носител, не води до укриване на приходи, не е налице ощетяване на
бюджета. В случая предоставената услуга се регистрира и отчита от фискално
устройство, вградено в автомат за самообслужване - ФУВАС, като следва да се
допуска фискалната касова бележка да не се издава на хартиен носител. Тъй като
автоматите функционират на принципа на самообслужването, изискванията следва да
се свеждат до това част от изискуемата информация да се визуализира на дисплей
на автомата, както е в проверения обект, като, както посочи и свидетелят по
делото, пълното съдържание на фискалната касова бележка се съхранява в КЛЕН
(контролна лента на електронен носител), като информацията за извършената
операция се подава по електронен път до приходната агенция.
На следващо място, съдът счита, че в
заповедта за ПАМ липсва анализ за последиците от изпълнението на мярката по
отношение на дружеството, като е налице и липса на действително обосноваване на
съразмерността между евентуалните щети, които ще бъдат нанесени на фиска /не е
посочено в какъв размер биха могли да бъдат тези щети/ и предвидимите последици
за дружеството. Съобразно регламентацията в ЗАНН, както и установените в
теорията и съдебната практика критерии, принудителните административни мерки
могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и
да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Що се отнася до
регулираната от ЗДДС материя, преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва с оглед характера ѝ във всяка една от
хипотезите на нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС. В случая обаче, налагането на
принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на търговския
обект, дори да е установено нарушение от вида на визираните в посочената
разпоредба, не съответства на нито една от целите на ПАМ, които са посочени в
закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Принудителната административна мярка по
чл.186, ал.1, т.1 б. „а“ от ЗДДС не би могла да предотврати или поправи и
вредните последици за фиска от неотчитане на продажба по съответния ред, тъй
като услугите, както стана ясно, се отчитат и реално ощетяване на фиска не се
извършва. Не е налице посоченото в заповедта, че с нарушението се засяга утвърдения
ред на данъчна дисциплина и спазването на реда относно отчитането на
извършваните продажби и тяхната регистрация. Ако това твърдение е релевантно за
конкретния случай, то законът не би допуснал изрично в чл.118, ал.3, изр. второ от ЗДДС, че в случаите
на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални
устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване,
фискалният бон, регистриращ продажбата, да се визуализира само на дисплей, без
да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал.4.
Следва да има предвид, че дори, когато
преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на
целта на закона. Посоченото произтича от изискването на принципа за
съразмерност, заложен в чл. 6, ал.2 от АПК. В случая прилагането на
принудителна административна мярка не само не би постигнало нито една от целите
на административната принуда, но напротив, би ограничило в значителна степен
правата на жалбоподателя – „ВАЛКО – 03“, доколкото го възпрепятства да
упражнява търговска дейност за определен срок, при отчитане и на обстоятелството,
че се касае за търговски обект, предоставящ услуги с устройства със специфични
технически характеристики. Не може да се приеме, че с налагането на ПАМ за срок
от 2 дни ще се предотврати настъпването на вредни последици, тъй като не е
изяснено какви ще бъдат те. С налагането на ПАМ въпреки доказателствата за
налично ФУ, се причиняват вреди, несъобразени с търсената цел и в противоречие
и с принципа на съразмерност по чл.6, ал.5 от АПК. Предоставената от закона
възможност за преценка от страна на административния орган трябва винаги да
бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел.
Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, което
представлява отменително основание по чл.146, т. 5 АПК.
Предвид изложеното издаването на
оспорената заповед не може да обоснове налагането с нея на принудителната мярка
– запечатване на търговски обект. Реално ощетяване на фиска няма.
Предоставената услуга е регистрирана, но не е издаден фискален бон на хартиен
носител, поради техническа и конструктивна невъзможност, което от своя страна
води до несъответствие на ПАМ с целта на закона, от гледна точка на
преустановяването на действия, които биха довели до извършване на нарушения и
да се защити фискът от укриване и неотчитане на приходи. Неиздаването на
фискален бон на хартиен носител не е довело до нарушение на обществените
отношения, което да изисква на налагането на принудителна мярка от вида на
процесната.
По изложените съображения съдът намира,
че процесната ПАМ - запечатване на търговски обект – автомивка на
самообслужване и забрана за достъп до него за срок от 2 дни, по реда на чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, е неправилно наложена, което предпоставя отмяната на оспорената
заповед.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото
дружество за присъждане на разноски е основателна и в негова полза следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 350 лева - заплатена
държавна такса и разноски за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №ФК-394-0411763/04.07.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите- София да заплати
на „ВАЛКО – 03“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“К. О.“ №** ,
представлявано от управителя В. Т. В., разноски по делото в размер на 350 (триста
и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия :