№ 573
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Лилия Н. Георгиева
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20241100605879 по описа за 2024
година
Производството е по реда на гл.XXI от НПК.
С присъда от 20.12.2022г. по НЧХД № 8843/2020г. Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 103 състав, е признал подсъдимия В. М. Ч. за виновен в това, че
около 16.45 ч. на 09.04.2020 г. в гр. София, кв. „Лозенец“ на ул. „Люботрън“ в района на бл.
4 посредством нанасяне на удари е крак /ритници/ в областта на десния крак на И. Р. Б. й
причинил лека телесна повреда изразяваща се в охлузване е подкожен хематом по предно
външно страничната повърхност на дясната подбедрица в средната й трета и охлузване по
предната повърхност на дясната подбедрица в горната й трета, което причинило на И. Б.
болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.
78а НК го е освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000лв. /хиляда лева/.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият В. М. Ч. е осъден да заплати
направените по делото разноски като по сметка на СДВР заплати сумата от 169.26 /сто
шестдесет и девет лева и 26 ст./ лева, по сметка на СРС да заплати сумата от 60.00
/шестдесет/ лева, на частният тъжител И. Р. Б. да заплати направените от същата разноски в
размер на 204.30 /двеста и четири лева и 30 ст./ лева и сумата от 1000 /хиляда/ лева
представляваща адвокатско възнаграждение на повереника на частният тъжител - адв. Е. Д.
от САК, като на последната да заплати сумата от 12.00 /дванадесет/ лева представляваща
внесена държавна такса от адв. Д..
По НЧХД-то не е приеман за съвместно разглеждане ГИ.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. В., защитник на подс. Ч.. В нея се
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Прави се искане
за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Ч. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение. Не се правят искания по
1
доказателствата.
В закрито заседание на 02.10.2024г. въззивният съдебен състав, по реда на чл.327 НПК,
прецени, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на доказателства.
В открито заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Ч. се явява лично и с адв.
В.. Последният представя допълнително изложение към въззивната жалба и заявява, че ги
поддържа. Твърди, че присъдата почива на предположения и обвинението не било доказано
по несъмнен начин. Защитата отправя критика към дейността на първоинстанционният
съдебен състав по оценката на доказателствата маса. Излага съображения, че обясненията на
подс. Ч. са напълно игнорирани, за сметка на показанията на свидетелите на частното
обвинение, на които съдът се е доверил без да провери тяхната достоверност. Според
защитата посочената в постановлението на СРП за отказ да се образува досъдебно
производство Г.А. не дава сведения, които да подкрепят тезата на частното обвинение, тъй
като същата е била наблизо, „ и чула шум от конфликт, както и викове на млада жена, но не
е видяла, какво се е случило“. .
Защитата твърди, че показанията на свид. Ч. не се отличават с достоверност, но съдът
безкритично им се е доверил.
Защитата изразява несъгласие със заключението на СМЕ, тъй като подс. Ч. не е бил с
обувки, а с маратонки, в тази връзка се претендира, че съдът следва да кредитира дадените
от него обяснения във връзка със случилото се и да постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият Ч. поддържа изложеното от адв. В.. В последната си дума моли за
постановяване на оправдателна присъда, сочи, че не е извършил деянието, описано в
тъжбата.
Повереникът на частният тъжител – адв. Д., моли за потвърждаване на присъдата на
първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-ти въззивен състав, след като обсъди доводите
във жалбата и допълненията към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени
материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Въззивният съд, след като подложи на
внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз
основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото,
поради което споделя фактическите констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. М. Ч. е роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин,
с висше образование, женен, неосъждан, пенсионер, живущ в гр. София, ул. ****, ЕГН
**********.
Частният тъжител И. Р. Б. и свид. М.Н. били приятелки, като свид. Н. живеела
съвместно със свид. В. Н..
На 09.04.2020 г. след като било обявено извънредното положение в Република
България в резултат на пандемията от „Covid- 19“ частният тъжител И. Б. била в гр. София,
кв. „Лозенец“, където отивала да пазарува за майка си, която живеела в бл. 4 в кв. „Лозенец“
като блока се водел на № 87 на ул. „Люботрън“. Майката на частният тъжител Б. седмици
преди това била претърпяла тежка операция и Б. й пазарувала, за да на излиза от вкъщи.
Както обикновено, когато ходела да пазарува на майка си ЧТ Б. си говорела по
телефона със свид. М.Н.. Следобед, около 16.00 ч. на 09.04.2020 г. частният тъжител И. Б.
отишла да пазарува на майка си и със свид. Н. отново си говорели по телефона. По това
време подс. В. Ч., която живеел на ул. **** бил излязъл, за да изведе кучето си, което било
голямо около 25-30 кг., в гората при техния блок, като го държал на къс повод.
2
Двамата с частният тъжител И. Б. се засекли на пътеката между бл. 3 и бл. 4 в кв.
„Лозенец“, по близо до бл. 4, по която се влизало в парка, като подс. Ч. направил забележка
на частният тъжител Б. като и казал, че сега не е момента за разходки, тъй като знае какво
време е сега, на което тя му отвърнала предизвикателно, с оглед на което той със
заплашителен тон започнал да й крещи: „Какво правиш тука ма?“, като Б. го попитала „На
мен ли ми говорите, какво искате, че се разхождам“, въпреки че същата била тръгнала да
пазарува. В резултат на тези думи на Б. подс. Ч. започнал да вика: „Ей сега ще видиш как ще
дойда и ще те наритам“. Всичко казано от подс. Ч. свид. М.Н. чула по телефона, тъй като си
говорели двете с Б. и я попитала: „На теб ли ти говорят така“.
Подсъдимият В. Ч. продължил да вика към И. Б.: „Ще те наритам, сега ще видиш
какво ще ти се случи“, като я блъснал в гърдите и я ритнал няколко пъти по десния й крак, в
резултат на което частният тъжител Б. започнала да вика: „Остави ме, престани да ме риташ,
да ме блъскаш“, което свид. Н. също чула по телефона, като по едно време връзката
прекъснала.
В този момент, когато подс. Ч. блъснал и ритал частният тъжител И. Б. по ул.
„Люботрън“ с автомобила си минала свид. В. Ч., която била също приятелка на Б. и много
близка с нейният братовчед свид. В. Н.. Свид. Ч. видяла действията на подс. Ч., но тай като
бързала, да закара кучето си на ветеринарен лекар, тъй като същото получавало кризи, не
спряла, а продължила пътя си, но се обадил веднага на свид. В. Н., който бил инспектор в
Специализирания отряд за борба с тероризма на МВР и му казала за това, което видяла и
спешно да отива при ЧТ Б., тъй като нещо става.
Свид. В. Н., който тогава тренирал в Южен парк се обадил на частният тъжител И. Б.,
която била силно притеснена и му казала, че се е скарала с някакъв човек, който я е наритал
и го попитала какво да прави, а той й казал веднага да се обади на тел. 112 и да каже за
случая, както и че той ще отиде при нея. Веднага след това свид. Н. се обадил на
приятелката си свид. М.Н. да вземе ключовете от автомобила му и документите, да слезе и
да отвори гаража, за да изкара автомобила си, след което двамата с джипа му отишли на ул.
„Люботрън“ при ЧТ И. Б. която била много разстроена, а на място имало полицейски
служители от 04 РУ - СДВР. Свид. В. Н. питал частният тъжител И. Б. какво се е случило, но
тя била много разстроена, след което попитал полицейските служители дали знаят кой е
подсъдимия, да не би да е в градинката, но те му отговорили, че е най - добре да отидат до
кварталния и да пуснат жалба.
В тази връзка и с частният тъжител Б. свид. Н. отишъл при кварталния на 04 РУ -
СДВР, където частният тъжител И. Б. започнала да разказва за случилото се и тогава свид.
Н. разбрал с подробности какво точно се е случило, а именно, че поде. Ч. я е ритал в долната
част на десния крак, след което с джипа му отишли с ЧТ Б. в Съдебна медицина на ул.
„Здраве“ в гр. София, където Б. била прегледана от лекар и й било издадено
Съдебномедицинско удостоверение № V-119/2020 г. за нанесените й телесни увреждания.
След това, двамата, заедно със свид. М.Н., която също била в джипа, отишли в 04 РУ -СДВР,
където частният тъжител Б. подала заявление до Началника на 04 РУ - СДВР за случилото
се.
Съгласно заключението на изготвената Съдебномедицинска експертиза на частният
тъжител И. Р. Б. същата е получила следните травматични увреждания - охлузване с
подкожен хематом по предно външно страничната повърхност на дясната подбедрица в
средната и трета и охлузване по предната повърхност на дясната подбедрица в горната й
трета, които представляват повърхностни мекотъканни увреждания, които са причинили на
И. Б. - болка и страдание, дължат се на действието на твърди тъпи предмети по механизма
на удари с такива, вкл. и тангенциалното им действие, и добре отговарят да са получени при
нанасяне на два отделни удара с крак - ритници, като по морфология добре отговарят на
посочения от Б. период на причиняването им.
От заключението на изготвената аудио - техническа експертиза е видно, че на
09.04.2020 г. е постъпило обаждане от частният тъжител И. Б. от телефонен номер **** до
3
тел. 112 във връзка със случилото се, в която е отразен разговора на Б. с оператор на
Дирекция „Национална система 112“ на инкриминираната дата, в който Б. съобщава на
оператора обстоятелствата около случилото се, а именно, че на ул. **** е била наритана от
мъж и фактите около инцидента.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена след анализ
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за
тяхното установяване: обясненията на подс. В. Ч., показанията на свид. М.Н., на свид. В.
Ч., на свид. В. Н., заключението на Съдебномедицинската експертиза на И. Р. Б.,
заключението на аудио - техническата експертиза, Съдебномедицинско удостоверение № V-
119/2020 г. издадено от доц. д-р А.А., дм. - специалист по съдебна медицина в Катедра по
съдебна медицина и деонтология при Медицински университет - София издадено на И. Б.,
писма от Началник на 04 РУ - СДВР, заверен препис от Дневник за получени и предадени
сигнали и разпореждания в ОДЦ /ОДЧ/ при 04 РУ - СДВР, започнат на 24.03.2020 г., справка
за съдимост на подс. В. Ч., характеристика на същия и др.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи въз основа на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция. Съдът намери, че вътрешното убеждение на районния съдебен състав е
формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
като споделя доводите и съображенията му. Съдът прецизно и в съответствие със
изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал
други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са
обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им
тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен
да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези,
които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста /р. 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Не са налице основания СГС да отстъпи от кредитирането на показанията на
свидетелите Ч., Н. и Н., т.к. не се установява в показанията им тенденциозност.
Няма основание съдът да не се довери на показанията на свид. Н., относно навика на
същата да говори с частния тъжител по телефона, както и в конкретния случай.
Показанията на същата правилно са залегнали в основаната на изводите на първата
инстанция относно фактите, тъй като тя, макар и не очевидец на случилото се, е възприела
конфронтацията, между подс. Ч. и Б., отправените изрази, както и дава показания, че е чула
тъпи удари.
Възраженията на защитата, че този разговор не е бил проведен, тъй като няма справка
от мобилен оператор за горното, съдът намери за несъстоятелни, както са несъстоятелни и
възраженията, че мястото на инцидента не е било установено с точност.
Първоинстанционният съд ясно е посочил, че мястото е на пътеката между бл. 3 и бл.
4 в кв. „Лозенец“, по близо до бл. 4, от кои доказателства извежда този факт.
Направено е искане в о.с.з. при даване ход на делото на 28.05.2021г. от страна на адв.
Д. – повереник да бъде изискана справка за проведените разговори на посочените от нея два
телефонни номера, но срокът за съхранение на данните съгласно ЗЕС е бил изтекъл и
съдът е оставил без уважение същото.
Правилно са възприети и показанията на свидетеля Н., същите са логични,
последователни и непротиворечиви, като еднопосочно подкрепят изведената от съда
фактология. Същото се отнася и до показанията на свид. Ч.. Възраженията относно
достоверността на заявеното от нея, съдът намери за неоснователни. Показанията и също се
отличават с последователност и детайлност, обсъдени са подробно в мотивите на СРС,
поотделно и съвкупно с останалите доказателства по делото. Въззивният съд не намери
4
основания да се дистанцира от приетото от първостепенния съд. Доводите, които навежда
защитата са свързани с това, че свид.Ч. не се е обадила веднага на тел.112 , за да съобщи за
видяното от нея, т.е. случващото се между Б. и Ч., а е продължила към ветеринарния лекар.
За реакцията си свид. Ч., сочи, че според нея ситуацията не била животозастрашаваща
за Б., като Ч. веднага се е свързала със свид. Н., братовчед на Б. и служител на „ поделението
във Враня“, за да му съобщи за видяното. По - късно се е свързала и с Б.. Заявеното
кореспондира и с показанията на свид. Н..
Съдът намери за несъстоятелно позоваването от защитата на сведенията, които е дала
Г.А. инкорпорирани в копията от материалите по пр. пр. № 23635/2020г. по описа на СРП,
тъй като не са събрани по реда и със средствата предвидени в НПК, извод идентичен с този
на СРС.
Прави впечатление, че подс. Ч. в обясненията си е пестелив в детайлите, когато
описва своите действия . Съпоставени с останалите доказателства по делото, при отчитане
на двояката им природа като доказателствено средство, но и като средство за защита, съдът
е приел, че следва да им се довери, но частично, както е посочил подробно, защо не им дава
вяра изцяло, в кои части ги кредитира и защо. Въззивният съдебен състав се солидаризира с
направения анализ от първата инстанция на неговите обяснения и не намери основание да се
довери на твърдението му,че не ритал пострадалата ,тъй като се явява опровергано от
останалите събрани по делото доказателства.
Правилно съдът е кредитирал и представеното СМУ, издадено на инкриминираната
дата от съдебен медик, като видно от същото прегледа е извършен около 17.45 часа, което
съпоставено с показанията на свидетелите и установените обективни данни за часа на
обаждането на тел.112, пристигането на екип от служители на 04 РУ на място, последващото
отвеждане на Б. до катедрата по съдебна медицина, разкрива хронологията на случая.
Настоящият съдебен състав оценява двете експертни заключения като обективни,
компетентни и обосновано изготвени, при коректно обсъждане на наличната информация,
като намира, че последните обосновано са били възприети при формирането на
фактическите и правни изводи по делото.
Съдът намери за неоснователни възраженията на защитата относно заключението на
СМЕ. Вещото лице е отговорило обстойно на въпросите на страните и убедително е
защитило заключението си . В това число, че характерни следи, които да насочат дали се
касае за ритник с обувка и каква е тя, могат да се получат, когато лицето е на земята,
фиксирано е, и получава стъпване отгоре върху него. В конкретния случай, такова не се
твърди, за да се изследва детайлно обстоятелството дали подс. Ч. е бил с обувки с твърда
подметка или с маратонки. Ето защо, Съдът кредитира заключението на вещото лице Н.,
като обективно и отговарящо с необходимата прецизност на поставената задача, поради
което правилно е било възприето от СРС.
Съгласявайки се с правните изводи на районния съдия и на основата на така
изяснената фактическа обстановка, въззивният съд също намира от правна страна, че
подсъдимият В. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК, в каквато насока му е повдигнато обвинение с частната тъжба.
Правилен и законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че са
налице предпоставките за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК. При индивидуализация на
наказанието районният съд е съобразил наличието на смекчаващи отг. обстоятелства и
липсата на отегчаващи. В този смисъл размера на наложеното административно наказание
глоба - 1000 лева е съответно на извършеното и справедливо от гледна точка на закона.
Правилно е и произнасянето на първостепенният съд досежно направените в хода на
производството разноски, доколкото съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на подсъдимия, в конкретния случай те се доказват, чрез
приложените писмени доказателства /л.17, л.20, л.38, л.121, л.146 от НЧХД/ .
5
При извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият
следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.12.2022г. постановена по НЧХД №8843/2020г. по
описа на СРС, НО, 103 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6