№ 40
гр.
Силистра, 28.01.2020 год.
Силистренският
окръжен съд, гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: Кремена
Краева
мл. съдия Огнян Маладжиков
като
изслуша доклада на съдия Неделчев по в.ч.гр. д. № 337/2019 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производство
по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба на от „Теленор България” ЕАД с ЕИК ********* и
адрес на управление: гр. София, Бизнес парк София, сграда 6, п.к. 1766,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг, срещу Разпореждане № 3805 от
19.11.2019г. на Силистренски районен съд постановено по ч.гр.д. № 1571/2019 г.,
с което частично е отхвърлено искането на дружеството за
издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против Т.П.Н. с ЕГН **********
***.
Жалбоподателят
счита постановеният съдебен акт за неправилен, незаконосъобразен и преграждащ
по нататъшното развитие на производството, излага съображения в подкрепа на
становището си. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане, а вместо него да
постанови друго, с което да уважи претенциите в пълен размер и да присъди
пълния размер на сторените деловодни разноски.
ОС,
вземайки предвид оплакванията на частния жалбоподател и данните по делото, прие
за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е частично
основателна по следните съображения:
Заповедното
производство срещу Т.П.Н., е образувано на 22.10.2019г. в Районен съд –
Силистра, по подадено на същата дата Заявление по чл. 410 ГПК. Размерът на
претендираното парично вземане е 155.42 лв. /сто петдесет и пет лева и
четиридесет и две стотинки/ дължими, незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги. Като основание за вземането в заявлението е
посочен Договор за предоставяне на мобилни услуги сключен между страните на
03.08.2016г. Съобразно клаузите на договора предоставените услуги се отчитат
ежемесечно, съответно цената им се дължи ежемесечно до уговорено в договора
число на съответния месец. Цената на потребените услуги за периода посочен в
заявлението от 05.05.2018г. до 04.06.2018г. е 0 /нула/ лева. Според данните от
заявлението била издадена фактура с краен срок за плащане 20.06.2018г. На
22.10.2019г. представител на „Теленор България” ЕАД, приел, че абонатът не се е
издължил на дружеството и в резултат на неизпълнението си дължи неустойка в
размер на 155.42 лв. /сто петдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/,
която била начислена съобразно нови правила за изчисляване на неустойки при
предсрочно прекратяване на сключен абонаментен договор, приети от „Теленор
България” ЕАД, в постигната с Комисията за защита на потребителя извънсъдебна
спогодба от 12.01.2018г. Претендираната сума според поясненията в заявлението
представлявала трикратния размер на стандартните месечни абонаменти за ползване
на избрания абонаментен пакет.
За
да постанови атакуваното разпореждане и да отхвърли претенцията за част от
сумата заповедния съд съобразил обстоятелството, че договорните отношения между
страните са протекли при условията на абонаментен план „Нон стоп“ с такса от
30,99 лв. (месечна такса от 40,99 лв., намалена с договорна отстъпка в размер
на 24,41 % за целия срок на договора), поради, което размерът на неустойката би
следвало да се формира, като три абонаментни вноски всяка, от които в размер на
30.99лв. или общо– 92,97 лв. По тези съображения районният съдия приел, че
заявлението е основателно до така определения размер, издал заповед за
изпълнение, а искането за горницата отхвърлил, като коригирал реципрочно и
искането за разноски.
В
подкрепа на жалбата е посочено, че заповедния съд неправилно обсъдил
фактологията изложена от заявителя, като не взел предвид обстоятелството, че се
претендира неустойка за договорно неизпълнение поради, което от стандартния
размер на абонатната услуга не следва да се приспада договорената между
страните отстъпка в размер на 24.41% /за целия срок на договора/ и разликата в
цената на предоставено на абоната мобилно устройство. Това според жалбоподателя
е така защото се касае за недобросъвестно поведение на абоната, а в заявлението
изрично било посочено, че претендираната сума се начислява за три стандартни
месечни абонаментни такси всяка, от които на стойност 40.99лв. Жалбоподателят
уточнява, че към тази сума – общо 122.97лв. абонатът дължал и сумата от
37.99лв. неустойка за предоставено с избрания абонаментен план мобилно
устройство или общо 160.96лв., която сума предвид извършеното частично плащане
в размер на 5.54лв. давала точния размер на претендираната сума. По тези
съображения жалбоподателя намира жалбата за основателна и моли въззивния съд да
се произнесе съобразно така установеното.
ОС
споделя доводите на жалбоподателя само по отношение на искането, като неустойка
да му бъде заплатен пълният размер на три стандартни месечни абонаментни такси
или общо сумата от 122.97лв. Това е така предвид неустоечния характер на
задължението и обстоятелството, че се касае за неизпълнение от страна на
абоната. В този случай справедливо намалението от 24.41 % от абонаментната такса
не следва да се приспада, тъй като то е приложимо само при добросъвестно
изпълнение на договора, а и изрично в заявлението по чл. 410 от ГПК, е
посочено, че търсената сума е формирана от стойността на три стандартни
абонаментни вноски.
Съдът
не споделя аргументите на жалбоподателя досежно дължимостта на сумата от
37.99лв. претендирана, като неустойка за мобилно устройство предоставено на
абоната за ползване с тарифен план „Нон стоп“. Становището на ОС е обусловено
от обстоятелството, че такава сума не е посочена в заявлението по чл. 410 от ГПК, инициирало заповедното производство. Нито в точка 9 от заявлението нито в
представената допълнително молба – уточнение не е обективирана претенция за
такава сума, което е препятствало формиране на становище относно дължимостта й
от заповедния съд. Такава претенция е индивидуализирана едва в настоящата
частна жалба, което според ОС обуславя нейната неоснователност и в тази част
атакуваното разпореждане на РС – Силистра следва да се потвърди.
Предвид
частичната отмяна на атакувания първоинстанционен съдебен акт частично е
основателно и искането за присъждане на по - висок размер на разноските
присъдени с атакуваното разпореждане съобразно частичното уважаване на частната
жалба.
Воден
от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 3805 от 19.11.2019г. на Силистренски районен съд постановено по
ч.гр.д. № 1571/2019 г., В ЧАСТТА с която е отхвърлено искането на „Теленор
България” ЕАД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. София, Бизнес парк
София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Джейсън Кристос Кинг, за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против длъжника Т.П.Н. с ЕГН **********
*** за неизплатена част от неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на мобилни услуги от 03.08.2016 г., дължима поради развалянето на
договора по вина на абоната, изразяваща се в неплащането на задължения за
доставени мобилни услуги за месеците март и април 2018 г. (в общ размер от
54,46 лв.), която неустойка е формирана на база три стандартни абонаментни
месечни такси, за сумата над 87,43лв. /осемдесет и седем лева и
четиридесет и три стотинки/ до сумата от 122.97лв. /сто двадесет и два
лева и деветдесет и седем стотинки/, както и за направените по делото разноски за
сумата над 14,06лв. /четиринадесет лева и шест стотинки/ до сумата от
19.78лв. /деветнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ за държавна такса и
над 101,26 лв. /сто и един лева и двадесет и шест стотинки/ до сумата от
142.42 лв. /сто четиридесет идва лева и
четиридесет и две стотинки/ за адвокатски хонорар, като вместо него
постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в полза на заявителя „Теленор
България” ЕАД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. София, Бизнес парк
София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Джейсън Кристос Кинг, против
длъжника Т.П.Н. с ЕГН ********** ***, за неизплатена част от неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги от 03.08.2016г.,
дължима поради развалянето на договора по вина на абоната, изразяваща се в
неплащането на задължения за доставени мобилни услуги за месеците март и април
2018г. (в общ размер от 54,46 лв.), която неустойка е формирана на база три
стандартни абонаментни месечни такси, за сумата над 87,43лв. /осемдесет
и седем лева и четиридесет и три стотинки/ до сумата от 122.97лв. /сто
двадесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/, както и за направените по
делото разноски за сумата над 14,06лв. /четиринадесет лева и шест
стотинки/ до сумата от 19.78лв. /деветнадесет лева и седемдесет и осем
стотинки/ за държавна такса и над сумата от 101,26 лв. /сто и един лева
и двадесет и шест стотинки/ до сумата от 142.42 лв. /сто
четиридесет идва лева и четиридесет и
две стотинки/ за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ частната
жалба в останалата част.
ВРЪЩА делото на
Районен съд Силистра за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2,