НОХД № 2169/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. З.Г.С., ЕГН ********** за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а именно затова, че в с.Памидово, обл.Пазарджик,
след като е осъдена с решение № 490/29.06. 2017г. по гр. дело № 840/2017г. по
описа на Районен съд гр.Пазарджик, влязло в сила на 08.08.2017г., да издържа
свои низходящи – децата Т.А.С. и А.А.С., съзнателно не е изпълнила задължението
си в размер на повече от две месечни вноски - общо 26 месечни вноски за периода
от време от м. август 2017г. до м. октомври 2019г. /включително/ по 120 лева за
всяко от децата или сума общо в размер на 6240лв.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага съображения. Не представя
нови доказателства и не прави нови искания. Пледира за осъдителна присъда с
налагане на наказание пробация.
Подсъдимата се явява лично в
съдебно заседание и дава обяснения, с
които на практика не отрича, че не плащала издръжка за децата си, но сочи, че била
превела голяма парична сума по банкови сметки на всяко от тях и смятала, че
така е изпълнила задължението си да плаща издръжка.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата и св.А.С. са бивши съпрузи, като от брака
си имат родени две деца - А.С., роден на ***г. и Т.С., родена на ***г. С
Решение № 919/02.12.2014г. по гр. дело № 2641/2014г. по описа на ПзРС бракът
между тях бил прекратен с развод, като родителските права били предоставени за
упражняване от подсъдимата, а бащата бил задължен да плаща месечна издръжка на
децата. Преди коледните празници през 2015г. децата отишли при баща си в къщата
му в с. Памидово, находяща се на ***. Заявили, че повече нямало да се върнат да
живеят при майка си, т .к. тя непрекъснато ги изоставяла при баба им, а в
къщата идвали различни мъже и те се чувствали засрамени от случващото се. От
този момент св. С. приел децата при себе си, грижел се за тях, изпращал ги на
училище и поел цялата им финансова издръжка. През 2017г. той предявил искова
молба пред РС- Пазарджик с правно основание чл.59, във вр. с чл.127ал.2 от СК, по
повод на която било образувано гр. дело №840/2017г. по описа на съда. Постановено
било съдебно решение № 490/29.06.2017г., влязло в сила на 08.08.2017г., по
силата на което упражняването на родителските права спрямо двете деца били
предоставени на бащата,а подсъдимата била осъдена да заплаща издръжка за всяко
от двете деца в размер на по 120 лева месечно
чрез техния баща и законен представител. След влизане в сила на съдебното
решение по гр. дело №840/ 2017г. по описа на ПзРС подсъдимата не изпълнила
задължението си за плащане на издръжка за нито един месец.
С жалба от 18.07.2019г. св.С. сезирал Районна
прокуратура-гр.Пазарджик затова, че подсъдимата не е изплатила дължимата
издръжка за децата си, след което бил отпочнато настоящото наказателно
производство.
Тази фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на обясненията на подсъдимата и показанията на св.С., както
и от писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на
св.С., т.к. те са непротиворечиви, хронологично точни и се подкрепят от
приетите по делото писмени доказателства. От тях става категорично ясно, че
подсъдимата не е заплатила нито една вноска от дължимата издръжка за децата си
след влизане в сила на горецитираното решение.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимата, с които
тя не отрича, че не е заплатила дължимата издръжка. Тя обяснява своето
поведение с факта, че била внесла по банкови сметки на двете деца немалка
парична сума за всяко от тях и смятала, че така е изпълнила задължението си да
плаща издръжка.
Действително по делото се събраха доказателства, че
към 31.12.2015г. в банкова сметка *** С. е имало 6730лв., а в тази на детето Т.С.
– 4611 лева. Установи се, че тези пари са били внесени от подсъдимата, след
като получила парично обезщетение за друго свое починало дете при пътен
инцидент. Установи се също и това, че за
наличието на тези пари по банковите сметки св.С. е узнал едва след започването
на настоящото наказателно производство и то в съдебната му фаза, когато
подсъдимата е представила два броя извлечения от банкови сметки за децата.
С оглед на това не може да се приеме, че с внесените
пари по банковите сметки на децата подсъдимата е изпълнила задължението си за
издръжка. Първо, когато тези пари са били внесени, подсъдимата все още не е
дължала издръжка на децата си, т.к. тя е упражнявала родителските права над
тях. Второ, съдебното решение по гр. дело №840/ 2017г. по описа на ПзРС е влязло в сила
на 08.08.2017г., при което няма как да се приеме, че подсъдимата е предугадила
още през 2015г., че ще бъде осъдена две години по-късно да дължи издръжка,
заради което и да е внесла пари по сметките на децата си. Трето, парите по
сметките на децата, дори да са били внесени по време, когато подсъдимата е била
осъдена да дължи издръжка, пак не биха могли да се приемат за заплащане на
такава, защото тези пари не могат да се теглят по всеко време,а принципно след
навършване на пълнолетие на децата. Могат да се теглят и преди това, но само
инцидентно и с разрешение на съда, ако бъде обоснован такъв личен интерес за
детето от изтеглянето им, който обичайно един родител на би могъл да задоволи
по друг начин. В същото време
задължението за плащане на издръжка не е от категорията на
горекоментирания личен интерес на детето, а е в тежест за родителя, който е
длъжен да обезпечи неговото отглеждане и обгрижване.
С оглед на всичко казано до тук съдът прие, че подс. С.
е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл.183 ал.1 от НК, тъй като в с.Памидово, обл.Пазарджик, след като е
осъдена с решение № 490/29.06. 2017г. по гр. дело № 840/2017г. по описа на
Районен съд гр.Пазарджик, влязло в сила на 08.08.2017г., да издържа свои
низходящи – децата Т.А.С. и А.А.С., съзнателно не е изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски - общо 26 месечни вноски за периода от
време от м. август 2017г. до м. октомври 2019г. /включително/ по 120 лева за
всяко от децата или сума общо в размер на 6240лв.
Авторството на деянието и другите
обстоятелства по времето и мястото на извършване се доказват по един несъмнен
начин. Подсъдимата е имала представа за всички обективни елементи на състава на
престъплението-съзнавала е, че е осъдена, с влязло в сила съдебно решение, да
заплаща ежемесечна издръжка на децата си, чрез техния баща и законен
представител. Макар и да е била финансово затруднена през процесния период, което
не се установи безспорно, С. все пак е имала трудова заетост и съзнание за
дължимата парична престация под формата на издръжка, а като не я е плащала, набавяйки
средства по какъвто и да е друг законен начин е предвиждала конкретно
настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване,
т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата за извършеното от нея
престъпно деяние, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно
целите на наказанието и изискванията на чл.54 от НК - относно неговата
индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на деянието, която
е висока, предвид това, че е насочено против интересите на рождени деца. Обществената опасност на самия деец е относително
завишена, независимо че С. не е осъждана и не е криминално проявена, но в
същото време е изключително негативно охарактеризирана по местоживеене.
Причината за извършеното престъпление е основно в
липсата на майчин инстинкт и съзнание за дължима родителска обич и грижа.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало, направените самопризнания при депозирането на обяснения
и тежкото материално положение и имотно състояние на подсъдимата. Отегчаващо
отговорността обстоятелство е фактът, че издръжката не е плащана за две деца,
както и недобрите характеристични данни.
С оглед на горното и
като даде превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимата наказание пробация. При определяне
на конкретните пробационни мерки, съобразявайки разпоредбата на чл.42а ал.4 от НК и като отчете относителната тежест на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът определи пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК
- задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Съдът наложи тези
задължителни мерки за срок от по една година, с което намери, че ще се
постигнат целите на наказанието и ще е съответно на степента на вина на дееца.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: