Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. София, 14.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 4046/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 42237/23.03.2018
г., предявена от Р.Г.Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. Р.М., против Г. Ф., със седалище и адрес на
управление:***.
Ищцата
Р.Г.Л. твърди, че на 02.11.2016 г., около 19:40 часа, в гр. София, на
кръстовището на ул. „Константин Фотинов“ и ул. „Витиня“, Р.В.Р., при управление
на лек автомобил „Фолксваген Каравел“, с рег. № ********, не спазил пътен знак
Б2, с което нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с движещия с движещия се по път с
предимство лек автомобил „Гранд Чероки“,
с рег. № ********По случая е образувано ДП № 378/16 г., пр. пр. № 41480/16 г.
по описа на СРП, което на 12.10.2017 г. било прекратено.
Ищцата
твърди, че при настъпване на ПТП е била пътник в лек автомобил „Фолксваген
Каравел“, рег. № ********. В резултат на описаното ПТП, ищцата изпаднала в безсъзнателно състояние и
получила следните увреждания: счупване на 6,7,8 ребра вляво, контузия на
корема, контузия на главата, линейна разкъсно-контузна рана на главата,
разположена теменно-тилно вдясно. След ПТП, ищцата била приет в УМБАЛ „Царица
Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, където са проведени реанимация, хирургична обработка на
раната на главата, медикаментозно лечение, консултации, изследвания и прегледи.
Ищцата
твърди, че в резултат на ПТП в получила сериозни физически и психически
увреждания, които са я принудили да използва чужда помощ при обслужването си за
елементарни всекидневни нужди, което й е причинило допълнителен дискомфорт. В
продължение на месеци, ищцата била обездвижена. Впоследствие при движение,
изпитвала силни болки в снагата. Твърди, че към предявяване на исковата молба,
не се е възстановила от травмите и шока от ПТП. В резултат на интензивните
емоции се е обострило съпътстващото заболяване – епилепсия, като припадъците зачестили
и се задълбочили.
В
исковата молба се твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП,
гражданската отговорност на виновния водач не е била застрахована.
Предвид
изложеното ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден на му заплати сумата от 80 000
лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва
върху сумата, считано от датата на произшествието до датата на окончателното
изплащане. Ищцата претендира и
направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Ф. е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Заявява, че оспорва
твърдения механизъм на настъпване на ПТП и излага съображения, че не се установя,
че е налице виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил
„Фолксваген Каравел“, с рег. № ********.
Евентуално,
ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, като твърди, че пострадалата е пътувала без поставен
задължителен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП. Ответникът
оспорва и размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като
се позовава на трайна съдебна практика, принципа на справедливостта и икономическите
условия в страната и стандарта на живот.
Ответникът оспорва претенцията за лихва за периода от датата на ПТП и
сочи, че такава се дължи едва от изтичане срокът за произнасяне на Гаранционния
Ф. по претенцията на увреденото лице.
Съдът
приема от фактическа страна
следното:
На 02.11.2016 г., около 19:40 часа в гр. София, по
ул. „Константин Фотинов“, в посока от ул. „Бесарабия“ към ул. „Сава Цонев“, се
е движел товарен автомобил „Фолксваген Каравел“, с рег. № ********, управляван
от Р.Р..*** от ул. „Тодорини кукли“ към бул. „Ботевградско шосе“ се е движел
лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. № ********, управляван от Т.Г.. Кръстовището
на пресичащите се ул. „Константин Фотинов“ и ул. „Витиня“ е било регулирано
като за движещия се по ул. „Константин Фотинов“ товарен автомобил е имало знак
Б2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!), а за лекия автомобил - пътен
знак БЗ (Път с предимство). Двата автомобила се движели с скорост по-ниска от
50 км/ч. Товарният автомобил навлязъл в кръстовището без да се съобрази с
движещия се отдясно л.а. „Джип“ и без да пропусне същия. Така последвал удар между
предната челна част на л.а. „Джип“ и предната дясна врата на т.а. „Фолксваген”.
След това лекият автомобил се завъртял по посоката на часовниковите стрелки, а
товарният автомобил - в обратна посока и последвал втори удар между лявата
задна зона на лекия автомобил и дясната задна зона на товарния автомобил „Фолксваген”.
Така двата автомобила се установили на местата си, на които били намерени при
огледа на местопроизшествието.
Така описаният механизъм се установява от писмените
доказателства, приети по делото (протокол за оглед на местопроизшествие, л.
6-11 и констативен протокол, л. 12), от заключенията на вещите лица (автотехническата
експертиза, л. 166-173 и комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, л. 174-178) и от показанията на свидетеля Т.Г. (протокол, л.
184-185).
По време на произшествието ищцата е била пътник в
товарния автомобил „Фолксваген“ (констативен протокол, л. 12 и разпита на
свидетеля Л., л. 187).
Ответникът е поддържал, че ищцата не е била с
правилно поставен обезопасителен колан. Единственото доказателство в подкрепа
на това твърдение е заключението на вещите лица, изготвили комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л. 178). Те са приели това
твърдение за доказано, тъй като са приели за факт, че ищцата е изпаднала от
товарния автомобил в резултат на сблъсъка, от което са направили извод, че това
е възможно единствено, ако тя е била без колан. Същевременно по делото не са
събрани никакви доказателства, които да водят до извод, че Р.Л. е изпаднала от
товарния автомобил в резултат на сблъсъка с другия автомобил. В показанията на
свидетеля Г.Л. се съдържа твърдение, че дъщеря му Р. „е била изпаднала на
улицата от колата“ (протокол, л 187-188). Самият той обаче потвърждава, че е
пристигнал на мястото на произшествието след като то се е случило и няма
непосредствени впечатления за механизма му и за това дали ищцата е изпаднала от
автомобила. Затова съдът не приема, че при удара Р.Л. е изпаднала от товарния
автомобил. Поради това съдът не кредитира заключението на вещите лица в тази му
част, в която се приема, че ищцата е била без поставен обезопасителен колан.
Освен заключението на вещите лица, други данни за
това дали Р.Л. е била с или без поставен колан не са налице по делото. Правомерното
поведение следва да се предполага, а противоправното следва да се докаже, в
случая от ответника. Предвид липсата на доказателства за обратното, съдът
приема, че ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан.
Между страните по делото не се спори, че към момента
на ПТП гражданската отговорност на водача на товарния автомобил не е била
застрахована по задължителна застраховка. Това обстоятелство е обявено за
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните с доклада по делото (л.
71-72 и л. 183).
От приетите под делото писмени доказателства (Епикриза
от УМБАЛ „ Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД, л. 28; компютърна томография на Р.Г.Л. от
28.11.2016г., л. 29), както и от отговорите на първа задача на приетите
съдебномедицински експертизи (л. 175-176 и л. 180), се установява, че в резултат
на ПТП Р.Л. е получила:
-
Контузия на главата;
-
Разкъсно - контузна рана/ тип скалп/ в теменно
тилната област на;
-
Мозъчно сътресение;
-
Контузия на гърдите;
-
Счупване на VI, VII и VIII ребра в ляво
-
Контузия на корема
-
Контузия на дясната поясна област с охлузна рана
Травматичните увреждания на ищцата са причинени при
движение на тялото в купето по време на удара, каквото може да се получи при
страничен удар, включително и при поставен колан (отговора на първа
задача на приетата съдебномедицинска експертиза, л. 175-176).
От съдебномедицинската експертиза (л. 179-181),
изготвена от д-р М.М., се установява, че контузиите на ищцата в областта на главата,
гърдите и корема са довели до временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Мозъчното сътресение е довело до кратковременна загуба на съзнанието и
затова вещите лица са го определили като разстройство на здравето временно
опасно за живота. Счупването на ребрата е довело до трайно затруднение във
функцията на гръдния кош за период от 30 дни. През първите 15-20 дни ищцата е
чувствала интензивни болки, които постепенно са намалявали по интензитет, но са
се усещали до 70 дни след ПТП. От тези травматични увреждания ищцата се е
възстановила добре.
От съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р П.П.
– неврохирург (л. 205-207), както и от приетата по делото епикриза (л. 36-37),
се установява, че Р.Л. е страдала от епилепсия още преди процесното ПТП. Според
заключението на д-р П. епилепсията е заболяване, което влияе от различни
фактори. Те могат да бъдат както генетични, така и придобити. Всякакъв вид
мозъчна увреда може да бъде такъв придобит фактор за развитие на епилепсията,
респ. всичко, което може да доведе до увреждане на мозъка, може да доведе и до
развитие на заболяването (например травми, алкохолизъм и др.).
По делото се установи, че ищцата е получила контузия
на главата. От заключението на д-р П.П. се установява, че това е травма,
която може да предизвика влошаване на състоянието. В случая при ищцата честотата
на припадъците не се е увеличила. Състоянието ѝ обаче се е влошило,
тъй като след произшествието Р.Л. е започнала да получава серийни припадъци (отговори
на 4-та, 5-та, 7-ма, 8-ма и 9-та задачи от СМЕ, л. 207 и л. 207-гръб и фишовете
за спешна медицинска помощ, л. 38-39; л. 140-142 и амбулаторни листа, л. 40 и
л. 138). Както е посочило вещото лице в отговора на 2-ра задача (л. 206-гръб) и
при разпита му в с.з. (л. 213), епилепсията се влияе и от приема на алкохол и
болестното състояние може да се влоши при прекомерната консумация на алкохолни
напитки. Данни за хроничен етилизъм има в приетите по делото писмени документи
(епикриза, л. 36). Според д-р П. след травмата през януари 2016 г. ищцата е
спряла да пие всякакъв алкохол (протокол от о.с.з., л. 213). Данни за обратното
не са налице. Затова съдът приема, че не консумацията на алкохол, а травматичното
увреждане в резултат на ПТП е довело до влошаване на състоянието на ищцата.
От отговора на 7-ма задача от СМЕ (л. 207) се
установява, че пристъпите на ищцата настъпват със загуба на съзнание и падане,
при което има опасност от сериозно нараняване на главата и тялото. Такова
нараняване тя е получила при припадък на 29.12.2017 г., от което е получила
болки и страдания за определен период от време.
При извършения от вещото лице преглед на 06.06.2019
г., ищцата е заявила, че последният й припадък е бил на 30.05.2019 г. Преди
прилошаването, получавала причерняване пред очите, след което нищо не помни.
След припадъка има главоболие и за известен период от време, била сънлива,
отпусната. Употребявала бира, твърд алкохол не приемала (л. 206).
От приетата по делото кореспонденция между страните
(л.42-49) се установява, че по молба на Р.Л. е образувана щета
210294/13.09.2017 г. по описа на ответника. Затова съдът приема, че именно на
тази дата ответникът е получил искането на ищцата за изплащане на обезщетение.
От кореспонденцията е видно още, че Гаранционният Ф. няколко пъти е искал от
ищцата да представи данни за наложено административно наказание на Р.Р., след
което е отказал да изплати обезщетение с писмо от 31.11.2017 г. (л. 49).
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е осъдителен иск с правна квалификация
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 01.01.2016г.).:
В
тежест на ищцата е да установи в
условията на пълно и главно доказване, че: 1/ на територията на страната е
настъпило ПТП; 2/ това ПТП е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България; 3/ виновният водач
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 4/ ищцата е претърпял
посочените в исковата молба неимуществени вреди, техния размер, както и 5/
причинната връзка с противоправното виновно поведение на делинквента. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
Съгласно
чл. 50, ал. 1 от ЗдВП, на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство.
По
делото се установи, че на 02.11.2016 г.
е настъпило ПТП при което е пострадала ищцата. Установи се също, че
произшествието е настъпило, тъй като водачът Р.Р. е навлязъл в кръстовище,
сигнализирано като път с предимство, без да пропусне движещия се по ул.
„Витиня“ автомобил, т.е. ПТП е настъпило по вина на Р.Р.. Не се спори, че към датата на процесното ПТП,
гражданската отговорност на Р.В.Р., като водач на л.а. „Фолксваген Каравел“, с
рег. № ********, не е била застрахована. Установи се и, че ищцата е предявила
претенцията си пред Гаранционния Ф., който е отказал да ѝ изплати
обезщетение.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не
беше опровергавана. Поради изложеното, съдът приема, че събраните по делото
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ,
Гаранционният Ф., дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени
вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява Р.Л..
Що
се отнася до размера на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение -
по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищцата болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните
уврежданията, възрастта на ищцата към датата на ПТП, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора, общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията които е
търпяла ищцата, прогнозата за здравословното състояние на ищцата,
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2016 г.) и
към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Р.Л., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 25 000 лева. Съдът определя
обезщетението в такъв размер, който да я обезщети за болките и страданията
от установените увреждания : Контузия на
главата; Разкъсно - контузна рана/ тип скалп/ в теменно тилната област на;
Мозъчно сътресение; Контузия на гърдите; Счупване на VI, VII и VIII ребра в
ляво; Контузия на корема; Контузия на дясната поясна област с охлузна рана. По
делото се установи и че болестното състояние на ищцата (епилепсия) се е влошило
след контузията на главата в резултат на процесното ПТП. За установяване на
неимуществените вреди, (болки и страдания), които ищцата е търпяла във връзка
конкретно с това влошаване по делото не са събрани доказателства, но съдът
приема, че тези вреди се подразбират от естеството на заболяването (епилепсия),
като се съобразят изявленията на ищцата (преди прилошаването, получавала причерняване пред очите, след което нищо
не помнела. След припадъка имала главоболие и за известен период от време, била
сънлива, отпусната), както и установените от СМЕ факти (а именно, че пристъпите
при ищцата настъпват внезапно, със загуба на съзнание и падане, при което има
опасност от сериозно нараняване). Установи се, че честотата на
припадъците при Р.Л. не се е увеличила. Увеличила се е тежестта на тези
припадъци, които са посочени като серийни. Това е влошаване, което може да
доведе до епилептичен статус, което от своя страна е животозастрашаващо.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика - т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о.,
решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206
от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г.
по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г.,
решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от
22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването
на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и
сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на
ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т.
д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д.
№ 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011
г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от
своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът
твърди, че ищцата е допринесла за
настъпване на ПТП, тъй като не е била с правилно поставен предпазен колан. От приетите
доказателства обаче не може да се приеме, че това възражение е категорично
доказано. Затова съдът приема, че ищцата е била с правилно поставен колан. Ето
защо възражението на Гаранционния Ф. е неоснователно.
По искането за
лихва за забава:
Съгласно
разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на Гаранционния Ф. се
изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ. Разпоредбата на чл. 497 КЗ,
ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по
претенцията към застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от
три месеца от предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ. В случая се установи,
че претенцията е предявена на 13.09.2017 г. С оглед гореизложеното, лихвата
върху обезщетението следва да бъде определена от 14.12.2017 г., като претенцията за законна лихва върху сумата от
25 000 лева, следва да бъде отхвърлена за периода от 02.11.2016 г. до 13.12.2017
г., като неоснователна.
Относно
разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са
направили своевременно искане за присъждане на разноски и са представили
доказателства за извършени такива.
На ищцата следва да се присъди сумата от 12.40 лева от общо направените разноски в размер на 40 лв. (40 лв.
х 0.31) - за преглед за СМЕ (л. 211). На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на
адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищцата - адв. Р.М., сумата от 1089.96 лева, съразмерно на уважената част от иска (2930 лв. + 20 %
ДДС = 3516 лв. х 0,31).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 207 лева от общо направените разноски в
размер на 300 лева (300 лв. х 0.69) - депозит за КСМАТЕ. На основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК /изм. - ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената
част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 207 лева (300 х 0.69)
за юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 1294.50 лева, които включват: 1000 лева
- държавна такса (25 000 лв. х 4%), 279 лева (900 лв. х 0.31) - депозит за вещи
лица (л. 72 и л. 188) и 15.50 лева (50 лв. х 0,31) депозит за свидетел (л. 161),
от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищцата
.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Р.Г.Л., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата от 25 000 лева - главница,
представляваща обезщетение за претърпените от Р.Г.Л. неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 02.11.2016 г., в гр. София, по вина на Р.В.Р., управлявал лек
автомобил „Фолксваген Каравел“, с рег. № ********, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2017
г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 12.40 лева - разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни, иска по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за разликата над 25 000 лева до
пълния предявен размер от 80 000 лева, и претенцията за законна лихва върху
сумата от 25 000 лева, за периода от 02.11.2016 г. до 13.12.2017 г.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адвокат Р.И.М. от САК, личен номер ********, с
адрес: гр. София, ул. „********, офис 411, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 1089.96 лева
- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Г.Л., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 207 лева - разноски по делото и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК и сумата от 207
лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.
Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1294.50 лева - разноски по делото,
представляващи държавна такса и депозит за експертизи.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на Р.В.Р., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, като трето лице – помагач на страната на ответника Г. Ф..
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: