Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр.Плевен, 10,04,2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІХ-ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от
съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №4476 по описа на съда за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище
и адрес на управление ***-р ***, чрез юрк.***, против С.И.Ч., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 752,56 лева
главница, 105,37 лева договорна лихва за периода 10,08,2016 г. – 31,05,2017 г.,
35,72 лева такса за оценка на досие за периода 10,08,2016 г. – 31,05,2017 г.,
183,47 лева такса за услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене за периода 03,08,2016 г. – 31,05,2017 г., 418,37 лева такса за
услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене за
периода 10,08,2016 г. – 31,05,2017 г., 154,13 лева обезщетене за забава за
периода 11,08,2016 г. – 01,02,2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №615/2019 г. по описа на ПлРС,
по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. Сочи се, че на 04,04,2016 г. между ***и ответника е сключен
договор за потребителски кредит с №*********, по силата на който ответникът е
получил сумата от 1000,00 лева, като съгласно клаузите на договора сумата е
следвало да бъде върната на 60 равни седмични вноски в размер на 19,95 лева, в
срок до 31,05,2017 г. Сочи се, че погасената по договора сума е в размер на
604,73 лева. Сочи се, че на 01,07,2017 г. е сключен Договор за цесия между ***и
***, по силата на който вземането към ответницата е прехвърлено. Сочи се, че на
01,06,2018 г. е подписано Приложение №1 към Допълнително споразумение от
01,11,2017 г. към Рамков договор за цесия от 16,11,2010 г. между ***и ищеца, по
силата на което вземането към ответницата е прехвърлено на настоящия ищец с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Сочи се, че е направен опит ответника да бъде уведомен за извършената цесия, но
пратката е върната като непотърсена. Сочи се, че съгласно практиката на ВКС
сама по себе си ИМ не може да се счете за уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД, но
когато към нея е приложено самото уведомление, макар и невръчено на длъжника,
се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. В заключение моли съда
да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумата от 752,56 лева главница, 105,37 лева договорна лихва за периода
10,08,2016 г. – 31,05,2017 г., 35,72 лева такса за оценка на досие за периода
10,08,2016 г. – 31,05,2017 г., 183,47 лева такса за услуга „кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене за периода 03,08,2016 г. –
31,05,2017 г., 418,37 лева такса за услуга „кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене за периода 10,08,2016 г. – 31,05,2017 г.,
154,13 лева обезщетение за забава за периода 11,08,2016 г. – 01,02,2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане. Ищеца претендира и направените
деловодни разноски, както разноските от заповедното производство. В писмено
становище от 04,03,2020 г. /преди с.з./, процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор чрез назначения му особен представител – адв.А.В. от ПАК, в който се
сочи, че искът е неоснователен по отношение част от претендираните суми –
поради неравноправност на клаузата за такса „Кредит у дома“. Твърди се, че договорът за цесия не е
произвел действие спрямо ответницата, тъй като е съобщен на особен
представител. В с.з. особения представител на ответника моли съда да постанови
решение съобразно направените възражения.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже сключването на валиден договор за заем между ответника и ***,
предоставяне на дължимата по договора за кредит сума на ответника, валиден
договор за прехвърляне на вземането първоначално на ***и в последствие н. ***,
надлежно уведомяване на кредитополучателя за настъпилото прехвърляне, както и
че задължението по кредита е станало изцяло изискуемо. Съдът е указал на
страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 14,01,2020 г.
От представените по делото доказателства е видно, че между ответника и ***е
сключен договор за потребителски кредит №********* от 04,04,2016 г., по силата
на който ответницата е получила в заем сумата от 1000,00 лева със срок на
погасяване от 60 седмици. Уговорено е
заплащане на сумата от 50,00 лева – такса за
оценка на досие, 197,25 лева – общ размер на фиксираната лихва, както и сумата от 852,97 лева –
такса за услугата „кредит у дома”. Общия
размер на задължението по договора е 3100,22 лева, което
задължение е уговорено да бъде изплащано на 60 седмични
вноски от 35,01 лева и последна погасителна вноска в размер на 34,63
лева. Първото дължимо седмично задължение е уговорено, че е с падеж 11,04,2016 г.,
като е уговорено, че вторник е денят от
седмицата, в който се дължат плащанията.
Установява се от представения по делото Договор за прехвърляне на вземания
от 01,07,2017 г. /л.89 от делото/, сключен между ***и “***, и потвърждение за
сключена цесия, че вземането на ***към ответницата по договора за кредит е
прехвърлено на “***.
Установява се от представения по делото рамков Договор за прехвърляне на
вземания от 16,11,2010 г. и Приложение №1 към него от 01,06,2018 г., сключен
между “*** и ***, че вземането на ***към ответницата по договора за кредит е
прехвърлено н. *** /под №837/.
От представеното по делото пълномощно /л.19/ е видно, че “***, чрез
изпълнителния си директор, е упълномощил *** да уведоми от името на “*** всички
длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени
договори за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно Договор за продажба
и прехвърляне на вземания, сключени между “*** като цедент и ***.
От представеното по делото пълномощно /л.20/ е видно, че “***, чрез
изпълнителния си директор, е преупълномощил *** да уведоми от името на ***всички
длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени
договори за кредит, за прехвърлянето им на “***
по силата на договор за цесия от 01,07,2017 г.
Видно от уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25,06,2018 г. до
ответника, със същото е направен опит ответника да бъде уведомен от името както
на “***, така и от името на ***за прехвърлянето на вземането по договора за
кредит, но писмото е върнато с отбелязване, че не е потърсено.
Видно от уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ПВД/********* от 18,06,2019 г. до
ответницата, със същото е направен ПОВТОРЕН опит ответницата да бъде уведомена уведомен
от името както на “***, така и от името на ***за прехвърлянето на вземането по
договора за кредит, но писмото е върнато с отбелязване, че няма връзка с
получателя.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че платените от
ответницата вноски по Договора са в общ размер на 604,73 лева, като по
счетоводни данни на ищеца с тях са погасени 247,44 лева главница, 91,88 лева
лихва, 14,28 лева такса „оценка на досие“ и 251,13 лева такса услуга „кредит у
дома“. ВЛ е посочило и какъв е остатъкът от задължението на ответницата –
1495,49 лева и лихва за забава в размер на 160,61 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Доколкото не се
оспорва подписа на ответницата под Договора за паричен заем, съдът приема, че е
налице валидно облигационно отношение между ***и ответницата по договора за
паричен заем.
По отношение валидността на извършените цесии - съдът приема, че ответникът
е редовно уведомен за станалите цесии, с връчването на преписите от ИМ и
приложенията на особеният представител на ответника. Съдът намира, че няма
пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде извършено с връчването на
съдебните книжа, на особения представител на длъжника, в рамките на предявения
установителен иск, предявен след указания на
съда по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на длъжника
чрез залепяне на уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на
уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в
т.ч. и за цесията. По същите съображения няма пречка уведомление за предсрочна
изискуемост да бъде връчено на особения
представител на ответника /в т. см.
решение № 198/18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.
Неоснователно е възражението на особения представител, че ищецът не е
придобил процесното вземане, тъй като цедента - “***, не е бил негов
собственик. От представените от третото неучастващо по делото лице - “***,
писмени доказателства /депозирани с молба на 24,01,2020 г. по делото/, се
установява, че вземането на ***към ответницата по договор №********* е било
прехвърлено на “***.
Ищецът твърди, че
до настоящият момент
ответницата не му е изплатила изцяло сумите по цитирания по-горе договор
за кредит, респективно по договора за цесия. По правната си същност това е
твърдение за отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на доказването
му.
Ответницата, чрез назначения особен представител, е направила
възражение за неравноправност, респективно нищожност на
клаузата за предоставяне на услуга “кредит у дома“. По отношение това
възражение, съдът счита следното – по съществото си тази такса съставлява
заплащане на услуга, при която отпуснатата сума по кредита се предоставя в брой
по местоживеене на кредитополучателя и седмичните погасителни вноски също се
събират по местоживеенето му. Съдът счита, че клаузата за дължима от длъжника
такса „кредит у дома“ е нищожна на основание чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Съгласно клаузата на чл.25 от Договора за потребителски кредит само 30 % от
общия размер на таксите „кредит у дома“ е за компенсиране разходите на
кредитора, следователно останалата част по същество представлява печалба на
кредитора. По този начин, така формулираната клауза заобикаля императивното
правило на чл.19, ал.4 от ЗПК максимално допустимият процент на разходите на
годишна база /ГПР/ по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор,
цитираната такса „кредит у дома“ не е включена в ГПР, а ако се добави към тази
величина безспорно ще надхвърли лимита по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което
договорката за заплащането й се явява нищожна – по аргумент от чл.21, ал.1 от ЗПК.
За
пълнота следва да се отбележи, че дължимостта на такса за услугата „кредит у дома“ е обусловена не от
простото й уговаряне в договора, а от реалното предоставяне на услугата, за
която тази такса е уговорена. Въпреки разпределената му тежест да установи, че
първоначалният кредитор е изпълнил задълженията си по договора за кредит
съобразно уговореното, в които задължения се включва и предоставянето на
въпросната услуга, ищецът не ангажира доказателства за това, че услугата
„кредит у дома” реално е била предоставена на ответницата. Смисълът на същата,
съгласно уговореното в чл.25 от договора за кредит, е служител на кредитора да
предаде на ответницата на посочения в договора адрес сумата по кредита, както и
всяка седмица да посещава адреса, за да събира вноските по кредита. В същия
този чл. 25 е посочено, че 30 % от таксата се равнява на разходите, свързани с
организирането на тази услуга (напр. транспортни разходи). Т.е. ако
задълженията по договора не са обявени за предсрочно изискуеми или не са заплатени
предсрочно от ответницата, за кредиторът е съществувало задължение всяка
седмица да организира посещения на негов служител на адреса, включително ако
при тези посещения кредитополучателят не е намерен или не е предал
дължимата седмична вноска. Доказателства за предаване на сумата по кредита на
адреса на ответницата, както и такива за ежеседмични посещения на служител на
кредитора на адреса на последната за събиране на вноските, не са ангажирани по
делото. Предвид това ищецът следва да понесе и неблагоприятните последици
от недоказването на това обстоятелство.
Доказателства за
предоставяне на услугата „оценка на досие” от страна на първоначалния кредитор
също не бяха ангажирани по делото - в какво конкретно се изразява тази услуга,
от кого и кога е предоставена,
поради което и претенцията за нейното заплащане също се явява недоказана.
Относно реда за
погасяване на вземанията по договора приложение намира уговорената между
страните в чл.9 от
същия поредност при погасяване на задълженията - първо възнаградителна лихва
и след това и главницата, доколкото съдът намери за недоказана претенцията
относно начислените такси за оценка на досие и за услуга „кредит у дома“. При така изложеното,
съобразявайки заключението на ВЛ и на основание чл.162 от ГПК, съдът изчисли,
че прилагайки правилото по чл.9 от Договора, следва да бъдат
приспаднати първо всички дължими договорни лихви, които възлизат в общ размер
от 197,25 лева, след което остатъка от погасяването следва да бъде отнесен към
главницата, при което задължението за последната възлиза в размер на 593,52 лева. В този размер претенцията
за главница е основателно и следва да бъде уважено, а за разликата над уважения
размер до пълно предявения от 752,56 лева искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Върху уважената главница се дължи и законна лихва от депозиране
на заявлението в съда – 01,02,2019 г. Следва да се има в
предвид, че главницата по договора се дължи на основание чл.23 от ЗПК, дори ако
договорът е обявен за недействителен. Претенцията за сумата от 105,37 лева – договорна лихва
следва да бъде отхвърлена, доколкото съдът прие, че същата е погасена от
ответницата при приложение на правилата по чл.9 от Договора. Както вече съдът
посочи, неоснователни са и
претенциите за заплащане на сумата от 35,72
лева – такса за оценка на досие и сумите 183,47 лева такса
за услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене за
периода 03,08,2016 г. – 31,05,2017 г. и 418,37 лева такса за услуга „кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене за периода 10,08,2016
г. – 31,05,2017 г. , ата от 315,87 лева – такса за
услуга „кредит у дома“. Основателна е претенцията за обезщетение за забава за
периода от датата на изпадане в забава – 11,08,2016 г., до датата на подаване на заявлението в съда в
размера, претендиран в ИМ – 154,13 лева.
При този изход на производството и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски в исковото производство съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е претендирал 76,83 лева за държавна такса, 345,00
лева възнаграждение за особен представител, 80,00 лева депозит за ВЛ и 350,00
лева за юрисконсултско възнаграждение /от които съдът приема че има право само
на 100,00 лева с оглед ниската фактическа
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на
събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./. С оглед всичко изложено, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в исковото производство в общ размер на 270,82 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за
държавна такса и юрк.възнаграждение/ в общ размер на 37,34 лева съразмерно с частта от вземането, за което се
установи, че съществува.
Следва на адв.А.В. да се изплати възнаграждение за особено представителство
в размер на 345,00 лева.
Съдът констатира, че в последно с.з. на ищеца е указано да внесе
допълнителен депозит в размер на 80,00 лева във връзка с приетото по делото
заключение на ВЛ. Доколкото няма данни тази сума да е внесена, следва ищецът да
бъде осъден да я заплати по сметка н.ПлРС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че С.И.Ч., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
н. ***, със седалище и адрес на
управление ***-р ***, сумата
от 593,52 лева главница и 154,13 лева обезщетение за забава за периода от датата на изпадане в забава – 11,08,2016
г., до датата на подаване на заявлението
в съда ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, които
суми представляват част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№615/2019 г. на ПлРС, като за разликата до претендираната главница
от 752,56 лева и за договорната лихва от 105,37 лева за периода 10,08,2016 г.
– 31,05,2017 г. ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, а за
претендираните 35,72 лева такса за оценка на досие за периода 10,08,2016 г. –
31,05,2017 г., 183,47 лева такса за услуга „кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене за периода 03,08,2016 г. – 31,05,2017 г. и 418,37
лева такса за услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене за периода 10,08,2016 г. – 31,05,2017 г., ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА н.основание чл.78, ал.1 от ГПК С.И.Ч., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и адрес на управление ***-р ***, направените разноски в исковото производство в общ размер на 270,82 лева
съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
ОСЪЖДА н.основание чл.78, ал.1 от ГПК С.И.Ч., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и адрес на управление ***-р ***, направените разноски в
заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в общ размер
на 37,34 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
ОСЪЖДА н.основание чл.77 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление ***-р ***, да заплати по сметка на
ПлРС сума в размер на 80,00 лева, представляващи допълнителен депозит в размер
на 80,00 лева във връзка с приетото по делото заключение на ВЛ.
Да се изплати на особения представител адв.А.В. от
ПАК възнаграждение за особено представителство в размер на 345,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: