Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ФИЛИПОВА
при секретаря И.
Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2291 по описа за
2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищецът
С.Т.Д. (който страдал от кокоша слепота),
твърди, че като пешеходец, пресичащ пешеходна пътека (пешеходна зона),
пострадал на 16.03.2015 г. около 9.15 ч. в с. Огняново, на ул. „Св. Св. Кирил и Методи“, където бил блъснат от л.а. Волво,
рег. № ********, управляван от А.К.Б.. Ищецът получил контузия на главата и
мозъчно сътресение, фрактури в областта на левия пищял и лявата лопатка. Твърди
се, че била поставена гипсова имобилизация на крака като ищецът търпял болки и
страдания, бил трудно подвижен, имал нужда от помощ, изпитвал главоболие,
повръщал, бил замаян и неориентиран, преживял силен стрес. Претендира за
търпените неимуществени вреди да му се плати обезщетение от ответника, при
когото твърди, че била налице валидна застраховка на гражданската отговорност
на виновния водач, в размер на 60 000 лв., като частичен иск от 100 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП и разноските по делото.
Ответникът
„Д.з.” АД оспорва наличието на фактическия състав на деликта, като изтъква, че
ищецът е сляп и поради некоординирано движение, попаднал на пътното платно,
където настъпил сблъсък с МПС. Оспорва размера, и претендира разноски, като
възразява срещу тези на ищеца.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Приетата
по делото СМЕ е установила, че в следствие на претърпяната злополука на
16.03.2015 г. ищецът, на 54 г., е получил контузия на главата, мозъчно
сътресение без загуба на съзнание, счупване на външния кондил на лявата
голямопищялна кост, счупване на шийката на лявата лопатка, хематом и охлузни
рани на тялото. Посочените увреди са характеризирани, като такива, които често
се срещат при пешеходци, пострадали от ПТП. Уточнено е, че фрактурата под
лявата колянна става се дължи на директен
удар на предната част на автомобила във външната част на коляното, като
това счупване е довело до трайно нарушение на гладкостта на ставния хрущя на
колянната става с негативни последици за движенията и след зарастване на
костта. На 9.03.2015 г. е извършено оперативно наместване на счупения кондил,
като е поставена метална остеосинтеза и пострадалият е изписан на 20.03.2015 г.
Прието е, че счупването при лявата лопатка се дължи на удар върху пътната
настилка при падане. Фрактурата на крака е затруднило трайно движенията на левия
долен крайник за срок от 6 месеца като е зараснала след 4 месеца, а
раздвижването е започнало чак след петия месец. Счупването при лявата лопатка е
ограничило трайно движенията на левия горен крайник за срок от около 2 месеца.
Търпените болки и страдания са съпровождали целия възстановителен период от 6
месеца, като са били по-интензивни през първите 2 месеца и в месеца след
започване на рехабилитацията на двата крайника. Ищецът е бил затруднен в
придвижването и обслужването, като той не е можел в началото да използва
патерици, поради счупването на лопатката. Вещото лице е посочило, че при ищецът
е било налице дегенеративно прогресиращо заболяване, познато като „кокоша
слепота“, като при него през деня няма смущения в зрението, но привечер то се
затруднява. Отразено е, че не е наложително да се ползва „бял бастун“ през
деня, тъй като болните се придвижват самостоятелно. Изтъкнато е, че при
пигментната дегенерация на ретината в напреднала възраст се намалява и дневното
зрение.
СМЕ
(с вещо лице офталмолог) след преглед на пострадалия е дала становище, че при
пациента е налице тапеторетинална дегенерация на двете очи, като е налице
значително стеснение на периферното зрение – т.нар. тунеловидно зрение, което
не може да се изследва обективно, поради ниския визус. На практика зрението на
ищеца е 1%, което при ниско осветление и тъмната част на денонощието прави
пациента абсолютно безпомощен, което налага той да се движи винаги с
придружител и да носи бял бастун за слабозрящи. В о.з. е разяснено, че при 1 %
зрение той може да преброи пръсти от 50 см разстояние, а от около 5 м може да
различи силует на автомобил.
Св.
Светослав Д.Т. разказва, че седял сутринта около 9 – 9.30 ч. (при мокро време) пред
тотото в с. Огняново срещу магазина. Видял ищецът, който стоял отсреща на
улицата, на своеобразен паркинг, на ръба на пешеходната пътека и се канел да пресича
като се оглеждал. Пред него минал камион отдясно, той го изчакал и в този
момент от ляво едно червено волво минало с нормална скорост. Човекът се дръпнал
инстинктивно, но явно било прекалено късно, тъй като колата го блъснала с
дясната си предна част в неговата лява страна и човекът паднал, без да се
покачи върху капака, на земята на страни.
В
същото време св. М.С.Д. разказва на свой ред, че също видял произшествието пред
магазин „Густо Маркет“ в с. Огняново, като поддържа, че пострадалият се ударил
в колата. Според Д. пешеходецът не спрял преди да пресече, тръгнал директно и
изскочил пред шофьора, който си карал леко и като видял С. намалил скоростта.
Пресичането било на около 4 метра от пешеходна пътека. Автомобилът ударил с
дясната си част пресичащия, който се преметнал и паднал. Свидетелят сочи, че
свидетелят е сляп и не вижда и с двете очи. По принцип имал близки, които го
придружавали, но този път бил сам.
Св.
Й.И. П., свидетел на ПТП, също поддържа, че С., носел някакви листове и
пресичал, а колата спряла и той сам се ударил в нея. Тя сочи, че той е сляп, не
вижда и бил без придружител, като подчертава, че не го е виждала с бастун и той
все ходел сам и тя не знаела как се оправя. Свидетелката, която била
инкасаторка към ВиК, твърди, че излизала от обекта си, била зад гърба на С.,
видяла, че той бил там където имало паркирали автомобили и искал да пресича,
като в този момент минал един голям камион. Тогава той тръгнал, господинът с
колата спрял, и С. се ударил отстрани на калника.
Св.
Г.А.Д., племенник на ищеца, сочи, че след катастрофата на ищеца помагали той и
синът му. След инцидента пострадалият два месеца бил на инвалидна количка,
после един месец бил с патерици и чак тогава започнал да стъпва. Сега куцал
малко и ходел нестабилно. Според свидетеля ищецът имал кокоша слепота по
наследство и нищо не виждал. Той се ориентирал само по това дали е тъмно или
светло, много малко виждал през деня, виждал силуети, но свидетелят не знае
дали ищецът може да разграничи кола. Близките му не го оставяли сам да се
движи, и по принцип ходел с бял бастун, но не през цялото време. В този ден
синът му отишъл за закуска, а ищецът тръгнал да пресича и така станала
катастрофата.
Първата
САТЕ е приела, че инцидентът е настъпил на 16.03.2015 г. около 9.15 ч. в с.
Огняново, обл. Пазарджик между л.а. Волво рег. № ******** и ищеца, след
кръстовището на ул. Св.св. Кирил и Методий и ул. В.Левски, като автомобилът се
е движел към с. Мало Конаре. Посочено е, че пешеходецът е пресичал по пешеходна
пътека, направил е няколко крачки и на около 1,30 м в ляво от десния край на
платното е бил ударен от предна дясна част на автомобила в областта на десния
край на бронята върху левия крак. В следствие на удара тялото се завъртяло и се
ударило в десния калник, като достигнало дясното огледало, било отхвърлено
напред и надясно и паднало на терена. Установено е, че МПС се е движело със
скорост от около 44 км/ч, при която опасната зона за спиране е 29,56 м. В момента
на стъпване на пешеходеца на пътното платно, автомобилът се е намирал на
отстояние 11,91 м, което е обосновало извода, че ударът е бил непредотвратим с
аварийно спиране. Ако обаче водачът се е движел с 20 км/ч, сблъсъкът не би
настъпил. В о.з. е подчертано, че травмите на пешеходеца не биха се получили,
ако той се е ударил в колата, а не обратното, с оглед скоростта на движение на
същата.
Повторната
САТЕ, изготвена след събиране на всички гласни доказателства е приела, че
автомобилът е приближавал пешеходната пътека срещу тотопункта със скорост от
порядъка на 42 км/ч. Пешеходецът навлезнал на платното и след като изминал
около 1,5 – 2 м. бил ударен с предния десен ъгъл на автомобила (управляван от А.Б.)
върху левия крак, от което тялото се завъртяло и се ударило странично в десния калник и дясното огледало.
Според експерта причини за инцидента са както поведението на водача (който е
намалил скоростта, но не е реагирал своевременно с аварийно спиране), така и на
пешеходеца (който е навлезнал на платното без да вземе мерки за безопасно
пресичане). Вещото лице е приело, че опасната зона за спиране е била 28 м и
доколкото отстоянието на автомобила, в момента, в който пешеходецът е навлезнал
на платното е било 15-16 м., то ударът е бил непредотвратим. Ако се е движел с
25 км/ч сблъсъкът е можел да се избегне.
Няма
спор, че отговорността на водача е била застрахована при ответника.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
От
събраните в хода на процеса доказателства се установява, че на 16.03.2015 г. настъпил
инцидент, при който пострадал ищецът С.Д.. Съдът приема, въз основа на
събраните доказателства, че ищецът предприел пресичане в непосредствена близост
до пешеходна пътека без да изпълни своите задължения по чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП (редакция към инцидента), тъй като преди да навлезе на платното за
движение не се е съобразил с разстоянието до приближаващото се „Волво“, рег. № ********
и неговата скорост. От една страна - вярно е, че данните по делото установяват,
че при С.Д. е налице заболяване, което практически свежда зрението му до 1 %,
респ. ограничава възможността му за адекватно придвижване по пътното платно.
Същият обаче не е използвал бял бастун и въпреки, че е бил наясно с това свое
заболяване и е предприел непредпазливо прекосяване на улицата. Съдът не
кредитира показанията на св. Д., в частта, в която той е посочила, че С. не
спрял и директно тръгнал да пресича, съответно не приеме, че ищецът е нарушил
чл. 114, т. 1 ЗДвП. Сочените показания се опровергават от данните в разказите
на другите двама свидетели, според които пешеходецът се е оглеждал и се е канел
да пресича, като е пропуснал голям камион. В този смисъл следва да се приеме,
че пострадалият е възприел едно от превозните средства и е изчакал
преминаването му, но това не е игнорирало задължението му да се съобрази и с
другите участници в движението, какъвто е бил и другият автомобил, идваш от
друга посока. Съдът не дава вяра и на показанията на св. Д. и св. П., в частта
в която същите сочат, че С. сам се ударил в колата. Според мнението на вещите
лица (и по САТЕ и по СМЕ) процесните увреждания са получени от удара на
автомобила върху
тялото на пресичащия, а не обратното.
Въпреки
изложеното по-горе обаче, съдът приема, че за инцидента е допринесло и
поведението на водача на МПС. Приетите по делото две САТЕ установяват, че
същият се е движел със скорост, която е в рамките на разрешената за населено
място. В същото време обаче е констатирано, че със скорост от порядъка на 20
км/ч (респ. 25 км/ч) инцидентът е можел да бъде предотвратен. Водачът А.Б. е
следвало да отчете, че времето е било мокро, че е преминавал в зона с пешеходна
пътека, в близост до търговски обекти (тотопункт, магазин) и оживена част от
населеното място, и е следвало да шофира със съобразена с тази пътна обстановка скорост. Съдът приема, както е
посочено и в повторната САТЕ (която следва да се кредитира, тъй като е
изготвена след събиране на всички
гласни доказателства), че водачът Б. е трябвало не само да намали скоростта си
на движение, но и да реагира за аварийно спиране при навлизането на пешеходеца
в платното за движение. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП водачът
е бил длъжен да бъде внимателен към пешеходците, а съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП
при избиране скоростта за движение е следвало да се съобрази с атмосферните
условия и участниците в движението за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Чл. 20, ал. 2 ЗДвП вменява в задължение на водача да
намали скоростта при обстоятелства, създаващи опасност за движението, пък били
те и неправилно пресичащи пешеходци.
При
формираните по-горе изводи следва да се приеме, че съпричиняването на вредните
последици в разглеждания казус са съпричинени при съотношение 50:50, като съдът
отчита, че изискванията към водачите на МПС спрямо тяхното поведение напътя е
завишено, в сравнение с тези към пешеходците, в качеството им на по-уязвими
субекти.
В
горният смисъл и съдебната практика по чл. 290 ГПК в решение № 193 от
22.12.2015 г. по т. д. № 912/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
С
оглед изложеното съдът приема, че в случая се доказва наличието на
противоправно и виновно (с оглед презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и липсата на
доказателства за нейното оборване) поведение на водача Б.. Относно
отговорността на последния е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”
към момента на произшествието. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отм.) ищецът, в качеството му
на увредено от ПТП лице, има право да претендира обезщетение на претърпените от
него щети пряко от ответника – застраховател.
За
да определи конкретния размер на дължимото обезщетение съдът съобрази
установените и цитирани по-горе телесни увреждания в областта на два крайника,
тежестта и обем на същите, сравнително дългия възстановителен период, времето в
което долният крайник не е можел да се натоварва, невъзможността да се
използват помощни средства като патерици за придвижване с оглед удвредата на
горен крайник, както и периода, в който в последствие такива са ползвани, трудностите
при обслужване и необходимостта от съдействие. С оглед казаното, съдът приема,
че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени с обща
сума от 50 000 лева, която да бъде редуцирана с посочения по-горе процент на
съпричиняване. Ето защо на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 25 000
лв., като за горницата до 60 000 лв. (част от сумата 100 000 лв.) искът
следва да се отхвърли. Соченият размер е формиран въз основа на принципа за
справедливост в чл. 52 ЗЗД и обичайната практика, при съобразяване с момента на
настъпване на инцидента през 2015 г., възрастта на пострадалия и
застрахователните лимити.
Върху
определената по-горе сума за обезщетение на неимуществени вреди следва да се
присъди лихва за забава от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), като се цели ангажиране
на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищецът и ответника няма. Независимо от това, ответникът
носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в
същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което
следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на ПТП – 16.03.2015
г.
На
процесуалният представител на ищеца не се следват разноски на основание чл. 38
ЗА, тъй като липсват данни представителството да е осъществено в някоя от
посочените на този текст хипотези – в депозиранато на л. 28 пълномощно няма
данни за упълномощаване за безплатно представителство. С оглед изхода на спора
на ответника се следват разноски в размер на 417,08 лв., както и 450 лв. за
юрисконсултска защита. На свой ред ответникът следва да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1000 лв., както и разноски за вещи лица в размер на
500 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Д.з.” АД,
ЕИК ************, да заплати на С.Т.Д., ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 25 000 лв.,
като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.03.2015 г.,
ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лв. (като част
от иск на стойност 100 000 лв.) като неоснователен.
ОСЪЖДА
С.Т.Д.
да заплати на „Д.з.” АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 867,08 лв. като
разноски.
ОСЪЖДА
„Д.з.” АД
да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски в размер на 1500 лв. на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: