Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Пазарджик, 08.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Т. ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като
разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 348/2020 г. по описа на
Районен съд гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „А.“ ООД ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „**“ №3, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от
управителя И.Б.Л., против Наказателно постановление № 33-0000010 от 07.01.2020
г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-
Пазарджик, с което за нарушение на чл.76 ал.7 т.3 бук.“б“ предл.1 от Наредба №
33/03.11.1999 г. на Министерство на транспорта за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България, на основание чл.105 ал.1 от ЗАвПр,
е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това,
че НП е издадено при нарушение на процесуалния закон, като не е приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН при наличие на предпоставки за това, с оглед на
което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се
явява лично, поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано
становище за отмяна на НП. Не прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата няма депозирано становище, а единствено в
съпроводителното писмо, с което е изпратена административно-наказателната
преписка е депозирано искане за потвърждаване на НП. Не се прави искане за
присъждане на разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите на жалбоподателя и
становищата на страните, съблюдавайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството
жалбоподател е санкционирано, за това, че на 18.12.2019 г., около 00,01 ч. в
гр. Пазарджик на ул. „Христо Смирненски“ № 26, в ОО АА, в качеството си на
превозвач с лиценз № 09450/02.05.2013 г. за извършване на обществен превоз на
товари на територията на РБ,п не е доказал финансова стабилност до 24,00 ч. на
17.12.2019 г., перди изтичане на срока за който е сключен договора за застраховка,
видно от база данни в отдел „Лицензи“ към ИА АА гр. София и застрахователна
полица № 0700-110-2018-00298.
Това съставлявало
нарушение на чл.76 ал.7 т.3 бук.“б“пр.1 от Наредба № 33/1999 г. на МТ, поради
което св. Т.Г., в качеството й на ст. инспектор към ОО „АА“- Пазарджик съставила
против дружеството-жалбоподател АУАН с бл. № 269994/19.12.2019 г., в
присъствието на управителя на дружеството И.Л., на който бил предявен и връчен
срещу подпис.
В срока по чл.44
от ЗАНН срещу съставения акт постъпило писмено възражение, което АНО не уважил
и на 07.01.2020 г. издал атакуваното НП. То било връчено на управителя на
санкционираното дружество на 06.02.2020 г., видно от разписката към НП. Жалбата
против НП била депозирана от наказаното дружество чрез законния му представител
до съда чрез АНО на 12.02.2020 г., когато била входирана в деловодството на ОО
АА- Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
актосъставителя- св. Т.Г. и св. В.С.(търговски директор в дружество „А.“) и
обясненията на жалбоподателя. Доказателствата
по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното наказателно
постановление, което е основание за отмяна на същото.
Съдът намира, че направеното в АУАН и НП описание на
нарушението е непълно и неясно. Вменената за нарушена разпоредбата на чл.76 ал.7
т.3 бук. „б“ пр.1 от Наредба №33/1999 г. на МТС разписва, че лицата по чл.2
ал.1 (физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават
лиценз и други документи, които се изискват от закона и наредбата извършващи обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България- бел. моя) доказват
финансова стабилност всяка година преди изтичане на срока, за който е сключен
договорът за застраховка.
В този смисъл следва да се посочи изрично при
описанието на нарушението финансова стабилност за коя година е следвало да
докаже дружеството. Такова обстоятелство липсва. На следващо място е неясно
защо според актосъставителя и наказващия орган е следвало тази стабилност да
бъде доказана до 24,00 ч. на 17.12.2019 г. Посочено е че се установявало от
справка в информационната система на ИА АА и застрахователната полица. За
последната е посочен само нейният номер, но не е посочено кога е издадена, кога
изтича срокът й на валидност, за да може да се прецени дали правилно е
определена датата до която е следвало да се докаже финансовата стабилност,
респ. датата на нарушението.
По-нататък изпълнителното деяние на нарушението се
изразява в бездействие- „недоказване“. АНО обаче, а преди това и
актосъставителят, не са посочили какво е следвало да направи
дружеството-жалбоподател, а не го е сторило, за да осъществи изпълнителното
деяние на нарушението. Едва в съдебно заседание от свидетелските показания и
обясненията на жалбоподателя стана ясно, че той е следвало да представи нов
договор за застраховка. Недопустимо е обаче тези обстоятелства- елементи от
състава на нарушението да се установяват за пръв път пред въззивната инстанция.
Всички посочено до тук съставлява нарушение на
разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено
процесуално, тъй като драстично засягат правото на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да разбере какво нарушение му се
вменява, а от там и правото му на защита, което пък опорочава НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната
му, тъй като законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите в
НП, каквато възможност е предвидена за АУАН в хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН.
Но дори и хипотетично да се приеме, че не са допуснати
горепосочените СПН, то съдът намира, че е налице още едно самостоятелно
основание за отмяна на НП. Това е така, тъй като намира настоящия случай за
маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Както се установи, нарушението е
извършено на 18.12.2019 г., тъй като до 17.12.2019 г. вкл. дружеството е
следвало да докаже финансова стабилност чрез представянето на нов валиден
договор за застраховка. Такъв е представен на 19.12.2019 г., тоест на следващия
ден след извършване на нарушението. Представен е по инициатива на управителя на
дружеството. Причината за да не бъде предоставен договора в срок е внезапното
влошаване на здравословното състояние на управителя на дружеството, което е
възпрепятствало навременно сключване на нов застрахователен договор и
представянето му пред ОО АА. Не без значение обстоятелството, че това може да
стане само с явяването на лицето в сградата на ОО АА в работно време, но не и
по електронен път, например. Затова и нелепо звучи посоченото в санкционния
акт, че нарушението е извършено около 00,01 ч. на 18.12.2019 г. Следва да се
има предвид и това, че нарушението е инцидентно, извършено за първи път и че не
е довело до настъпването на общественоопасни последици. При това положение
очевидно конкретния случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност на
деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи от този вид, тоест същото
съставлява маловажен случай. При това положение АНО не е следвало да
санкционира дружеството-жалбоподател с имуществена санкция, а да предупреди
същото като спази разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Като не е сторило това е
издало едно необосновано НП, което води до неговата незаконосъобразност и е
самостоятелно основание за отмяната му.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
33-0000010 от 07.01.2020 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Пазарджик, с което на
„А.“ ООД ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „**“ №3,
вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от управителя И.Б.Л., за нарушение на чл.76
ал.7 т.3 бук.“б“ предл.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на Министерство на
транспорта за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
на основание чл.105 ал.1 от ЗАвПр, е наложена имуществена санкция в размер на
200 лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: