Решение по дело №1456/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              07.06.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:           ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                             ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1456 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 12.12.2018г., гр.д.36085/18г., СРС, 34 с-в осъжда Столична община да заплати на А.П.Г. по иск с правна квалификация чл.49 ЗЗД сумата 4 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и посттравматично стресово разстройство, причинени при нападение от безстопанствено куче на 08.05.2018г. в гр.София, в близост до бл.409, вх.А, район „Люлин 4“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.05.2018г. до окончателното погасяване и сумата 835.20 лева – разноски, като отхвърля  иска за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева.

Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна жалба от ответника по него Столична община. Счита, че няма противоправно поведение на ответника, който изпълнява вменените му задължения от закона и общинската програма. Положена е дължимата грижа за овладяване популацията на безстопанствените кучета чрез кастриране, ваксиниране и връщане на място. Не е доказан фактическият състав на непозволено увреждане – механизъм на инцидента, противоправност на деянието и причинно-следствената им връзка с увреждането. Обезщетението е завишено. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се  отхвърли иска.

Въззиваемият – ищецът А.П.Г. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Инцидентът по никакъв начин не е провокиран и настъпва изненадващо за ищеца А.П.Г. в близост до дома му, когато е нападнат и хапан от голямо безстопанствено куче. В тази насока са удостоверение от МВР, Дирекция „Национална система 112” за получен сигнал на 08.05.2018г. за инцидент с ухапване от куче, както и показанията на свидетеля М.Г., основани на непосредствените му впечатления от случая.

Същият свидетел и свидетелката Е.К.въз основа на преките си наблюдения установяват състоянието на ищеца през възстановителния период. Физическите страданията са свързани със силни болки в областта зад коляното и прасеца на десния крак за около 2-3 седмици и битови неудобства. Негативните преживявания произтичат от развитите страх от кучета, притеснения и проблеми със съня.

Според съдебно-медицинската експертиза и уточненията на вещото лице в о.с.з., през период около 20 дни, ищецът търпи продължителни и значителни по интензитет болки, защото раните от кучешки ухапвания са силно замърсени и заздравяват малко по-бавно, в сравнение с други наранявания. Преживяна е и остра стресова реакция, която от своя страна причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След напълно приключилия оздравителен процес има остатъчни белези, представляващи козметичен дефект за цял живот.

Противоправното поведение на служители при ответната Столична община се състои в бездействие за изпълнение на задължението им по чл.47, ал.1 от Закона за защита на животните да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, както и за изпълнение на общото им задължение за опазване на живота, здравето и безопасността на гражданите и гостите на Столична община. Дължимата грижа не се изчерпва само с овладяване популацията на безстопанствените кучета чрез кастриране, ваксиниране и връщане на място, но и с продължаваща превенция за последващо безопасно поведение в съответното населено място.

Пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат се установява от съдебно-медицинската експертиза.

Предвид характера, интензитета и продължителността на болките и страданията, при съобразяване възрастта на пострадалия и обществено-икономическия критерий за справедливост към момента на деликта, определеното по реда на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата 4 000 лв. Искът по чл.49, ал.1 ЗЗД е основателен до този размер.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която е уважен искът.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 400 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат. Неоснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението, след като е уговорено под минимума по чл.7, ал.2, т.2 Наредба № 1/2004г. МРАВ от 510 лв.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И  :  

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.12.2018г., гр.д.36085/18г., СРС, 34 с-в в частта, с която се осъжда Столична община да заплати на А.П.Г. по иск с правна квалификация чл.49 ЗЗД сумата 4 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и посттравматично стресово разстройство, причинени при нападение от безстопанствено куче на 08.05.2018г. в гр.София, в близост до бл.409, вх.А, район „*****“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.05.2018г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА С. о., с адрес: гр.София, ул.”***** да заплати на А.П.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 400 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.