Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.05.2021г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на осми декември 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 356 по описа за 2020 година,
Производството е с правно основание чл.422
вр.чл.415 ГПК.
Делото е образувано по претенция за установяване на задължение на
ответника С.И.В. от страна на „Агенция за
събиране на вземанията” ЕАД – София за сумата от 1669,03лева общо търсени суми, за които са се снабдили със заповед по ч.гр.д.№ 4950/2019г. по описа на Старозагорския районен съд. Претендират и направените
по делото разноски.
Ответникът С.И.В., неоткрит на посочения адрес ***, въпреки залепените уведомления. Назначеният особен представител
адв.М. представя подробен писмен отговор.
В исковата молба „Агенция за събиране на вземане” ЕАД излагат твърдения,
че на 25.03.2019г. било подписано Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на което
вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу С.И.В., произтичащи от Договор за паричен заем № 108325 от 30.01.2017г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица -
чл.5, ал.3. С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш” ООД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 25.03.2019г. да уведоми длъжниците за
извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД до ответника от „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо
с изх. № УПЦ-П-СТК/108325 от 29.03.2019г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез
Български пощи до адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем.
Писмото се върна в цялост. Ищцовото дружество изпрати второ Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/108325 от
07.01.2020г. за извършената продажба на
вземането, изпратено чрез куриерска фирма до същия адрес на длъжника. Писмото
отново се върна в цялост. Към настоящата искова молба представяме и моля да
приемете копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Сити кеш”
ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№
УПЦ-С-СТК/108325 от 07.01.2020г.,
което да
връчите на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позоваваме се на постановените от ВКС на
основание чл.290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14г. по т. д. № 1711/2013 г. на
I т. о. и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/09 год. на II т. о., съгласно
които, ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, моля да приемете, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
С оглед на което фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.В тази насока Определение №987/18.07.2011г.
на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/201Зг., ТК. На 30.01.2017г. между „Сити кеш“ ООД, като Заемодател, и С.И.В.,
като Заемател, е сключен Договор за паричен заем
с № 108325, при спазване разпоредбите
на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.
Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема
отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на
договора за заем страните са декларирали, че същият е сключен на основание
отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са
описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски
формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заемателят се е запознал
подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно. С полагането на подписа
си на Договора за паричен заем, съгласно чл.4, ал.1
Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така
предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ (чл.3, ал.1)
сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя.
Годишният процент на разходите по заема е фиксиран
за срока на Договора, като съгласно
разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян
едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 166,78
лева. Така, страните са договорили обща стойност на
плащанията по заема да бъде в размер на 1666,78
лева, която е платима на 27броя
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 61,73 лева при първа
погасителна вноска 06.02.2017г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане
07.08.2017г. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 07.08.2017г.(дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит), предвид
което по отношение на вземанията по договора за кредит не
е обявявана предсрочна изискуемост.
Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели да
обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора
обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от страна на Заемателя;
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели
по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях
доход; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани
оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включващо договорената главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорната главница и лихва. С подписването на договора за заем,
Заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3-дневен
срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното
обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна
на Заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения, на основание
чл.8 от договора на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1000,89 лева, която е разсрочена на 27
равни вноски, всяка в размер на 37,07 лева, платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща
Заемателя е в размер на 98,80 лева. Съгласно Общите условия, действащи по време
на сключване на Договора, в случай, че Заемателят забави плащането на дължима
погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено
обезщетение за забава в размер на 74,34 лева за периода от 13.02.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Заемателят не
е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1559,93 лева, с
която са погасени, както следва: главница в размер на 3,19 лева, договорна
лихва в размер на 68,90 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение
в размер на 1000,82 лева и лихва за забава 487,02 лева. Предвид гореизложеното,
за “Агенция за събиране на вземания” ЕАД възникна правен интерес за предявяване
на претенциите по съдебен ред, с оглед на което „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника С.И.В., да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* сума в общ размер на 1669,03 лева, от които главница в размер на 1496,81 лева, договорна лихва в размер на 97,88
лева, ведно със законната
лихва за забава до
окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер
на 74,34 лева. Съдът
е уважил претенцията ни и по образуваното ч.гр.д.№ 4950/2019г. по описа на
РС-Стара Загора, ГК, VII състав, е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му е връчена по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да си получи заповедта
за изпълнение, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването
на настоящата искова молба. Молят да бъде постановен съдебен акт, по силата на
който да признаете за установено по отношение на ответника С.И.В., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: главница
в размер на 1496,81
лева за периода от 13.02.2017г. до 07.08.2017г.
(падеж на последна погасителна вноска); договорна лихва в размер на 97,88 лева за периода от 13.02.2017г. до 07.08.2017г.
(падеж на последна погасителна вноска); обезщетение за забава в размер на 74,34лева за периода от 13.02.2017г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението. Молят да
им бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл.78, ал. 8 ГПК.
Моля да ни бъдат присъдени разноските, направени в хода на настоящото
производство - заплатената от ищцовото
дружество държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
350лева на основание чл.78, ал. 8 ГПК.
На основание чл.131 от ГПК адв.Й.М. в качеството си на особен представител на С.И.В., ответник по
горепосоченото дело,
представя писмен отговор, в който заявява, че
предявените искове са допустими, но оспорвам изцяло като неоснователни всички
обективно съединени положителни установителни искове.Оспорва изцяло всички
изложени в исковата молба твърдения и обстоятелства, на които се основават
предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че на 30.01.2017г. между
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и ответника по делото е сключен Договор за
паричен заем №108325. Оспорвам твърдението, че на ответника предварително е
предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна
информация и Общите условия на заемодателя, с които заемателят се е
запознал подробно и ги е приел. Оспорва твърдението на ищеца, че
ответникът е получил посочената в исковата молба сума по отпуснатия му заем,
както и че не е внесъл договорените погасителни вноски по заема. Оспорвам
твърдението, че ответникът е уведомен съгл. чл.99,ал.З от ЗЗД за извършената
цесия на вземането на „Сити Кеш"ООД към него по Договор №108325 от
30.01.2017г. Прави възражение за недействителност на Договор за заем №108325 от
30.01.2017г., тъй като същият не отговарял на изискванията на чл.22 във вр. с
чл.10, ал.1 и чл. 11 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т. 20, договорът за
потребителски кредит бил недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания водело до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключва-не. Клаузите в договора за заем относно ГПР
и фиксиран лихвен процент са неравноправни по см. на ЗЗП.Прави възражение за
нищожност на клаузата за неустойка в размер на 1000.89лв. по т.8 от договора за
паричен заем поради заобикаляне на ЗПК и накърняване общите принципи на
добросъвестността и добрите нрави - размерът на неустойката е прекомерен с
оглед главницата на заема и по същество цели да се заобиколи ограничението на
чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния
процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната
лихва. Освен това върху просрочените дължими вноски за погасяване на заема се
дължи законна лихва, която служи за обезщетяване на вредите на кредитора от
неизпълнението на договора.
В постъпила преди съдебно заседание писмена
молба, процесуалният представител на ищцовото дружество юриск.Кристина Милчева поддържа
изцяло исковата претенция и моли за присъждане на направените по делото
разноски.
За ответника в съдебно заседание се
явява назначената му за особен представител адв.М., която поддържа представения
от нея писмен отговор - моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 4950/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд се установява, че на 30.09.2019г., ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника
- ответник в настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският
районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение № 2669 от 01.10.2019г. с
която е разпоредил на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, произтичащи
от Договор за паричен заем № 108325 от 30.01.2017г. между „Сити Кеш“ и
ответника, а именно: сумата от 1496,81лева за главница за периода от
13.02.2017г. до 07.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.09.2019г.
до окончателното й заплащане, 97,88лева договорна лихва за периода от
13.02.2017г. до 07.08.2017г., 74,34лева – обезщетение за забава за периода от
13.02.2017г. до 30.09.2019г., както и разноски по делото – 33,38лева държавна
такса и 75лева юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът не е открит на
постоянния адрес, като въпреки неподаденото възражение на осн.чл.47,ал.5
вр.чл.415,ал.1,т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск за вземането си, като
в срока е заведен установителен иск.
Съдът
намира, че исковете на ищцовото дружество да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца търсените суми, са изцяло неоснователни
и недоказани и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
От представения
и приет като доказателство Договор за паричен заем № 108325, сключен на 30.01.2017г.
се установява, че ответникът е сключил договор със „Сити Кеш“ООД като
кредитодателят е предоставил на ответника като кредитополучател паричен заем в
размер на 1500лв., като ответникът се е задължил да върне заема заедно с
договорна лихва в размер на 166,78лева, на 27 равни седмични вноски от по 61,73лева,
като първата платима вноска е на 06.02.2017г., а последната – на 07.08.2017г. Тъй
като не представил поне две от уговорените в договора обезпечения – на
основание чл.8 от същия на ответника била начислена неустойка в размер на
1000,89лева, разсрочена на 27равни вноски – от по 37,07лева, като общо вноската
му ставала 98,80лева. Договорът не е обявен за предсрочно изискуем, като според
ищеца по кредита е извършено плащане на сума от 1159,93лева, с която са
погасени 3,19лева главница, 68,90лева договорна лихва, неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 1000,82лева и лихва за забава
487,02лева.
На 25.03.2019г.
е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания/цесия/
от 25.03.2019г. между „Сити кеш“ООД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД/,по
силата на който „Сити Кеш”ООД цедирали вземането си към С.И.В. на ищеца, като е
посочено, че вземанията, ще се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна
част от договора. Видно от Приложение № 1 от 25.03.2019г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, кредитодателят е цедирал на ищеца
процесното си вземане към ответника.
С оглед
изпълнение на задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 ЗЗД във връзка със
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.03.2019г. „Сити Кеш”ООД
са упълномощили ищеца да уведоми всички длъжници по всички вземания по Рамковия
договор, като на ответника е изпратено уведомително писмо изх.№ УПЦ–С-СТК/108325-
29.03.2019г., което не е връчено на ответника с отбелязване от 29.04.2019г., че
пратката не е потърсена от получателя. Изпратено е второ писмо от 07.01.2020г.,
което е върнато като неполучено поради отсъствие на получател, изключен
телефон.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответника и „Сити Кеш“ООД
е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключените между тях
договор за кредит. Въз основа на така възникналото договорно правоотношение „Сити
Кеш”ООД е изпълнило задължението си да предостави на ответника уговорената по
договора за кредит сума, като срещу това задължение ответникът се е задължил да
връща усвоените суми. Впоследствие вземанията по процесния договор за кредит са
валидно прехвърлени на ищеца в настоящото производство по силата на договор за
цесия от 25.03.2019г. Спрямо ответника цесията би следвало да има действие от
деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99,ал.4 ЗЗД.
От представените по делото доказателства се установява, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведомява всички длъжници по всички вземания на „Сити
Кеш”ООД по рамковия договор, сключен на 25.03.2019г.
По делото
не са ангажирани доказателства, че съобщението за извършената цесия е
достигнало до длъжника.
Обстоятелството,
че е изпратено писмо до получателя и същото не е връчено – отбелязано е, че пратката
не е потърсена, не е автоматично свързано с настъпването на неблагоприятни
правни последици за последния, а именно приемане, че е налице редовно връчване
на същата. Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга, подробно
регламентирана с Общите условия на Договора с потребители на универсалната
пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български
пощи" ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ - чл. 44 и чл. 53. Задължение на доставчика е да
връчи пратката, а в предвидените в ОУ хипотези - да остави писмено служебно
известие в пощенската кутия с покана получателят да се яви в пощенската служба.
Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския оператор не е
равнозначно на връчване, тъй като няма законодателно предвидена фикция, че
непотърсената пратка е връчена.
Действително
в чл.17 от Общите условия в сила от 01.05.2016г. към Договора за паричен заем е
уговорено, че всички писма, покани, съобщения, и всякакви други документи ще се
считат за валидно получени от тях, ако бъдат доставени на последния деклариран
от тях адрес, дори когато той е променен и отразен в публичен регистър, но
заемополучателят не е уведомил нарочно и надлежно заемодателя за новия си
адрес.
За да е в
съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора
обаче, тази клауза следва да съдържа определени предпоставки и/или фактически
констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа.
Единствената конкретна предпоставка, съдържаща се в посочената договорна
клауза, при която би могло да се приеме, че съобщението е връчено редовно, е
когато адресът на потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора
за новия си адрес. В настоящия случай обаче тази хипотеза не е налице, тъй като
липсват доказателства ответникът изобщо да е променял адреса си.
При липса
на ясно разписани други предпоставки, при които кредиторът може да счита, че
опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа съдът приема, че
не е налице фингирано връчване на съобщения, съобразно разпоредбата на Договора
за кредит.
По тези
съображения съдът намира, че волеизявлението на цедента чрез цесионера по чл.99,ал.3 ЗЗД, направено в периода преди образуване на ч.гр.д.№ 4950/2019г. по описа на
РС-Стара Загора не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи
действие спрямо последния.
В
настоящото производство ответникът е представляван от назначен от съда
представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на който са били
връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред
които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект
по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на
процесуалния представител на ответника не може да се приравни на надлежно
уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството,
осъществявано от назначен от съда, по чл.47,ал.6 ГПК, представител.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента
за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор–ищеца, поради което правата
на същия да търси вземанията си от ответника са непротивопоставими на длъжника.
Районен съд счита, с оглед изложените съображения, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение като такива.
С оглед ангажирането на особен
представител на разноски на ищеца, разноски в производството не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ уважение като неоснователни претенциите
на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния
директор Димитър Бориславов Бончев, чрез процесуалните представители
юрисконсулт Л. и юрисконсулт Милчева, съдебен адрес ***, офис сграда Лабиринт,
етаж 2, офис 4, против С.И.В. ЕГН ********** ***, последен известен настоящ и
постоянен адрес ***, съдебен адрес чрез назначената за особен представител адв.Й.М.
***, за признаване за установено дължимостта на присъдените със Заповед № 2669/01.10.2019г.
по ч.гр.д.№ 4950/2019г. по описа на Старозагорския районен съд суми в размер на
1496,81лева за главница за периода от 13.02.2017г. до
07.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.09.2019г. до
окончателното й заплащане, 97,88лева договорна лихва за периода от 13.02.2017г.
до 07.08.2017г., 74,34лева – обезщетение за забава за периода от 13.02.2017г.
до 30.09.2019г., произтичащи от Договор за паричен заем № 108325, сключен
на 30.01.2017г. от ответника със „Сити
Кеш“ООД.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: