№ 968
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000502606 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 5237 от 03.09.2020г., постановено по гр.дело
№ 5753/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 11-и състав, е осъдено дружеството
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ ” АД, да заплати на Р. П. Т. сумата от
36 500лв., на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
14.10.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.10.2016г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до
пълния предявен размер от 70 000 лв.
Със същото решение е осъдено дружеството „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ ” АД да заплати на Р. П. Т. сумата от 403,20 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 14.10.2016г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 09.02.2017г. до окончателното й изплащане, като
искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 504 лв.
С Решение от 13.07.2021г., постановено по същото гр.дело е допусната
поправка във фамилното име на ищеца.
Постъпила е въззивна жалба от Р. П. Т., с която се обжалва съдебно
решение № 5237 от 03.09.2020г., постановено по гр.дело № 5753/2018г. по
описа на СГС, І-во ГО, 11-и с-в в частта, в която е отхвърлен предявения иск
1
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за
сумата от 3 500лв., за която съдът е приел, че съставлява част от
обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца, заплатена
доброволно от прекия делинквент преди завеждане на делото и е приспаднал
същата от приетия за справедлив размер на обезщетението.
Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение в тази му част.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени съдебно решение № 5237 от 03.09.2020г., постановено по
гр.дело № 5753/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 11-и състав в обжалваната
му част ида присъди сумата от 3 500 лв. допълнително като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ищеца от ПТП претърпяно на
14.10.2016г., ведно със следващата се законна лихва. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Въззиваемата страна “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не е
представила писмен отговор по подадената въззивна жалба от Р.Т..
Постъпила е въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, с която се обжалва съдебно решение решение № 5237 от 03.09.2020г.,
постановено по гр.дело № 5753/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 11-и състав,
в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди от ПТП, изцяло.
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част
е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че вина за
настъпване на процесното ПТП има водачът на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответното дружество.
При условията на евентуалност, се твърди, че определеното
обезщетение е изключително завишено по размер.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност при прилагането на
разп. на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение.
Сочи, че първоинстанционинят съд не е съобразил конкретни факти и
обстоятелства, относими към критерия за справедливост при определяне на
размера на обезщетението.
Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че има съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия само до размера на 20% .
2
Твърди се, че приносът на двамата водачи е еднакъв за настъпване на
процесното ПТП, т.е. съпричиняването от страна на пострадалия следва да
бъде определено на 50%.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявените
искове изцяло, евентуално да намали размера на присъдените обезщетения,
както и да измени първоинстанционното решение в частта за разноските.
Претендира разноски и юристконсултско възнаграждение и за двете
инстанции.
Въззиваемата страна по жалбата Р.Т. представя писмен отговор по
подадената въззивна жалба. Оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена
без уважение.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от правна и фактическа страна следното: Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1
от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди,
настъпили при ПТП на 14.10.2016г., представляващи болки и страдания,
преживени от ищеца поради получени увреди на здравето, съставляващи
скъсване на задни кръстни връзки на лява колянна става, фрактура –абрис от
големия туберкул на дясна раменна кост, контузия на лява гръдна половина.
Прието е от първоинстнационния съд, че между получаването на търдяната
фрактура –абрис от големия туберкул на дясна раменна кост и процесното
ПТП няма пряка причинно-следствена връзка.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че на
14.10.2016г. ищецът е претърпял ПТП, управлявайки мотоциклет марка
„Кавазаки Z 750“ с ДК№ ******* на път II-66, км. 64 + 200 поради сблъсък
с лек автомобил марка „Рено Еспас“ с ДК№ *******, управляван от К. Т. Т..
Видно от представените КП за ПТП и от заключенията на САТЕ,
приети в първоинстанционното разглеждане на делото, както и от
доказателствата, съдържащи се в приложеното ДП №105-Сл/2016г. , вина за
настъпване на поцесното ПТП има водачът на лек автомобил „Рено Еспас“,
3
който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е предприел
маневра „завой наляво“ без да се съобрази с движението на мотоциклета и е
навлязъл в неговото платно за движение.
Видно от справка от ИЦ на ГФ към датата на процесното ПТП
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на водача на МПС за лек автомобил
марка „Рено Еспас“ с ДК № *******.
При първоинстанционното разглеждане на делото е допусната и
приета СМЕ. Настоящата съдебна инстанция кредитира заключението на
СМЕ. Видно от заключението на същото, ищецът е получил следните
увреди при процесното ПТП: скъсване на задни кръстни връзки на лява
колянна става, фрактура –абрис от големия туберкул на дясна раменна кост,
контузия на лява гръдна половина. Тези увредите на здравето на ищеца са
в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
При първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати и
приети две САТЕ. Настоящата съдебна инстанция кредитира заключението
на САТЕ, дадено от вещото лице инж.М.. Заключението на САТЕ, дадено
от вещото лице инж.Т., настоящата съдебна инстанция също кредитира,
същото не противоречи на заключението на втората САТЕ, но е лаконично и
не дава изчерпателен отговор на поставените задачи.
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбите възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
4
Разгледана по същество въззивната жалба на Р.Т. е ОСНОВАТЕЛНА.
Разгледана по същество въззивната жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е ОСНОВАТЕЛНА.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1
от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага
увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на
прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди
виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
Вината на водача на лек автомобил „Рено“ е оспорена от ответника-
застраховател. Това възражение се поддържа и във въззивната жалба.
Това възражение, настоящият съдебен състав намира за неоснователно,
предвид приетите в първоинстанционното разглеждане на делото САТЕ,
както и предвид доказателствата, съдържащи се в приложеното ДП, които
настоящият съдебен състав кредитира изцяло. Съдът намира, че вина за
настъпване на процесното ПТП имат и двамата водачи, като виновното
поведение на водача на лекия автомобил се изразява в неправилната преценка
на пътната обстановка при предприемане на маневра „ляв завой“ и
5
извършване на субективни действия, довели до настъпване на удар между
двете МПС.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което, настоящата съдебна инстанция, в случая приема за
сторено.
Видно от справка от ИЦ на ГФ е съществувало надлежно
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на
процесния лек автомобил, шофиран от виновния водач, по риска „гражданска
отговорност“ за процесния период.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което
настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се
установяват по категоричен начин причинените на ищеца травматични
увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП.
Ищецът е получил скъсване на задни кръстни връзки на лява колянна
става, контузия на лява гръдна половина, изразяваща се в натъртване и
охлузване, без външни или вътрешни наранявания.
По наведените с въззивните жалби възражения: основният спор между
страните се свежда до размера на определеното обезщетение.
Оплакванията на въззивника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
решаващият въззивен състав намира за частично основателни.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема за доказани
твърдените от ищеца увреди на здравето му, констатирани и от
заключението на СМЕ, подробно описани по-горе. Съдът приема за
доказано и съществуването на пряка причинно-следствена връзка между
увредите и преживяното от ищеца ПТП, но намира, че размерът на
определеното от първоинстанционния съд обезщетение е завишен.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти
и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вкл. и
бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищеца.
6
Съгл. представените писмени доказателства: множество медицински
документи и предвид заключението на СМЕ, настоящата съдебна инстанция
приема за доказани твърдените от ищеца обстоятелства досежтно тежестта
на получената травма и наложилото се продължително и болезнено лечение:
ищецът е претърпял една операция, във връзка с претърпяната травма при
процесното ПТП, въпреки отдалечеността й във времето. Към настоящия
момент здравето на ищеца е възстановено: оперираните кръстни връзки са
заздравели за около 45 дни, възстановителният период е продължил около 2-
3 месеца, ищецът изпитва все още оскъслечни болки при натоварване на
крака и ограничен дефицит и обем на сгъване на колянната става, но тези
последици са преодолими и прогнозите за пълно възстановяване са
благоприятни.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със
здравословното състояние на ищеца и неговото трайно увреждане. Основни
критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищеца са
интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и
възрастта на ищеца. В същото време не би следвало да се допуска
обезщетението да се превръща в своеобразна пазарна цена и да води да
неоправдано обогатяване за ищеца.
Претърпените от ищеца травми, съставляващи са довели до трайно
затруднение на движението на левия крак за срок от около 2 месеца, като
ищецът е търпял интензивни болки за период от около 10-15 дни, вклц и от
получените натъртвания и охлузвания. Ищецът е претърпял една оперативна
намеса. Възстановителният период за ищеца е бил общо около три месеца,
като следва да се отчете и факта, че през този период ищецът не е изпитвал
непрекъснато болки и страдания, а периодът е бил удължен поради
наложилата се операция, през времето на провеждането, на която болките и
страданията за ищеца са били с по-висок интензитет.
При определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразена
правилно и обществено-икономическата обстановка в страната към датата
на ПТП- м. октомври на 2016г., обществения критерий за справедливост и
7
съдебната практика, вкл. и по отношение на размера на обезщетенията,
съобразени със застрахователните лимити.
Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС №
4/1968), като съобразява и всички събрани в настоящото производство и от
първоинстанциониня съд писмени и гласни доказателства, решаващият
съдебен състав намира, че справедливото обезщетение, съобразено с
критерия на чл.52 от ЗЗД, което би обезщетило в относително пълен обем
понесените от ищеца болки и страдания, в т.ч. и последиците от същите,
включващи обичайните стрес, тревожност и постоперативни болки е в
размер общо на 40 000 лв.
Определената сума за обезщетение от първоинстанционинят съд в
размер на общо от 50 000 лв. е завишена. Настоящият съдебен състав
намира, че сумата от 40 000 лв. съставлява справедливо и достатъчно
обезщетение на преживените от ищеца болки и страдания.
По възражението на жалбоподателя-ищец: съдът намира същото за
основателно.
Съдът приема, предвид събраните гласни доказателства и размера на
сумата, както и предвид съдържащите се в ДП писмени доказателства, за
доказан факта, че делинквентът К. Т. е заплатил доброволно и и
извънсъдебно сумата от 3 500 лв. на ищеца, но също така намира за доказано
твърдяния от ищеца отрицателен факт, че тази сума не е заплатена като
обезщетение на претърпените неимуществени вреди, както поради липса на
изрично посочено основание при заплащането на сумата, така и поради
характера и предмета на ДП, по време на воденето на което е заплатена
сумата.
Предвид изложеното, от приетата сума за достатъчно и пълно
обезщетение на претърпените неимуществени вреди от 40 000лв. не следва
да се приспадна доброволно заплатената от делинквента К. Т. сума от 3 500
лв. преди получаване на исковата молба, по която е образувано делото.
По възражението за съпричиняване: Настоящата съдебна инстанция
намира, че формираните от първоинстанционния съд изводи относно
приноса на ищеца за настъпване на вредоносния резултат са неправилни и
незаконосъобразни.
8
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца е направено от ответника своевременно и доказателствената тежест за
доказване на твърдения от ответника факт за принос на ищеца в
съпричиняването на вредите, е било изцяло за ответника, още повече, че
възражението се основава на твърдяни положителни факти.
Предвид заключенията на САТЕ, представените КП и други писмени
доказателства, съдът приема, че вината за настъпване на процесното ПТП е
поравно и за двамата водачи на МПС. Очевидно е, че водачът на лекия
автомобил е предприел разрешена маневра „ляв завой“, (а не както се твърди
от ищеца маневра „обратен завой“), очевидно е, че мотоциклетистът е имал
видимост и е можел да забележи своевременно маневрата на лекия
автомобил и да предприеме аварийно спиране, но не е извършил това
действие. Като не е предприел намаляване на скоростта и аварийно спиране,
мотористът сам се е поставил в повишен риск от настъпване на удар с лекия
автомобил, какъвто удар странично е ѝ настъпил.
Възражението на жалбоподателя –ответник за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца е основателно и доказано до
размера на 50%. Приетата сума от 40 000лв. за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди следва да бъде намалена наполовина, до размера на
20 000лв.
По предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди:
направените от жалбоподателя-ответник възражения, съдът намира за
частично основателни.
Видно е от заключението на СМЕ, че направените от ищеца разходи за
рехабилитация са били в пряка причинно-следствена връзка с лечението на
увредите, получени от процесонто ПТП.
Видно е, обаче от представената фактура от 08.02.2017г., че разходите,
сторени за рехабилитация са в размер на 114,44 лв. Останалите разходи,
калкулирани във фактурата за храна, застраховка, туристически данък и пр.
не са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на увредите от
процесното ПТП, доколкото не се твърди от ищеца, а и не се доказва, че се
отнася до специфични, хранителни продукти, допълващи
рехабилитационните процедури и пр.
Предвид приетия по-горе процент на съпричиняване сумата от 114,44
9
лв. следва да бъде намалена наполовина, до размера на 57,22лв.
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение
в обжалваната му от РАДОСТИН Т. и от «ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ» АД част и постановяване на друго, с което предявения
иск с размер от 70 000лв. за обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди да бъде отхвърлен до размера на 20 000 лв. ведно със следващата се
законова лихва от 21.10.2016г., а предявения иск за обезщетяване на
претърпени имуществени вреди, да бъде отхвърлен до размера на 57,22лв.
ведно със следващата се законова лихва от 09.02.2017г.
По разноските: предвид изхода на делото решението следва да бъде
изменено и в частта за разноските: Размерът на присъдените с решението
разноски за адвокатски хонорар на ищеца следва да бъде намален.
Предвид изхода на делото в настоящата инстанция на въззивника-
ответник в първата инстанция следва да бъдат присъдени разноски,
съставляващи заплатена държавна такса за въззивната инстганция в размер
на 262 лв., на осн. чл.78 ал.3 от ГПК, изчислени по компенсация.
Адвокатски хонорар и юристконсултско възнаграждение, не следва да
бъдат присъждани, предвид уважаването и на двете въззивни жалби.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 5237 от 03.09.2020г., постановено
по гр.дело № 5753/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 11-и състав, в частта, с
която предявения от Р. П. Т. иск с правно осн.432 ал. 1 КЗ за обезщетяване
на неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 20 000 лв.
(двадесет хиляди лева) до сумата от 36 500 лв. (тридесет и шест хиляди и
петстотин лева) ведно със следващата се законова лихва от 21.10.2016г. до
пълното изплащане на сумата, както и в частта му, с която предявения от
10
Р. П. Т. иск с правно осн.432 ал. 1 КЗ за обезщетяване на имуществени
вреди е уважен за разликата над сумата от 57,22 лв. ( петдесет и седем
лева и 22 стотинки) до сумата от 504 лв. ( петстотин и четири лева) ведно
със следващата се законова лихва от 09.02.2017г. до пълното изплащане на
сумата, както и в частта му, с която „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
е осъдено да заплати адвокатски хонорар на адв.К. в размер на 1651,90лв. до
размера на 1407 лв. и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. Т. с ЕГН:********** с адрес: гр.***,
ж.к.“***“ **, вх.*, ет.*, ап.** иск с правно осн. 432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45
от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди срещу
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 за сумата
над 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) ведно със следващата се законова
лихва от 21.10.2016г. до сумата от 36 500 лв. (тридесет и шест хиляди и
петстотин лева) ведно със следващата се законова лихва от 21.10.2016г.,
присъдена с посоченото решение, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. Т. с ЕГН:********** с адрес: гр.***,
ж.к.“***“ **, вх.*, ет.*, ап.** иск с правно осн. 432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45
от ЗЗД за обезщетяване на претърпени имуществени вреди срещу
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 за сумата
над 57,22 лв. (петдесет и седем лева и 22 стотинки) ведно със следващата се
законова лихва от 09.02.2017г. до сумата от 504 лв. (петстотин и четири
лева) ведно със следващата се законова лихва от 09.02.2017г., присъдена с
посоченото решение, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 5237 от 03.09.2020г.,
постановено по гр.дело № 5753/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 11-и състав
, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА РАДОСТИН ПЕТРОВ Т. с ЕГН:********** с адрес: гр.***,
ж.к.“***“ **, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 за сумата над 262 лв.
(двеста шестдесет и два лева), съставляваща разноски за въззивната
инстанция, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12