Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1836 16.07.2019 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и първи юни
Година 2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 6554 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
против Д.И.К. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 708,87 лв. – неплатена главница по Договор за паричен
заем № 2293296/ 23.04.2015 г., 855,20 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, дължима за периода 18.11.2015 г. – 16.04.2016 г., 167,54
лв. – обезщетение за забава, дължимо за периода от 19.11.2015 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 3069/2018 г. по описа на БРС. Претендира се присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото
производство. Ищецът твърди, че на 23.04.2015 г. между ответника и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД е бил сключен договор за паричен заем в размер на 1400 лв., като
заемателят се е задължил да върне заема в срок до 16.04.2016 г., на 12 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 143,46 лв., с падеж на първата
вноска на 22.05.2015 г. и падеж на последната вноска на 16.04.2016 г. Предвид
забавата на ответника за плащане на погасителна вноска за повече от 30
календарни дни, на същия е начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45 лв.; начислена му е и неустойка в размер на 1875,84 лв., предвид
на това, че не е представил на заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, като по споразумение на страните тази неустойка е била разсрочена
на 12 равни месечни вноски в размер на по 156,32 лв., платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем; начислена е и лихва
за забава в размер на 167,54 лв. за периода от 19.11.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, представляваща съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва. Срокът на договора е изтекъл на 16.04.2016 г. До
момента длъжникът е платил сумата от 2078,29 лв., с което са погасени: 1020,64
лв. – неустойка за неизпълнение, 45 лв. – такса разходи, 321,52 лв. – договорна
лихва и 691,13 лв. – главница. Непогасени са останали процесните суми. На
следващо място се твърди, че с Приложение № 1/01.11.2016 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, вземанията на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД към ответника, произтичащи от горепосочения договор за заем, са
прехвърлени на ищеца, като до ответника са били изпращани две уведомления, но
същите не са били получени, тъй като той не е бил открит на адреса му. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска,
ангажирани са доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответницата, в
който искът е оспорен по основание и по размер, като се твърди, че същият е
неоснователен и се моли да бъде отхвърлен изцяло. Твърди се, че ответницата не
е била уведомена надлежно за извършената цесия, тъй като изпратеното й писмо не
е достигнало до адресата, поради което прехвърлянето на вземането не е
произвело действие спрямо нея. На следващо място в отговора се твърди, че
клаузите на чл. 2, т. 6 и т. 6.1 от договора, с които са уговорени лихви в
размер на 40 % и 0,11 %, са нищожни, поради противоречие с добрите нрави.
Твърди се, че е нищожна и клаузата, с която е уговорена неустойка в размер на
1875,84 лв. за непредставяне на поръчител, поради невъзможен предмет,
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, както и на осн. чл. 21,
ал. 1 от ЗПК, както и че тази неустойка е прекомерна. Според ответника
договорът за кредит е нищожен на осн. чл. 156 от ЗПК. Изложени са твърдения и
за недействителност на договора за кредит на осн. чл. 22 от ЗПК, поради което
следва да се търси само чистата стойност на кредита – получената сума. Особеният представител на ответницата се явява в
съдебно заседание, поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен изцяло, не
ангажира доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представено копие на Договор за паричен заем № 2293296,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД –
заемодател и Д.И.К. – заемател, съгласно който заемодателят е предал в
собственост на заемателя сумата от 1 400 лв., а заемателят се е задължил
да върне сумата при следните условия: срок на заема – 12 месеца, брой
погасителни вноски – 12, размер на месечната погасителна вноска – 143,46 лв.,
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40 %, лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора – 0,11 %, общ размер на всички плащания –
1 721,52 лв., годишен процент на разходите на заема – 49,02 %. Посочени са
и падежните дати на всяка от месечните погасителни вноски, като първата е с
падеж на 22.05.2015 г., а последната – на 16.04.2016 г. В чл. 3 на договора е
посочено, че с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на раписка
за предаване на сумата.
Съгласно чл.
4, ал. 1 от договора за заем заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания:
да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000
лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови или финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, или 2/
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 1 721,52 лв., със
срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора за заем. В ал. 2 на същия член е уговорено, че при неизпълнение на
задължението да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 875,84 лв., която се заплаща
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските
се добавя сума в размер на 156,32 лв.
В чл. 7, ал.
3 на договора е посочено правото на заемателя да се откаже от договора в
14-дневен срок от сключването му, без да дължи обезщетение или неустойка и без
да посочва причина за това, чрез уведомление до заемодателя, направено на
хартиен или друг траен носител, като в този случай той дължи на заемодателя
получената заемна сума (главница) ведно с уговорената лихва на ден.
Съгласно чл.
8, ал. 1 от договора, страните по него се споразумяват, че ако заемателят
забави плащането на погасителна вноска с повече от 30 дни, заемодателят ще бъде
принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и
посещения на адрес, като страните са се съгласили, че в тези случаи заемателят
дължи на заемодателя заплащането на разходи в размер на 9 лв., които се
начисляват и за всеки следващ 30-дневен период на забава, но не могат да бъдат
повече от 45 лв.
По делото е представено копие на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД (продавач) и „Агенция за събиране на вземания“
ООД (купувач), с който страните са се споразумели продавачът да прехвърля на
купувача срещу заплащане на покупна цена свои ликвидни и изискуеми вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени с физически лица,
които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, представляващо
неразделна част от рамковия договор, считано от датата на неговото съставяне. В
чл. 4.1 е предвидено, че вземанията се считат за валидно прехвърлени от момента
на потвърждаване приемането на съответното Приложение № 1 в електронната
информационна система на купувача, от когато съответното Приложение № 1 става
неразделна част от рамковия договор.
Представено
е и извлечение от Приложение № 1/01.11.2016 г. към горепосочения рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания, в което под № 1368 фигурира вземане по
кредит № 2293296 от 23.04.2015 г. с длъжник Д.И.К., с отпусната главница в
размер на 1 400 лв., общо дължимо по кредита – 3 597,36 лв. и остатък на
дължима сума към 01.11.2016 г. – 1 772,64 лв., в това число и лихви за
просрочие към 01.11.2016 г. в размер на 56,68 лв. Така извършената цесия на
описаните в Приложение № 1/01.11.2016 г. вземания е потвърдена от цедента с
нарочно писмено потвърждение, препис от което е приложен по делото.
Видно от
приложеното пълномощно от 09.09.2015 г., цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД е
упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания” АД (с предходна правна
форма ООД, а понастоящем ЕАД) да уведоми от името на цедента всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които то е цедирало, съгласно Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.
Като
доказателства по делото са представени две уведомителни писма - от 02.11.2016
г. и от 15.08.2018 г., адресирани до ответника Д.К., с които заемодателят „Изи
Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, я уведомява за
извършеното прехвърляне на вземанията си по сключения между тях договор за
паричен заем, както и че кредитор на вземанията е ищцовото дружество, като тя е
поканена в 5-дневен срок от получаване на уведомлението да заплати задълженията
си по договора. Липсват обаче доказателства тези уведомления фактически да са
достигнали до ответницата - първото уведомление е било изпратено по пощата с
обратна разписка, като пратката е върната невръчена с отбелязване, че не е била
потърсена от получателя, а следващото уведомление е било изпратено посредством
куриерска фирма „Лео експрес” и пратката отново е върната невръчена, с
отбелязване, че адресатът не е бил открит на адреса.
По делото е
назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че ответницата е извършвала плащания по договора за заем, след
което са останали неплатени задължения в общ размер от 1 615,30 лв., от които
708,87 лв. - главница, 855,20 лв. – неустойка и 51,23 лв. - законна лихва.
Вещото лице също така е изчислило, че сборната лихва за забава, дължима от
ответника върху неплатените вноски по главницата за периода от изпадането в
забава за плащане на съответната вноска до датата на подаване на заявлението, е
в размер на 134,87 лв.
При така
ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан по следните съображения:
На първо място съдът намира, че процесният договор за заем е недействителен
на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като погасителният план не
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните
разходи. Поради това и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят
би следвало да върне на кредитора само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви или други разходи по кредита.
Горният извод за недействителност на целия
договор за заем прави безпредметно произнасянето по наведените в отговора на
особения представител на ответницата за недействителност на отделни клаузи от
него.
На следващо място съдът намира, че по делото не се доказа ответницата да е била уведомена за сключения договор за цесия
между заемодателя „Изи Асет
Мениджмънт” АД и ищеца по
делото. Видно е, че изпратените до Д.К. две
уведомителни писма не са били получени от нея, като фактът, че тя не е била
намерена на посочения в договора адрес не може да се приравни на редовно
връчване на уведомленията за цесията. В случая не може да се приеме и че е
извършено връчване на уведомителните писма с връчване на преписи от исковата
молба и приложените към нея доказателства, тъй като съдебните книжа не са
получени лично от ответницата или от негов упълномощен процесуален
представител, а са получени от особен представител, назначен от съда по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, който може да извършва
съдопроизводствени действия от името на ответника, но не и да получава
материалноправни изявления, адресирани до него, каквото изявление представлява
уведомлението за цесията.
С оглед на горното съдът намира, че цесията не е породила действие по
отношение на ответницата, тъй като тя не е била уведомена за нея. Ето защо
съдът счита, че ищецът не доказа качеството си на кредитор на ответницата за
процесните вземания, поради което следва да се приеме, че процесните суми не са
дължими, съответно предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Н. Т. С. и М. Д. Д., против Д.И.К., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца суми по Договор за паричен заем № 2293296/23.04.2015 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Д.К., вземанията
по който са били цедирани на ищеца, а именно: 708,87 лв. (седемстотин и осем лв. и осемдесет и седем ст.) –
главница, 855,20 лв. (осемстотин петдесет и пет лв. и двадесет ст.) – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, дължима за периода 18.11.2015 г. –
16.04.2016 г., и 167,54 лв. (сто шестдесет и седем лв. и петдесет и четири ст.)
– обезщетение за забава, дължимо за периода от 19.11.2015 г. до 29.04.2018 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 1480/02.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 3069/2018 г. по описа на РС-Бургас.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала:
СА