Р Е
Ш Е Н
И Е №344
гр.Стара Загора, 21.09.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІII
състав, в публично съдебно заседание на девети септември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретар Николина Николова,
като
разгледа докладваното от съдия Манолов
административно
дело №319 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Д.Г.Й.
срещу Заповед №284з-414/01.04.2021г. на Началника на РУ – гр.Казанлък. В
жалбата се сочи, че направените от административния орган изводи са неправилни,
като при изготвянето и издаването на заповедта са допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че от изложената в заповедта фактическа
обстановка не става ясно как и въз основа на какви факти и обстоятелства е
прието от наказващия орган, че именно жалбоподателят е допуснал или е поставил
вещи или предмети и какви са били те върху арматурното табло
на автомобила. Сочи се, че е нарушена
процедурата по провеждане на дисциплинарно производство и налагане на
дисциплинарното наказание, като не са обсъдени дадените обяснения от
жалбоподателя и не е извършена проверка по тях. Обосновава се формална
незаконосъобразност, липса на мотиви и издаване на административния акт в
противоречие и в нарушение на материалния закон. По подробно изложени
съображения се иска отмяна на заповедта. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и в допълнение сочи, че от
събраните по делото гласни доказателства се установява, че е невъзможно дисцлипнинарнонаказаното
лице да е поставяло вещи на таблото на автомобила, а неносенето на жилетка
сочи, че представлява изключителна маловажност на случая.
Ответникът, Началник
РУ – Казанлък, не се явява и не изпраща представител по делото.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед
№284з-959/23.11.2020г. на Началник РУ – Казанлък е разпоредено извършването на
проверка, допуснато ли е нарушение на служебната дисциплина на 07.09.2020г. от
младши инспектор Д.Й. – младши автоконтрольор I степен в Участък
– Гурково към РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора и налице ли е
основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Със заповедта е определен
състав на комисия, която да извърши проверката. В хода на проверката са
изискани и приобщени документи и са снети сведения, включително и от
мл.инспектор Д.Й. на 25.11.2020г.
На 15.02.2021г. от комисията е изготвена
справка, с която на дисциплинарнонаказващият орган се предлага на мл.инспектор Д.Й.,
да бъде наложено дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение
на чл.194, ал.2, т.2, вр. чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, извършено в часовия
диапазон 17:30 – 17:50 часа на 07.09.2020г. по време на наряд със служебен
автомобил по извършване проверка на МПС и контрол на пътното движение. В
справката са отразени установените в хода на проверката действия на младши
инспектор Д.Й. и младши инспектор М.Г. по време на наряда, като е посочено, че
и двамата са без светлоотразителни жилетки и на таблото на патрулния автомобил
са поставени папка с документи, полицейска шапка, а впоследствие и стоп-палка.
На 17.03.2021г.
мл.инспектор Д.Й. е запознат с изготвената справка, като в писмените си
обяснения е посочил, че няма както да добави към предишните си такива.
На 01.04.2021г.
от дисциплинарнонаказващият орган е изготвен Протокол за отказ от даване на
писмени обяснения, в която е посочено, че след отправена покана мл.инспектор Д.Й.
не се е възползвал от правото си да даде обяснения или възражения.
Със оспорената в
настоящото производство Заповед за налагане на дисциплинарно наказание от
фактическа страна дисциплинарнонаказващият орган е приел, че за времето от
08:30 часа до 20:30 часа на 07.09.2020г. мл.инспектор Д.Й. и младши инспектор М.В.Г. са назначени в наряд със служебен
автомобил, като в периода 16:30 – 18:00 часа са се намирали в УО-1, УП-1 – път II
– 55, км.54, на разклона на с.Димовци, общ.Гурково със задача проверка на МПС и
контрол на пътното движение. В заповедта е посочено, че при извършена проверка
на записите на автомобилната система за видеонаблюдение, се е установило, че в
17:39 часа мл.инспектор Д.Й. пристъпва към спиране на лек автомобил за
проверка, а мл.инспектор Г. се намира в патрулния автомобил, като и двамата са
без светлоотразителни жилетки. След 17:40 часа до 17:55 часа младши инспектор Й.
продължава със спиране на автомобили, а през цялото време мл.инспектор Г. е в
служебния автомобил и изготвя и въвежда РСОД документи.
Административнонаказващият
орган е приел, че мл.инспектор Д.Й. е допуснал две нарушения на служебната
дисциплина:
1.
На 04.09.2020г. на територията на
общ.Гурково не е изпълнил разпоредбата на т.10, раздел II
– „Не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на
автомобила“ от Заповед рег.№8121з-731/17.05.2020г. на министъра на вътрешните
работи, относно утвърдени указания за работа на полицейски служители със
системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани на служебни автомобили на
„Пътна полиция“, технически характеристики и правила за работа – дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194, ал.1, т.1, вр. чл.200, ал.1, т.11, предл.второ
от ЗМВР;
2.
На същата дата и място изпълнява
служебните си задължения по пътен контрол без да носи светлоотразителна
жилетка, с което не е изпълнил чл.78, т.3 от Инструкция №8121з-749/2014г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение – „за изпълнение на дейност по контрол на пътното движение нарядът е
длъжен да носи стоп палка и светлоотразителна жилетка“ – нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, вр. чл.200, ал.1, т.15
от ЗМВР.
В заповедта е посочено, че през службата
си мл.инспектор Д.Й. е награждаван два пъти с писмена похвала, а със заповед на
09.07.2020г. му е наложено наказание мъмрене за срок от 3 месеца. С оглед тези
данни дисциплинарнонаказващият орган е квалифицирал нарушенията като маловажни
и е приел, че за всяко от тях следва да се наложи наказание „мъмрене“ по
чл.198, ал.2, вр. ал.1 от ЗМВР, а на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР е
наложил едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, а именно „мъмрене“
за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е връчена на мл.инспектор Д.Й. на
07.04.2021г.
По делото са
приети като доказателства материалите от извършеното дисциплинарно
производство.
Събрани са и гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля М.В.Г.. В показанията си свидетелят сочи, че при конкретно
извършената проверка мл.инспектор Д.Й. се е намирал до водача на автомобила, а
той се е намирал в патрулния автомобил и е извършвал проверка в системата по
регистрационен номер и ЕГН на проверяваното лице, като полицейските служители
са имали непрекъснат контакт един с друг и си комуникирали. Заявява, че
мл.инспектор Д.Й. не е бил с поставена жилетка, поради неблагоприятните
метеорологични условия, тъй като било горещо, а жилетката му била поставена в
патрулния автомобил и след 16:00 часа, когато се разхладило Й. облякъл
жилетката си.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1, вр. чл.146 от АПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима като подадена
в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което административният
акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява
основателна.
Оспорената в настоящото производство заповед е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР – Началник РУ
Казанлък, постановена е в писмена форма и противно на изложеното в жалбата
съдържа мотиви за издаването й. Фактическите основания за налагане на
наказанията се съдържат в изготвената от проверяващата комисия справка, като
документът е цитиран в заповедта за налагане на наказание, поради което
изложеното в него следва да се приеме за част от мотивите, обосновали
постановяване на оспорената заповед. Приетото от дисциплинарнонаказващият орган
е установено от извършена проверка на записи на ВОДПК, с което е изпълнено
специалното изискване към съдържанието на административния акт по чл.210, ал.1
от ЗМВР за посочване на доказателствата, въз основа на които са установени
дисциплинарните наказания.
При постановяването на административният акт не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За
нарушения от категорията на процесните издаването на заповед за образуване на
производството не е задължително по силата на чл.208 от ЗМВР. Жалбоподателят е
запознат с обобщената справка, дадена му е възможност да участва в
производството и да представи доказателства, с което е спазена нормата на
чл.207, ал.8 от ЗМВР, а в съответствие с изискването на чл.207, ал.10 ЗМВР на
служителя са представени всички установени от дисциплинарно разследващия орган
факти и доказателства, отразени в обобщената справка и същият е поканен да даде
допълнителни възражения или обяснения. Неоснователно е соченото от
жалбоподателя твърдение, че обясненията му не са обсъдени и не е извършена
проверка по тях, тъй като от съдържанието на тези обяснения се установява, че те
кореспондират с приетата от проверяващата комисия фактическа обстановка. Доколкото
обаче дисциплинарната отговорност е лична и е допустимо да бъде ангажирана само
за виновно нарушение, то в случая в дисциплинарното производство не са събрани
доказателства, които да сочат, че именно наказаното лице е допуснало извършване
на първото му вменено нарушение – поставянето на вещи и предмети върху арматурното
табло на патрулния автомобил. Поради това се налага извод, че не е налице
безспорна установеност първото от вменените нарушение да е с автор Д.Г.Й.. По
отношение на второто вменено нарушение са налице категорични доказателства, включително
и самите обяснения на наказаното лице и свидетелските показания на разпитания
по делото свидетел, следователно неносенето на светлоотразителна жилетка от
младши инспектор Д.Й. е установено по безспорен начин. Това деяние правилно
дисциплинарнонаказващият орган е квалифицирал като нарушение на служебната
дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно
наказание по чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР – „порицание“. Предвид незначителното
отклонение от изискванията на сочените за нарушени актове,
дисциплинарнонаказващият орган е приел, че двете вменени деяния са маловажни и
на основание чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР е наложил едно общо дисциплинарно
наказание „мъмрене“ за срок от 3 месеца. Първото от вменените нарушения обаче
се явява недоказано, а налагане на дисциплинарно наказание в максимално
предвидения срок за второто се явява необосновано, поради липсва на мотиви за
това, като извън правомощията на съда е да аргументира за първи път наказание в
такъв размер в съдебният акт. Това прави оспорената в настоящото производство
заповед незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон,
поради което същата следва да бъде отменена.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 410 лева, от 400
лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Г.Й. от гр.Раднево Заповед
№284з-414/01.04.2021г. на Началника на РУ – гр.Казанлък, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от три
месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи Стара
Загора, да заплати на Д.Г.Й. ЕГН ********** сумата от 410.00 (четиристотин и десет) лева, направени по делото разноски.
На основание чл.211, изр.3-то от ЗМВР решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: