РЕШЕНИЕ
№ 1171
гр. Бургас, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20242120107592 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявени от М.М. К., с
ЕГН: **********, гр.С.В, кв.“ № , срещу “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управле-ние: гр.Б ул.”Ген. В.В № .
Ищцата твърди, че е работила по безсрочен трудов договор при ответника – на
длъжност “Отчетник измервателни уреди – район Несебър“. Твърди и че със Заповед № РД-
09-606/05.09.2024г. на Изп. директор на дружеството й е наложено дисциплинарно наказание
”Уволнение” и трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Излага съображения, че същото е незаконосъобразно, тъй като
процедурата по чл.193 от КТ не е спазена – изискани са й обяснения формал-но, които не са
взети предвид от работодателя, съобразно разпоредбата на чл.189 от КТ. Счита и че
Заповедта не е мотивирана – не е посочено ясно и точно нарушението и кога е извършено,
както и че не съответства на дадената му правна квалификация по чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от
КТ, евентуално, че е изтекла предвидената в чл.194 от КТ давност, а по същество – оспорва
да е налице противоправно и виновно поведение от нейна страна. Най-накрая, развива и
доводи за несъответствие на тежестта на наложеното й дисцип-линарно наказание. Моли
Съдът да постанови решение, с което да го отмени, както и да я възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност. Претендира обезщетение за времето, през което е останала без
работа – в размер на брутното трудово възнагражде-ние за шест месеца – общо 15 000 лв.,
ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски.
1
Ответникът оспорва исковете. Сочи, че уволнението е законосъобразно, тъй като
ищцата е извършила вменените й във вина дисциплинарни нарушения, а именно – сис-
темно не е изпълнявала трудовите си задължения и не е отчитала водомерите на посо-ните в
процесната заповед обекти. Излага съображения и че при налагането на дисцип-линарното
наказание не са допуснати твърдяните в исковата молба закононарушения на процедурата.
Иска от Съда да отхвърли претенциите.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-
телства, намира следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружест-во, като
“Отчетник измервателни уреди – район Н“ – по Трудов договор от 04.05. 2016г., сключен от
тях първоначално като срочен и трансформиран в безсрочен, с пос-ледно изменение – с
Допълнително споразумение от 01.06.2024г.
Със Заповед № РД-09-606 от 05.09.2024г. на изп. директор на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, връчена на ищцата на 09.09.2024г., на основание чл.188, т.3 от КТ, на
последната е наложено дисциплинарно наказание ”Уволнение”, тъй като въз основа на доклад
с вх.№ АД-02-124/23.07.2024г. на М. В. П. – ”Инспектор” в от-дел ”Продажби и фирмен контрол” е
установено, че 1. Водомерът на ресторант ”Бисер” на абонат ”Валиур 17” ЕООД, абонатен
№............, който обект има сезонен характер на водопотребление, не е отчитан от инкасатора от
15.11.2022г. и при проверката е конста-тиран неотчетен и нефактуриран разход на вода от 720 куб.
м. Налага се абонатът да за-плати същия, след фактурирането му, вместо около 100 куб. м. месечно
потребление; 2. Водомерът на Културен дом на абонат Кметство С.В абонатен № ........ който обект
е с постоянен характер на водопотребление, не е отчитан от инкасатора от 07.10. 2020г. и при
проверката е констатиран неотчетен и нефактуриран разход на вода от 333 куб. м. Налага се
абонатът да заплати същия, след фактуриране, вместо около 20 куб. м. месечно потребление и 3. В
шахтата пред Вила Калабрия в гр.С. В, общ.Н, три броя водомери: един централен и два
подотчетни – за Вила Калабрия на абонат ”Ес Ей Груп България” ООД, с абонатен №.........., и за
магазини на абонат ”Марткал” ООД, с абонатен № ........... Централният водомер е бил повреден от
10.02.2022г. Нов е монтиран на 25.01.2024г. През този период се прибавя служебно, за да бъде
приспаднат само разходът на магазините, като централният водомер бива зануляван. Настоящият
водомер за другия обект, В.К, е монтиран на 31.05.2024г. и се отчита. Пред-ходният е бил повреден
от 08.11.2021г. През периода до замяната му са начислени само 178 куб. м. разход за вода, при
положение че само последната, издадена фактура, по по-казанията на новия, е за 195 куб. м. (за 25
дни). За времето, през което измервателният уред е бил повреден – две години и половина, е
извършен само един отчет, от 20.05. до 19.08.2022г. Направен е извод в Заповедта, че К. не е
изпълнявала добросъвест-но служебните си задължения и е допуснала нарушения на трудовата
дисциплина – по чл.190, ал.1, т.7 и т.4, пр.1 от КТ, съответно – други тежки нарушения на
трудовата дис-циплина и злоупотреба с доверието на работодателя. С Акт № 163/05.09.2024г.
трудо-вото правоотношение с ищцата е било прекратено, считано от 09.09.2024г. – на
основа-ние чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Възраженията на ищцата за допуснати нарушения в хода на процедурата по дис-
циплинарното й уволнение са неоснователни.
Процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване-то на
трудовото правоотношение е мотивирана. Изложени са ясно фактическите и прав-ните
основания за издаването й – в съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ.
Неоснователни са твърденията в исковата молба, че заповедта е издадена в нару-
шение на чл.194, ал.1 от КТ, тъй като към момента на връчването й – на 09.09.2024г., са били
изтекли повече от два месеца от откриването на евентуалните нарушения на тру-довата
2
дисциплина. Субектът на дисциплинарната власт – изпълнителният директор на
дружеството, е узнал за горните обстоятелства на 05.08.2024г., когато до него е подаден
рапорт от М. С. – Ръководител отдел ”Продажби и фирмен контрол”, с при-ложен доклада,
изготвен на 23.07.2024г. от служителя П, а доколкото процесните дисциплинарни нарушения се
изразяват във виновно неизпълнение на служебните за-дължения, т. е. при бездействие, то първите
две от тях, безспорно, към горната дата все още не са били преустановени. Третото пък попада в
едногодишния срок по цитираната разпоредба – отчет е извършен на 25.06.2024г., видно от карнета
за обекта. Тук следва да се посочи, че дори и да бъде прието, че работодателят е бил уведомен още
на 10.07. 2024г. – с първия рапорт на Смилов, приложен към писмения отговор, към 09.09.2024г.
двумесечният срок отново не е бил изтекъл.
Неоснователни са и възраженията на ищцата, че работодателят само формално е изискал
обяснения от нея, в нарушение на чл.193 от КТ. С отговора на исковата молба е представено
искане от изпълнителния директор на дружеството до К. за даване на обяснения, връчено й
на 19.08.2024г., в което подробно са описани обстоятелствата от процесната проверка.
Ищцата е депозирала такива, като е посочила, че водомерите са били с изтекла
метрологична годност или повредени, за което е подавала сигнали до аварийните екипи, но
уредите не са били заменени, както и че достъпът до два от обек-тите й е бил ограничен.
Заявила е, че е изпълнявала служебните си задължения, а за те-зи проблеми, счита, че
отговорността не е само нейна. Работодателят е обсъдил обясне-нията на служителя в
процесната Заповед за уволнение, като ги е приел за незадоволи-телни.
Най-накрая, изложените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
обстоятелства, относно вменените във вина на ищцата дисциплинарни нарушения, без-
спорно се установяват от събраните по делото писмени доказателства, в това число и от
карнетите за отчитането на водомерите на процесните обекти. Твърденията на К, че не е
имало осигурен достъп до водомерите на ресторант ”Бисер” и Културен дом на Кметство Свети
Влас са недоказани, а дори това да е било така, то тя е следвало да уведоми писмено прекия си
началник – свидетеля Г. Г.Д съобраз-но установените от него работни правила, за да бъдат
предприети необходимите дейст-вия, което очевидно не е сторила. Неоснователни са и
възраженията й, че за нея не е съ-ществувало задължение да отчита водомерите, тъй като не са били
метрологично годни или са били повредени. Съгласно длъжностната характеристика, отчетникът
носи отго-ворност за законосъобразното и правилно отчитане на водомерите и определяне на из-
разходваните количества вода при липса на монтирани измервателни уреди, неизправ-ни такива
или неосигурен достъп от потребителя, в съответствие с изискванията на На-редба № 4/14.09.2004г.
и Общите условия на дружеството. За допуснатите нарушения на трудовата дисциплина К.
признава и в обясненията си по чл.193, ал.1 от КТ, макар и да счита, че отговорността не е само
нейна.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че по делото безспорно се
установи, че К. е извършила вмененото й във вина дисциплинарно нарушение – по чл.190,
ал.1, т.7 и т.4, пр.1 от КТ, надлежно индивидуализирано в Заповед № РД-09-606/05.09.2024г.
на Изп. директор на дружеството.
С оглед тежестта на дисциплинарното нарушение, като са взети предвид настъ-
пилите за дружеството щети, конкретно за обект Вила Калабрия на абонат ”Ес Ей Груп
България” ООД, с абонатен №........, както и за потребителите – ”Валиур 17” ЕООД и Кметство С.В,
а също така и при наличието на данни за други системни наруше-ния при отчитане на водомери на
множество абонати и сигнал за извършвана от К. и лицето, с което живее на съпружески начала,
незаконна дейност, изразяваща се в манипулиране на отчетните стойности на водомери в района на
гр.Несебър, срещу зап-лащане – така рапортът на М. С. от 10.07.2024г., правилно и
законосъобразно работодателят е наложил на служителя най-тежкото дисциплинарно
наказание – увол-нение, респективно прекратил трудовото правоотношение с него, на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и като такъв – следва да се
отхвърли. Като неоснователни следва да се отхвърлят и акцесорните претенции по чл.344,
3
ал.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. М. К., с ЕГН: **********, гр.С. В, кв.““ № , искове –
за признаване за незаконно уволнението й, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с
чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.7 и т.4, пр.1 от КТ, със Заповед № РД-09-606/05.09.2024г. и Акт за
прекратяване на трудовото пра-воотношение № 163/05.09.2024г. на Изп. директор на
работодателя “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.Б ул. ”Ген. В. В” № ; за възстановяването й на заеманата преди това длъжност
– “Отчетник измервателни уреди – район Несебър“, и за заплащането на сумата от 15 000
лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, в размер на
брутното трудово възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва, счита-но от
07.11.2024г. до окончателното плащане, като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
посочения в съдебното заседание ден на обявяването му – 21.05.2025г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4