ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 992
гр. Бургас, 13.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова
в присъствието на прокурора Валентина Чакърова
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Частно наказателно дело
№ 20222100201142 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и следващите от НПК, във
връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения от свобода С. П. Д. ЕГН
********** от с. ******, ул. „****“ №***, община ****, област ****, понастоящем в
Затвора-Бургас, да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата
част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено му с
Присъда № 1 от 22.04.2021г., постановена по НОХД № 90/ 2021г. по описа на Районен
съд-Царево, в сила от 08.05.2021г.
В съдебно заседание началникът на Затвора – Бургас, чрез упълномощен
процесуален представител, изразява становище за неоснователност на молбата. Излага
съображения, че за изтърпяната част от наказанието целите на наказанието, както и
резултатите, поставени с плановете за изпълнение на присъдата не са изпълнени в
необходимата степен, при осъдения не е настъпила позитивна промяна и липсва
устойчива мотивация за законосъобразен начин на живот на свобода. Осъденият не
поддържал отношения с близките си, не разполагал и с осигурено жилище, а
прогнозите за живот на свобода не били благоприятни. Предвид криминалното му
минало, наложеното му дисциплинарно наказание и високите стойности на риска от
рецидив и вреди за обществото счита, че се налага продължаване на корекционната и
превъзпитателна работа в условията на лишаване от свобода. Предлага молбата на
осъдения да не се уважава.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения
за неоснователна, тъй като отсъстват категорични доказателства за поправянето на
осъдения С. П. Д..
Назначеният на осъдения служебен защитник счита молбата за основателна,
предвид факта, че в случая са налице както формалните, така и материалните
предпоставки за нейното уважаване. Предвид малкия срок на остатъка от присъдата, в
1
който е невъзможно да се постигнат по-добри резултати в работата с осъдения,
предлага на последния да бъде предоставен шанс да докаже, че се е поправил, чрез
предсрочното му освобождаване. Предлага молбата да бъде уважена.
Осъденият С. Д. участва в производството лично, поддържа молбата, твърди, че
се чувства променен, декларира, че желае да започне живота си наново и да не допуска
грешките, които е допускал до момента. Наред с това, сочи, че боледува от астма,
която няма възможност да лекува, докато изтърпява присъдата, и това според него е
допълнителен аргумент в подкрепа на молбата му. Моли да бъде условно предсрочно
освободен.
Съдът изслуша становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, прие за установено от
фактическа страна следното:
С Присъда № 1 от 22.04.2021г., постановена по НОХД № 90/ 2021г. по описа на
Районен съд-Царево, в сила от 08.05.2021г., осъденият С. Д. бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл.26 ал.1 от НК, за което му било наложено ефективно
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, търпимо при първоначален
„строг“ режим. От срока на наказанието на основание чл. 59 ал.1 т.1 от НК било
приспаднато времето, през което Д. бил задържан под стража по същото дело, считано
от 10.02.2021г.
За начало на наказанието била приета датата 10.02.2021г., когато осъденият
постъпил в Ареста при Затвора-Бургас като обвиняем по досъдебно производство, въз
основа на което впоследствие било образувано НОХД № 90/ 2021г. по описа на
Районен съд-Царево. С влизане на присъдата в сила, със заповед на началника на
Затвора-Бургас осъденият бил преместен от ареста в приемното отделение на затвора, а
на 25.05.2021г. бил настанен в ЗО „Дебелт“ при Затвора-Бургас, където се намира и
понастоящем.
От документите, приложени в затворническото досие на С. Д., и от изисканата
от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост се установява, че
спрямо него до момента са налице 15 влезли в сила осъдителни присъди за извършени
преобладаващо тежки умишлени престъпления против собствеността на гражданите. В
затвора е за пореден път, и до момента не се е ползвал от института на условното
предсрочно освобождаване.
Към 13.10.2022г. молителят фактически е изтърпял 1 година, 8 месеца и 3 дни, а
остатъкът от наказанието към същата дата възлиза на 3 месеца и 27 дни.
Спрямо осъдения Д. към момента са налице общо три оценки на риска от
рецидив и значителни вреди. Първоначалната оценка, извършена на 25.05.2021г.,
установява величина на риска от рецидив и значителни вреди със сбор от 114т., т.е. в
диапазона на високите стойности на скалата, с идентифицирани множество проблемни
зони – отношение към правонарушението, трудова заетост и управление на финанси,
начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол, междуличностно поведение,
емоционални проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди е установен като висок и
непосредствен спрямо обществото, по отношение на самия него – среден към висок,
към останалите лишени от свобода – среден, а към служителите – нисък. Като ресурси
за постигане целите на наказанието са идентифицирани известна грамотност и желание
за полагане на труд.
При втората оценка от 10.12.2021г. е констатирано незначително снижение на
2
резултата до 111т., отново в зоната на високите стойности, с известно подобрение само
в зоната междуличностни проблеми, но констатациите по останалите зони с нужда от
въздействие показват липса на видим прогрес. Рискът от рецидив и сериозни вреди за
обществото спрямо собствената му личност се запазва във високите стойности, спрямо
администрацията и другите лишени от свобода рискът от вреди е нисък. Към ресурсите
за въздействие са добавени желание за безпроблемно изтърпяване на наказанието и
липсата на зависимости.
Последната оценка на риска от 30.06.2022г. констатира задържане на
атестационния резултат на ниво от 111т., без прогрес в която и да е от проблемните
зони, като рискът е висок и непосредствян за обществото и за самия него, а по
отношение на пенитенциарните служители и останалите лишени от свобода – нисък.
Липсва положителна динамика в резултат от корекционната работа, поради което и
полученият резултат остава в същите стойности, при идентичност и на зоните с
необходимост от въздействие. Констатирано е, че целите, поставени в плана за
изпълнение на присъдата, не се изпълняват пълноценно, а поправителното въздействие
следва да бъде насочено към изграждане у осъдения на позитивни и обществено
приемливи модели на поведение.
Представен е доклад от ИСДВР Виктория Карабахчиева от 12.09.2022г. по повод
подадената от осъдения молба за условно предсрочно освобождаване, в който не е
констатирана промяна в показателите на риска от рецидив и вреди в сравнение с
атестацията от 30.06.2022г., и е изразено становище молбата на осъдения да не се
подкрепя, поради липса на позитивни резултати от корекционно-възпитателната работа
с него.
До момента спрямо молителя са изготвени две експертни оценки за актуалното
му психическо и емоционално състояние, последната от които е от 14.09.2022г.
Констатирано е, че в интелектуален план при осъдения мисловните процеси протичат в
нормална форма и съдържание, но в забавен темп, липсва гъвкавост. Отсъстват
налудности, но съществуват натрапливи мисли, преценките му са силно субективни,
повърхностни, лекомислени и инфантилни. Паметовите структури са съхранени, но
волевите са неустойчиви. Интелектът и познавателните интереси са на ниско ниво,
липсват асертивни и емпатийни способности, както и самокритичност относно
собственото поведение. Самооценката на осъдения е ниска, склонен е да прехвърля
отговорността на собственото поведение към други хора или обстоятелства. Налице е
малоценностен тип личностна структура.
В емоционален план осъденият е лабилен и незрял, склонен към емоционален
дисбаланс, периоди на повишена тревожност и депресивни състояния. При провокация
е склонен към автоагресивни реакции, наред с това към манипулативно поведение,
стреми се да предизвика симпатия и съжаление, ненужно обстоятелствен при
отговорите на поставените му въпроси.
Криминализацията на осъдения е оценена във високи нива, констатирано е по-
скоро положително отношение на Д. към криминално поведение и извършване на
правонарушения, изследването му разкрива модели на поведение, характерни за
антисоциалното личностно разстройство. Формулирано е заключение за лоши
переспективи пред осъдения за живот на свобода.
Депозиран е и доклад за пробационен надзор от 30.09.2022г., в който след
проведено интервю по основните въпроси, касаещи живота на свобода, е изразено
становище за непостигане целите на наказанието, и наличието на риск осъденият да
3
извърши ново престъпление на свобода, поради дългогодишните му и утвърдени
криминални нагласи и мислене, съчетани с липса на близка роднинска, приятелска и
изобщо социална среда, липса на самокритичност и осъзнаване в дълбочина на
криминалния и обществено нетърпим характер на извършеното правонарушение и
последиците от него, несъзнаване на факторите, допринасящи за извършване на
престъпления, и липса на мотивация за промяна в насока, съобразена със закона и
общоприетите нагласи. Слабата грамотност, липсата на трудови умения и навици,
несигурността относно мястото, където ще живее и отсъствието на социална подкрепа
допълват съображенията за извода, че прогнозата за резултата от превъзпитателния и
поправителен процес е негативна.
Съгласно обобщените наблюдения на ангажираните с работата с осъдения
инспектори, психолози и други служители, молителят познава режимните изисквания и
е добре адаптиран към условията в местата за лишаване от свобода, тъй като
многократно е изтърпявал ефективни наказания „Лишаване от свобода“ в различни
затвори. В средата на лишените от свобода Д. заема ниски нива, изпитва респект от
авторитети, в проблемни ситуации предприема импулсивни и ситуативни действия,
поведението му е ориентирано към извършване на услуги с цел да си набавя желаното
за задоволяване на собствените му потребности. Не е награждаван, не е полагал труд,
не се е включвал в общопенитенциарните мероприятия, санкциониран е за
дисциплинарни нарушения, последното от които е извършено на 18.11.2021г. и се
изразява във физическа саморазправа с друг лишен от свобода, за което със заповед №
335 от 01.12.2021г. на началника на ЗО „Дебелт“ е наказан дисциплинарно с „Писмено
предупреждение“.
Установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на
първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК предпоставки за допускане на
условно предсрочно освобождаване на осъдения С. Д. – изтърпяването на повече от 2/3
от срока на наложеното му наказание (чл.70 ал.1 т.2 от НК), доколкото наказанието е
наложено за престъпление, представляващо опасен рецидив.
Ангажирането на извод по чл.70 ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за
своето поправяне, изисква изследване на цялостното поведение на лицето по време на
изтърпяване на наказанието до момента. В разглеждания случай не се установява по
несъмнен начин втората задължителна предпоставка – наличието на категорични
доказателства, позволяващи обосновано заключение за неговото поправяне.
Анализът на наличните в затворническото досие на осъдения доказателствени
източници и данните за съдебното му минало не разкрива очевидно и значимо
намаляване в степента на риска от рецидив и значителни вреди за обществото,
доколкото и към настоящия момент стойността на тези рискове възлиза на 111 точки, а
намалението от началото на изтърпяване на наказанието е едва 3 точки, при
първоначална стойност от 114 точки. Комплексната оценка на рисковете през целия
период остава в зоната на високите стойности, което изцяло кореспондира с големия
брой зони с дефицит, нуждаещи се от поправително въздействие, и много слабият
прогрес при постигане на поставените с първоначалния и последващите планове на
присъдата цели. В тази насока съдът съобразява констатацията на пенитенциарните
служители, че личността на молителя се отличава с дългогодишна утвърдена
криминализация, която той не се стреми да преодолее поне в известна степен, налице
са множество личностни обременености, дефицити и особености, които са
предопределили пътят му на развитие, и занапред ще продължават да влияят негативно
на възможността Д. да разсъди критично за престъпния характер на поведението си и
4
последиците от него, да осъзнае факторите, способстващи за това поведение, да
изгради способности за мислене, оценка и идентифициране на проблемите и справяне с
тях по начин, съответстващ на обществените очаквания и законовите забрани.
Наличието само на формално заявена мотивация за поправяне, в съчетание с
дългогодишната криминална активност и множество изтърпени наказания „лишаване
от свобода“ без очевиден възпиращ и поправителен ефект, липсата на социална среда и
подкрепа, както и на собствени на осъдения капацитет и способности за преодоляване
на негативните фактори мотивират съда да сподели напълно дадената от
пенитенциарната администрация неблагоприятна прогноза за резултата от
поправителния процес и за възможностите на осъдения да води законосъобразен живот
на свобода.
При обсъдените данни не е възможен категоричен извод, че спрямо осъдения Д.
са изпълнени в пълнота всички цели на наказанието по чл.36 от НК, и по-нататъшното
му оставане в затвора до края на срока на присъдата е безпредметно и ненужно.
Събраните доказателства позволяват да се приеме, че при осъдения вероятно е
започнал корекционно-превъзпитателен процес, който обаче от гледна точка на
установените текущи резултати е твърде колеблив, бавен и неефикасен, поради което
съвсем логично към момента на разглеждане на делото поправянето и превъзпитанието
на осъдения не са постигнати в необходимата съгласно чл.70 ал.1 предл. първо от НК
степен. Казаното изисква корекционно-възпитателните дейности по отношение на Д. да
продължат да бъдат направлявани и провеждани съгласно плана за изпълнение на
присъдата в контролираната среда на пенитенциарното заведение.
Изводите на съда не се променят от приложеното към молбата на осъдения
Експертно решение № 1923 от 09.12.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ-Бургас АД, съгласно
което Д.т страда от хронично обструктивна белодробна болест, бронхитна форма, без
чести обостряния. С цитираното решение той е бил оценен като напълно
работоспособен. Влошеното здравословно състояние поначало не е сред факторите и
критериите, които следва да бъдат съобразявани и оценявани от съда в производство
като настоящото, защото не се отнасят към поправянето на осъдения, но дори ако
молителят периодично страда от здравословни оплаквания, на същият следва да бъде
предоставена съответна медицинска помощ по реда, предвиден в чл. 250 и следващите
от ЗИНЗС.
В контекста на изложеното съдът намери молбата на осъдения С. Д. за
условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години за неоснователна, което
изисква тя да се остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл.440 ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода С. П. Д. ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. ****, ул. „****“ №**** община ****, област ****, с
настоящ адрес в същото село, ул. „В***“ № ****, понастоящем в Затвора-Бургас, за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено му с Присъда № 1 от
22.04.2021г., постановена по НОХД № 90/ 2021г. по описа на Районен съд-Царево, в
сила от 08.05.2021г.
5
Съгласно чл.441 от НПК, ново предложение или молба за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода С. П. Д. може да се направят не по-рано от шест
месеца, считано от влизане на настоящото определение в сила.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от началника на Затвора-
Бургас, и на протестиране от прокурора в 7-дневен срок от обявяването му на страните
пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6